Прочетен: 19264 Коментари: 45 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2013 08:49
Преди много години, през пет бурни океана и десет развълнувани морета, в малък тих аквариум на края на света плувала една пораснала русалка с красиви крака. Любимият й Океан я удрял в скалите с жестокия си прибой, но тя била свикнала с тежкия му характер и със студената му прегръдка. С мазохистично удоволствие го предизвиквала и го оставяла да излива бесовете си върху беззащитното й тяло, докато душата й слагала криле и бродела като скитница без материално въплъщение. Отдавна била започнала да живее извън тялото си. Вбесявала го, защото посрещала тежките му ръце с усмивка. Звук не издавала, когато той кипял и се разбивал в тялото й на горчива пяна, докато капне от умора. После я оставял да се свива на топка. Поглеждала го с големите си очи - благодаряла безмълвно и не задавала неми въпроси. Не чакала отговори. Знаела защо. Знаела всичко. Смирено понасяла вината и наказанието си, за да го ощастливи. Не искала да избяга, не можела да се спаси, посрещала търпеливо съдбата си. Радвала се, че не е безразличен. Обичала го още повече.
После той, неудовлетворен и виновен, се изнизвал гузно в своя виртуален свят и се възнасял в синевата на седмото небе, за да намери възвишения духовен рай. Сътворявал щастие в рими и любовни метафори, опивал се в радостен екстаз и благоговение. Тялото му болеело и му изневерявало, а душата му страдала и не искала да приеме това предателство. Реалността му пречела да живее и да се чувства пълноценен. Когато най-близките му не го разбирали и му станали най-чужди, там, в нематериалния, ефирен свят изживявал най-чистите чувства, най-съкровената любов, най-вярното приятелство и истинския си живот. Мислите му преминавали всякакви граници и пространства, образите му били толкова ярки и живи, желанията му - безумно страстни и диви. Жените го харесвали, обожавали и обожествявали, а той пиел от този сладък наркотичен нектар и неусетно се пристрастявал.
А тя се мятала като риба на сухо и търсела вода, за да потопи умрялата си кожа. Само там, в свободата на водата, тялото и душата й отново се сливали в едно, за да се пречистят и преоткрият. Потапяла се и се лекувала, а мъртвите люспи на болката падали. Сливала се с чистото и бистрото и споделяла без думи всичко, все едно говорела с най-добрия си приятел.
Ето най-после... усетила блаженство с голото си тяло. Отпуснала се и се разляла в безтегловността и лекотата, каквито само водата можела да й даде. Намокрила кожата, косата и усмивката. Стоплила премръзналите си крака и душата си. Забравила за всичко и се потопила в мига на наслада. Потопила се в басейна цялата.
Светлината от замъглените прозорци на градската баня протягала палави лъчи и ходела по водата с безплътни крака. Играела си, въртяла спирали и кръгчета в нереални виолетови отблясъци и сияела. Мъгла от пара, шуртяща вода и голи тела. Водопад от глъч, смях и рев.
Жива вода течала без да спира и преливала, кристално чиста и гореща като циганска любов. Топлина, в която кипял бурно и процъфтявал живот. Цигански вивариум - на потрошените плочки, под излющения мухлясал таван, сред изхабения и износен до пълна мизерия интериор. Приседнала на стълбичките от грапава мозайка в басейна. Черните и бели камъчета я боцкали леко по дупето, а водата пускала парещи иглички, които я карали да тръпне в екстаз. До нея две мургави хлапета плували весело като жабчета и се радвали по детски на водния рай. Веднъж в седмицата можели да се измият, да стоплят телца, да поплуват и да си поиграят във водата. Било като ритуал на чистотата, като празник на непринудената радост. Цигански кеф.
Погледнала тялото си - хубаво било, макар и нашарено и обезобразено от редовните побоища. Синките във всички нюанси на дъгата стоели като татуировки на срама и обидата. Като целувки на възмездието за нереализирания живот в безплодната й утроба. От малка обичала татуировките. Върнала се назад, в детските си спомени. Била израсла като циганче. Припомнила си дългата опашка пред градската баня. Сапунът с аромат на липа. Срамът на майка й в съблекалнята, когато видяла как била изрисувала любимата си детска песничка върху цялото си тяло с червен флумастер. Пилето се мъдрело на левия й крак, кончето било на пъпчето, а две рогати дяволчета танцували близо до наболите й гърди. Ужасссс...
