Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2013 14:22 - ДУШЕВЕН МАРКЕТИНГ НА ЕДНА РАЗВРАТНА МОМА
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 15580 Коментари: 40 Гласове:
25

Последна промяна: 05.10.2013 14:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  imageПоказваше поредната изгряваща звезда на любовния си хоризонт и всички колежки бяха струпали любопитни носове около монитора.

- Оууу, страхотно парче, лигите ми потекоха! Никол, признавай си бързо, къде го свали? - провикна се Наталия.

 - Ааа... долу ръцете, не пипай! С Пиер сме приятели от фейса ... чатихме си няколко месеца, преди да го видя на живо. Банката, в която работеше, изгърмя покрай кризата и той остана без работа. Реши да се занимава с музика, бог е на китарата, свири страхотно, яки жици ви казвам!  Направо ми падат пломбите от кеф като засвири някое соло... Освен с мен си пишел и с една кифла и тя да вземе да го изтегли от Париж в София - уж че ще му уреди ангажименти, ама първо го "прослушала" в леглото. Само че той е безобразно влюбен в мен и вчера се премести у нас, ще живеем заедно.

- У вас? Ти си го осиновила направо! И май вече е свирил божествено на хммм...  твоя инструмент. 


- Ха, ха, ха... И при мене "прослушването" вече мина! - грейна в усмивка Никол. Толкова високо ме изведе, че взех без проблем "си" в третата октава. Анданте, алегро, виваче, престисссссимо... imageогъна ми музикалната арматура! Изпопадаха ми нотите, бемолите и диезите по възглавницата, а чаршафите започнаха да свирят! Абсолютният връх ви казвам, идеше ми да му ръкопляскам после, като се приземих... Планирали сме още много репетиции. Ама какво да ви разправям, като вече сте бракувани и  правите секс с такъв ентусиазъм все едно четете сводката за нивото на река Дунав в сантиметри...

  imageОбичаше да ги дразни, не закъсняха да я подразнят и те:

- Хм, коя бракувана, коя разведена, няма никакво значение. И ние раздаваме аплодисменти, ако не от друго, то поне от благоприличие!  Бурни овации направо, прекъсвани от поклони и ставания на крака - за сервиране на алкохол и храна  - разсмя се Биляна, която отскоро беше щастливо разведена.

- Ей, тая дребната какво си мисли, че
ще ни сложи всичките в малкия си джоб? И нашите мъже свирят на бис, нищо че не сме си ги поръчвали от Вселената! Е, чаршафите ни още не са станали музикални, най-много някоя дупка да ги споходи  - обади се Наталия.

- Хм, ние с моя на младини веднъж леглото счупихме, тя тръгнала за ноти и чаршафи да ми говори - взе най-накрая думата и баба Калина.

- Абе друго си  е да вземеш горно "си"! И не съм виновна аз, като не умеете и не искате да се научите! И професорки по маркетинг да станете, пак
от маркетинг на душата нищо няма да разберете! 

- Да бе, да... Джак Траут вече е аут с нещастното му позициониране и маркетингови войни! Ал Рийс да яде ориз! На твоя вселенски пазар не важат 22-та закона на маркетинга! - захапа я Наталия.

 - Нахалийо, на теб специално ти обяснявам вече за двадесети път - всичко е просто и елементарно, като гъбена чорба - Клиентът всъщност е Вселената! И номерът е да я подмамиш да купи твоето желание, за да го изконсумира после под формата на реалност. Да засвири на твоята цигулка! Вселенската маркетингова библия има само един единствен постулат - колкото повече поискаш, толкова повече ще получиш, абсолютно безплатно. Няма нужда да правиш промоции и да търсиш канали за дистрибуция... Трябва само да  знаеш как да си поръчаш, за да може в океана от човешки желания Вселената да предпочете твоето и да го реализира! 

 - Ей, Николино-Психолино, как не съм се сетила по-рано? Значи така, а? Протягаш ръце и гребеш от неизчерпаемия океан от блага и щастие, който те заобикаля? И всичко в живота се нарежда по ноти?


 imageПак й се подиграваха, ама нека! И тя не им оставаше длъжна. А и вече беше престанала да им се обижда. Отдавна беше надскочила тяхното ниво. Как да разберат очевидните истини за законите на даването и получаването във Вселената, като не са израснали духовно? Съжаляваше ги искрено, от цялата си душа. Първо да вземат да изчетат цялата литература, която тя беше прочела и осмислила, пък тогава да й говорят! Или най-малкото да се запишат на курсове в Академията, да идат да видят за какво става въпрос и да се ограмотят... Ама не, те всичко си знаят! И месото било храна, и книгите били бабини деветини, а духовната й академия била клон на психиатрията! Реши все пак да отговори:

- Точн
о така, Натали. Животът става песен и всеки ден си поръчваш по нещо ново - пишеш си рекламното послание и забравяш. Само трябва да си безупречна в словото - все пак флиртуваш и сваляш не кой да е, а  Вселената!  И най-важната част е да спреш да очакваш, само в тихо мълчание щастието може да се приземи с трясък в задния двор на неочакването ти!

- Ами хайде тогава, нали искаш мъж - защо не си поръчаш?

- Е, поръчах си, де - не виждате ли каква хубава двойка сме с Пиер?

- И къде да видим каква двойка сте, като на снимките е без те
бе! Нямате ли общи снимки?

- Имаме, как да нямаме. Последната е от тази сутрин - две щастливи физиономии върху пухената възглавница. Ноо... не ми ги е изпратил и няма да ги пускаме във фейса засега. Докато кифлата му урежда ангажиментите, пред хората ще се прави, че е с нея.

- Значи ти няма доверие да ти ги прати, че току-виж ги постнеш и му развалиш далаверата със свиренето...

- Нищо не разбирате, естествено че ми има доверие. И аз на него му имам пълно доверие, както на никой друг мъж. Докато е с мен съм абсолютно сигурна, че няма да е с друга жена. Той е перфектния мъж, бе хора, как не разбирате, такъв съм си го поръчала!


imageКакво да им обяснява - тази поръчка я беше измъчила най-много - сериозно нещо беше, не е като да си поръчаш тениска, чоропогащник на дупки или сандали на висок ток. Целият й живот щеше да промени. Пишеше я вече за десети път. И всеки път историята се повтаряше: скоро след това срещаше поръчания нов мъж, а после - срещи, секс, срещи, секс, секс, секс... раздяла. Довеждаше мъжете до пълно отчаяние, падаха на колене, лягаха по корем и се влачеха, самоубиваха се от мъка... Но тя оставаше непреклонна. Щом ги опознаеше отблизо, се разочароваше и ги напускаше. Сваляше ги като неудобна дреха - не искаше да прави компромис с техните несъвършенства. Имаше много време, хубава беше и млада - на нейните 35 години животът едва започваше. Просто късаше старата поръчка и пишеше нова, по-добра. Ставаше все по-изчерпателна и точна - не искаше какво да е, а мъж с външността на Брад Пит, с богатството на Рокфелер, добротата на майка Тереза, гениалността на Айнщайн и чувството за хумор на Чарли Чаплин. Да пее като Елвис и да пише сонети като Шекспир. Колебаеше се само дали трябва да разбира от поетични строфи или е по-добре да може да бели картофи - все пак някой трябваше и да готви! Избра и двете, единствено пълното съвършенство можеше да я задоволи, нямаше да направи и най-малкия компромис.

  imageИ ето - събитията наистина започваха да се случват! Животът й се обърна и спря да се влачи като товарен влак в старите си коловози! Той се появи пред нея като излят в калъпа на поръчката й... Първо видя снимката му във фейса и веднага се влюби задочно. Станаха приятели, говореха си с часове и денем, и нощем. После, когато пристигна в България, го видя и на живо. Естествено, случи се точно в бар "На края на Вселената" - беше на подиума в светлината на прожекторите и свиреше! Сърцето й спря да бие за момент - това беше Той. Със свещ да го беше търсила, нямаше да го намери толкова идеален! Харесваше всичко у него - и дългата му несресана коса, и тъмните му очи с бляскави пламъчета в тях, и бръчките на челото, и гласа му, и скъсаната му риза. Затова вечерта пред вратата на хотелската му стая не се поколеба дори за миг дали да влезе. Всъщност не успя да влезе на собствен ход, защото той, без да говори, я вдигна на ръце и я пренесе през прага, за да я пусне отвисоко право в леглото. Нощта беше вълшебна - музика, смях, разврат и вино! Явно този път нямаше да прави рекламация на Вселената... 

  image- И на колко години е мистър Съвършенство?

