Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2013 12:35 - ИМА ЛИ БЪБРЕЦИ ДУШАТА?
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 16189 Коментари: 35 Гласове:
29

Последна промяна: 16.09.2013 18:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

  image

Невена лежеше на кушетката и нетърпеливо чакаше процедурата да свърши, за да си тръгне. Действителността грубо се разминаваше с очакванията й - не усещаше виртуозните пръсти на Паганини да свирят каприз номер 24 в ла минор по гърба й, не пърхаха с крилца и пеперуди... Чифт вяли, отпуснати и загрубели ръце се движеха като преяли с градинска трева охлюви по писта от "Формула 1", докато болката в кръста се засилваше до нетърпимост.  Цяла сутрин беше пътувала и копняла да усети мокрия морски пясък по ходилата си, а вместо това трябваше да изтърпи това мъчение! Реши просто да сложи край:

- Я дай малко газ и да свършваме вече, че се мръкна. Ще ми пропадне разходката край морето...

Елена, масажистката, я погледна стъписано, но бързо се окопити:

- Така кажи, ма жено! Викаш да идеме до морето и да обърнем по бирица, а? Едваaaм ма нави! 

Този път Невена зяпна от изненада. По раменете й препусна табун диви коне, после търчаха побеснели прасета и накрая премина в тръс стадо африкански слонове. Изреди се цялата зоологическа градина, а след нея наминаха и някакви други, непознати за нея животни с извънземен произход. Масажистката дишаше тежко като Дарт Вейдър във врата й, а кушетката скърцаше покъртително и заплашваше всеки момент да се разпадне на съставните си части и да я изтърси гола на пода.

Най-после всичко свърши. Сега оставаше да преживее и вечерта
в компанията на ... масажистката. Поне да беше масажист, ама пусти късмет, де! Как ли ще я изтърпи? Огледала я беше критично на влизане - съсипана от живота, простовата и безинтересна стринка, излязла като че ли от някой дебелариум... но явно обичаше удоволствията и беше навита като градински маркуч за разходка и пийване.


  imageВидяха се след половин час във фоайето на хотела и тръгнаха бавно към плажа. Пътят криволичеше сред разкошни вили и хотели, цветя виреха глави през оградите от ковано желязо. Неусетно стигнаха, събуха джапанките и продължиха боси. Зрънцата пясък нежно поемаха стъпките им, а студената морска вода ближеше умората, разхлаждаше и освежаваше стъпалата им. Миришеше на сол, водорасли и вода - морската миризма, която ги опияняваше повече от бирата... Седнаха на пясъка, докато пият и се заприказваха.

- Откога работиш тук?

- От два месеца. Постъпих като кинезитерапевтка, а  то какво излезе... жена за всичко съм - помагам в кухнята, при прането, при чистенето на стаите, управителката разхождам, кучето й подмладявам или обратното - когато каквато работа се отвори. Но не се оплаквам, поне имам покрив над главата и осигурена храна. Изпратих малко пари и на синчето - само на дванайсет е и се наложи да го оставя при баща му.

- Ох, на всички ни е трудно да оцеляваме в родината, но ти си направо уникален случай...

- Какво да ти разправям - работех като шивачка по дванадесет часа на ден за без пари, абе бяла робиня ако не си виждала - ей ме на. А като се прибера вкъщи оня пияница, мъжът ми, ме млатеше редовно. Като футболна топка ме риташе и окото му не мигаше. Ходех си трайно гримирана. Синчето реве - да си идем, майко, да бягаме, ама няма къде пустото... В къщата на мъжа ми - теснотия до шия, петима души в две стаички сме се свили като сардели. Свекърва ми се разболя, уж с некролог в джоба си лягаше, а от десет години все й слугувам, запънала се е и не ще да хвърли топа. Родители нямам и цял живот в бедност и немотия съм изкарала - въздъхна издълбоко жената - но сега съм решила ново начало да сложа, ще се разведа аз и ще си взема момчето с мене.


Замълча многозначително, после тихо, почти шепнешком продължи:

- Имам друга любов,  за нея живея. Откакто я намерих, много се промених. В друг свят съм, сама себе си не мога да позная. Навсякъде все той ми се явява...
Сутрин, когато притоплям кроасаните за закуска, виждам в шарките им моето и неговото тяло, преплетени в едно. Когато застилам чисти чаршафи, ръцете ми сякаш по меката му кожа се плъзгат и го галят. И не чистя с прахосмукачката, не, не - танцувам страстно танго с него...

