Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2014 14:55 - ДНЕС МИ Е ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3069 Коментари: 14 Гласове:
21

Последна промяна: 17.08.2014 15:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
(Романтична боза, илюстрирана с автобусна реклама)




Автобусът вече беше закотвил раздрънканото си туловище пред автогарата.  Бавно и без апетит поглъщаше в широко отворената си паст недоспалите пътници в това ранно майско утро. Шофьорът сърдито сумтеше, докато връщаше рестото, а касовият апарат плюеше билет след билет. Метнах куфара в багажника и подадох купения още преди седмица билет - морето ме чакаше. После си потърсих мястото – трябваше да е до прозореца. Охо... изненада – там се беше разляло морното и потно стотина килограмово тяло на възрастна дама, в комплект с една дузина торби. Бабката си свали капелата, усмихна се блажено насреща ми и продължи да закусва. Питателни пръски от бисквити и боза ме заливаха обилно, докато обясняваше как е пристигнала около час по-рано, за да се настани удобно. Благодарих й наум за закуската, въздъхнах кротко и се събрах на остатъка от седалката. Е, какво да се прави, очевидно днес ми е щастливият ден...


Останалите пътници също са заели вече точните си места.




Най-накрая претъпканата автобусна зоологическа градина затваря врати.  Затягаме и коланите.


 


Превозното средство се оказва сигурно, разтегателно и гъвкаво, почти като депозит в КТБ.



Потегляме с мръсна газ...



... по суша и по вода!



И, оооо, ужас! Ушите отказват да понесат пълното щастие от децибелите на модернистичната габба, в която кърши непотребното си тяло старата кафе-машина в автобуса.

Кой ли се крие вътре в нея и защо си е сбъркал професията? Звуковите вълни безпощадно разбиват тъпанчетата при всяка дупка  в асфалта. Излишно е да броя дупките по българските пътища, няма толкова безкрайна цифра във Вселената! Затварям очи и започвам да си представям как всички познати и непознати герои идват да терминират този съвременен уред за инквизиция - Зоро, Батман, Робокоп, Агент 007, Терминатор 5, Хари Потър...

В изблик на отчаяние призовавам и Бате Бойко ... Накрая естествено стигам и до неволята. Сгъвам на хармоника последната си неплатена сметка за парно ииии....



...
гледам с широко отворени очи как Суперменът от предната седалка протяга ръка и я нагласява под крачетата на кафе-машината. Американците от задната седалка пък не спират да коментират нечовешките усилия на българите да се самоспасяват.


Амортисьорите от Топлофикация не стоплят положението...

- Дай още материал - вика Суперменът.

- Ами... нямам! Друг път ще знам като пътувам да си нося всички неплатени сметки черно на бяло – заеквам с усмивка аз, а после полека се окопитвам и продължавам:

- За тока, за водата, за телефона, данък сгради, такса смет... или лекциите по съпромат на дядо ми. Виж сега, братята американци са с нас - дай да ги викнем да подпират кафе-машината ръчно? Да видиш как само ще оправят международното положение, какъв световен мир, спокойствие и тишина ще настанат!

- Може, може... Почетен караул ще им въведем, ще се сменят на всеки кръгъл час - от тук та чак до Варна. Като гвардейците пред президентството - отвръща на шегата ми той.

Накрая слага раницата и якето си за шумоизолация върху непотребния уред и блажено се отпуска на седалката, наслаждавайки се на относителния рай за ушите. 


Обаче не за дълго. Претъпканото возило качва още пътници - двойка тийнейджъри се настаняват в бизнес-класата. Местата им са на стълбичките към задната врата, луксозно тапицирани с парчета разкъсан стар вестник. Това е идеалното местоположение в пространството, за да оценят в детайли изтънчения аромат на изпружени американски крака, а фризурата им да стане авангардна благодарение на черупките от варени яйца и обелките от портокали, които закусващите чужденци неволно изпускат. 

- Господа американци, проявете щедрост, пускайте не само обелки и трохи, а цели яйца и малко хляб, нахранете бедните български тийнейджъри!  - провиква се момчето.

Апетитът на чужденците се изпарява бързо, когато вестибуларният апарат на девойката отказва да понесе комфорта на бизнес-класата и стомашното й съдържимо избликва като гейзер в краката им.

Суперменът мигом скача и отстъпва мястото си на измъченото момиче. Бабата до мен развързва дисагите и  предлага лекарство срещу повръщане, а американците гледат с безучастно отвращение непознатия за тях български свят.


Става горещо... Не е лесно да пътуваш или чакаш автобуса във фурна...


Опитвам се и аз да се разсъблека и да постигна малко комфорт, без да създавам опасност от злополуки по пътищата.




Преди това пускам страничната облегалка и гадното устройство захапва ципа на якето ми, трайно. Чудя се как да го извадя, дърпам и ругая на ум. Фиксирана съм като в усмирителна риза, опитвам се да си извадя ръцете от ръкавите и да се освободя, но не се получава. Почти оглушах, едва не се задуших от аромата на прясно повърнато, а сега съм и в окови... Какво още може да ми се случи в този “щастлив” ден?

Той се навежда към мен, готов както винаги да помогне... Сините му очи сияят, докато намества очилата си, сръчните му ръце се опитват да извадят заклещения цип. Усмихва се дяволито и ми намига:

- Ще спечеля ли целувка, ако те освободя, принцесо?


