Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2015 13:28 - ДВАМА СВАТОВЕ В ЕДИН КРЕВАТ
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5442 Коментари: 23 Гласове:
20

Последна промяна: 02.01.2015 13:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  (или Коледна приказка за Принца в памперс и неговия сват)

 
imageСтуд и лед сковавали тротоарите в ранното декемврийско утро. Хората се движели бавно, като призраци, увити в палта и шалове, а дъхът им замръзвал на сиви парцали в мразовития въздух. Оставали по-малко от две седмици до Коледа и красиво украсените витрини на магазините били отрупани с изкушения. Светели примамливо, сякаш можели да стоплят премръзналите носове и души на малцината минувачи, осмелили се да излязат навън и да разходят новите си шапки по пустите улици.

Само в кварталната аптека кипяло оживление - мрачно подсмърчали няколко баби, дядовци кашляли и патетично секнели носове, деца ревяли покъртително около майките си - цял симфоничен оркестър от болни и изнервени солисти - сополисти. Две млади жени нервно потропвали с токчета по пода, докато им дойде редът. Едната се отделила от опашката и радостно поздравила другата:

- Здравей, Тина! Как си, какво правиш? Я да те видя ... боже, колко си отслабнала! На бостанско плашило си заприличала! Дрехите ти смачкани, ходиш без грим като умита паница, да не говорим за прическата и маникюра...

- О, Петя, здравей и ... мерси за комплиментите! Вярно, че излязох набързо и съвсем неглиже. Откъде да знам, че точно мадам Клю-Клю ще срещна в аптеката? Ти за сметка на това пък цъфтиш, да не си бременна за трети път?

- Шът,  пепел ти на устата, Тинче! Аз си цъфтя и пълнея по рождение. Ще си купувам пак витамини за отслабване. Казвай при теб какво става, да не би сто и осем годишната ти прабаба да се е споминала ненадейно?

- Я недей потриса костите на баба, бог да я прости. Просто ... загубих си живота. Старият, обикновен, скучен живот. Сега съм една топка тревога. Всички у дома са болни. Аз, малката, мъжът ми, баща ми, свекър ми, даже и котката.

- Е, хайде сега, такъв е сезонът. И моите две маймунчета кашлят, а гърдите им свирят като Виенската филхармония. Ще походите до напролет с провиснали до коленете сополи, пък после ще ви мине!

- Знам ли кога ще се оправим... Уморих се да тичам по болници, а краят му не се вижда. Малката е с пневмония. Баща ми пък беше два месеца в реанимация.  Ту се посъвземе, ту се влоши. Стопих се да го мисля дали ще го бъде или не. А сега вкъщи положението е още по-тежко. Сдобихме се с принц в памперс. Глези се, капризничи и все е недоволен. Дупка от трахеостомата на шията, декубитални рани - страшно е, като си помисля само и не ми се прибира у дома...

- Хм, значи викаш вкарахте го бай Ставри като Ален Делон в болницата, а оттам ви върнаха Дарт Вейдър, а? 

- Ха, ха... същински Дарт Вейдър, ама с памперс и с увреден мозък.

- А, на него цял живот му хлопа дъската, още се чудя как стрина Злата го изтърпя толкоз години, преди да се спомине жената. Ти сега какво му придиряш на човека?

- То не е за разправяне - за смях станахме в болницата, за малко да го изпишат дисциплинарно - за лошо поведение. Пощипвал сестрите, ритал санитарите, скубал си маркучетата и тръбичките, та му бяха вързали и ръцете, и краката. Поръчвал си кафе с цигара, да му дават два лева и да го пускат да си ходи...


image
- Хитро! Евала му правим на бай Ставри, нема да пропадне!  То си е голем кеф това, креват - сървиза! Така, както си лежи човек обкичен с тръбички като коледна елха, може да си поръча и двойна водка с мезе, че и да му я пусне некоя засукана сестра през системата на... бавна капка. Представи си само - докторите тичкат наоколо в бели престилки, абе направо балет.  "Лебедово езеро". А теб те залива... мека топлина. Умираш, възнасяш се, а после се раждаш отново за Коледа. Почти като Исус Христос.

- Да бе, възнасяш се... ама не в рая, а в памперс на кревата. И вместо ангелчета и херувимчета виждаш собствения си сват в цял ръст. Лежи до тебе и пъшка. В едното ти ухо. Това трябва да е десетият кръг на ада...