Невена се заливаше в смях, представяше си, как Елена язди прахосмукачка вместо метла. А модерната вещица не спираше да се хвали:

- Когато пералнята центрофугира - ние сме, въртим се с хиляда оборота във вихъра на страстта, пресушаваме се един друг с целувки, а после свършваме заедно...
Говоря му и му пея, най-нежните думи за него намирам. Като дишам усещам неговия мирис, като ям - неговия вкус. А вечер, вечер... душата ми се излива, рисувам с пръсти, ще ти покажа като се приберем картините, в мазето ги държа. Умората си отива, когато седна пред платното. Вадя маслените бои, които си купих от първата заплата и  пръстите ми шарят ли, шарят... Създават този хубав свят, това щастие, което изживявам с него.

image- Голяма мъгла си, Елено... И съществува ли тоя мъж или си си го измислила? - шегуваше се Невена.

Завидя й за емоциите - отдавна тези страсти бяха отминали в живота й, със съпруга й се разминаваха безмълвно сутрин в коридора, всеки забързан за своята работа. Толкова бяха свикнали един с друг, че се разбираха само с погледи. Оживяваха се само когато споделяха новините от дъщерята, която живееше и учеше в чужбина.

- Реален е, сестрице, реален, нищичко не си измислям. Съкратиха ме миналата зима и от бюрото по труда се записах на курс по масаж. Съдбата ми била такава, най-накрая да срещна голямата любов и да се спася. Знаеш ли колко съм щастлива сега? Цъфтя... Такава любов ако поне веднъж в живота не ти се случи, значи си живяла напразно...  Какво да ти разкажа за него - страхотен човек и невероятен лечител е, може да си чувала името му - известен е, отблизо и отдалече го търсят - Павел Билчински. Мъртвец може да съживи, владее силата  на енергиите...
 
- Силата на енергиите? Какъв е тоя Супермен, ма Елено? Да не владее само посоката на ветровете в празната ти глава?

- Знам ли, завъртял ми е главата, вярно. Красавец e... Висок, строен, косите му дълги и катранени, а очите - с цвета на морето,  само като ме погледне и ми и
зпива ума, забравям си и името даже... И точно мен да вземе да хареса, а? Не съм ли щастливка, кажи ми само, Невено? - блажено примижава за момент, преди да продължи:
 
  - А на дясната му ръка - татуирана змия, като истинска пълзи и се извива. imageНа показалеца носи пръстен с кървавочервен рубин, около него - пак змия се е увила. И на мен подари същия, тези пръстени имат невероятна сила - чрез тях концентрираме мислите си, правят ни едно цяло... Никога мъж не ми беше подарявал пръстен! Невенооо, Невено, какво знаеш ти, Невено! Даже без халка се ожених, мъжът ми я беше взел назаем за ритуала, после я върнахме...

Спря и с гордост започна да показва бижуто, а Невена се наведе да го разгледа отблизо, да не я обиди. Опита се да види силата на камъка и мъдростта на змията, събрани в едно, но не можа - ясно беше, че пръстенът е менте от някоя сергия. Аха-аха, да й рече, но замълча, нещо я стисна през гушата да й каже истината.


  
- А ръцете му меки и топли, нямат мазоли като моите. Пръстите му силни и нежни едновременно, знае къде да погали, за да събуди жената у мене - продължи да реди с приглушен топъл глас Елена.

Невена обърна глава настрани, да не я смути с усмивката си, мислейки си, че последното, което би видяла у нея е жената... А тя се подсмихна хитро и продължи:

- Сигурно не можеш да си представиш, че и аз съм жена, като ме гледаш такава ... Той отключва животинското у мене, кара ме да стена и да тръпна, да умирам от блаженство и удоволствие, да го моля за още. Никога не съм изпитвала това с мъжа ми... И не ми натяква, че съм пълна, казва, че обича всяка гънка по тялото ми!

Очите й сладострастно зашариха по богатия релеф на собственото й тяло, докато тя продължи да разказва за голямата любов:

- А и не са само телата, първо душите ни се намериха и оттогава не са се разделяли.
С него се чувствам жива, криле ми дава, че и аз съм нещо, че и за мене някой милее и копнее. И да не се събереме във физическия свят, пак ще съм му благодарна, че ме направи щастлива, истински щастлива! Той сега е в Русия, води курсове там, но да не си помислиш, че ме е изоставил - неееее, аз всяка вечер се свързвам с него, влизаме в нашия общ свят. Имаме си наши начини - това е като вълшебство, сливаме се в едно и цялата вселена е в нас. И сега да затворя очи, пак ще го усетя - него и енергията му ...  Като се върне в България ще заживеем заедно, ще си взема и детенцето и тримата ще пътуваме по света, ще лекуваме хората.

