(или Коледна приказка за Принца в памперс и неговия сват)

---

 
Студ и лед сковавали тротоарите в ранното декемврийско утро. Хората се движели бавно, като призраци, увити в палта и шалове, а дъхът им замръзвал на сиви парцали в мразовития въздух. Оставали по-малко от две седмици до Коледа и красиво украсените витрини на магазините били отрупани с изкушения. Светели примамливо, сякаш можели да стоплят премръзналите носове и души на малцината минувачи, осмелили се да излязат навън и да разходят новите си шапки по пустите улици.

Само в кварталната аптека кипяло оживление - мрачно подсмърчали няколко баби, дядовци кашляли и патетично секнели носове, деца ревяли покъртително около майките си - цял симфоничен оркестър от болни и изнервени солисти - сополисти. Две млади жени нервно потропвали с токчета по пода, докато им дойде редът. Едната се отделила от опашката и радостно поздравила другата:

- Здравей, Тина! Как си, какво правиш? Я да те видя ... боже, колко си отслабнала! На бостанско плашило си заприличала! Дрехите ти смачкани, ходиш без грим като умита паница, да не говорим за прическата и маникюра...

- О, Петя, здравей и ... мерси за комплиментите! Вярно, че излязох набързо и съвсем неглиже. Откъде да знам, че точно мадам Клю-Клю ще срещна в аптеката? Ти за сметка на това пък цъфтиш, да не си бременна за трети път?

- Шът,  пепел ти на устата, Тинче! Аз си цъфтя и пълнея по рождение. Ще си купувам пак витамини за отслабване. Казвай при теб какво става, да не би сто и осем годишната ти прабаба да се е споминала ненадейно?

- Я недей потриса костите на баба, бог да я прости. Просто ... загубих си живота. Старият, обикновен, скучен живот. Сега съм една топка тревога. Всички у дома са болни. Аз, малката, мъжът ми, баща ми, свекър ми, даже и котката.

- Е, хайде сега, такъв е сезонът. И моите две маймунчета кашлят, а гърдите им свирят като Виенската филхармония. Ще походите до напролет с провиснали до коленете сополи, пък после ще ви мине!

- Знам ли кога ще се оправим... Уморих се да тичам по болници, а краят му не се вижда. Малката е с пневмония. Баща ми пък беше два месеца в реанимация.  Ту се посъвземе, ту се влоши. Стопих се да го мисля дали ще го бъде или не. А сега вкъщи положението е още по-тежко. Сдобихме се с принц в памперс. Глези се, капризничи и все е недоволен. Дупка от трахеостомата на шията, декубитални рани - страшно е, като си помисля само и не ми се прибира у дома...

- Хм, значи викаш вкарахте го бай Ставри като Ален Делон в болницата, а оттам ви върнаха Дарт Вейдър, а? 

- Ха, ха... същински Дарт Вейдър, ама с памперс и с увреден мозък.

- А, на него цял живот му хлопа дъската, още се чудя как стрина Злата го изтърпя толкоз години, преди да се спомине жената. Ти сега какво му придиряш на човека?

- То не е за разправяне - за смях станахме в болницата, за малко да го изпишат дисциплинарно - за лошо поведение. Пощипвал сестрите, ритал санитарите, скубал си маркучетата и тръбичките, та му бяха вързали и ръцете, и краката. Поръчвал си кафе с цигара, да му дават два лева и да го пускат да си ходи...

- Хитро! Евала му правим на бай Ставри, нема да пропадне!  То си е голем кеф това, креват - сървиза! Така, както си лежи човек обкичен с тръбички като коледна елха, може да си поръча и двойна водка с мезе, че и да му я пусне некоя засукана сестра през системата на... бавна капка. Представи си само - докторите тичкат наоколо в бели престилки, абе направо балет.  "Лебедово езеро". А теб те залива... мека топлина. Умираш, възнасяш се, а после се раждаш отново за Коледа. Почти като Исус Христос.

- Да бе, възнасяш се... ама не в рая, а в памперс на кревата. И вместо ангелчета и херувимчета виждаш собствения си сват в цял ръст. Лежи до тебе и пъшка. В едното ти ухо. Това трябва да е десетият кръг на ада...

- Абе не знам за бай Ставри, но внимавай ти да не се възнесеш, че имаш вид на великомъченица. Стига си го глезила, помисли повече за себе си!