- Абе не знам за бай Ставри, но внимавай ти да не се възнесеш, че имаш вид на великомъченица. Стига си го глезила, помисли повече за себе си!

 - Ох, какво да ти кажа, не се трае направо... нали не може да вика и затова ми свирка като на куче. Та вчера е свирнал има - няма само петдесет и три пъти. Няма ден, няма нощ, човекът има потребности. Нервите  ми
не издържат вече - или рева, или крещя и почти не мога да спя. Мъжът ми взе и той да ми свирка - проверявал ми рефлексите, вика. Само на подсвирквания съм била отговаряла. А принц Ставри надмина вече и английската кралица.  Яде само отбрани храни. Препечените филии не хрупкат, пържолата не е крехка, а вчерашните мандарини вече са стари, изгнили и не струват. Само прясно искал да яде!

- Ами прав е човека, Тинчеее, откъде-накъде с баята реколта ще го храниш твоя принц, като той все прясно ти пуска в памперсите? И с полупрепечени филии ще го караш да си троши ченето? Вместо да висиш по аптеките, що не скокнеш до Африка примерно да му набереш някоя и друга чепка пресни банани на човека?

image- С удоволствие ще прескоча. Обаче каквото и чудо да сторя, даже и кокошка да сложа да му снася пресни яйца на възглавницата, леха с млади картофки да посадя на ламината или кочина с прасенца да му построя до леглото, за да му е свежо свинското, пак ще ме застреля с въпроса какво толкова съм направила за него. Всъщност идеята да се изпаря и хич да не се прибирам у дома никак не е лоша. По-добре свободна горила в Африка, отколкото да ме правят на маймуна у дома.

- Да, бе, да... ще се мъчиш в Африка по жегите! Пети километър е наблизо - ще те вземат без проблем. Но по-добре си запази живота, дома, семейството и нервите. Изритай го в някой хоспис тоя капризен дядка! Удуши го ако трябва с възглавницата!  То като те слушам какви ги разправяш, не само в психиатрията, но и в затвора ще ти е по-лесно да живееш - и храна ще ти носят, и ще се наспиваш като човек.

- Майтап си правиш ти на чужд гръб. Чакай да ти разкажа нещо смешно. Оня ден да взема да се сбъркам тотално и в бързината да занеса подлогата на детето, а гърнето да оставя на татко. Той хубаво - напълнил памперса, ама малката си свалила нейния и ми натропала пет-шест купчини на прясно изчистения килим. После стъпила в една от купчинките и се разходила из цялата къща да нареди печати...

- Ха, ха, ха... Вместо да се чудиш кое дупе първо да обръшеш, вземи да им обявиш един конкурс на дядката и на малката - кой пръв ще се научи да ходи на гърне!

image
- Какви ти конкурси... вкъщи е настанал някакъв битов сървайвър. Малката вчера ме издебна и си натопи ръката с абоката във водата на тоалетната чиния. Тамън й смених лепенките и бинта и взе че се яхна на един стол, пусна кутийката с конци за зъби в тостера и почна да я пече. Без да мисля, както миех чиниите, бръкнах с пръст да я извадя, преди пластмасата да е опушила къщата. Като излязоха едни искри, не е за разправяне! Тресна ме малко ток, а - ааа да се препека и аз като филийка. Почти изиграх една ръченица, преди да успея да изключа тостера от контакта. Тръгнах после с подноса да им сервирам обяда на старците, а тая гадина малката била разляла чаша мляко пред вратата. Подхлъзнах се, направих един шпагат на прага, а чиниите излетяха към тавана. Двоен лупинг и бууум - приземиха се на плочките. Разбиха се направо на сол. Полях се с вряла супа и се ощавих. Два часа свалях фидето от стените и бърсах след това. Пак трябва да боядисваме... Важното е, че не дадох фира за късмет на старците. 

- Боже, боже, страхотен екшън! Ще се очистиш сама, бе, жена! Голям късмет са извадили тия старци! Значи изнесохте се с мъжа от спалнята и сега те се гушкат един до друг и се надпреварват кой по-рано да хвърли топа, а? Обаче не си дават много зор да бързат, тия разбойници? Сигурно по цял ден ги обръщаш като препечени филийки - наляво-надясно, по гръб, по корем и пак обратно... Ами какво да ти кажа - а честит ти хоспис у вас! Или две в едно - хоспис и детска градина. Имай предвид и моя свекър като попълнение, при първа възможност!