- Дано, дано да те споходи късметът най-накрая - горещо й пожела Невена. Нереална й се струваше тази история, ама знае ли човек...


- Той ми показа енергията и как да я използвам. Ако искаш утре ще ти пусна енергия вместо да ти правя класически масаж. От разстояние, няма даже да те докосвам, но трябва да си съгласна, да ми дадеш разрешение, иначе не мога.

Невена се засмя - от духовни и енергийни практики разбираше толкова, колкото глухо прасе от духова музика. Всъщност изобщо не вярваше в подобни дивотии, а техниката на убеждаване на Елена взе да се доближава до тази на циганките - гледачки, които смятаха, че щом са получили разрешение от "клиентката" всичко им е простено и могат да я оберат до шушка безнаказано. Все пак се съгласи от любопитство, пък и щеше да й даде шанс да покаже "силата" си.

Стана тъмно, звездите грееха над тях и им намигаха. Допиха си бирата и тръгнаха нагоре към хотела, бавно и мълчаливо изминаха обратния път, без да отронят и думичка повече, всяка в своя свят.


  На другия ден я посрещна в стаята за масажи и започна да я подготвя за тайнството. Повечето хора нищо не усещали, ефектът щял да дойде после и да не се чуди, ако болките се усилят или получи криза. Невена легна и се отпусна.image Въздухът тръпнеше от очакване над кожата й, усещаше чифт ръце да се движат в транс над гърба й. Странно мравуцане и гъдел се появиха  на кръста около десния й бъбрек. Почеса се, после пак се отпусна в тихото и топлото и изчезна от света, докато Елена продължи да магьосва кръгове над нея, да разсуква кълбото енергия и да я насочва към болния й гръб. Лицето й се беше променило, вживяла се беше в ролята на лечителка и ръкомахаше, дирижираше целия вселенски енергиен оркестър...

- Ти да не заспа, а? Хайде сега, бавно се обърни, обличай се и бегом към морето - изкомандва я накрая.

  Невена тръгна към нейното място - под хотел "Журналист", там, където топлата минерална вода се сливаше в едно с морската... Познаваше силата й, която преди много години беше съборила и отнесла като перца в морето вили и къщи. Сега водата беше хваната в тръба и от там напираше под налягане струя удоволствие. Изсипваше се в миниатюрно гьолче, което практични ентусиасти от местните бяха построили от камъни и чували с пясък. Чайки топяха боси нозе и пийваха от водата, после отлитаха към морето с крясък. Нереална беше тая дива красота, несмущавана от жив човек в това ранно априлско утро. Легна по корем в топлата вода и подложи стъпала и гръб под струята от тръбата. Пръски летяха в свежия сутрешен въздух и слънцето правеше дъга в краката й. Ако имаше рай, то със сигурност тя беше стъпила в него точно в този момент...

Тъкмо си го помисли и не щеш ли - видя някакъв мъж да се съблича и да се готви да влезе и той в рая. Така е, като дърпаше дявола за опашката! С бърз поглед прецени, че не й е в категорията - атлетичен, мускулест и як, ако я нападне, няма да може да го надбяга, а наоколо продължаваше да няма жив човек.


- Е, какво пък, току-виж на стари години ми излязъл късмета - пошегува се сама със себе си и огледа непознатия с любопитство. Интересна птица беше, имаше някаква странна татуировка на дясната ръка, носеше и масивен пръстен с червен камък на показалеца. Сините му очи я прободоха:

- Добро утро, мадам, ще ми правите ли компания?

- Имам ли избор - помисли си наум и се отдръпна в другия ъгъл на гьола...

- Добро да е. Отстъпвам ви място, аз вече се порадвах на водата и масажа, ваш ред е.

Новодошлият не чака втора покана и се настани. Видимо се наслаждаваше на милувките на водата, подлагаше ту гръб, ту корем или крака под водната струя и пръхтеше.

- Друг път не съм ви виждал тук, идвали ли сте?