Затананикала наум детските си спомени, които се материализирали по странен начин в живота й:
"Представи си, како Пено, живо пиле да умре,
после пак да се съвземе и да почне да кълве.
Кон излязъл на полето, глътнал въздух и умрял -
възкачил се на небето, и какво ли там видял?
Ангели крилати играят бейзбол,
черни дяволи рогати вихрят се във рокендрол.
А стига бе!"
Обичал хубавите чужди жени, но не можел да люби никоя. Тялото и болният му мозък му пречели. А тя, неговата ревнива русалка, го завличала на дъното на океанския му ад и го давела в мъка и безсилие. Събуждала звяра в него. Отблъсквал я по всички възможни начини. Накрая боят се превърнал в единствения начин да докаже силата и мъжествеността си. Отвращавал се от себе си, не можел да продължава така. Един ден просто излязъл от коритото си без да се сбогува и не се върнал повече вкъщи.
Тъгувала без него, сама между четири стени в лудите тихи нощи. Обвинявала се, самонаказвала се, страдала. После започнала да се съвзема бавно, като умрялото пиле, за да започне да кълве. Помислила си за нейния реално умрял кон, който в момента сигурно се възнасял във виртуалния рай. Усмихнала се и решила да го възседне и да го поязди до седмото небе. Щяла да се вихри в рокендрол. Ех, тези коварни детски песнички...
Била русалка с много хубави крака. Обичала да танцува. Рокендрол, танго, салса, бачата - мъжете се редяли на опашка да й партнират. Новият клуб й харесвал, идвала с удоволствие и се потрошавала от танци. Прибирала се щастлива и изнемощяла и се опитвала да го забрави. Само реално, защото дебнела всеки негов ход във виртуалното пространство. Четяла стиховете му и събличала душата му с горещи коментари. Бавно и полека влизала под кожата му и завладявала ума му.
Здравей, Оушън, ти си като мечтана фантазия в зелено. Чета те ненаситно и всеки път жадувам да отпия отново от твоето вълшебно слово. Магия си, неустоима!
Айс, ледена Русалке, добре дошла в моя зелен свят! Ще ти даря букет от зелени водорасли, ще те кача на морско конче с перлени юзди и ще яздиш пенливите вълни. Тайнственият подводен свят ще тича в огнените ти коси. Ще ги сресваш с коралово гребенче и ще спиш в малка раковина на постеля от загадъчна мъгла, в завивка от зелени облаци...
Потапям се в твоите дълбини, велики Океане. Усещам как разголваш душата ми с мисъл и рими...
Много си красива, Айс. Посвещавам ти всичките си стихове!
Добре, нека поплуваме, принце на океаните и моретата. Ще танцуваме заедно с рибките, ще ходим на пръсти по зеленото на водата, а слънцето ще ни целува с усмивки.
Утре сутринта, в пет, на брега на морето, до сивата скала. Ще нося две-три кила стихотворения. Ще дойдеш ли?
Не мога, аз съм като Лорелай, ако ме видиш, ако запея или изговоря името си, ще се удавиш.
Тогава ела инкогнито, а пък аз ще ти викам мъгла.
Викай ми и магарешки трън ако искаш... Наречи ме с името на собствената си жена и няма да сбъркаш. Оттеглям се в моята реалност, Океане.
Айс, Русалке, как да разбирам това? Не си прави глупави шеги, Ледена!
Стопих се и като река от черни мисли потекох към теб, Океане. Слях душата си с твоята и се вълнувахме заедно в меланхолия. Танцувахме буря, играхме по свирката на вятъра и се носихме по течението на виртуалността. Но по пътя загубих тялото си на жена, там някъде - в реалността. Не ме чакай вече!
Бил загубил собствената си жена два пъти - реално и виртуално. Но какво от това - обичал да е сам в реалността, а виртуалното пространство гъмжало от глупави самотни жени. Щял да ги има всичките, детска игра било да ги покори със своя талант. Дразнел се, че няма чисти дрехи и че трябва да яде консерви, пропускал и да плати навреме сметките. Досадни подробности, но щял да се справи.
