Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2014 16:58 - ЗАЛЪГАЛКА ЗА БОЛНИ ДУШИ
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3820 Коментари: 14 Гласове:
34

Последна промяна: 27.03.2014 22:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

-----------------------------------------------------------------------------------ххххх--------------------------

- Мартинициииии... купети си мартиницииии!

Гласът на продавачката отчаяно се извиваше над тълпата
минувачи, които отминаваха безучастно сергията й. И глухи да бяха, пак щяха да я чуят, но никой не спираше. Закъсняваха за работа, изпускаха претъпканите автобуси и зелените светофари, говореха трескаво по телефона, бутаха се и се настъпваха, крачейки в мравешка колона  към неясното си, студено бъдеще. Бързаха ли, бързаха в своя делник, без очакване за пролет и празници. 

А тя, пролетта, беше дошла на улиците. Бяло и червено преливаха цвят от сергиите, стеснили тротоарите в мъгливото утро на поредния ден - предизвикателство за оцеляване.
-------------------------------ххххх------------------------------------------------------------------------------
- Спри се, ма, булкааа, купи си! Евтино ги давам! - обади се пак продавачката, леля Роза, преминала в директна ата
ка - по правилата на уличния маркетинг.  Жертвата й - известната столична адвокатка Елица Миланова, вървеше без посока, а погледът й блуждаеше по лицата на минувачите и сергиите, без да открива това, което търси. Скъпото й палто беше разкопчано въпреки студа, а бялото копринено шалче развяваше краищата на затегнатия клуп около шията й.

- Инергийну заредени мартиници продавам, земи си, ногу силна инергия носа
т, ей, чернити магии развалят и цела година нема да болидуваш, и ти и децата до трето коляно! - продължи сергиената си мантра леля Роза.

- Ни я слушай, булчии, ни я слушай тая ... Фукушима! Ти мартиница ли ще си купуваш, акомолатур ли? При мени илаааа, мойте мартиници са оригинал, традиционно ти казвам, нема ментета! - изконкурира я веднага съседката й по сергия, леля Марга, а после продължи да кълне:

-  На свещ ли ги зареждаш, ма, Розооу, кату сте инергийну бедни и немате ток от вечни времина! Чумата да та тръшни, суполити от студ да ти замръзнат
даноооо! И заряднуту на жие-сема под опашката на крастава мачка сто години да си зареждаш!

- Трай, ма, дибела пачавро! Ас мартиниците да ни ги зареждам у контакт
о? Бизнес-климата ще ми разваля! Имами си ток, зелен ток, от часнуту Инергу! Слънци, вятър, вуда - сичку си имами и у холу, и у куфнята! Ногу ти разбира главата от въсссс-обнувяйми инергийни источници! Я ЧЕЗ оттука, че шти разпределям инергийну сичките мартеници от сергията та на тротовару!  Твойти мартиници па зер ногу са истински! Бат Бойку ги е плел от турска прежда за шейсетия юбилей на Доган - не й остана длъжна леля Роза.

- Госпожо, госпожо,  елате при мене, вие сте интелигентна жена! Моите мартеници са с подарък - талонче за безплатна медитация! Имам и дизайнерски, единични бройки, благотворителни. Помогнете, госпожо, станете благодетелка! - включи се  тихичко в хора на продавачките и маг Галя, зарязала сеансите, за да продава мартеници.

- Как смееш да
ми краднеш клиентити, ма, дърта вещице! Благотвурителка, а? Ама ни са балами хората, да ти са връзват на приказките, чи си социалну слаба самотна майка с пет деца, сичките бездомни сирачета! Айди дигай гълъбите оттука!
-------------------------------------------------------------------------ххххх------------------------------------
Адвокат Миланова едва сега забеляза разиграващата се драма, която обещаваше да завърши с бой и скубане на коси.

- Я да мълчите, не знаете вие на кого мартеници сте
тръгнали да продавате! Не ми трябват на мене мартеници... аз съм жива мартеница, не виждате ли?
С една ръка дръпна шалчето и откри раздраната си шия. Само драскотина, но кръвта беше напоила меката бяла тъкан  - същинска  мартеница.

- Ауууу, мари булчиии...  шукер си, шукер си! Бежанка - убавица, топ-модел! От Крим ли си или от Сирия? - провикна се леля Роза.