- Ха, ха ... не може, капацитетът на заведението е запълнен. Не само за хора, но и за животни няма място вече. Всички берат душа, даже и котаракът. От старост престана дори и да мяука... Чудя се как е възможно всички накуп да се разболеем? А, ето че най-накрая ми дойде реда, давай да купувам хаповете и да се прибирам, че да не се изпопребият двамата сватове, докато са сами. Поздрави у дома, пък елате някой ден да ни видите с Христо.

- Ще ви дойдем на свиждане, скоро. Този спален театър у вас не е за изпускане. Айде оздравявайте бързо и "Нека силата да е с тебе", джедайке!

  (В спалнята. На кревата.)

- Ставриии, Ставри... все съм си мислел, че ще се сближим някой ден с тебе, ама пък чак толкоз да се сближим, че да спим заедно, хич и не съм си представял! Верно, жените ги погребахме, ама мацките не са се свършили още...


- Айде млъкни, бе, Пешо! Не виждаш ли, че вече сме с единия крак в гроба? Само глупости дрънкаш, дърт развратник такъв! Откак жена ти умря, три нови си завъртял, не те ли е срам от децата? От внуците поне се засрами!

- Ами добра партия съм, бе, свате, затова ме харесват бабите. Взимам максималната пенсия, не съм като тебе с двеста и шейсет лева помощи! Станал си асоциален, само ръмжиш и се зъбиш като вълк-единак!

- Ха, ха... Затова ли и трите те зарязаха, а? Погледни се в огледалото, бе, грозник нещастен! Кой ще те вземе с това шкембе, с тоя диабет, с разширените вени и кръвното, че и с тоя зъл нрав? Даже и дъщеря ти те е зарязала. Самотата те зове и тебе!


image- Уф, верно, не съм пръв красавец. Виж ти си като Ален Делон на стари години, можеш да станеш манекен на памперси, ако се научиш да ставаш от леглото. Сега имало и памперси - прашки... От мене имаш подарък  - ще ти дам мойта проходилка, да ходиш по ревюта с нея...

- Навляк такъв! Не ме мисли къде ще ходя, а ти ставай и си заминавай в Америка, дъщеря ти да те гледа, какво си се натресъл при снахата, па и в мойто легло! Човек не може от тебе спокойно памперса да си напълни - все душиш наоколо!

- Ааа, свато, недей така! С кого ще си хортуваш после по цял ден? Без мене така ще си умреш, несоциализиран. А пък и това жилище аз съм го купувал навремето...

- Айде бегай, бе! Ти може да си го купувал, ама аз съм го ремонтирал! И тая спалня, дето лежиме сега двамата, и нея аз съм купувал! Моя си е, слизай ми от собствеността! И телевизора няма да ми гледаш повече, дай ми дистанционното! Като жилището е твое, върви лягай на пода в коридора и се социализирай с котката! Гушкайте се и си спете заедно!

- Не може, свато. Котката се възнесе във вечните ловни полета. Умря вчера, не помниш ли? Три дни не яла и не пила, скрила се в килера зад пералнята и там напърчила опаш. Животинчето не е като нас, не е искало никого да притеснява. А ти не бери грижа, всичко ще ти върне дъщеря ти, даже и памперсите, и пюретата на внучката. Нали и тях ти си ги купувал? Само че ще са две в едно, че внучката вече малко ги е употребила...


- Де да можех да стана, такъв щях да ти отпердаша! Ще ти подгрея единия образ! В собствените ти храчки да се задушиш дано, изчадие комунистическо дърто!

- Ти ли бе, ти ли ще ме биеш, гад мръсна? Един път като те прасна само и ще те довърша! И гледай да не ме превариш и да се задушиш в собствената си злоба, гербер нещастен!

Бай Ставри опита да се обърне странично, но не успя. Гърдите му засвистяха от храчките. Задави се от кашлицата. Лицето му посиня от усилията и той безпомощно се свлече на възглавницата. Студена пот пък обля бай Пешо, цялото му тяло се разтресе от яд и безсилие.