 - Ох, какво да ти кажа, не се трае направо... нали не може да вика и затова ми свирка като на куче. Та вчера е свирнал има - няма само петдесет и три пъти. Няма ден, няма нощ, човекът има потребности. Нервите  ми не издържат вече - или рева, или крещя и почти не мога да спя. Мъжът ми взе и той да ми свирка - проверявал ми рефлексите, вика. Само на подсвирквания съм била отговаряла. А принц Ставри надмина вече и английската кралица.  Яде само отбрани храни. Препечените филии не хрупкат, пържолата не е крехка, а вчерашните мандарини вече са стари, изгнили и не струват. Само прясно искал да яде!

- Ами прав е човека, Тинчеее, откъде-накъде с баята реколта ще го храниш твоя принц, като той все прясно ти пуска в памперсите? И с полупрепечени филии ще го караш да си троши ченето? Вместо да висиш по аптеките, що не скокнеш до Африка примерно да му набереш някоя и друга чепка пресни банани на човека?

- С удоволствие ще прескоча. Обаче каквото и чудо да сторя, даже и кокошка да сложа да му снася пресни яйца на възглавницата, леха с млади картофки да посадя на ламината или кочина с прасенца да му построя до леглото, за да му е свежо свинското, пак ще ме застреля с въпроса какво толкова съм направила за него. Всъщност идеята да се изпаря и хич да не се прибирам у дома никак не е лоша. По-добре свободна горила в Африка, отколкото да ме правят на маймуна у дома.

- Да, бе, да... ще се мъчиш в Африка по жегите! Пети километър е наблизо - ще те вземат без проблем. Но по-добре си запази живота, дома, семейството и нервите. Изритай го в някой хоспис тоя капризен дядка! Удуши го ако трябва с възглавницата!  То като те слушам какви ги разправяш, не само в психиатрията, но и в затвора ще ти е по-лесно да живееш - и храна ще ти носят, и ще се наспиваш като човек.

- Майтап си правиш ти на чужд гръб. Чакай да ти разкажа нещо смешно. Оня ден да взема да се сбъркам тотално и в бързината да занеса подлогата на детето, а гърнето да оставя на татко. Той хубаво - напълнил памперса, ама малката си свалила нейния и ми натропала пет-шест купчини на прясно изчистения килим. После стъпила в една от купчинките и се разходила из цялата къща да нареди печати...

- Ха, ха, ха... Вместо да се чудиш кое дупе първо да обръшеш, вземи да им обявиш един конкурс на дядката и на малката - кой пръв ще се научи да ходи на гърне!

- Какви ти конкурси... вкъщи е настанал някакъв битов сървайвър. Малката вчера ме издебна и си натопи ръката с абоката във водата на тоалетната чиния. Тамън й смених лепенките и бинта и взе че се яхна на един стол, пусна кутийката с конци за зъби в тостера и почна да я пече. Без да мисля, както миех чиниите, бръкнах с пръст да я извадя, преди пластмасата да е опушила къщата. Като излязоха едни искри, не е за разправяне! Тресна ме малко ток, а - ааа да се препека и аз като филийка. Почти изиграх една ръченица, преди да успея да изключа тостера от контакта. Тръгнах после с подноса да им сервирам обяда на старците, а тая гадина малката била разляла чаша мляко пред вратата. Подхлъзнах се, направих един шпагат на прага, а чиниите излетяха към тавана. Двоен лупинг и бууум - приземиха се на плочките. Разбиха се направо на сол. Полях се с вряла супа и се ощавих. Два часа свалях фидето от стените и бърсах след това. Пак трябва да боядисваме... Важното е, че не дадох фира за късмет на старците. 

- Боже, боже, страхотен екшън! Ще се очистиш сама, бе, жена! Голям късмет са извадили тия старци! Значи изнесохте се с мъжа от спалнята и сега те се гушкат един до друг и се надпреварват кой по-рано да хвърли топа, а? Обаче не си дават много зор да бързат, тия разбойници? Сигурно по цял ден ги обръщаш като препечени филийки - наляво-надясно, по гръб, по корем и пак обратно... Ами какво да ти кажа - а честит ти хоспис у вас! Или две в едно - хоспис и детска градина. Имай предвид и моя свекър като попълнение, при първа възможност!