- Бежанка съм, от собствения си живот... Сигурно мартеници като мене нямате за продан! - окопити се адвокатката.


Плътният й силен глас, трениран от дълги години ораторстване по съдебните зали се разнесе властно - този път над сергиите:


- Ще дойда, ще застана и мене да ме продадете! Благотворително, бе - за всички болни, недъгави, немощни, бездомни, безработни, самотни, многодетни, сираци, бедни, недохранени, необлечени, луди и нуждаещи се... Един пропилян живот, това ми остана само, хайде, продайте ме, най-накрая смисъл и аз да намеря!

- Лелейййй, за женка с раздрана шия си много гласовита, мари булчиии... земи иди на лекар да ти трапоса и шията, и устата,  та глупости да не приказваш
! Е каде е болницата, айди, ходи! - пресече я леля Марга.
--------------------------------ххххх-----------------------------------------------------------------------------
- Остави я, ма! Аз ще я продавам, щом иска да е жива мартеница. Ела тука, ма жено, застани мирно до сергията да те продавам - покани я
леля Роза. Кажи сега, как ти е името или Пенда да ти викаме?

- Елица... но Елица ли съм или мъченица, и аз не знам. Цял живот само работа, дело след дело... Развеждах, имоти делях, скапах се чуждия живот да оправям, а виж моя не можах...
Един син имам само и той на майка си да посегне, преди да го приберат в лудницата!

Искаше и нещо друго да каже, но гърлото й се сви, рухна и от властните някога очи сега потече насъбраната мъка.  Синът й беше едва на 7, когато загуби съпруга си - почина след дълго и тежко боледуване от рак. Стресът беше огромен - и за нея, и за момчето. Не допусна никого повече до себе си, превърна се в машина за печелене на пари и дела. Не умееше да си почива, не знаеше да се радва. Животът й остана перфориран и затворен в архивните папки на важните и неотложни хорски дела, докато синът й, Иво, учеше в елитни и скъпи училища в чужбина.
----------------------------------------------------------------------------------------ххххх---------------------
Спомняше си много добре как започна кошмарът - един ден гордо преглеждаше профила на сина си във фейсбук, когато видя, че е споделил на стената свое научно откритие - нова теория за ролята на спанака като епигенетичен превключвател за превенция на рака. Първоначално си помисли, че Иво си прави майтап и проверява кой ще се хване на шегата му. Засмя се - спанакът беше направил кариера и в тяхната кухня - за ужас на съпруга й, който не понасяше спанак, тя готвеше редовно за сина си. Ядяха заедно и гледаха филмчетата за Попай Моряка и за приятелката му Олив Ойл.  Продължи да чете съобщенията му от последните седмици и усети как тревога я прерязва през корема. На повече от 300 страници синът й обясняваше промените, които спанакът предизвикваше в метилирането на ДНК, ремоделирането на хроматина и посттранслационните АТФ-зависими модификации на хистоните. Щеше да бъде адски революционна идея, ако не беше маниакална безсмислица. Господи, момчето й се беше смахнало! Вчера бяха говорили по телефона и  защо ли всичко й звучеше съвсем нормално, докато й обясняваше, че тя нищо не разбира от епигенетика...
------------ххххх-------------------------------------------------------------------------------------------------
Реши да провери какво става. Взе първия самолет за Лондон и нахлу в квартирата му още същия ден. От вратата я лъхна неприятна миризма. Апартаментът се беше превърнал в нещо средно между оранжерия и вивариум. В коридора бяха струпани чували със спанак. До стените бяха наредени клетки с мишки, които хрупаха... спанак. Не можа да познае сина си - не се беше къпал и бръснал от няколко месеца, не беше спал от седмица, измършавял беше, ядеше само суров спанак.

Стаята му беше отрупана с боклуци и разпилени листа, изпълнени със схеми и графики, обясняващи новата му теория, която скоро щеше да го направи световноизвестен. Пепел от марихуана, разширени зеници, луд поглед, еуфоричен говор - нямаше вече никакво съмнение, че синът й не е с всичкия си. Трескаво й обясняваше как спанакът активира и деактивира важни гени, които карат дебелите и податливи на рак жълти мишки в клетките на долния ред да раждат кафяви, слаби и здрави мишлета, хрупащи спанак в клетките на втория ред. 