- На 37, разведен е. Бил е женен за една италианка, ама нещо не са се разбирали, деца нямат. Другата седмица почва работа като консултант с френски в един от мобилните оператори, ще взима добри пари. Това е само докато си намери ангажименти с китарата. Още въпроси?

- Кажи сега за оная бившата?

- Ами много е ревнива, ако научи за мен, ще ми издере очите, ще ми оскубе косата или ще ме пребие, голям звяр е. Нек"ъв разведен хищник, има и син от първия брак. Лошото е, че от нея зависят  ангажиментите му с китарата. Помоли ме да му дам няколко месеца да се разделят постепенно.

 - И ти какво? Съгласи ли се? Будала... абе това и ученичка ще се сети, че само я употребяват, ама ти не можеш да вденеш, ей... Толкова е просто, щом лъже другата, защо да не лъже и тебе, а?

- Я стига, някой да ви е молил да коментирате? Как пък така като видите щастлив човек и веднага искате да го направите нещастен? Като кукумявки грачите и все с лоша прокоба, не ви ли омръзна?

- Ехо, птицата... приземи се! Кацни на земята, бе, жена... За какво ти е някаква илюзия за щастие и фантазия за любов?

- Ами на вас може да не ви изнася, ама аз съм си добре така. Какво да ви обяснявам - и без това не можете да ме разберете! Аз толкова съм чела и работила върху себе си, просто не сте на моето ниво. Ако искате да се развивате, научете се поне да се храните както трябва...

Усмихна се наум, очакваше да я нападнат за пореден път, но поне беше отклонила темата към нещо по-безболезнено за нея. Сърцето й се раздираше от ревност, като си помислеше за оная, въпреки че му имаше пълно доверие. Каквото и да й говорят, няма да им се връзва.


  imageНадпреварваха се една през друга да я закачат:

- Николино-Психолино, я се погледни на какво си заприличала, ще се мумифицираш скоро! Хапни малко човешка храна, стига с тая храна за хамстери се тъпка! По цял ден зобиш трева, семки и ядки и от глад все на агресия те избива!

- Ей, веганко нещастна, и какво правите в кревата с французина, като ти мръвка в устата не слагаш?

 - О, ваше божествено величие ... поклон! Ще благоволите ли да отговорите на нас, обикновените и простосмъртни недоразвити същества?

- Добре, де, изобщо не съм величие... Чели ли сте те за седемте стадия на любовта според аюрведа? Страхотно е обяснено... ние с Пиер сме вече в трети стадий, сърцата ни са отворени един за друг. Създаваме един вътрешен свят, само наш и никой не можем да допуснем там, нито приятели, нито приятелки, никой... Защото всеки може да ни завиди и да потъпче цветята в градината на любовта. Казано е: "Влюбените светят
с особена светлина."

- Наистина ли? Хайде бързо гасете лампите, Никол ще ни свети, с пламъка на любовта...

- Направо ще ви изгоря в пламъците на страстта! И поне
же Вселената изпълнява всичките ми поръчки, защо да не взема да си сменя колежките?

- Ха, ха, ха... а да ти сменим физиономията искаш ли?

 - Неее, защото няма как да стана по-хубава, отколкото съм ...


  imageЗатвори им устите най-накрая. Съсредоточи се върху работата и документите. Работният ден мина неусетно, на връщане към къщи напазарува зеленчуци, за да му приготви вечеря. Нетърпеливо бързаше да се прибере и да го прегърне, още от вратата щеше да се хвърли на врата му и да го задуши с целувки. Отключи бързо и първото, което видя, беше празния гардероб. Нямаше го, отишъл си беше. Имаше само бележка. Причерня й и седна на дивана, без да може да я прочете. Буквите се размазваха, а и не разбираше смисъла на прочетеното. Музиката била смисъла на неговия живот, връщал се при кифлата! Това не можеше да е истина... Най-накрая намери идеалния мъж, искаше го с цялото си сърце и душа, но очевидно той не я искаше. Извади бутилката с вино и си пийна от нея жадно, без чаша. Уф, тая Вселена! Все нещо не разбираше правилно! Пак трябваше да коригира поръчката. Този път щеше да поиска нещо и за себе си - да се научи да прави компромиси. Отвори нова страница в тефтера и започна да пише...

Писа дълго, изля мъката, любовта и душата си в думите. Изпи виното. Най-после свърши. Едва успя да прочете разкривените букви накрая: "Не ме интересува дали можеш да пишеш поетични строфи или умееш само да белиш картофи... Искам те много! Върни се!"

Беше написала писмо до Пиер!  Не знаеше какво ще бъде утре или вдругиден, но сега, в настоящия момент той беше за нея вселената, цялата вселена...



image  



Гласувай:
26



1. djani - Рано, или късно,
05.10.2013 15:54
Настъпва времето да бъде избирана жената, а не мъжът. И често се окзава, че времето и е отминало. Колкото и да са демократични мъжете, товарът на миналите връзки е трудно поносим. Особено за нас балканците. Спомням си "кака Мичи", завършила "Робърт колидж", която и на 80 години, държеше да и викат "кака". Беше съседка в махалата в центъра на Варна. Имала навремето десетки мъже в краката си, че и между тях. Но, умря си като стара мома горката, с мечтата да я вземе поне инженер. Та, всяко назландисване е до време...
цитирай
2. coacoa11 - Здравей, Джани, Жените винаги имат ...
05.10.2013 16:53
Здравей, Джани,
Жените винаги имат последната дума. Някои чакат предложението, за да го приемат или отхвърлят. Други пък сами предлагат. А в днешно време все по-често отлагат или изобщо не стигат до там. Понятието "стара мома" или "стар ерген" вече са отживелица. Няма нищо лошо или срамно в решението да не се обвързваш, ако не си намерил достойния човек и това не ти тежи.
Обвържеш ли се, отговорностите нарастват, а при лошо стечение на обстоятелствата може да се наложи да носиш непосилна тежест до гроб. Бракът изисква много компромиси и не е оазис на щастието или убежище срещу самотата. Разбира се, далеч съм от това да подценявам и хубавите му страни, повечето хора имат късмета да им се радват и знам, че ти си от тях :)
Миналите връзки ни правят това което сме, не заслужават да ги наричаш "товар". Във всяка сме влагали емоция, копнежи, надежди.
Дълбоко в душата си знам, че си прав - не бива да се отлага. Скачаш, а по-нататък всичко е въпрос на късмет. Ако се забавиш, всякакви манипулатори започват да се опитват да ти усъвършенстват духа. Под тази маска купуват вярата ти и душата ти, буквално като на пазара. Много хора се поддават на подобна наглост - четат, вярват безрезервно и забравят да мислят. Преди време получих като подарък една книжка - "Поръчки до вселената". Отгърнах няколко страници и като видях съдържанието я захвърлих. Но с ужас виждам хора, интелигентни и образовани, които "поръчват" на Вселената.
Благодаря ти за споделеното мнение!
цитирай
3. travell - :) Aх, ти коварна Жабке!
05.10.2013 19:47
Мълчиш за моя разказ, а то какво било! Появява се изведнъж конкурентна творба :)))
Сега сериозно. Кой се жени в днешно време? Някой, който държи много на традициите или просто под натиска на роднини. Повечето хора си живеят на семейни начала, защото подписа нищо не променя (клише, но е вярно) Нека всеки сам си реши кога е намерил точния човек и е дошъл моментът за съвместен живот. Няма значение дали на 20 на 50 или дори на 80. Но е вярна и максимата: По-добре късно, отколкото никога! Някои хора така и не намират сходна душа в живота, други пък намират много и избират. Какво да се прави, такъв е животът!
цитирай
4. coacoa11 - Travell, моят и твоят разказ са п...
05.10.2013 21:33
Travell, моят и твоят разказ са предназначени за различни аудитории. Имат различна фабула, сюжет и композиция. Използвам стилистични похвати, които отсъстват изцяло в твоя - пряка реч, диалог, ирония, жаргон. Тук е мястото да спра да бъда досадна, да си наместя очилата като стар литературен критик и да заключа, че няма конкуренция :)
Наистина всеки сам избира кога, с кого, как и защо да се обвърже - няма универсални правила. Решава и дали ще прави компромиси или няма:)
цитирай
5. aip55 - Пикантен
06.10.2013 00:46
-сюжет за женската говорилня. Влюбената жена е по опасна и от хищниците и не подбира методите, за да опази любимия от конкурентни жени. Но когато мъжкаря усети, че е единствен се появява чувството му за сензитивност и омаловажение към пратньорката си, което в повечето случаи води до разочарование.
Няма ли бартер в любовта, премини веднага на другият светофар и започни старата си песен на нов глас!
цитирай
6. coacoa11 - Aip, абсолютно си прав - жената м...
06.10.2013 07:43
Aip, абсолютно си прав - жената много ще загуби, ако лиши мъжа от удоволствието да продължи да я ловува... независимо дали са обвързани или не. Та в тая връзка ловният сезон винаги трябва да е открит, нищо че не се знае кой кого ловува :)
http://www.youtube.com/watch?v=Sd-o-aCJMpo
И за взаимността си прав, ако искаш и бартер я наричай. Няма смисъл да се хабиш да наливаш вода в кофа без дъно. По-добре е да се огледаш за здрав съд. Сложна наука е тая коварна любов:)
Радвам се, че някой все пак оценява и пикантността на женската говорилня, благодаря! Опитвам се да поднеса тъжни истини с усмивка и понякога съм много разочарована, че никой не се смее.
цитирай
7. aip55 - Aip, абсолютно си прав - жената м...
06.10.2013 14:39
coacoa11 написа:
Aip, абсолютно си прав - жената много ще загуби, ако лиши мъжа от удоволствието да продължи да я ловува... независимо дали са обвързани или не. Та в тая връзка ловният сезон винаги трябва да е открит, нищо че не се знае кой кого ловува :)
http://www.youtube.com/watch?v=Sd-o-aCJMpo
И за взаимността си прав, ако искаш и бартер я наричай. Няма смисъл да се хабиш да наливаш вода в кофа без дъно. По-добре е да се огледаш за здрав съд. Сложна наука е тая коварна любов:)
Радвам се, че някой все пак оценява и пикантността на женската говорилня, благодаря! Опитвам се да поднеса тъжни истини с усмивка и понякога съм много разочарована, че никой не се смее.