- Ха, ха ... не може, капацитетът на заведението е запълнен. Не само за хора, но и за животни няма място вече. Всички берат душа, даже и котаракът. От старост престана дори и да мяука... Чудя се как е възможно всички накуп да се разболеем? А, ето че най-накрая ми дойде реда, давай да купувам хаповете и да се прибирам, че да не се изпопребият двамата сватове, докато са сами. Поздрави у дома, пък елате някой ден да ни видите с Христо.

- Ще ви дойдем на свиждане, скоро. Този спален театър у вас не е за изпускане. Айде оздравявайте бързо и "Нека силата да е с тебе", джедайке!

---

  (В спалнята. На кревата.)

- Ставриии, Ставри... все съм си мислел, че ще се сближим някой ден с тебе, ама пък чак толкоз да се сближим, че да спим заедно, хич и не съм си представял! Верно, жените ги погребахме, ама мацките не са се свършили още...

- Айде млъкни, бе, Пешо! Не виждаш ли, че вече сме с единия крак в гроба? Само глупости дрънкаш, дърт развратник такъв! Откак жена ти умря, три нови си завъртял, не те ли е срам от децата? От внуците поне се засрами!

- Ами добра партия съм, бе, свате, затова ме харесват бабите. Взимам максималната пенсия, не съм като тебе с двеста и шейсет лева помощи! Станал си асоциален, само ръмжиш и се зъбиш като вълк-единак!

- Ха, ха... Затова ли и трите те зарязаха, а? Погледни се в огледалото, бе, грозник нещастен! Кой ще те вземе с това шкембе, с тоя диабет, с разширените вени и кръвното, че и с тоя зъл нрав? Даже и дъщеря ти те е зарязала. Самотата те зове и тебе!

- Уф, верно, не съм пръв красавец. Виж ти си като Ален Делон на стари години, можеш да станеш манекен на памперси, ако се научиш да ставаш от леглото. Сега имало и памперси - прашки... От мене имаш подарък  - ще ти дам мойта проходилка, да ходиш по ревюта с нея...

- Навляк такъв! Не ме мисли къде ще ходя, а ти ставай и си заминавай в Америка, дъщеря ти да те гледа, какво си се натресъл при снахата, па и в мойто легло! Човек не може от тебе спокойно памперса да си напълни - все душиш наоколо!

- Ааа, свато, недей така! С кого ще си хортуваш после по цял ден? Без мене така ще си умреш, несоциализиран. А пък и това жилище аз съм го купувал навремето...

- Айде бегай, бе! Ти може да си го купувал, ама аз съм го ремонтирал! И тая спалня, дето лежиме сега двамата, и нея аз съм купувал! Моя си е, слизай ми от собствеността! И телевизора няма да ми гледаш повече, дай ми дистанционното! Като жилището е твое, върви лягай на пода в коридора и се социализирай с котката! Гушкайте се и си спете заедно!

- Не може, свато. Котката се възнесе във вечните ловни полета. Умря вчера, не помниш ли? Три дни не яла и не пила, скрила се в килера зад пералнята и там напърчила опаш. Животинчето не е като нас, не е искало никого да притеснява. А ти не бери грижа, всичко ще ти върне дъщеря ти, даже и памперсите, и пюретата на внучката. Нали и тях ти си ги купувал? Само че ще са две в едно, че внучката вече малко ги е употребила...

- Де да можех да стана, такъв щях да ти отпердаша! Ще ти подгрея единия образ! В собствените ти храчки да се задушиш дано, изчадие комунистическо дърто!

- Ти ли бе, ти ли ще ме биеш, гад мръсна? Един път като те прасна само и ще те довърша! И гледай да не ме превариш и да се задушиш в собствената си злоба, гербер нещастен!

Бай Ставри опита да се обърне странично, но не успя. Гърдите му засвистяха от храчките. Задави се от кашлицата. Лицето му посиня от усилията и той безпомощно се свлече на възглавницата. Студена пот пък обля бай Пешо, цялото му тяло се разтресе от яд и безсилие.

---

  - Ей, старците, стига сте се карали, няма да оправите политиката и държавата! Време е за хаповете и за обяд! - мадам Боби влезе тъкмо навреме.

Мъжете се спогледаха. Бай Ставри придърпа завивката, за да завие голия си корем, а бай Пешо се усмихна на съседката от горния етаж, която беше дошла да ги нахрани вместо снахата. После я поздрави:

- Ооо, мадам Боби, добре дошла! Целувам ти ръка, красавице!