На третия ред живееха трето поколение здрави мишлета аготи. Господи, тук определено имаше нужда от здрав разум и ...от котки, много котки.
----------------------------------------------------------------------ххххх-------------------------------------
Едва го прибра в България. Не осъзнаваше какво става с него и отказа да се лекува доброволно. Най-добрите психиатри и най-скъпите лекарства не помагаха. Пиеше вода от локвите. Излизаше навън с една щайга спанак, държеше речи на английски, ораторстваше насред улицата, спираше наред хората и ги караше да ядат. Агресивно търсеше вниманието и одобрението им.  Отминаваха го с усмивка и познатия презрителен жест - поредният изперкал хахо.

Червеше се от срам, че някой познат или съсед може да го види. Престана да се среща и да говори с близки и роднини - мразеше да я питат как е Иво. В началото обръщаше всичко на смях и обясняваше, че садят нивата със спанак, но вече не искаше и не знаеше какво да отговаря.  Един ден й се обадиха от централния психодиспансер - задържали го там, защото буйствал и ударил минаващ човек. Последва дело за принудително лечение и синът й се озова в Курило. Каква ирония на съдбата - в началото на своята кариера и тя имаше подобни дела, но в ролята на съдия.

Не беше проблем за жена с нейните връзки и влияние да го извади оттам. Просто се обади по телефона. За пореден път му осигури комфорта на университетска клиника и най-добрите лекари. Изписаха го след дълго лечение, прибра се най-накрая у дома, зарадва се свитото й майчино сърце. До тази сутрин, когато без видим повод домът им се превърна в развалина.

--------------------------------------------------------------------ххххх-----------------------------------------
Земетресение да имаше, ураган да ги беше стигнал, сигурно щяха да причинят по-малко щети. Синът й с ярост дращеше с нокти по стените, крещеше и трошеше мебелите като сламки, късаше пердета, завивки и дрехи, изхвърляше останките през прозореца, по главите на минувачите и върху колите на улицата. Опита се да го спре, страхуваше се да не скочи през прозореца от петия етаж и да се пребие, но  не й беше по силите. В безумието си замахна с ръка срещу нея и раздра шията й. Ужасена успя да избяга и да го заключи в стаята. Този път нямаше да се справи сама, трябваше да потърси помощ. Скри се в килера, седна на пода и набра 112, докато синът й яростно думкаше по вратата и опитваше да я разбие. После събра сили и стана. Не искаше да е в къщи, когато пристигнат да го приберат. Облече палтото и чак тогава усети кръвта на шията. Стегна шалчето и притисна с ръка. Излезе тичешком на улицата, без да заключи. За първи път в живота си не знаеше какво да прави. Сама беше, нямаше на кой да се оплаче, нямаше на кой да разкаже. Вървеше отчаяна по улиците и така се озова тук, при сергиите с мартеници.
--------------------------------------------------------------------------ххххх-----------------------------------
- Поплачи си, поплачи си, булка, да ти олекне!
- успокояваше я леля Роза.

-
Рахат бъди, ей сега ще те продавам, уникално и за много пари ще те продавам... На търг ще те пусна, обществена поръчка ще те обявявам и окото ми няма да мигне даже!  Насам, насам, народе! Жива мартеница продавааам!  Ей ти, мъж ли си или не си, бре? Вземи тая жена да я носиш като жива мартеница! Рамото ти ще й е дом, сърцето ти ще разтупка от любов - вдъхнови се леля Роза и побутна адвокатката към минаващия добре облечен мъж на средна възраст.

- Ааа, не така, лелчеее - от половин година се развеждам с една такава жива мартеница аз и все не мога. Сина ми взе, дома ми взе, заплатата ми взе, полудял съм повече и от лудите в мойто отделение! - пошегува се нервно минувачът.

- Ма мойта е уникална, бе човек, писана, бела и червена, убавица, работлива и богата!

- Да бе да, то преди да ги вземеш всички са кръстоска между Джулия Робъртс и Бил Гейтс, ама после и майка Тереза да си не можеш ги изтърпя...

- Вземи я, бе момче, тая ще те разведе, професионалист е, ти казвам! Тя ще те разведе, ти сина й ще излекуваш и сте квит.

---------------------------------------------------------xxxxx----------------------------------------------------
- Къде работите, господине? - делово попита адвокатката.

- В Курило, госпожо.