Пак наминавам, защото думата дума отваря: Докато жените разберат мъжете – са лъгани, а когато мислят, че са ги разбрали – са излъгани....сериозен житейски спектакъл! Да се смееш ли или.......
цитирай
8. coacoa11 - :) Жена съм и. . . не мога да те разб...
06.10.2013 15:40
:) Жена съм и... не мога да те разбера, явно ме лъжеш. Пробвай да ми обясниш пак, току-виж ме излъжеш :))
Радвам се, че наминаваш. Нека има диалог и в коментарите:)
цитирай
9. cinderellathespy - Душевен маркетинг на един развратен агент…. ;)
06.10.2013 16:02
Работеше в агенцията вече 5 години. Бяха я пращали на какви ли не мисии. Беше убивала, следила, лъгала, тровила, измъчвала. Вътрешно бе запазила онази крехкост, която шефовете в отдела така и не можаха да проумеят, но външно бе надянала бронята на безкомпромисен боец – реалист, научен най-вече да си свършва преките задължения във всяка следваща мисия. Още при назначаването И в агенцията за неин ментор, треньор и свръзка назначиха мъж с позивна Sky. Дори не знаеше истинското му име. Беше висок, тъмнокос, светлоок, привлекателен, със сурово изражение подчертано от орловия нюанс на чертите. С времето Тя се научи да го разбира само с един поглед. Инстинктивно усещаше кога е ядосан, кога иска да остане сам, кога е предразположен за разговор. Обичайно разговорите им бяха кратки и основно по работа. Изпитваше смесени чувства към Sky. Понякога се улавяше как изпъната на малката спалня в уютния И мансарден апартамент в тихите нощи мисли за него. Просто лицето му излизаше като холографска проекция в празното пространство под тавана. Гледаше го като хипнотизирана. Вече пет години не можеше да разгадае скритото в душата на този мъж. Не бе предполагала, че животът ще я изправи пред такова предизвикателство и изпитание на волята и психиката. Общата им работа я привърза към него. Научи се да разчита на помощта му в трудни мигове. Да отговаря на повикванията му, въпреки горчивината от някоя целенасочено или случайно изтървана язвителна забележка след поредната тренировка по бокс или тактически упражнения пред компютрите в командната зала. За себе си реши, че ще заеме ролята на негласен водач в дуета им, а на него остави изявите за пред света. Все пак той бе ментор и екипен ръководител винаги, предвид годините си, стажа и опита натрупан в Агенцията. А и безспорно си беше един от най-добрите както в практическите действия, така и в тактическото планиране. Не знаеше абсолютно нищо за личният му живот. Къде ходеше, какво правеше, имаше ли любима, какви бяха чисто емоционалните му интереси. Нищо. Колкото и пъти да се бе опитвала да повдигне завесата, срещаше или студено мълчание, или пронизителен изпепеляващ поглед, или просто и се обръщаше гръб и въпросите увисваха като невидими облаци в празното пространство.
Случи се през септември. Sky изчезна от Агенцията. Неочаквано. Минаха месец, два, но той така и не се върна. Ръковоството на екипа им от пет човека бе поето от друг старши агент. Справяха се със задачите, но едно усещане за празнота и безпокойство трайно се настани в душата И.Зимата дойде, но Sky не се връщаше и не се връщаше. Тя нямаше приятели в Отдела. Общуваше с някои от служителите, но разговорите им се простираха до злободневни въпроси, въпроси свързани с мисиите, но не и за личният живот на агентите. Всички живееха усамотено в непрестанното очакване да бъдат извикани на поредната мисия, за поредното убийство, за следващата диверсия или за собствената им смърт. Беше отминало времето, в което си задаваха въпросите дали правят всичко, което им бъдеше наредено за нечие благо, за нечие добро. Дали жертвайки нечии човешки живот всъщност спасяваха една дузина други животи. Бяха минали пет месеца от изчезването на Sky, когато се запозна с жена с позивна Mud. Странно И беше защо са нарекли жената Кал. Понякога логиката на тези в отдела бе изключително странна, но тя знаеше че нищо не се прави самоцелно, а винаги има скрит подтекст и напълно реално обяснение. Mud беше внедрена в екипа им като осигуряваща защита в крайният периметър по време на акция. Не беше добра в стрелбите, при разговорите бе доста хаотична и сочеше на човек с ниска самооценка, но стремеж да блесне в очите на околния свят и да получи удобрението на колегите си на всяка цена. На пръв поглед бе привлекателна – висока слаба, дългокоса, със светла пепелява коса и светли очи, но първото И впечатление когато я видя и се запознаха бе празнотата на погледа, който се вторачи в нея. Жената отсреща се опита да се усмихне, но тънките И устни се разкривиха в ужасна гримаса, която подчерта бръчките и ясно показа белезите на реалната И възраст. Възраст, която се опитваше да прикрие с дрехи подходящи за жени с 15-20 години по-млади от нея.
Срещаха се ежедневно в тренировъчните центрове на Отдела. Опитваше се да подобри уменията на Mud в стрелбата с пистолет и снайпер. Показваше и интересни подходи при работата с различния компютърен софтуер. Стремеше се да засилва адекватността на инстинктивните И реакции. Mud беше старателна, а и желанието да И се хареса бе определящо в отношенията им. Една вечер бе сама в малкия мансарден апартамент след дълъг уморителен ден в Отдела. Предстоеше сложна мисия и от сутринта до късно вечерта бяха обсъждали тактическите мероприятия, разпределението на ролите, сценария и търсения краен резултат. Бе изгасила изкуственото осветление. Бе запалила една дузина свещи. Така си почиваха очите И. В малката всекиднавна се чуваше тиха релаксираща музика. Вълшебна димяща пръчица изпълваше въздуха с аромат на сандалово дърво и действаше унасящо. Внезапно на вратата се почука. Тя стана и се приближи на пръсти. Погледна през шпионката и остана изненадана. Отвори, а на прага от нищото се появи Mud. Пусна я да влезе, след като преодоля първоначалното си вцепенение. Колежката И без да чака повторни покани се вмъкна в уютния апартамент и бързо се настани на ъгловия диван. Предложи И вино и не получи отказ, а на себе си сипа сок от грейпфрут. Замълчаха. Очивидно Mud прочете неизказаният въпрос увиснал в стаята – „Как ме откри?”. Mud заговори и И разказа, че от много време имала достъп до един от главните сървъри на Агенцията. По време на обучителните И тренинги като новопостъпил агент случайно била набрала някаква клавишна комбинация, която обаче запомнила и така достъпнала до сървъра, който съхранявал данните за повечето операции, досиетата на агентите, данни за личният им живот и поведение, за известните им близки, за адресите им, достатъчен обем от факти, които ако попаднели в нечитави ръце можело да предизвикат огромни проблеми. Тя слушаше с интерес. Mud бе успяла да провокира любопитството И. Дали пък да не попиташе за Sky. Бяха изминали седем месеца от неговото мистериозно изчезване, но тя все още мислеше за него, сънуваше го понякога, инстинктивно се вглеждаше в лицата на колегите си в търсене на чертите му, дори вървейки по улиците наостряше в определени мигове слух в търсене на гласа му. Замисли се дали да я попита. Докато мислеше отговорът дойде сам. Mud И сподели, че е чела и нейното досие.
- Тренирал те е Sky. Знам, че сте били екип. Той е голям сваляч, нали знаеш? В досието му се съдържа огромен списък на бивши и настоящи служителки на Агенцията, а и не само, с които е преспал. Всичко по дати, часове, места. Срещнах го две седмици след като ме вербуваха за Агенцията. Разминахме се първо в един от коридорите. Изгледа ме с един от онези погледи, които мълчаливо ти казват : „Ако знаеш как на минутата бих те награбил, бих те напъхал в първата изолирана кабина по коридора, бих ти разкъсал дрехите и бих се отдал на животински плътски страсти с теб, а като ти се наситя ще стана и ще си отида, а ти ще се чудиш сън ли е било или е истина.” После два дни по-късно ме засече на паркинга. Вече беше привлякъл вниманието ми и не беше трудно да си завъртя опашката и да го примамя. Бива ме в тия неща. Мъжете ме харесват. – Калната И колежка се изхили перверзно.
Слушаше я като хипнотизирана. Не можеше да повярва на ушите си. За един и същ ли човек говореха. Никога не бе забелязвала подобни погледи от страна на Sky върху себе си. Той винаги бе хладен, дистанциран, оставаше някак далечен от нейния по-близък периметър, но в същото време с присъствието си И създаваше едно невидимо усещане за сигурност. Стана И любопитно и подкани колежката си да продължи.
- Ами кво – направихме го в колата му. Страшно ми хареса. През цялото време ми разправяше, че адски си падал по мръсници като мене. Нямал нужда от любов, но виж на секса бил ненаситен и с колкото повече и различни жени, толкова било по-добре. Той ги преследвал, нещо като лов, после ги чукал, те се влюбвали, защото както ми обясни за повечето жени секса вървял ръка за ръка с любовта. Проблема бил, че за него не било така. Пък и за повечето мъже. Имало жени за секс, имало жени за любов, имало жени за приятелство и жени за работа. Аз съм била от тези за секса и ако не съм му досаждала прекалено много, пак можело ей така да се срещаме от време на време, а той обещавал да ме чука всеки път като за последно и вярвал че така ще съм адски доволна, като ме гледал така какво съм си била търсела. Да ти кажа честно малко ме жегнаха думите му, обаче сексуалното изживяване беше на ниво 10 плюс, затова реших да приема предложението му. Именно с потвърждение от моя страна, че желая да ме потърси пак се разделихме тогава на паркинга. Проблема дойде от факта, че той повече не ме потърси, а аз с течение на времето се оказах хлътнала до ушите по него. Виждах го по коридорите на Агенцията. Дори не ме отразяваше. Все едно бях въздух. Като напълно непознати. После видях името си в оня списък с жените, с които е спал в досието му на сървъра. Странното знаеш ли кое е – че твоето име го няма там, а е прекарвал най-много време с теб в реалността си.
Тя слушаше и не можеше да си даде реално обяснение на информацията, която изневиделица И бе изсипана. Наля втора чаша с вино на Mud, сипа малко и на себе си. Замисли се над въпроса дали трябваше да се чувства поласкана от факта, че Sky не я разсъждаваше по този начин или трябваше да бъде огорчена, че всички други жени бяха получили този му тип внимание, а единствено тя – не. Вътрешно дълбоко в себе си отдавна знаеше, че го обича, но нямаше никакво логично обяснение за тази любов. В нея нямаше романтика, мили жестове, нямаше разговори, за физическа съприкосновенност въобще не можеше да се говори. Беше отвъдвремево усещане за обвързаност с нечия душа, като с течение на времето бе спряла да разсъждава над това усещане, просто го остави да живее някъде дълбоко в нея, като на моменти чувстваше по-сериозният му интензитет на проявление, а в други моменти го чуваше притихнало някъде под сърцето и. Беше го сънувала много пъти. Особенно откакто изчезна. Викаше я, вървеше към нея, но сякаш се движеше на забавен кадър на място и невидима стена му пречеше да я достигне. В друг сън пък тя стоеше на висока скала и той идваше до нея. Безшумно се приближаваше зад гърба И, обгръщаше я с ръце , а после прегърнати политаха в неизвестната бездна отвъд скалата. Разбира се имаше и сънища, в които еротичните елементи вземаха връх, но до толкова до колкото в тях изживяваше самата себе си усещането за дистанция и защитеност от разочарования в реалността я караше да се чувства спокойна и добре в дните. Той и липсваше, но съзнателно си налагаше тази липса да не провокира търсенията И. Живееше с вярата, че ако той е фактор за нейното съществуване – в отдела, и принципно, то непременно щеше да се върне някой ден в нейния свят. Усмихна се на Mud и мълчаливо отпи от виното си.
- Да ти кажа, мила, ти си друга. Не се забърквай емоционално с тоя тип. Минава през жените като валяк. Нали не искаш да си наранена или пък унизена. Освен това, едва ли изпитва някакви чувства към тебе, щом пет години сте всеки ден заедно, работите заедно, а никога не ти е предложил да скокнете ей тъй просто за разтоварване в леглото, а в същото време е ходил и вилнял с други над стотина жени. То ти не си и много атрактивна, де – с тая детска физиономия, не си и кой знае колко висока, е да в досието ти пише, че можеш да се биеш, справяш се отлично по време на мисиите с преките задачи и успеваемостта ти е на много високо ниво, можело да ти се има доверие, с времето си успяла да притъпиш емоциите и залагаш на разумните реакции, умна си и винаги си жертвоготовна и вярваш най-вече на собствената си преценка и интуиция, но въпреки това съм сигурна че сега леееко ще те разчовърка, защо мъж като него не изпитва желание към тебе....
Права беше. Наистина Я беше разчовъркало. Опита се да прогони мислите в тази посока и размаха ръка пред лицето си сякаш да изпъди въображаема досадна муха. Биваше си я тази Mud. Голяма клюкарка. А как не обичаше точно клюкарите тя. Какво като е получила някаква информация от сървъра. Не я интересуваше с колко жени бил спал Sky. Защо тая Mud трябваше да И го разказва. Ама, че интригантка, възмущаваше се на ум. За нея бе важно единствано начина по който я караше да се чувства Sky, когато заради работата бяха заедно. Очевидно той бе преценил, че от нея не може да получи това, което бе получил по толкова лесен начин от жената, която сега стоеше на дивана във всекидневната И. Също и от много други жени в Агенцията. А може би Mud беше права – просто не беше привлекателна и не можеше да събуди у него никакво желание. Допиха си питиетата и в един момент колежката И се разбърза.
- Ще си вървя. Разказах ти историята за твое добро. Надявам се все пак като се върне да ме включат в някоя мисия с него. Знае ли човек, след като веднъж му подпалих така фитила на паркинга, може пак да ми излезе късмета и да получа „една яка тупалка като за последно”. - Mud взе да се киска пресилено вече от междинната стълбищна площадка по пътя си надолу.
Тя затвори вратата. Време беше да остане насаме с мислите си. Трудно И бе да разбере психиката на мъжете понякога. Кое беше по-доброто – да бъдеш приятел с тях или да си любовница. Имаше ли опция да бъдеш и двете едновременно. Каква беше имунизацията срещу невидимото присъствие на всички бивши и бъдещи жени просто за секс. Sky не я бе допуснал в своя личен свят и отдавна тя живееше по правилото, че няма право да има каквито и да било очаквания от присъствието на този човек в живота И. Срещаха се, работеха, не си задаваха въпроси, когато оцеляваха в мисиите се прегръщаха за кратко и така изразяваха радостта си от присъствието на единия в света на другия, а после всеки се прибираше зад собствените непристъпни стени, прегърнал за кой ли път илюзиите, че всичко най-хубаво тепърва предстои и именно неизвестността на бъдещето е най-сигурният начин да живееш щастливо и пълноценно в настоящето. Допи чашата си с вино, а после загаси свещите и си легна. А в сънищата И за кой ли път изплува... Той.