  - Ей, старците, стига сте се карали, няма да оправите политиката и държавата! Време е за хаповете и за обяд! - мадам Боби влезе тъкмо навреме.

Мъжете се спогледаха. Бай Ставри придърпа завивката, за да завие голия си корем, а бай Пешо се усмихна на съседката от горния етаж, която беше дошла да ги нахрани вместо снахата. После я поздрави:

- Ооо, мадам Боби, добре дошла! Целувам ти ръка, красавице!

- Цял ден нищо не съм ял! Какво си ни донесла за вечеря?  - попита бай Ставри вместо поздрав.

- Пасирана домашна пилешка супа, с много месце и подправки. Е, то не е за вечеря, а за обяд, но няма значение, Ставри. Как си днес?

-  Гладен и жаден. Обаче тая супа не става за ядене, прилича ми на повърнато от преяла с мърша котка! 

- Алооо, Ваше Величество, Принцът на памперсите! Почвай да ядеш, че си само кожа и кости!

- Ти само не умееш да готвиш или си и глуха? Ня-ма да я ям! Из - не- си я! Донеси ми препечени филийки и сиренце! Филийките да хрупкат, а сиренцето да го накиснеш 15 минути във вода и тогава да ми го сервираш!

- Аз и теб ще те накисна, чакай само да се върне Тина!

- Ще ме наклеветиш, а? Доносница долна! И миришеш на пот, другия път преди да дойдеш, се изкъпи!

- И твоят памперс не мирише на рози, Ставри! Изпий си поне лекарствата!

- Изчезвай, стига си ми пречила! Не виждаш ли, че гледам мач?

- Дай ми дистанционното! Е, вече не гледаш. Пий си лекарствата!

- Ня-ма! От-къ-де - на-къ-де ще ме лишаваш от телевизия?

- Ох, горкичкият! Живее в глад и лишения!

- Мадам Боби, не му обръщай внимание, красавице! Съвсем се е смахнал, изобщо не разбира какво приказва.

- Спокойно, бе, Пешо, ще вземеш да умреш преди мене!

- Едва ли. Хич даже не се надявай. Ще те надживея и ще се ширя сам на твоята спалня!


 
(След една седмица. Рано сутринта в леглото)


image- Ставриии, жив ли си?

- Мър
дам още. Какво искаш, Пешо? Престани да викаш толкова силно, още не съм се събудил!

- Хайде да поздравим снахата за рождения ден!

 - А, рожден ден ли имала Тина? Забравил съм. Така или иначе не можем да я поздравим, влизат в болница с внучката. Много шум вдига това бясно дете! Постоянно реве и само пакости прави! Ти помниш ли Елена, дъщерята на Иван? Станала била проститутка в Италия... И тя беше толкова палава като дете! И кой ще се грижи за нас сега? Аз не съм пил още кафе тази сутрин...

- Ами няма кой, дъщеря ти е в болница, синът ми отиде на работа. Минаваме на домашен хоспис - мадам Боба ще идва два пъти на ден да се грижи за нас, докато снахата се върне. 

- О, не я искам тая мързелана... Един път само ми смени памперса и ми го сложи наобратно. И от едното лекарство вместо четвъртинка ми даде цяло хапче да изпия. Щеше да ме отрови, дъртата вещица! Добре, че не умрях...

- След три дни е Коледа, ако доживеем дотогава, ти какъв подарък искаш да получиш?

- Аз празници не празнувам. И подаръци не искам. На мен ми трябва съвсем малко - телевизор, вкусна храна и нов, чист памперс, докато се оправя и почна сам да ходя.  Ех, да беше жива и жената...

- Аз пък искам да видя моята дъщеря и двете американчета, внучетата. Ама не може, Америка е много далече...

 - Ще дойдат да те видят някой ден, сигурно... или ти ще идеш да ги видиш. Надявай се, чудеса всякакви стават, само да сме живи и здрави.

- Не вярвам много, но щом казваш, може пък и да доживея това щастие някой ден. Не ми се умира още. Каквато и форма да избере, каквато и възраст да случи, смъртта винаги е грозна. Вещица, която никой не е победил. Неизбежна и отвратителна. Няма нищо красиво в това да напуснеш земята, слънцето и хората.