- Чудесно, значи има сделка. Синът ми ще влезе там. Помогнете да излезе и ще ви разведа абсолютно безплатно.

- Няма да ви залъгвам, госпожо. Ще го прегледам, но нищо не ви обещавам.

- Син срещу син, господине. Аз съм много добър адвокат. Ще намеря законен начин да ви върна дома, сина и заплатата... Вие добър психиатър ли сте? Ще направите ли отново от сина ми човек? 

- Добър психиатър съм, госпожо, не съм нито бог, нито дявол. Всичко зависи от вас и от сина ви. Елате с мен в клиниката и ще обсъдим лечението. А за развода - съгласен съм, няма да си бягам от късмета, щом съм намерил най-добрата столична адвокатка да ме развежда безплатно - прие с усмивка докторът, макар да знаеше, че разводът няма как да заличи последните десет години празнина в живота му. Десет години, през които жена му нито веднъж не го попита как е или как е минал денят му, докато по ирония на съдбата той всеки ден многократно задаваше този въпрос на пациентите си...

----------------------------------------------ххххх---------------------------------------------------------------
- Ааа, не може така! Първо да си ми дадете хонорара, ей! - намеси се светкавично леля Роза.

- Ето, вземи ... и до края на деня няма да продаваш, а ще подаряваш мартеници на всеки, който се спре тука!

В очите на адвокатката светеше искрица надежда, докато вадеше няколко едри банкноти от портмонето. Беше от жените, които никога, ама никога не се предават. Пусна парите на сергията, после тръгна с доктора към колата му, паркирана наблизо. Отиваха да намерят сина й.

Мъглата бавно се вдигна и слънцето огря топло на улицата.
Леля Роза стискаше банкнотите, с които щеше да си плати тока и цъфтеше от щастие, докато гласът й цепеше улицата:

- Вземети си мартиницииии! Айде, народе, грабете всички, само днес - бесплатнууууу...

И така мартениците, за разлика от друга година, поеха безплатно своя път към душите на хората. Изненадани от неочаквания подарък, млади и стари забавяха своя ход и отминаваха замечтано усмихнати, с надежда за здраве, пролет и щастие.


               
        ------------------------ххххх------------------------.-
  



Гласувай:
34
0



1. swan16 - ...
27.03.2014 17:56
Спря ми дъха като всеки път! Ненадмината си!
цитирай
2. aip55 - Няма да скрия,
27.03.2014 19:24
че не съм изненадан от мислите ти. Ти си фантастична! Таланта ти е да пишеш и да разказваш.
Сюжета ми хареса и темата също макар, че е злободневна в нашето съвремие.
Разбира се, човек не живее само по склонове и поляни. Проблемите са навсякъде, а не дай си боже пък да са психични, тогава всичко става непоносимо. Тъжен край, но и има вратичка за положителна надежда......Може би твоята героиня ще се събере с развеждащият се мъж? Кой знае? Помисли в/у този вариант! Комплименти за разказа ти Квак......!
цитирай
3. djani - И неочаквано заплетения и разплетен житейски възел ще е с...
27.03.2014 19:35
HAPPY END при срещата на професионалистите в занаята си. Браво! Дори и Кърмит не е в състояние да измайстори подобна фабула. Но Негово Величество ЖИВОТА е пълен с изненади и обрати. Уви, пълно щастие няма...
цитирай
4. hoho22hoho22 - Ако има скрит дълбок замисъл,
27.03.2014 19:41
Не можах да го намеря ;) Хареса ми леля Розза
цитирай
5. coacoa11 - Здравейте, приятели :)Рали, ...
27.03.2014 21:37
Здравейте, приятели :)
Рали, радвам се, че прочете. Животът винаги крие изненади, мъката може да ни споходи изневиделица, смисълът да изчезне за миг и колко ли сили трябва да има човек, за да преглътне най-тежките загуби и да продължи? Прочела си това, което искам да споделя с теб :) Най-сърдечни поздрави!

Айп, всички сме малко или много луди. За съжаление рядко има ... закачалки за откачалки.:) Трудно се живее с хора с психиатрични проблеми и болести, за които лек още не е измислен. Може би ракът е по-благоприятно заболяване от лудостта - мъката и болката свършват по-бързо, а не траят до живот.