Епилог
Беше съботен ден през септември. Бе изминала повече от година от мига, в който Sky изчезна от Агенцията и около седем месеца от злополучното среднощно посещение на Mud. На вратата се почука два пъти през кратък интервал. Погледна през шпионката, а след това бързо отвори. Sky влезе в малката всекиднавна без дори да поздрави. Само я измери с орловия си поглед преценяващо от главата до петите.
- Качила си поне два килограма – тона му беше равен и безпристрастен. Огледа се сякаш търсеше къде да седне. После се извърна към нея и за първи път студените му и обичайно далечни сини очи излъчиха импулс на топлина и нежност. – Ще ме попиташ ли или аз да ти отговоря? – въпросът му я свари неподготвена. Онази, на която клюкаренето И беше влязло дълбоко под кожата вече е ликвидирана. Хубаво е, че се дистанцира навреме и остави шефовете да си свършат работата. Тя продължила да забърква каши използвайки личната информация качена на сървъра. Сама съзнателно извървя пътя, който закономерно я изхвърли от борда. Повярва ли И?
Тя го гледаше със сериозна физиономия и не смееше да преглътне събралата се в устата слюнка. Накрая събра сили. Преглътна и въздъхна тежко.
- Не мисля, че това има значение – отговори му почти машинално. – Теб те няма повече от година и не си ме потърсил през това време. В работата очевидно не си имал нужда от мен, а в личен план – вероятно списъка от сървъра е набъбнал – опита се да бъде язвителна и саркастична, но не и се отдаде, по скоро в думите И прозвуча отронена нотка на тъга и безнадеждна отчаяност.
Sky се усмихна леко. По устните му заигра закачлива усмивка.
- Набъбнал е, да. Но едно положение продължава да е непроменено. И то е, че твоето име го няма в списъка.
Усети как си прехапа устните до кръв. Не го е срам. Дошъл и за да И се подиграва. Замълча и загледа дъските на пода. Колко ли още щеше да продължи тази абсурдна ситуация. Тогава съвсем неочаквано той го изтреля от нищото, завари я два пъти по-неподготвена и я уцели през средата като катерно торпедо.
- Обичам те! Това дойдох да ти кажа. Искам те, но няма да си го позволя. Последният път, когато си позволих да обичам и да потъна до край в страстта и желанието после бях начупен на парчета. Боля дълго и тягостно. Доведе и до грешки. Някои неизправими до живот. Нямам силата да си го позволя отново. Отделът знае, но по-тежкото е че Аз знам. Усещам обичта ти Винаги. И вярвам, че няма да я изгубя заради разговорът ти с онази жена и заради... – Sky замълча - ... реалността . А сега ще си вървя.
Вратата се затвори зад гърба му преди тя да успее да реагира по какъвто и да било начин. Беше дошъл. Беше си отишъл. И знаеше, че това ще се повтаря отново и отново, защото Любовта търсеше душите. Беше дошъл. Беше си отишъл. Но беше завихрил в дълбокото И едно отдавна активирано усещане, но този път вихъра бе с формата на танц. Неспирен танц през времето и пространството. С усещане за пълнота и сбъднатост.
06.10.2013г.
By cinderellathespy