Тялото й танцувало страстна бачата, гънело се и се разливало в огнена емоция. Оскъдната рокля прилепвала плътно и очертавала красив релеф. Имало много рамене, на които да се обляга, много мъжки ръце, които да изгарят тялото й и стройни крака, които да се движат с дива страст между нейните. Партньорите й знаели как да докоснат еротично всички гънки в мозъка й. Усмихвали й се, гледали я с възхитен поглед, поднасяли й цветя и комплименти. Танцувала с всички - по клубове и в леглото, пътувала много и преоткривала красотата на музиката и света. За първи път усещала, че живее своя, а не чуждия живот. Спряла да се принася в жертва на мъж, който се бил заровил да търси виртуално щастие, без да може да види реалното. Била нова, различна, загадъчна и мъжете харесвали тялото й. Живеела като циганка, за мига. Но била загубила душата си на русалка там някъде, във виртуалното.
Сърцето й било ледена бучка умора. Страхувала се да обича, не можела да се обвърже с никого. Тя, жената, чакала своя мъж да намери себе си на дъното на океана от нещастие, където го била завлякла. А русалката мечтаела да се гмурне в своя океан. Само той, Океанът, можел да събере душата на русалка и тялото на жена в едно цяло.
просто създаваш чувства и картини на подсъзнателно ниво.
единственият проблем е че можеш да откажеш хората от любовта. не боли толкова в крайна сметка :-):-)
Не храня надежди, че една приказка може да промени човешки живот към хубаво, но надявам се, толкова много се надявам, да не го промени към лошо.
Прегръщам те силно.
Ех, само, ако знаеш...
И аз подсмърчах тайно, докато писах. Но сега затвори очи и си представи:
...три прасета заблудени возят се във беемве,
сто кокошки разярени гонят смотано теле...
Усмихни се, русалке:))
Не храня надежди, че една приказка може да промени човешки живот към хубаво, но надявам се, толкова много се надявам, да не го промени към лошо.
коментарът не е отрезвяващ, а опианяващ т.е. опиянен.:-):-)
приказките са красиви и привидно имат хепи енд, но тази за малката русалка
е една от най-тъжните.
- Знаеш ли, ти ми напомняш океана. . .
- Защото съм такъв голям и силен?
- Не, защото от теб непрекъснато ми се повдига
където истина,фантазия,реалност и виртуал се преплитат и образуват
прекрасна взривоопасна смесица...чуднички ги редиш...всеки може да се
припознае в нея...много,много,силно ме трогна лично мен,докосна една тънка
нишка в сърцето ми...:))))
Наистина исках всеки да се припознава по малко, да се измисля, да фантазира. И финалът да е отворен - всеки има свободата да завършва приказката на своя живот :)
Вълшебно място...
В дебрите на Шварцвалд...
Поздрави и хубаво изкарване на влюбено-винарския празник утре, како Коа :)
Е.
[quote=cinderellathespy]Сетих се за едно езеро на русалките в Германия, където бях преди време... Вълшебно място...
Поздрав и Честит св. Валентин на всички в Блог. бг
Гарантирам ти, че никой не може да се разпознае изцяло в тази приказка или поне аз не познавам такъв човек. Но да се разпознае в някои детайли - да, очаквам. Не очаквам промяна към добро. Безобразно наивна трябва да съм, за да храня надежди за това, нали? И никой не ми вярва, че ще успея. А пишех и плачех от мъката и на Океана, и на Русалката, вярвайки си, че ще стигна до душите на хората. Ще видим.
Казваш Полигор и Спарто. Не ги познавам, не съм рисувала тях. Всъщност за моя радост Полигор вече беше, не знам дали прочете, но нямаше реакция.
Ти имаш ли какво да си признаеш :) Ако да, направи го, сега е моментът!
Специален поздрав с откъс от един хубав филм, който от вчера ми е влязъл в главата и не мога да спра да го поствам наляво-надясно:
http://www.youtube.com/watch?v=3HdbP2mn5T8
И не се разстройвай с тъжни мисли на празника! Взимай бодливите рози и торбата с шоколадите и действай! Хубав празничен ден и много усмивки!!!
Честит и на всички празник на любовта и на виното!
Поздрав и Честит св. Валентин на всички в Блог. бг
Аз ще внеса дозата здрав реализъм сред океана превземки, преструвки , лъжи и фалш в нета и конкретно в тоя сайт
Животът, реален или виртуален, не е приказка, а хорър.
Смешно е да се правим на такива, каквито не сме .
А сме обикновени, прозаични, грозни, и най-вече грешни.
В тоя сайт се задушавам, а и такива като мен, от напудрените, гланцирани и напарфюмирани неща.