- Така е, свато. Грозна и неизбежна е. Цял живот отглеждаш тялото си за нея. Цял живот режеш нокти, подстригваш коса, сменяш зъби, обличаш се в нови дрехи, накрая може и в машина за лайна да се превърнаш. А тя идва, без да те пита и те взема такъв, какъвто си - млад или стар, в болнична пижама или в костюм с вратовръзка, в парадна униформа или гол. Някои се изхитрят да я чакат по бански, сякаш не отиват в отвъдното, а просто да поплуват в непознати води. Други, като нас, се крият в леглото. Трети са на път или в чужбина. Смъртта ще ни намери всичките. Такава е тя - непретенциозна, вкочан
ясва те с всичките ти тайни, неизпълнени желания и непреживени удоволствия, с цялото ти минало. Бъдеще не обещава.

- Ей, Ставри, големи философи сме станали... Бъдещето си е бъдеще, смъртта няма и нас да отмине. Чуваш ли, че някой тропа в коридора. Може и вече да е дошла за нас... Ти готов ли си да я посрещнем?

Бай Ставри взе шишето с вода и се приготви да го хвърли към вратата.

- Готов съм с водната бомба. Айде нека влиза сега!


    (След една година, по Коледа)


image
- Хайде, Принцесо, време е за закуска! - бай Ставри отвори вратата с крак и в стаята се разнесе аромат на топли кифлички и горещо кафе.

- Ох, как ме разнежваш с тези закуски, Ставри... А помниш ли как ме сбърка миналата Коледа със Смъртта и ме поля с вода от главата до петите?

- Помня, Боби, как да не помня! Нали знаеш колко беше модерно миналата година да се полееш с кофа ледена вода? Колко знаменитости само се поляха благотворително по телевизията! Ама трябва да ми признаеш, че те направих на мокра кокошка по много оригинален начин! То вярно, че и мокра, и суха, все си си грозна почти колкото Смъртта...

- Принце, принцееее... ти памперса вече го свали, обаче нравът ти все същия! С кой акъл те взех, още се чудя? Това си беше абсолютно умопомрачение! Не, благотворителност!

- Стига, бабче, шегувам се. Ти отново ме върна към живота, нали знаеш колко те обичам! Любовта може да облагороди даже и такъв идиот като мене! Ела тука да те нацелувам!

- Стига, стига си се подмазвал! Хайде да се обадим на Пешо в Америка, да му честитим празника, а после обличаш костюма на дядо Коледа и отиваме при Тина, че внучката ти вече си чака подаръка!

- Ааа, никъде не отива Дядо Коледа без Снежанка! Първо обличай бялата рокля и тогава ще вървим!


   