Поздрави и усмивки, како Жабке, провокаторке!;)
Чак такива щуротий не съм писала никога...
Но ми беше забавно да ти направя реплика с другата (развратна) мъжка гл.т.
:))))))))))))))))))))
цитирай
10. coacoa11 - Бах мааму. . . пък аз си мислех, че ...
06.10.2013 17:41
Бах мааму... пък аз си мислех, че пиша дълги разкази:) Брада ще пусна, докато го изчета това кратичко романче... Не можа ли едно стихотворение да ми посветиш, една песничка да ми изпееш? Последния танц да ми беше запазила:)))
цитирай
11. cinderellathespy - 10.
06.10.2013 19:35
Я не се оплаквай, како Жаб, ами чети и коментарИ, че конвърсейшън да става и да създаваме храна за размисъл:)))
Стихотворение ли искаш?
Пуснах ти едно като поздрав в блога на колегата Караяни, но той е с модерация и не знам кога ще се появи, но ти поглеждай, а докато чакаш - ей ти тука, песничката дето го придружава на ония дето ги обичаш - Nightwish - Walking in the Air (live in Tampere, 2000)

http://www.youtube.com/watch?v=IxNEFYzeexo&feature=c4-overview-vl&list=PLCC457868F5E5FAF0

Приятна вечер!:))

Ели
пп : И не псувай, много молА! Четат и малки деца все пак;) Такива романчета пиша аз, когато имам желание и настроение, песни не мога да пея, а последния танц - ще се наредиш на опашка, току виж от всичките кандидати накрая с тебе съм се завъртяла в бесен пирует:))) Айдииииииии!ДУвижданИИИИИИИИ!:))))))))
А за проблема ти с брадата - ей тва :
http://www.youtube.com/watch?v=kHLwjCo7qKY
;)
цитирай
12. aip55 - cinderellathespy
06.10.2013 20:09
Леката жена е сексуална топка, която всеки може да ритне, а героинята ти е върха на сладоледа. Поздрав и добра седмица
цитирай
13. travell - :)
06.10.2013 20:24
Надушвам даже от чужбина,
че вие двете сте комбина.
Застанали една до друга
сте идеалната съпруга
за някой светски бизнесмен
с пари безкрайно обграден.
За нула време ще го разорите
и ще му вземете парите!
цитирай
14. aip55 - :) Жена съм и. . . не мога да те разб...
06.10.2013 20:29
coacoa11 написа:
:) Жена съм и... не мога да те разбера, явно ме лъжеш. Пробвай да ми обясниш пак, току-виж ме излъжеш :))
Радвам се, че наминаваш. Нека има диалог и в коментарите:)

Не вярвам да съм криворазбран от теб, но за лъжа и дума не може да става. Виж ако бях на 30, можеше да ме пуснеш на пързлката ти, защото ние мъжете лесно се подаваме на женските капани, под напора на нагона ни.
А разказчето ти представлява според мене една съвременна притча, често срещана в животът ни. Коментарът на cinderellathespy създаде празник в блога ти. Приятно ми е било да те посещавам, но този път съм възхитен от посетителите ти!
Хубава седмица.....
цитирай
15. aip55 - Надушвам даже от чужбина, че вие ...
06.10.2013 20:42
travell написа:
Надушвам даже от чужбина,
че вие двете сте комбина.
Застанали една до друга
сте идеалната съпруга
за някой светски бизнесмен
с пари безкрайно обграден.
За нула време ще го разорите
и ще му вземете парите!