Джани, благодаря! Така е, никога не знаеш какво ще ти поднесе животът, каква изненада те чака в утрешния ден, за добро или за лошо. Как ли сме устроени така хората, че и в най-трудните и тежки моменти от живота си да намираме дребен повод за усмивка през сълзи и смислена причина да продължим напред?

Хохо, има само плитък житейски замисъл;) Истината е в епигенетиката, мишките и спанака, така рече на леля Роза котарака :))
цитирай
6. troia - Браво на
27.03.2014 21:40
моята приятелка!!! Беше много интересно и го прочетох на един дъх. Има и хубав край, което още повече ме зарадва. Така е, човек не трябва да се отчайва, трябва да се бори до последно. Все пак и тук късмета си казва думата, защото се срещат лекар и адвокат и се получава комбинацията. Може впоследствие и да се влюбят...знае ли човек?!
Продължавай да пишеш. Очаквам следващото ти килограмово разказче.:))
цитирай
7. wonder - Хей, очаквах. . . неочакван край, в ...
27.03.2014 22:54
Хей, очаквах... неочакван край, в който адвокатката се оказва същинската луда, а синът-изобретател, всъщност е гений /то крачката между гения и лудостта е една/, наел доктора да одухотвори малко майка му, преди да грейне любовта в техните очи. ;)))
Хубавото е, че провокираш вдъхновителни размисли за всеки!
цитирай
8. coacoa11 - Здравей, Троя! Радвам се, че про...
27.03.2014 22:57
Здравей, Троя! Радвам се, че прочете! Чудесно е, че не ти е свършило търпението да стигнеш до края :) На четивото имам предвид, да не си помислиш друго :))

Краят всъщност не е хепи, а е отворен, всеки може да надгражда своите очаквания за бъдещите събития. Моят опит казва, че и двамата са професионалисти и не се влюбват в хората, с които работят. Идеята ми не беше да напиша сапунка, а да накарам всеки прочел да влезе поне за кратко в обувките на една отчаяна майка, която намира сили да продължи да носи своя кръст, въпреки всичко. Надеждата ще просветва и ще угасва в живота й, до смъртта...
Всъщност е много, много тъжен разказ. Но ти остани в твоя оптимистичен финал тази вечер :) Аз пък ще намина при теб, да прочета новите ти кратки бисерчета. Най-сърдечни поздрави!
цитирай
9. coacoa11 - Wonder, привети! Интересен ф...
28.03.2014 00:21
Wonder, привети!
Интересен фантастично-неочакван край, харесва ми :) Освен това звучи по- реалистично, отколкото пътищата на лекар и адвокатка да се съберат насред улицата :) Има и друга възможност - инергийну заредените мартиници на леля Роза предизвикват масова болест - всеки, който ги носи, престава да яде и започва да се храни с електрически ток. Белият конец от мартеницата е нулата, червеният - фазата, бам в контакта и готово. Леля Роза пък се преквалифицира от улична сватовница в четвъртото ЕРП в България и разпределя зелен ток на примоция:)
Надявам се да отключа чувството за хумор и усмивките на прочелите, въпреки тъгата и болката.
цитирай
10. faktifakti - харесвам съчетанието на хумор и болка в разказите ти.
29.03.2014 12:10
ти си знаеш, че пишеш увлекателно , смислено и нестандартно.
цитирай
11. etyna - Това е
29.03.2014 20:34
нова история за Пижо и Пенда.Ех, Жабче, а на мен казваше да спра да храня дяволите. Прегръщам те, не тъгувай!
цитирай
12. coacoa11 - Ева, трудно съчетание :) Благод...
29.03.2014 23:06
Ева, трудно съчетание :) Благодаря!

Ети, не ги храня, пържа ги на 220 волта хумор, ако някой оцелее после ще го задуша в ирония, а може и да го опека в сарказъм. Пролетно да ти е и много слънчево! Прегръдки и за теб!
цитирай
13. makont - Възхитена съм!
30.03.2014 10:01
Царе сме да си опропастяваме живота, а ти си царица да го завъртиш като вълнуващ сюжет, през невероятното ти чувство за хумор и справедливост. Усмивки!
цитирай
14. melin - Много увлекателно разказано. П...
01.04.2014 21:09
Много увлекателно разказано. Поздрави,
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 245233
Постинги: 44
Коментари: 791
Гласове: 2777
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930