Аз съм от гадните:)))))))
Реалността ограничава. Виртуалността открива нови възможности, просто е нова жизнена среда и не е чудно там да се зародят нови форми на живот :)
Реалността, както и виртуалността има свойствата да бъде театър. Замислял ли си се, че реално някои хора играят, а виртуално, под маската на анонимността разкриват същността си - прозата си, греховете си, грозотата си. Свободно, на воля.
Аз също се задушавам от простотията, от невежеството, от посредствеността. От захаросаните сладкиши. От суетата. От дребнавостта. Но това е част от театъра и не е нужно да правим мелодрами или трагедии от това или да вземаме нещата прекалено сериозно. Ако ги нямаше скуката и досадата, щеше да е ужасно, защото нямаше да има сатира, ирония, сарказъм, смях. Животът трябва да е шарен.
Та в тази връзка да те попитам - от какво имаш нужда - от розови очила или от удар по главата с нещо по-тежко, за да започнеш да различаваш важните неща от жалките и дребните :)) Концентрирай се върху истинското и хубавото, отмини пошлото, дребнавото, грозното.
Много се зарадвах на коментара ти.
14.02.2013 10:26
- Знам - отговаря тя.
- Но няма да е лошо да се научиш и на малко техники.
от филма Любимец 13... припомни ми едни щастливи времена...
красив дъждовен ден ти пожелавам, от сърце..
14.02.2013 11:16
Поздрави!
от филма Любимец 13... припомни ми едни щастливи времена...
красив дъждовен ден ти пожелавам, от сърце..
Поздрави!
Аз ще внеса дозата здрав реализъм сред океана превземки, преструвки , лъжи и фалш в нета и конкретно в тоя сайт
Животът, реален или виртуален, не е приказка, а хорър.
Смешно е да се правим на такива, каквито не сме .
А сме обикновени, прозаични, грозни, и най-вече грешни.
В тоя сайт се задушавам, а и такива като мен, от напудрените, гланцирани и напарфюмирани неща.
Аз съм от гадните:)))))))
Не разбирам защо трябва да сте от гадните. Чета Ви често и намирам много разум и култура в мислите Ви! Кощунство е да се наричате гаден. Звучи ми даже и като грозен. Не сте лекомислен и не си прахосвайте ума за интриги и празни бъбрения,- които печеливши няма. Поднасяте само разочарования на тези, които Ви четат, и разочарование в блога. Най - лесно е да критикуваш, не оставяй трудното да се оправи от само себе си.
Аз например намерих най - накрая това , което ми е липсвало. Културата и възпитания, които черпя ме задоволява напълно. Имам чувството, че си намерих нужният двигател на мислите ми. Постовете на много от хората са поучителни и възпитателни (образователни). Приемам всички, като съмишленици и приятели. Вдъхновявам се от различието на мисли, радвам се на изобилието мнения.
Ваш избор е да бъдете гадняр! Аз не бих постъпил така.....
14.02.2013 17:29
това не го разбирам
[quote=cinderellathespy]Сетих се за едно езеро на русалките в Германия, където бях преди време... Вълшебно място...
Thanks, како Жабке!
Готино парче! Едва тая вечер си го чух спокойно и му се зарадвах...
Ще ме мотивираш да споделя един разказ за русалката и Непознатия, който съм писала преди време... ама няма да е скоро -> може би по-натам...
ФП-то ми куца и през следващите месеци ще е гърч за задобряване, при ограничени социални комуникации, ако искам да съм готова за по-сериозните мисии...
Правила, к'во да се прави...
Готино е, че в блога има позитивни и адекватни хора като тебе!!!
Туй исках да ти споделя на празника!С най-cool чувство!
Наздраве от мене тая вечер и обещавам да не пея много и да не давя големи количества моряци, нали съм Лорелай (ка) :))))
Хайде до скоро, мила!
Дерзай и не се давай (на врага)!
Усмивки от мен... :)))
Ели
Ама може и да не се удавя, защото съм русалка. Завличам си един Азис на дъното на океана, оплитам го във водорасли, оскубвам му мустаците и се отдавам на подводен оргазъм. Русалка, русалка, ама кучка :) [quote=phoenix2000]За пръв път чета доказателство, че и русалките са кучки :)))
това не го разбирам
http://www.youtube.com/watch?v=TPqiM3UpW4Y
Аз пък ще пробвам какво ще клъвне на бира :))
http://www.youtube.com/watch?v=JnAX9g9JmpM
Ели
Ще чета.Отново, и ти благодаря.
http://www.youtube.com/watch?v=29UvR0dDhwU
Ще чета.Отново, и ти благодаря.
04.04.2013 23:27