Стига бе пътуващ юнак,
развял хубав поетичен байрак!
Страстта е сладост ненаситна
любовта се търси даже от ловеца,
послушай нежната песен на певеца,
щурчето Капулети свири и с
други аранжименти, с други ноти,
но е друго нещо любовта
без прашки и килоти......
цитирай
16. coacoa11 - :)
06.10.2013 20:58
Сцената е ваша, забавлявайте се...
цитирай
17. ishchel - Много ме усмихна твоя разказ:)
06.10.2013 22:04
Героинята ти е симпатична млада жена, която открива основните закони за привличането. Знаеш ли, на нейната възраст и аз мислех по този начин . т.е , че ние създаваме с мислите си света. Но нямах много време да го практикувам. Пък и животът ми беше такъв, че приемах без никаква съпротива случващото се. Имаше разбира се неща, които ме караха да се замисля и дори да негодувам вътрешно, но трябваше да се действа и не оставаше място за подобни упражнения. Тогава го мислех днес вече го знам :) Сигурно
Изненада ме втория разказ и бързината, с която Пепеляшка го сътвори. Поздрави, Пепеляшке:)Много ме развълнува. Щях да се разплача...пълнота и сбъднатост....знаеш ли не съм съгласна с теб с този финал. В живота връзките и срещите са различни. Когато двама души се разделят с усмивка и с това топло чувство което ти описваш, това означава, че нямат никакви въпроси за уреждане помежду си и когато и да се срещнат, отношенията им ще са такива. Така се разделих с моя баща. Има обаче други срещи, които независимо от това дали са между мъж и жена, независимо дали са имали интимни отношения или не, оставят усещането за дълбока липса и това са разделите за които не сме готови и които ни връхлитат като изпитания. От този тип раздели съм имала доста - като започнем с раздялата с майка ми ...в много ранна възраст и да не изреждам...включително с човек, който съм обичала и ...съм мислела, че е било взаимно. Всеки има , предполагам, подобни срещи и раздели - не обаче всеки споделя за тях. В споделянето няма нищо лошо - хора сме и нищо човешко не ни е чуждо. Казват, че времето лекува. Бих искала да срещна един човек , излекуван от времето. Не времето, но само любовта лекува. Друг лек не знам да има...а дали ще е в този живот или в някой следващ...все едно, пак любовта , сигурно съм на такава вълна - а, да , и не само любовта между мъжа и жената, въпреки че защо не, тя също може да е истинска и чиста. Сексуалната връзка не е гаранция, че любовта между двама души е животинско изживяване.
цитирай
18. ishchel - Точно обратното.
06.10.2013 22:14
Физическата любов, в най-чистия си вид е проявление на духовната във физическия свят. Което е горе, това е и долу. Друг е въпросът до каква степен хората са мотивирани от духовните връзки, помежду си, когато пристъпват към физически такива. Дали ги усещат и как точно.
Е, хайде, че стана по-дълго отколкото мислех.:) По кратко е да напиша един стих и да го публикувам.
Искаше коментар - той пък стана коментарище!
Поздрави и лека вечер :)
цитирай
19. cinderellathespy - Спокойна нощ
06.10.2013 22:16
Пожелавам спокойна нощ на всички и успешна нова седмица от утре!
Бъдете здрави, това е най-важно!
Ангел, благодаря за коментара насочен към мен и за оценката на скромното ми творческо изпълнение на прима виста. Кака Жабка винаги ми създава настроение с присъствието си, а писанията И ме провокират за различни размисли! Пътувачо, дано не се окажеш прав, че горко му на оня човечец с паричките;) Между другото аз съм от оня тип жени, които не се блазнят от парите на мъжа, защото изкарвам достатъчно сама и имам нужда от равнопоставеност по тая тема във връзката, защото Това е едно от условията и за свобода и независимост в едни отношения и за двамата партньори, дори и да я има Любовта!
Още веднъж приятна вечер на всички и ви оставям едно клипче, което направих преди време - харесвам песничката точно в този анплъгд релийз в Германия, а също и Никита и Майкъл като главните герои в действието :))
Беше ми приятно!:))

Да чувстваш...
http://vbox7.com/play:a8763d911b

Ели

Edit - > Ани, видях коментара ти след като пуснах моя и се върнах само да ти споделя, че съм съгласна с думите ти за симбиозата между менталното и физическото за да е Любовта тотално осъществена и изживяна докрайно и пълноценно, с едно уточнение обаче, което именно съм имала впредвид в разказа и то всъщност е мотива за поведението на героя мъж - страха да бъде отново наранен и с чувствата му да се подиграят, след като той се е раздал докрай! Този страх е невероятен стопер, както за мъжете, така и за жените, когато е намесено усещането за Любов и то силна! Всъщност края е отворен, струва ми се..., а страховете не винаги, но понякога се преодоляват... :))
Прегръдка за теб и специално едно Никитовско-Майкълско по темата за страховете от преди време :

Страх и любов...
http://vbox7.com/play:c1f5d9752b
цитирай
20. coacoa11 - Ishchel, благодаря ти за коментара ...
06.10.2013 23:06
Ishchel, благодаря ти за коментара и търпението:) В твое лице намирам част от истинската аудитория за този разказ и това страшно ме радва!
Героинята ми не е лека жена (не очаквах съвременните мъже да са такива пуритани :)) Тя търси съвършенството, духовното израстване, красотата, наистина опитва с мисли да създаде реалността. Обаче тук идва същественият момент - по пътя към съвършенството настъпва откъсване от реалността, до пълна неадекватност в поведението, което пък буди съжаление и присмех у околните. Тя се влюбва много пъти, но не успява да задържи любовта, защото за нищо на света не би направила компромис със съвършенството, устремена е да търси идеала. Хората опитват да я върнат грубо в реалността, да я накарат да стъпи на земята и да започне да мисли трезво - къде с шеги, къде с цинизъм, но и това не помага да излезе от тази кома и да стане пълноценен човек. Краят на разказа е щастлив все пак, защото тя успява да открие любовта, да направи компромис и да приеме любимия с всичките му недостатъци. Един човек става нейната вселена:)
http://www.youtube.com/watch?v=48Qa4PyPm14
Върнала се обратно в реалността, вратите са отворени за нея - може да се бори и да си върне любовта или след време да открие нова.
Ще направя почивка и после ще допиша :)
цитирай
21. ishchel - Ели,
06.10.2013 23:53
наистина ти благодаря за уточнението, всъщност по въпроса за страховете си напълно права , трудно се преодоляват страховете след разочарование и всеки си ги носи в себе си, но пак опираме до същото : Ако приемем, че антиподът на любовта е не омразата, а страхът, то тогава страхът се лекува само с любов :) Заприлича на теорема:)
пп. миличка, клипчето не се отваря... съжалявам...тук vbox7.com не може да се гледа:( но ти благодаря:)
Лека и нощ!
цитирай
22. coacoa11 - Ани, харесах мислите ти за раздя...
06.10.2013 23:59
Ани, харесах мислите ти за раздялата. Много точно си описала всичко. Съгласна съм, че времето не помага, единственият лек наистина е любовта, пълноценната, реалната, осъществената и изживяната.
Пепеляшке, разказът е по детински наивен, писан на един дъх, с много вълнение, личи си. Направо ни филмира :)) Очевидно не се разпознаваш в главната героиня, а в ... главния герой:) Радвам се, че те провокирах да изплюеш част от мъката и болката. Кураж и дано любовта те усмихне някой ден.
Защо не пуснеш разказа като отделен пост, ако не за друго, то поне Aip да може да пие от извора :) А и тогава ще мога да си наместя очилата и да се изкажа компетентно, както казва Травел по твоята главна героиня.
Aip, наистина не разбрах какво казваш с краткия си коментар, този от две изречения. Опитах се да ги обърна в каламбур, но този път ти не разбра. Както и да е, весело да е. Тежък е този разказ за тебе, не си ме разбрал. Няма хепиенд, няма сладникава боза, има критически реализъм, ирония, цинизъм. Вярно, не всеки може да го преглътне. Благодаря ти за честността. Благодаря и за най- важния урок във виртуала, който пък аз научих от тебе - никога не се разпознавай в измислени образи!
Травел, чуруликаме си тука ние за любов, а ти пак взе да обръщаш посоката към финикийските знаци! То бива реализъм като моя, ама твоя стига направо до материализъм :))