- Цял ден нищо не съм ял! Какво си ни донесла за вечеря?  - попита бай Ставри вместо поздрав.

- Пасирана домашна пилешка супа, с много месце и подправки. Е, то не е за вечеря, а за обяд, но няма значение, Ставри. Как си днес?

-  Гладен и жаден. Обаче тая супа не става за ядене, прилича ми на повърнато от преяла с мърша котка! 

- Алооо, Ваше Величество, Принцът на памперсите! Почвай да ядеш, че си само кожа и кости!

- Ти само не умееш да готвиш или си и глуха? Ня-ма да я ям! Из - не- си я! Донеси ми препечени филийки и сиренце! Филийките да хрупкат, а сиренцето да го накиснеш 15 минути във вода и тогава да ми го сервираш!

- Аз и теб ще те накисна, чакай само да се върне Тина!

- Ще ме наклеветиш, а? Доносница долна! И миришеш на пот, другия път преди да дойдеш, се изкъпи!

- И твоят памперс не мирише на рози, Ставри! Изпий си поне лекарствата!

- Изчезвай, стига си ми пречила! Не виждаш ли, че гледам мач?

- Дай ми дистанционното! Е, вече не гледаш. Пий си лекарствата!

- Ня-ма! От-къ-де - на-къ-де ще ме лишаваш от телевизия?

- Ох, горкичкият! Живее в глад и лишения!

- Мадам Боби, не му обръщай внимание, красавице! Съвсем се е смахнал, изобщо не разбира какво приказва.

- Спокойно, бе, Пешо, ще вземеш да умреш преди мене!

- Едва ли. Хич даже не се надявай. Ще те надживея и ще се ширя сам на твоята спалня!

---

 
(След една седмица. Рано сутринта в леглото)


- Ставриии, жив ли си?

- Мърдам още. Какво искаш, Пешо? Престани да викаш толкова силно, още не съм се събудил!

- Хайде да поздравим снахата за рождения ден!

 - А, рожден ден ли имала Тина? Забравил съм. Така или иначе не можем да я поздравим, влизат в болница с внучката. Много шум вдига това бясно дете! Постоянно реве и само пакости прави! Ти помниш ли Елена, дъщерята на Иван? Станала била проститутка в Италия... И тя беше толкова палава като дете! И кой ще се грижи за нас сега? Аз не съм пил още кафе тази сутрин...

- Ами няма кой, дъщеря ти е в болница, синът ми отиде на работа. Минаваме на домашен хоспис - мадам Боба ще идва два пъти на ден да се грижи за нас, докато снахата се върне. 

- О, не я искам тая мързелана... Един път само ми смени памперса и ми го сложи наобратно. И от едното лекарство вместо четвъртинка ми даде цяло хапче да изпия. Щеше да ме отрови, дъртата вещица! Добре, че не умрях...

- След три дни е Коледа, ако доживеем дотогава, ти какъв подарък искаш да получиш?

- Аз празници не празнувам. И подаръци не искам. На мен ми трябва съвсем малко - телевизор, вкусна храна и нов, чист памперс, докато се оправя и почна сам да ходя.  Ех, да беше жива и жената...

- Аз пък искам да видя моята дъщеря и двете американчета, внучетата. Ама не може, Америка е много далече...

 - Ще дойдат да те видят някой ден, сигурно... или ти ще идеш да ги видиш. Надявай се, чудеса всякакви стават, само да сме живи и здрави.

- Не вярвам много, но щом казваш, може пък и да доживея това щастие някой ден. Не ми се умира още. Каквато и форма да избере, каквато и възраст да случи, смъртта винаги е грозна. Вещица, която никой не е победил. Неизбежна и отвратителна. Няма нищо красиво в това да напуснеш земята, слънцето и хората.

- Така е, свато. Грозна и неизбежна е. Цял живот отглеждаш тялото си за нея. Цял живот режеш нокти, подстригваш коса, сменяш зъби, обличаш се в нови дрехи, накрая може и в машина за лайна да се превърнаш. А тя идва, без да те пита и те взема такъв, какъвто си - млад или стар, в болнична пижама или в костюм с вратовръзка, в парадна униформа или гол. Някои се изхитрят да я чакат по бански, сякаш не отиват в отвъдното, а просто да поплуват в непознати води. Други, като нас, се крият в леглото. Трети са на път или в чужбина. Смъртта ще ни намери всичките. Такава е тя - непретенциозна, вкочанясва те с всичките ти тайни, неизпълнени желания и непреживени удоволствия, с цялото ти минало. Бъдеще не обещава.