- О, господин стюард... ти се трудиш цял ден безплатно за автобусната компания, кажи ми поне една причина защо аз трябва да ти плащам – отвръщам аз.

- Помисли си добре, нали не искаш да те оставя в това положение?

Дали защото е задушно или от миризмата на парфюма му ми се завива свят...

- Хммм, много се пазариш... Да не си търговец? – питам с пресъхнало гърло.

- Какво ще кажеш за една разходка край морето и ще ти разкажа всичко за мен, цялото родословие до трето коляно, усмихва се той и пръстите му по магичен начин успяват да освободят ципа, без дори да го счупят. Свободна съм!!!

- Дадено, ако ми поносиш и куфара - пазаря се този път аз.

- Нямаш грижи – и теб ще нося на гръб, ако трябва! - не ми остава длъжен Суперменът.

Пристигаме. Морето ни чака, двамата.


 




Гласувай:
22
1



1. freeoldmen - Готино!
17.08.2014 15:19
:-)))
цитирай
2. coacoa11 - Странни неща могат да ти се случат по ...
17.08.2014 15:46
Странни неща могат да ти се случат по спирките и в автобусите, особено в рекламното време :)
http://vbox7.com/play:29982d045a
http://vbox7.com/play:7455e448
цитирай
3. troia - Ееее,
17.08.2014 17:36
въпреки цялото това мъчение в автобуса финалът не е лош. Принцесата си намерила Супермен.:)) Искрено се забавлявах, относно размишленията ти кой да те спаси и стигна чак до Бат Бойко.:)) То къде сме без него?!
Поздрави за разказчето. Хареса ми.:)
цитирай
4. djani - О, жабче във фурна?
17.08.2014 18:32
Некомфортно му е, разбира се. Е, малко тормоз преди да скочи във водата. Всяко удоволствие у нас се заплаща тъпкано. А ти миличка, продължаваш да черпиш нестандартно вдъхновение от рекламата. На места е твърде оригинално. Дали ще те обхванат устни, или ще те схрускат челюсти е доста различно. А като идваш във Варна свиркай, за да се видим.
цитирай
5. coacoa11 - Ооо, да. . . супергероите са страшно ...
17.08.2014 22:09
Ооо, да... супергероите са страшно заети да седят в автобусите :)
https://www.youtube.com/watch?v=D43Nzi-D8x8
Приятно ми е, когато успея да те разсмея, Троя. Почивката свърши, да си пожелаем лека работна седмица :)
цитирай
6. aip55 - Голямо
17.08.2014 22:15
шляпане в бозовото ни ежедневие.....!
Изкефи ме сценарият ти приятелко. Ех, що не съм бил на мястото на стюарда....
Щях да те нарамя, като магаре със счупен самар (е може и малко да не ти е конфортно, ама нейсе), но пък благополучно щеше да бъдеш стоварена в най- хубавото гьолче, за да си наквася аз копитата, а пък ти нежните ти жабешки крайници......
Увлекателно с много добър ефект е написаното ти по горе. Добре ти се е получило, а още по добре, е че се завърна от продължителната ти блогова ваканция между нас. Поздрав.....
цитирай
7. coacoa11 - Джани, прекарах няколко приятни ...
17.08.2014 22:23
Джани, прекарах няколко приятни часа да се ровя сред смешни автобусни реклами и реших да споделя смеха...
Иначе - да живеят автобусите и груповото пътуване :) Да видим защо:
https://www.youtube.com/watch?v=ConObN85XVA
и един интересен дуел
https://www.youtube.com/watch?v=V4AUTOIojCE
Благодаря за поканата, дано се видим някой ден... дължиш ми май един отговор :)
Сърдечни поздрави!
цитирай
8. coacoa11 - Поздрави, Айп! Коментарът ти ...
17.08.2014 23:55
Поздрави, Айп!
Коментарът ти лепне на четивото като стар индиец върху автобус:)
https://www.youtube.com/watch?v=jTav-vdht0E
цитирай
9. tit - перфектно
18.08.2014 02:06
рекламирано настроение, Куа!:))
Няма лоша реклама...за оптимизма!;)
цитирай
10. coacoa11 - "Ако животът ти поднесе ли...
18.08.2014 10:23
"Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада" Елбърт Хъбърд
Оптимистични поздрави, Тит!
цитирай
11. tit - когато животът мЕ подНесе с лимон,
18.08.2014 12:48
обикновено се оглеждам за вряла вода, мед и сушени боровинки!;):))
цитирай
12. coacoa11 - :) Става и така, Тит, да ти е сладка ...
18.08.2014 14:22
:) Става и така, Тит, да ти е сладка напитката! Аз май си падам повече по алтернативната версия: "Ако животът ти поднесе лимон, направи си джин с тоник." Ще се огледам за рекламен джин за моя тоник ;) Усмивки...

Ето го:))
www.youtube.com/watch?v=uCKgCkubGc0
цитирай
13. faktifakti - разсмя ме много пак, но романтичния финал ме накара
22.08.2014 13:18
да ти пожелая подобаващ завършек на разказа.
поздрави
цитирай
14. coacoa11 - Ха ха ха. . . и продължение ли трябва ...
22.08.2014 21:16
Ха ха ха... и продължение ли трябва да има?
Ето го :)
https://www.youtube.com/watch?v=TeDgD3tGIso&feature=related
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 245254
Постинги: 44
Коментари: 791
Гласове: 2777
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930