Благодаря ви, приятели, за хубавите коментари, зарадвахте ме! Трибуната остава открита - пишете, който каквото може и има за споделяне :)
Успешна нова седмица и до скоро!
цитирай
23. ishchel - Коа,
07.10.2013 00:26
Пречупено през моя начин на виждане, твоята героиня търси не идеала, а човека, който ще и импонира най-точно като нагласа и житейска позиция. Точно както казваш -" съвършенството, духовното израстване, красотата, наистина опитва с мисли да създаде реалността." В тези си търсения тя минава през различни връзки, от които не е удоволетворена. Дали защото не знае какво търси или няма нужния опит - не знам...може би никой не я е учил, че ще трябва нещо или някой да търси... Аз обаче от опит мога да ти кажа, че ако ти обичаш да пееш, а мъжът до теб е музикално инвалидирзиран:), примерно, никакви идеали, търсения и разни такива фортификации не важат. Или пък ти обичаш да танцуваш, а той не, или той мре да ходи на риба, а ти си алергична...ей за такива ужасно прозаични неща става понякога реч в живота. И те са хиляди. Значи, когато няма -първо - единство на интересите и второ - дори и да го няма - наличие на адекватно разбиране, тогава се получава това в личните взаимоотношения, за което говориш в разказа си. За да намери човек друг човек, с който да се разбира и да живее съвместно , трябва доста добре да познава себе си и собствените си изисквания, преимущества и недостатъци. И да знае какво би приела в друг човек и какво не. А пътят към себепознанието е дълъг. И не всеки има времето и смелостта да тръгне по него. Въпреки, че за всеки настъпва един момент от който вече е невъзможно да не тръгне. И за да е връзката наистина пълноценна - насреща си трябва да има също човек с подобни схващания и разбирания за живота. Пак се отплеснах....Това е моят начин на тълкуване на нещата и той зависи единствено от моят опит и познания по темата.
пп. Пътят към съвършенството ...когато човек достигне до съвършенството мястото му вече не е тук...за достигналите има два изхода - или си тръгват или приемат незавидната участ на връщане към несъвършенствата...ако имат недовършени задачи тука...или Бог така пожелае...
Отдавна не бях писала толкова дълги коментари, но разказите бяха интересни. Този пост ще влезе в историята с дългите си коментари:)
пп. обещах си да не стоя дълго в блога, а виж какво се получи:) Очи на заем:)
Поздрави и лек
цитирай
24. coacoa11 - И за мен вече е късно, но как да не о...
07.10.2013 01:05
И за мен вече е късно, но как да не отговоря на такъв коментар:)
Явно ти си човека, с когото мога да поговоря спокойно по темата за тоновете езотерична литература, които заливат пазара и инвалидизират мисловно хората - това е реалният повод да се захвана да пиша този разказ.
Знам, че не мислиш като мен и точно затова ще ми бъде полезно да поговорим. Но това е дълга тема и предлагам да я разнищим по-нататък, когато остане време и спокойствие.
Разбира се, хората трябва да си пасват в една връзка. Но дори и да си наясно какво точно търсиш и искаш, пълна хармония е невъзможна. Ако наистина обичаш някого, трябва да приемеш разликите, несъвършенствата, недостатъците.
В любовта трябва да има ангажираност и отговорност, дори готовност за саможертва, иначе не е любов, а егоизъм.
Поздрави и още веднъж благодаря!
цитирай
25. cinderellathespy - Добър ден!
07.10.2013 10:54
Веднага минавам на въпроса относно поръчките към Вселената. Мечтите на всеки човек според мен са именно поръчки към Вселената, защото могат да са неограничени както като количество, така и като пространствена и времева вместимост и разположеност и не на последно място сбъдването им не зависи единствено и само от собствените положени усилия, винаги има и някаква доза вълшебство, просто защото мечтаното винаги ти изглежда на практика неосъществимо! Ако е лесно осъществимо, нещо от реалността и тревиалното ежедневие няма да е мечта. Героинята в разказа е заложила едни определени критерии и параметри, които са импонирали на собственото и светоусещане, почиват на нивото И на себепознание и отразяват на практика представите И за Нея в една пълноценна връзка. Проблемът идва от там, че никой не влиза в една връзка единствено и само с идеята да се съобразява с другия, докато го обича и обожава. Всеки влиза в едни отношения и със собствените си изисквания и очаквания. И точно там се получава насрещния сблъсък – от една страна музикантът – банкер е бил идеалният за нея, притежавал е всички качества които Николина е заложила като критерий на подбор, но от друга страна очевидно Тя не е притежавала всички качества, от които е имал потребност в партньора си Пиер, най-важното от които е било – да има някаква ангажираност към неговите музикални изяви, тъй като очевидно това е било важното за него в една връзка, след като е причината изтъкната от него, да си тръгне. Да, хубаво е, че накрая героинята осъзнава че за да има реален мъж до себе си трябва да се научи да прави компромиси с критериите и изискванията си, но по-важният въпрос е дали Пиер може да направи компромис със собствените си изисквания касаещи музикалните му изяви, за да бъде реална Вселена за Николина?! Ако той не е в състояние да направи такъв компромис то в развръзката на разказа тя пак е насочила писмото си към грешния адресат, независимо от направения от нейна страна компромис… По-скоро в една такава ситуация трябва да уважиш избора на другия и не след дъжд качулка да се стремиш да си го връщаш, а може би да дадеш време той сам да усети потребност да се промени, да осъзнае необходимостта от компромиси в едни отношения, да осъзнае че въпреки че не е свързана с музиката Николина е ценна за него по други причини, по-ценна е от т.нар “кифла” (ужасно ми звучи тая дума, да ме прощаваш Жаб) и… да се върне при нея сам… По-скоро в една такава ситуация ако аз съм на местото на героинята бих написала писмо, че нямам изисквания както преди, но искам мъж като Пиер, който ме е накарал да летя и да се променя…, а дали Пиер ще се върне или ще дойде някой друг като него… въпроса е да се появи това, което вибрира в симбиоза и хармония с променената ми същност и чиито критерии ще покривам поне почти напълно и аз…

Относно моя разказ – той е написан като коментар и ще остане такъв. Нямам намерение да го публикувам никъде другаде. Странно ми е, че ти е прозвучал емоционално. Очевидно ти си била в емоционално състояние, како Жабке, когато си чела и си пренесла собственото си състояние върху разказа! ;) В една измислена история малко алла Никита са вплетени реални нишки от моя житейски опит… та в тоя ред на мисли съжалявам, че ти е прозвучало наивно по детински…, повярвай ми в реалността клюките са един от най-разочароващите фактори в отношенията между хората и това важи както за жените, така и за мъжете… В кого се разпознавам аз и дали въобще се разпознавам в някого, ще запазя за себе си… Моето доверие в любовта може да бъде спечелено много трудно, а когато бъде загубено също може да бъде възвърнато много много трудно… Аз съм всеотдаен човек както в любовта, така и в приятелството, но имам нужда от баланс – равновесието между даване и получаване, което си засегнала в твоя разказ и когато у мен се настани усещането за нарушен баланс си отивам от дадените отношения и за разлика от Николина не пиша писма да искам да си върна даденото нещо, оставям го свободно и то само да си реши дали иска да се върне при мен…