- Ей, Ставри, големи философи сме станали... Бъдещето си е бъдеще, смъртта няма и нас да отмине. Чуваш ли, че някой тропа в коридора. Може и вече да е дошла за нас... Ти готов ли си да я посрещнем?

Бай Ставри взе шишето с вода и се приготви да го хвърли към вратата.

- Готов съм с водната бомба. Айде нека влиза сега!

---

    (След една година, по Коледа)



- Хайде, Принцесо, време е за закуска! - бай Ставри отвори вратата с крак и в стаята се разнесе аромат на топли кифлички и горещо кафе.

- Ох, как ме разнежваш с тези закуски, Ставри... А помниш ли как ме сбърка миналата Коледа със Смъртта и ме поля с вода от главата до петите?

- Помня, Боби, как да не помня! Нали знаеш колко беше модерно миналата година да се полееш с кофа ледена вода? Колко знаменитости само се поляха благотворително по телевизията! Ама трябва да ми признаеш, че те направих на мокра кокошка по много оригинален начин! То вярно, че и мокра, и суха, все си си грозна почти колкото Смъртта...

- Принце, принцееее... ти памперса вече го свали, обаче нравът ти все същия! С кой акъл те взех, още се чудя? Това си беше абсолютно умопомрачение! Не, благотворителност!

- Стига, бабче, шегувам се. Ти отново ме върна към живота, нали знаеш колко те обичам! Любовта може да облагороди даже и такъв идиот като мене! Ела тука да те нацелувам!

- Стига, стига си се подмазвал! Хайде да се обадим на Пешо в Америка, да му честитим празника, а после обличаш костюма на дядо Коледа и отиваме при Тина, че внучката ти вече си чака подаръка!

- Ааа, никъде не отива Дядо Коледа без Снежанка! Първо обличай бялата рокля и тогава ще вървим!

---

   

Сaмо дето споменaтото здрaвно зaведение е ситуирaно нa Четвърти, a не нa Пети километър...;-)
A, зa мaлко дa зaбрaвя, ЧНГ!

Дълго, дълго, колко да е дълго? Има-няма като за първото полугодие на Новата година :) И хем разсмива, хем хапе... макар и да не стига човек чак до края.
Честита да е Новата година и за теб! Здрава, щастлива и успешна!
И нека продължим да откриваме колко е шарен света - като деца, с нестандартни идеи и решения.
Време за реклама:)
https://www.youtube.com/watch?v=1XadnXdtqt4
https://www.youtube.com/watch?v=20VCW2lpmH0
https://www.youtube.com/watch?v=AebVQyrTLF4

нaпомня, че животът може дa е труден, но зaтовa пък дълъг, и колелото се върти, тa не се знaе утре кой нa кого ще стори добро...:-)

Голямото разказче, е като голямата ти ваканция в блогуването ти!
Разумни шеги си ни поднесла за четене. Явно хумора ти е в кръвната група на писане.
Ми много добре се е получило. Определено ме разсмя, но пък и ме замисли. Скоро бях писал за старостта, а разказа ти ме върна в мислите ми.
Дано само да не си черпила материал от ежедневието ти. Радвам се, че отново си между нас и ни веселиш с остроумията ти и логичните ти коментари...Поздрав!

ама много лоши са ти мъжете, че и любовчии.:)) А пък семейният живот - прелестна приказка, особено когато всички са болни и чакат на една "мед.сестра".:))
Целият разказ ми звучи нещо като "казвам ти дъще, сещай се снахо". Уж майтап, весело, ама да е в чужда къща. Не изневери на стила си изобщо. Не си оставила чувството си за хумор в 2014 г.:)) Опасна си!!!

