Прочетен: 6115 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 17.08.2014 15:10
Автобусът вече беше закотвил раздрънканото си туловище пред автогарата. Бавно и без апетит поглъщаше в широко отворената си паст недоспалите пътници в това ранно майско утро. Шофьорът сърдито сумтеше, докато връщаше рестото, а касовият апарат плюеше билет след билет. Метнах куфара в багажника и подадох купения още преди седмица билет - морето ме чакаше. После си потърсих мястото – трябваше да е до прозореца. Охо... изненада – там се беше разляло морното и потно стотина килограмово тяло на възрастна дама, в комплект с една дузина торби. Бабката си свали капелата, усмихна се блажено насреща ми и продължи да закусва. Питателни пръски от бисквити и боза ме заливаха обилно, докато обясняваше как е пристигнала около час по-рано, за да се настани удобно. Благодарих й наум за закуската, въздъхнах кротко и се събрах на остатъка от седалката. Е, какво да се прави, очевидно днес ми е щастливият ден...
Останалите пътници също са заели вече точните си места.
Най-накрая претъпканата автобусна зоологическа градина затваря врати. Затягаме и коланите.
Превозното средство се оказва сигурно, разтегателно и гъвкаво, почти като депозит в КТБ.
И, оооо, ужас! Ушите отказват да понесат пълното щастие от децибелите на модернистичната габба, в която кърши непотребното си тяло старата кафе-машина в автобуса.
Кой ли се крие вътре в нея и защо си е сбъркал професията? Звуковите вълни безпощадно разбиват тъпанчетата при всяка дупка в асфалта. Излишно е да броя дупките по българските пътища, няма толкова безкрайна цифра във Вселената! Затварям очи и започвам да си представям как всички познати и непознати герои идват да терминират този съвременен уред за инквизиция - Зоро, Батман, Робокоп, Агент 007, Терминатор 5, Хари Потър...
В изблик на отчаяние призовавам и Бате Бойко ... Накрая естествено стигам и до неволята. Сгъвам на хармоника последната си неплатена сметка за парно ииии....
... гледам с широко отворени очи как Суперменът от предната седалка протяга ръка и я нагласява под крачетата на кафе-машината. Американците от задната седалка пък не спират да коментират нечовешките усилия на българите да се самоспасяват.
Амортисьорите от Топлофикация не стоплят положението...
- Дай още материал - вика Суперменът.
- Ами... нямам! Друг път ще знам като пътувам да си нося всички неплатени сметки черно на бяло – заеквам с усмивка аз, а после полека се окопитвам и продължавам:
- За тока, за водата, за телефона, данък сгради, такса смет... или лекциите по съпромат на дядо ми. Виж сега, братята американци са с нас - дай да ги викнем да подпират кафе-машината ръчно? Да видиш как само ще оправят международното положение, какъв световен мир, спокойствие и тишина ще настанат!
- Може, може... Почетен караул ще им въведем, ще се сменят на всеки кръгъл час - от тук та чак до Варна. Като гвардейците пред президентството - отвръща на шегата ми той.
Накрая слага раницата и якето си за шумоизолация върху непотребния уред и блажено се отпуска на седалката, наслаждавайки се на относителния рай за ушите.
Обаче не за дълго. Претъпканото возило качва още пътници - двойка тийнейджъри се настаняват в бизнес-класата. Местата им са на стълбичките към задната врата, луксозно тапицирани с парчета разкъсан стар вестник. Това е идеалното местоположение в пространството, за да оценят в детайли изтънчения аромат на изпружени американски крака, а фризурата им да стане авангардна благодарение на черупките от варени яйца и обелките от портокали, които закусващите чужденци неволно изпускат.
- Господа американци, проявете щедрост, пускайте не само обелки и трохи, а цели яйца и малко хляб, нахранете бедните български тийнейджъри! - провиква се момчето.
Апетитът на чужденците се изпарява бързо, когато вестибуларният апарат на девойката отказва да понесе комфорта на бизнес-класата и стомашното й съдържимо избликва като гейзер в краката им.
Суперменът мигом скача и отстъпва мястото си на измъченото момиче. Бабата до мен развързва дисагите и предлага лекарство срещу повръщане, а американците гледат с безучастно отвращение непознатия за тях български свят.
Става горещо... Не е лесно да пътуваш или чакаш автобуса във фурна...
Опитвам се и аз да се разсъблека и да постигна малко комфорт, без да създавам опасност от злополуки по пътищата.
Преди това пускам страничната облегалка и гадното устройство захапва ципа на якето ми, трайно. Чудя се как да го извадя, дърпам и ругая на ум. Фиксирана съм като в усмирителна риза, опитвам се да си извадя ръцете от ръкавите и да се освободя, но не се получава. Почти оглушах, едва не се задуших от аромата на прясно повърнато, а сега съм и в окови... Какво още може да ми се случи в този “щастлив” ден?
Той се навежда към мен, готов както винаги да помогне... Сините му очи сияят, докато намества очилата си, сръчните му ръце се опитват да извадят заклещения цип. Усмихва се дяволито и ми намига:
- Ще спечеля ли целувка, ако те освободя, принцесо?
- О, господин стюард... ти се трудиш цял ден безплатно за автобусната компания, кажи ми поне една причина защо аз трябва да ти плащам – отвръщам аз.
- Помисли си добре, нали не искаш да те оставя в това положение?
Дали защото е задушно или от миризмата на парфюма му ми се завива свят...
- Хммм, много се пазариш... Да не си търговец? – питам с пресъхнало гърло.
- Какво ще кажеш за една разходка край морето и ще ти разкажа всичко за мен, цялото родословие до трето коляно, усмихва се той и пръстите му по магичен начин успяват да освободят ципа, без дори да го счупят. Свободна съм!!!
- Дадено, ако ми поносиш и куфара - пазаря се този път аз.
- Нямаш грижи – и теб ще нося на гръб, ако трябва! - не ми остава длъжен Суперменът.
Пристигаме. Морето ни чака, двамата.
http://vbox7.com/play:29982d045a
http://vbox7.com/play:7455e448
Поздрави за разказчето. Хареса ми.:)
https://www.youtube.com/watch?v=D43Nzi-D8x8
Приятно ми е, когато успея да те разсмея, Троя. Почивката свърши, да си пожелаем лека работна седмица :)
Изкефи ме сценарият ти приятелко. Ех, що не съм бил на мястото на стюарда....
Щях да те нарамя, като магаре със счупен самар (е може и малко да не ти е конфортно, ама нейсе), но пък благополучно щеше да бъдеш стоварена в най- хубавото гьолче, за да си наквася аз копитата, а пък ти нежните ти жабешки крайници......
Увлекателно с много добър ефект е написаното ти по горе. Добре ти се е получило, а още по добре, е че се завърна от продължителната ти блогова ваканция между нас. Поздрав.....
Иначе - да живеят автобусите и груповото пътуване :) Да видим защо:
https://www.youtube.com/watch?v=ConObN85XVA
и един интересен дуел
https://www.youtube.com/watch?v=V4AUTOIojCE
Благодаря за поканата, дано се видим някой ден... дължиш ми май един отговор :)
Сърдечни поздрави!
Коментарът ти лепне на четивото като стар индиец върху автобус:)
https://www.youtube.com/watch?v=jTav-vdht0E
Няма лоша реклама...за оптимизма!;)
Оптимистични поздрави, Тит!
Ето го:))
www.youtube.com/watch?v=uCKgCkubGc0
поздрави
Ето го :)
https://www.youtube.com/watch?v=TeDgD3tGIso&feature=related