image




Гласувай:
20
0



1. freeoldmen - Мaлко дълго, aмa хубaво!:-)
02.01.2015 14:18
Сaмо дето споменaтото здрaвно зaведение е ситуирaно нa Четвърти, a не нa Пети километър...;-)
A, зa мaлко дa зaбрaвя, ЧНГ!
цитирай
2. coacoa11 - Дълго, дълго, колко да е дълго? И...
02.01.2015 14:43
Дълго, дълго, колко да е дълго? Има-няма като за първото полугодие на Новата година :) И хем разсмива, хем хапе... макар и да не стига човек чак до края.
Честита да е Новата година и за теб! Здрава, щастлива и успешна!
И нека продължим да откриваме колко е шарен света - като деца, с нестандартни идеи и решения.
Време за реклама:)
https://www.youtube.com/watch?v=1XadnXdtqt4
https://www.youtube.com/watch?v=20VCW2lpmH0
https://www.youtube.com/watch?v=AebVQyrTLF4
цитирай
3. freeoldmen - Е то крaят е нaй- интересен,
02.01.2015 15:41
нaпомня, че животът може дa е труден, но зaтовa пък дълъг, и колелото се върти, тa не се знaе утре кой нa кого ще стори добро...:-)
цитирай
4. aip55 - За много години Соа....
02.01.2015 16:00
Голямото разказче, е като голямата ти ваканция в блогуването ти!
Разумни шеги си ни поднесла за четене. Явно хумора ти е в кръвната група на писане.
Ми много добре се е получило. Определено ме разсмя, но пък и ме замисли. Скоро бях писал за старостта, а разказа ти ме върна в мислите ми.
Дано само да не си черпила материал от ежедневието ти. Радвам се, че отново си между нас и ни веселиш с остроумията ти и логичните ти коментари...Поздрав!
цитирай
5. troia - Eй,
02.01.2015 16:03
ама много лоши са ти мъжете, че и любовчии.:)) А пък семейният живот - прелестна приказка, особено когато всички са болни и чакат на една "мед.сестра".:))
Целият разказ ми звучи нещо като "казвам ти дъще, сещай се снахо". Уж майтап, весело, ама да е в чужда къща. Не изневери на стила си изобщо. Не си оставила чувството си за хумор в 2014 г.:)) Опасна си!!!
цитирай
6. coacoa11 - :) Олдмен, краят е приказно-теа...
02.01.2015 16:18
:) Олдмен, краят е приказно-театрален, сърце не ми даде да завърша разказа по друг начин около Коледа. Прав си, колелото се върти - сега се раждаш в памперс и е много вероятно да умреш пак в памперс. Каквото съдбата ни е отредила, ще ни споходи, важно е да го носим с достойнство. И бих добавила - с чувство за хумор. Благодаря ти, че си стигнал до края, наистина съм се увлякла този път, обаче то като те напъне отвътре и не пита :))) И километража вярно съм объркала, ама то където четвърти, там и пети километър:)
цитирай
7. coacoa11 - Благодаря и "Нека силата да е с ...
02.01.2015 16:52
Благодаря и "Нека силата да е с тебе". Голямо изпитание е да се грижиш за болни на легло и почивка няма. А болестите и зависимостта често ги правят егоисти... В България е трудно човек да организира достоен живот и адекватни грижи за старите и болните.
Честита нова година и на теб! Много здраве и сили, и дано намериш баланса между грижите за близките ти хора и личния си живот, ако въобще имаш време за такъв:)
Силен дух и воля за оздравяване на старците и поздрав и за тях:)
https://www.youtube.com/watch?v=aD1euxkzE9I

анонимен написа:
Поздравления и от мен .Имам си в къщи от години такава бабешко -дядовска фауна дето така са стиснали живота със зъби ,че докато си охкат и капризничат спокойно могат и да ме надживеят и съвсем не са на,, ти "с черния хумор, за разлика от мен.Щом тези неща могат да ни разсмиват значи и тези дето са се впрегнали да ни затрия вече са загубили войната .Ха ,за много години ...

цитирай
8. coacoa11 - Милейди, спри се, гарантирам ти, че ...
02.01.2015 17:01
Милейди, спри се, гарантирам ти, че ГоГо не ми е навестявал блога, нито в мъжки, нито в женски образ! Айде, нова година, нов късмет! Що не вземеш да са флюбиш в некой друг? Ще те сватосам, само кажи :)))

milady написа:
На кого пишеш, бе Иди !!? Бааси и Олигофрена!
цитирай
9. coacoa11 - Троя, как ще са ми лоши главните г...
02.01.2015 17:06
Троя, как ще са ми лоши главните герои? То при ей такава медицинска сестра, кой мъж няма да иска да боледува:)
https://www.youtube.com/watch?v=9jkZpvpW_1E
Ех, този свят само на хубавите жени разчита да го спасяват :)
цитирай
10. coacoa11 - За много години, Айп! Да си жив и з...
02.01.2015 18:09
За много години, Айп! Да си жив и здрав, много любов, щастие и късмет през новата година! Много добро настроение и много успехи в писането и четенето:)
Не тъгувай, старостта може да бъде прекрасна, ако си здрав и имаш с кого да си споделяш вафлите и ... ченето:)
https://www.youtube.com/watch?v=OAQHvWLxC7g
цитирай
11. aip55 - За много години, Айп! Да си жив и з...
02.01.2015 18:42
coacoa11 написа:
За много години, Айп! Да си жив и здрав, много любов, щастие и късмет през новата година! Много добро настроение и много успехи в писането и четенето:)
Не тъгувай, старостта може да бъде прекрасна, ако си здрав и имаш с кого да си споделяш вафлите и ... ченето:)
https://www.youtube.com/watch?v=OAQHvWLxC7g