- Не, не съм - отговори му сухо и троснато, макар всяка година да идваше тук.

Студеният й отговор изобщо не го впечатли, приближи се към нея и подаде ръка:

- Да се запознаем, аз съм Павел Билчински...

Павел Билчински, гледай ти... голямата любов на Елена се материализираше пред очите й. Не трябваше ли да разпръсква енергия някъде в Русия?

image- Приятно ми е, Невена  - смънка учтиво и подаде ръка. И тогава усети ужас и паника - видя я, змията. Толкова реалистична 3D - татуировка не можеше да съществува... Виеше се като истинска около ръката му, опашката й беше малко над лакътя, а за да се здрависа, трябваше да докосне главата й. Не можеше да го направи - още от малка се парализираше от ужас само когато някой споменеше за змии. Виждаше ги в най-големите си кошмари, готови да я ухапят. Усещаше отровната им, ледена студенина, като в изстинало семейно огнище. Мразовита пот я обливаше и губеше трезвия си разсъдък, искаше инстинктивно да избяга и да се скрие.

- Да не се уплашихте от моя талисман, Невена? Не се бойте, змията е символ на мъдростта, на изкуството да лекуваш... Аз съм известен лечител, сигурно сте чували името ми.

- Оооо, да, д
а, разбира се, че съм чувала за вас - потвърди тя и се усмихна, но бързо отдръпна ръката си. Хвалеше се, а това й даде силно оръжие да овладее страха и да не избяга - представи си го като оня смешен продавач на царевица, който крещеше по цял ден на плажа: "Кой не  ме е забелязал?" И продължи насмешливо:

- Кой не знае Павел Билчински, кой не е слушал за него? Не трябваше ли ваша милост да лекува едни красиви рускини и да води курсове във великата съветска страна?

- Нещо не си разбрала добре, красавице. Курсове водя аз тука, в Свободния университет... Искаш ли и ти да се запишеш?

- Може, може... ама друг път - отговори му иронично, но той отново се направи, че не забелязва сарказма й.

- Когато решиш, миличка,
  таксата не е висока, а за хубави и интелигентни жени като тебе - може и безплатно... Обичам красиви жени, карат ме да се чувствам толкова млад, толкова силен... Ако искаш, може да ти направя масаж, свободен съм чак до четири часа следобяд - намигна й многозначително.

Не можа да отговори подобаващо - нещо се случваше с нея. Мускулите на корема й се свиха в спазъм, усети как цялото съдържимо на стомаха й напира да излезе навън.
Изохка тихичко и се сви на кълбо. Вцепени се от болка и ужас, пронизваха я до мозъка на костите.

Той разбра без думи, че нещо става с тялото й.

- Чакай да погледна, успокой се и ме остави да проверя...

Ръката му се протегна към кръста й, змията безпогрешно намери болното място и го клъвна. Скова я непоносим ужас от болката. И тогава внезапно разбра - това беше поредната бъбречна криза, тласъците на водата я бяха отключили.

- Извикайте бърза помощ!

 Десният й бъбрек, енергията, Елена, змията, Павел, камъкът... всичко се въртеше. Гърчеше се напълно безпомощна. Близките й бяха далеч, а животът я изправяше пред необходимостта да разчита на помощ от непознати и чужди хора...

Видя го да излиза на бегом от водата и после го чу да говори по телефона:

- Ало... ало, изпратете линейка - жена с бъбречна криза на плажа, под "Журналист". Мерси, ще ви чакаме.


Не знаеше как разбра какво й е. Отпусна се в ръцете му, остави го да й помогне да се облече.

- Защо, защо лъжеш Елена, кажи ми?

- Елена... коя Елена? Всъщност няма значение... И защо реши, че я лъжа? Няма ли да ме попиташ защо и на теб помагам? И аз съм човек, сърце нося, нищо че ти виждаш в мен змията, когато подавам ръка. Знаеш ли, не всички виждат как змията се движи... а ти я видя. Хванах те, улових те като риба на стръвта на собствените ти страхове!

В далечината чу воя на линейката преди съзнанието й да изключи света и да изчезне в болката...


След три дни се прибра от болницата, кризата беше отминала, но все още беше слаба и стискаше в ръце обезболяващите и спазмолитиците, страхуваше се болката да не я пореже пак. Видя и Елена - гледаше я виновно и невярващо. Усмихна й се:

- Спокойно, нищо ло
шо не си направила, кризата не е от тебе, нито от енергията ти... Просто тласъците на водата са ми помогнали да изкарам песъчинката, така казват докторите. Много боли.