:) Олдмен, краят е приказно-театрален, сърце не ми даде да завърша разказа по друг начин около Коледа. Прав си, колелото се върти - сега се раждаш в памперс и е много вероятно да умреш пак в памперс. Каквото съдбата ни е отредила, ще ни споходи, важно е да го носим с достойнство. И бих добавила - с чувство за хумор. Благодаря ти, че си стигнал до края, наистина съм се увлякла този път, обаче то като те напъне отвътре и не пита :))) И километража вярно съм объркала, ама то където четвърти, там и пети километър:)

Благодаря и "Нека силата да е с тебе". Голямо изпитание е да се грижиш за болни на легло и почивка няма. А болестите и зависимостта често ги правят егоисти... В България е трудно човек да организира достоен живот и адекватни грижи за старите и болните.
Честита нова година и на теб! Много здраве и сили, и дано намериш баланса между грижите за близките ти хора и личния си живот, ако въобще имаш време за такъв:)
Силен дух и воля за оздравяване на старците и поздрав и за тях:)
https://www.youtube.com/watch?v=aD1euxkzE9I

Милейди, спри се, гарантирам ти, че ГоГо не ми е навестявал блога, нито в мъжки, нито в женски образ! Айде, нова година, нов късмет! Що не вземеш да са флюбиш в некой друг? Ще те сватосам, само кажи :)))

Троя, как ще са ми лоши главните герои? То при ей такава медицинска сестра, кой мъж няма да иска да боледува:)
https://www.youtube.com/watch?v=9jkZpvpW_1E
Ех, този свят само на хубавите жени разчита да го спасяват :)

За много години, Айп! Да си жив и здрав, много любов, щастие и късмет през новата година! Много добро настроение и много успехи в писането и четенето:)
Не тъгувай, старостта може да бъде прекрасна, ако си здрав и имаш с кого да си споделяш вафлите и ... ченето:)
https://www.youtube.com/watch?v=OAQHvWLxC7g

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Много мило! Ще имам предвид съвета ти!
Чаровен хумор, с вкус на вафли.....

Дано не си се обидил, границата между смешното и тъжното лесно се минава...
Разчитам на чувството ти за хумор, редовно го калявам :)

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Няма да е лесно да ме разсърдиш или обидиш, защото се познаваме, умен човек си и знам, че никога няма да прекрачиш границата, а обикновено даваш умни и логични съвети, като ме караш често да се замисля над тях.
Отивам да се наредя за памперси, че да не стане късно, като дойде времето да ги използвам.....

https://www.youtube.com/watch?v=xPU8OAjjS4k

ЧНГ, по-добра и щастлива 2015 и не остарявай любов :)))

Мерси за клипчето и пожеланията. Дядката е готин, но ще зачакам твойто изпълнение. Предполагам, че костюмът на Супермен много ще ти отива:)
Да си пожелаем интересна и емоционална Нова година с много приключения и повече свободно време за дребните радости в живота, докато ние "Остаряваме бавно, остаряваме бавно, неусетно почти..."

Жилаво племе сме и това е!:):))
Много ти е убедителна романтиката!:))

За много години, Тит!
Толкова ми е убедителна романтиката, че всички се вързаха:) Успешна година и..
.да направим невъзможното възможно:)
https://www.youtube.com/watch?v=IUntQHWgizQ

На моменти се чувствах в страниците на Чудомир, макар че при него памперси нямаше. Владееш отлично диалога. Хуморът ти, дори на места възчерничък, разсмива и замисля едновременно. Защото финалната обиколка на живота очаква всички ни. Важното е и в нея да развяваме флага на победата...над себе си. Поздрави и успехи, миличка, през новата 2015 г!

Жив, здрав и сладкодумен бъди, Джани, през Новата година! Ще се радвам да пътуваме заедно по страниците на книгите и живота :)
Ще ми се да намеря вдъхновение и време да напиша сценарий за театрална постановка, затова тренирам диалозите. Ама знам ли животът в какъв монолог ще ме вкара:)

Чак днес прочетох цялата история, преди си дръпнах само 2-3 изречения за да хвана смисъла. Поздравявам те за таланта да завъртиш такава тема в хумористичен стил. Въобще или си доста талантлива или перото дето пишеш с него ти е вълшебно. Гледай да не полазят дядовците от блога след тая постинг-реклама :))))

Дядо Радо печели автограф от вълшебната ми писалка :)

Семейство Адамс, А? Страхотно написано. Посмях се с твоите герой, независимо, че всъщност е тъжно. Само се моля да не станем такива кукумицини, да заробваме децата си. Аз съм фен на старческите домове. Там все хора на наша възраст, медицински персонал, ще си се закачаме с дядовците, ще си играем на топчета или домино и няма да сме в тежест на никой. Ей, как се умечтах.Усмивки Коа!

Маконт, много си права. И аз съм за старческите домове, щом ще има и дядовци :)