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Много мило! Ще имам предвид съвета ти!
Чаровен хумор, с вкус на вафли.....
цитирай
12. coacoa11 - Дано не си се обидил, границата м...
02.01.2015 20:09
Дано не си се обидил, границата между смешното и тъжното лесно се минава...
Разчитам на чувството ти за хумор, редовно го калявам :)
цитирай
13. aip55 - Дано не си се обидил, границата м...
02.01.2015 22:35
coacoa11 написа:
Дано не си се обидил, границата между смешното и тъжното лесно се минава...
Разчитам на чувството ти за хумор, редовно го калявам :)

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Няма да е лесно да ме разсърдиш или обидиш, защото се познаваме, умен човек си и знам, че никога няма да прекрачиш границата, а обикновено даваш умни и логични съвети, като ме караш често да се замисля над тях.
Отивам да се наредя за памперси, че да не стане късно, като дойде времето да ги използвам.....
цитирай
14. radosslav - Турни тоя клип отдолу или чакай мойто изпълнение :)))))
02.01.2015 22:54
https://www.youtube.com/watch?v=xPU8OAjjS4k

ЧНГ, по-добра и щастлива 2015 и не остарявай любов :)))
цитирай
15. coacoa11 - Мерси за клипчето и пожеланията. ...
02.01.2015 23:29
Мерси за клипчето и пожеланията. Дядката е готин, но ще зачакам твойто изпълнение. Предполагам, че костюмът на Супермен много ще ти отива:)
Да си пожелаем интересна и емоционална Нова година с много приключения и повече свободно време за дребните радости в живота, докато ние "Остаряваме бавно, остаряваме бавно, неусетно почти..."
цитирай
16. tit - За много години, Куа!:):))
03.01.2015 01:03
Жилаво племе сме и това е!:):))
Много ти е убедителна романтиката!:))
цитирай
17. coacoa11 - За много години, Тит! Толкова ми е ...
03.01.2015 09:53
За много години, Тит!
Толкова ми е убедителна романтиката, че всички се вързаха:) Успешна година и..
.да направим невъзможното възможно:)
https://www.youtube.com/watch?v=IUntQHWgizQ


цитирай
18. djani - Поредното ти литературно бижу...
07.01.2015 10:11
На моменти се чувствах в страниците на Чудомир, макар че при него памперси нямаше. Владееш отлично диалога. Хуморът ти, дори на места възчерничък, разсмива и замисля едновременно. Защото финалната обиколка на живота очаква всички ни. Важното е и в нея да развяваме флага на победата...над себе си. Поздрави и успехи, миличка, през новата 2015 г!
цитирай
19. coacoa11 - Жив, здрав и сладкодумен бъди, Д...
07.01.2015 13:30
Жив, здрав и сладкодумен бъди, Джани, през Новата година! Ще се радвам да пътуваме заедно по страниците на книгите и живота :)
Ще ми се да намеря вдъхновение и време да напиша сценарий за театрална постановка, затова тренирам диалозите. Ама знам ли животът в какъв монолог ще ме вкара:)
цитирай
20. radosslav - Признавам
07.01.2015 14:52
Чак днес прочетох цялата история, преди си дръпнах само 2-3 изречения за да хвана смисъла. Поздравявам те за таланта да завъртиш такава тема в хумористичен стил. Въобще или си доста талантлива или перото дето пишеш с него ти е вълшебно. Гледай да не полазят дядовците от блога след тая постинг-реклама :))))
цитирай
21. coacoa11 - Дядо Радо печели автограф от въл...
07.01.2015 17:33
Дядо Радо печели автограф от вълшебната ми писалка :)
цитирай
22. makont - Ох, аз едва сега смогнах да го прочета!
24.02.2015 17:29
Семейство Адамс, А? Страхотно написано. Посмях се с твоите герой, независимо, че всъщност е тъжно. Само се моля да не станем такива кукумицини, да заробваме децата си. Аз съм фен на старческите домове. Там все хора на наша възраст, медицински персонал, ще си се закачаме с дядовците, ще си играем на топчета или домино и няма да сме в тежест на никой. Ей, как се умечтах.Усмивки Коа!
цитирай
23. coacoa11 - Маконт, много си права. И аз съм за ...
26.02.2015 13:53
Маконт, много си права. И аз съм за старческите домове, щом ще има и дядовци :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 269321
Постинги: 46
Коментари: 818
Гласове: 2803
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031