Хубава нова седмица и усмивки,
Ели
цитирай
26. coacoa11 - Ели, в моя разказ моята героиня има ...
07.10.2013 12:29
Ели, в моя разказ моята героиня има право да напише писмо. Дали ще го изпрати, дали той ще го прочете и ще отговори на любовта й е друг въпрос. Смисълът не е в това. Ако не е той, ще е някой друг, незаменими хора няма. Важното е, че вече стъпва в реалността, живее всеки миг пълноценно, а не търси „геометрията на мъглите” и „контурите на облаците” :)
Поздрав с любимата ми песничка на Найтуиш: kiss while your lips are still red…
http://www.youtube.com/watch?v=smiFk6KHr_8
цитирай
27. cinderellathespy - 26.
07.10.2013 14:14
:))
Добре, Жабке,
съгласих се, че има право да напише писмо Николина! Всъщност аз не съм оспорила това И право, защото това е начин да се излее натрупаното напрежение, да се пречистиш от терзанията, лабиринта на заблудите и въртенето като пумпал на различни кръстопътища в главоблъсканица кое е правилно и кое - не, а след това да функционираш по-спокойно и адекватно в реалността! В никакъв случай не обвинявам героинята ти, че била строила въздушни замъци, търсила е „геометрията на мъглите” и „контурите на облаците”! Напротив! :)) Ми имала е такава потребност просто в конкретния период от живота си. Възприемам го това нейно поведение, като нормално защото очевидно това е бил нейният път към прозрението за необходимостта от компромиси в съществуването. Понякога, обаче, хората се губят, Жаб! И то трайно! И са им необходими месеци, понякога дори години, за да се намерят, за да осъзнаят че е потребно да правят компромиси първо със собствените си изисквания, нагласи, очаквания, а после и с реалните параметри на този срещу нас или с параметрите на живота принципно. Човек не се ражда научен да прави компромиси, Жаб. До такова поведение стига съзнателно, в резултат на извървян път и натрупан житейски опит, понесени достатъчно количество удари и разочарования, ако щеш. Защото именно загубите и способността ти да ги понасяш (впрягайки притежавания вътрешен ресурс от сила, мъдрост, търпение и так.нат.) развива и способността ти да правиш компромиси със себе си, с другите, с реалността в която ти е отредено да съществуваш или пък съзнателно си избрал. Така мисля аз!
Благодаря за песничката! Харесвам я и аз!:))
От мен за теб ей това и отивам да си остря шпагата за следващите ни рундове от готиния ни "полемичен дуел" ;) :

“Влюбена съм в мойта страст
Ангелските ми крила изгарят
И превръщат се на прах…
А така да ми се иска
Моят ангел във нощта (да ме притиска)…” :))

Nightwish "I Wish I Had An Angel"
http://www.youtube.com/watch?v=c9GxUZqyXwE

Eли
(пп : Само да вметна, че като ми викаш "Ели" по- ми допада, щото вече говориш с реалното Ми, а не просто с един ник [cinderellathespy, Шпионката, Пепеляшка е готина виртуална роля, нооо… все пак роля, а когато свалим костюмите аз си оставам романтичната по душа, но реалистката по съдба Ели]:)
цитирай
28. aip55 - Хммм::)
08.10.2013 08:00
Странно се увлекохте в (океана от букви) и (мрежата от думи/играта на думи) и си мислите, че ще сглобите двете половинки в едно. Да не би да си въобразявате, че ние мъжете сме от страната на белите негърчета? Ааааа!
С парализиращият Ви език, сами си поставяме ,,капана за наивници". Търсим винаги пирът от любовта...., пороя любовни излишества от "никоганесвършващия" купон на страста. Съзнанието/духът ни ни показват вратата в тялото, през която душата прекрачва към другите, за да живеем в истина и да се спасим от "интимния недоимък". Всички търсим блаженството в любовта, но абсолютното удоволствие само се саморазрушава, защото всеки яхва другия като кон, само да долети до своите илюзии.
А според мен любовта е каприз на съзнателната илюзия. Не реализираната илюзия е изтиналата пепел от жарта на любовта.
А за останалото е казано и в класическата поговорка: "Всички животни са тъжни след сношение"..., а какво да кажем за човека.......
http://www.youtube.com/watch?v=8bD4QZIXk1Y
цитирай
29. coacoa11 - Поздрави, Ели, да бъдем песен тази ...
08.10.2013 21:02
Поздрави, Ели,
да бъдем песен тази вечер :)
http://www.youtube.com/watch?v=vcTvpuCx3-Q

По истински от всякога те срещам
Безкрайно вярвам че това си ти
Познах те по ръката ти гореща
И нищо няма да ни раздели.

Познах гласа ти, само той ме гали
И обещава Радост всеки ден
Пробужда бързо нежните сигнали
Заспали някъде дълбоко в мен.

Нима възможно е такова щастие
Дочувам песни и камбанен звън
По-тихо, да не би магьосник властен
Да сложи край на този хубав сън.

Не - няма вече никога да има
Дори за миг съмнение в нас
Това си ти любими мой, любими
Мечтата ми говори с твоя глас.
цитирай
30. coacoa11 - Aip, благодаря ти за коментара. ...
08.10.2013 21:24
Aip, благодаря ти за коментара.
изненадваш приятно с дълбочината на философските си прозрения. Трябва да помъдрея, преди да започна и аз да те разбирам напълно:)
"всеки яхва другия като кон, само да долети до своите илюзии." - много точно казано!!!
Музикален поздрав и за теб;)
http://www.youtube.com/watch?v=TNoyuSV9Wws
цитирай
31. cinderellathespy - 29.
08.10.2013 21:41
Да бъдем! Благодаря, Жаб :)
От мен това :
http://www.youtube.com/watch?v=gHf4kYH0qkE&list=PL99B24345858CE417

Не зная коя си и как ме намери
Изплува лицето ти, бяло от мрака
Ти само среднощна мечта бе до вчера
Жената, която години съм чакал
Незная ти кой си видях те и ето...

Любовната болка през мен премина
позна те душата, позна те сърцето
човекът от моите сънища сиви

Беше само мечта
и очакване, копнеж, стон и зов
Беше само мечта,
но сега за мене всичко е любов

Целувам те с поглед и още, и още...
Любовната болка през мен премина
Очаквах те денем,
сънувах те нощем
Сега те намерих недей си отива
цитирай
32. faktifakti - аз ще кажа едно кратичко - страхотно ми хареса
13.10.2013 00:53
поздрав.
цитирай
33. troia - Здравей приятелче,
13.10.2013 12:45
преди 2-3 дни видях разказчето ти, но си го оставих за почивните дни да го прочета. Тази седмица ми беше ужансна. Както и да е, искам да ти кажа, че ме изненада доста. Написала си нещо доста провокативно.:) Май обичаш де експериментираш.:)
Съвършенни хора няма. Любовта ги прави такива в нашите очи. Май и твоята героиня го осъзнава, макар и късно. Въпреки всичко ме накара да й съчувствам.
Поздрави и приятен почивен ден!
цитирай
34. coacoa11 - Радвам се, Ева. И усмивки за теб!
13.10.2013 20:18
Радвам се, Ева. И усмивки за теб!
цитирай
35. coacoa11 - Троя, надявам се да си си починала ...
13.10.2013 20:53
Троя, надявам се да си си починала добре през тези слънчеви почивни дни!
Благодаря ти за мнението, наистина харесвам промените и провокациите, че иначе - скука:)
Капаните по пътя към щастието са много. Понякога най-големите поставяме самите ние и естествено се улавяме в тях. Да надраснеш собствените си илюзии е сериозно житейско изпитание за всеки.
В любовта не можеш да отмериш точно - обикновено единият дава повече, отколкото получава. Въпросът е да прецениш навреме кои са важните неща за теб и за какво си струва да направиш компромис.
Поздрави и дано този път седмицата ти е лека :)
цитирай
36. faktifakti - днес пак те четох
14.10.2013 15:10
да се пише за болката с хумор си е голямо предизвикателство.
поздрави.
цитирай
37. radosslav - Остай го
21.10.2013 19:13
Остай го тоя французин, щом не е останал с тебе е бил педал. Продуцента не е жена, а мъж, не разбра ли?
цитирай
38. coacoa11 - Ще му предам, Радо, съвсем точно, ...
22.10.2013 08:00
Ще му предам, Радо, съвсем точно, какъв е. Зарязвам го на секундата и окото ми няма да мигне даже. Ти нали ще ми свириш и ще ми пееш :)))
цитирай
39. djani - Рекох да надникна за нещо ново,
09.11.2013 09:24
И не се изненадах. Коментарите към постинга ти са като чуруликането на момиченцата в айфончетата им. Които на 5 минути, втренчено се вглеждат в екранчетата, може би с надеждата, че там ще се появи приказния принц, или рицаря в блестяща броня, който да осъществи всичките им мечти и желания. Ах, жени, жени...За къде сме без вас?
цитирай
40. coacoa11 - Джани, Джани, какво ти се причува, ...
09.11.2013 22:37
Джани, Джани, какво ти се причува, значи...
Тук от има-няма един месец никой не е чуруликал. Няма принцове и рицари вече:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 463143
Постинги: 46
Коментари: 819
Гласове: 2835
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031