- Знам какво казват докторите, а и ти си мисли каквото искаш.
Моята истина е друга, но те предупредих, Невено, и ти се съгласи. Студенината на мълчанието... от нея изкристализират тия полезни изкопаеми в бъбреците ти, а аз само ти помогнах да ги изхвърлиш ... Наклади любовен огън, стопли душата и семейното огнище, момиче, иначе още има да патиш!

- Утре рано си тръгвам. Сбогом, миличка. Продължавай да рисуваш голямата любов и да владееш енергиите...

- Винаги ще я рисувам. И за теб нещо съм нарисувала - ето, вземи, дано да ти хареса!

imageМахна хартията и я видя - картината й беше позната. Прерисувала беше "Окото" на Владимир Куш, за да й подари нейния рай - гьолчето под "Журналист"! А рибата беше самата художничка, плуваше в своята измислена локва, устремена към любовната стръв, загърбила грозотата и болката на света. 

За момент се изкуши да й разкаже кого беше видяла там, край локвата, кой беше нейният спасител. Но се въздържа - не можеше да й причини болка, даже и разрешение да беше изпросила предварително. Н
е хвърли камъните на своята горчива истина в бъбреците на душата й. Там щяха да пораснат перли. А може би щяха да разцъфнат обагрени в любов картини? Не знаеше... това беше чужд свят от илюзии и страсти и не искаше да го разбива в своята реалност от мечти, страхове и спомени.
 




 
  image





Гласувай:
30



1. xxxx - как хубаво би било на всеки да му се ...
13.09.2013 13:49
как хубаво би било на всеки да му се случи и получи стомашният спазъм.. Но краят на голямата любов винаги е един такъв, малко шантав и ти става едно тъпо :)))
и аз съм пил от тоя гьол. жалко, че прецакаха "Изворът на Белоногата", вече не е същото.. само пясъкът си е все така едър :)
цитирай
2. coacoa11 - Привет на Варната, на морето и мидичките, Хиксе!!!
13.09.2013 14:27
Любовта си има начало и край... а понякога си захапва опашката като змия, та да се чудиш какво става:)
цитирай
3. cinderellathespy - Привет, Жаб:)
13.09.2013 15:23
Първо чети туй :
http://somewhereinthewind.blogspot.com/2013/03/blog-post_31.html

Сега остава и госпожа Билчинска с двете деца да се появи и да предяви претенции и картината ще бъде напълно завършена! Хах:)) И тогава какво ще става с тоз модерен шаман (че и на фамилия докаран)? :))
1.Енергийно ли ще се свързва с Иленка с ментяшкия "пръстен на Нибелунга"?:))
2.Камъните в бъбреците на някоя поредна Невенка ли ще разбива с чар и чувство за отговорност?:))
3.На жена си ли ще се опита да угоди привеждайки в банковата и сметка парите дето ги изкарва от "леченията" и "курсовете"?:))
4.Или ще овладява посоката на ветровете в собствената си "празна флиртаджийска" глава?:))
Мммм, много въпроси за размисъл...
Хубаво се е получило! Поздрави, Жаб!
Това за женитбата с пръстена на заем ми припомни сцената от
клипа на Guns N Roses - November rain... Края беше трагичен... ама ти знаеш, всъщност...

А... когато змията си захапе опашката такъв кръг се завъртва,
който вместо да се стопява като водните например за секунди, с времето става
по-плътен и по-шеметен и по-необикновен и по-реален от
всички реални кръгове...нооо пък посоката на ветровете се концентрира,
коетоооо... ееее за добро... знам ли...тъй вярвам аз...:))
Разбърборих се, а ме чакат в залата да съдя...
... че днес напрегнато доста... хулиганите не спали, ами.. вилняли...
на една бензиностанция тая нощ...
Прегръщ, Летяща Жабочка такава!:))
И до скоро ти!....

Ели
____________________________________
http://www.youtube.com/watch?v=pUypTVPAq5o
цитирай
4. hristo27 - Добре си го измислила! Поздрави.
13.09.2013 17:00
Добре си го измислила!
Поздрави.
цитирай
5. coacoa11 - При теб се е получило хубаво, Лор...
13.09.2013 17:39
При теб се е получило хубаво, Лорелай :)
Фаталният мъж - не го мисли, жив дявол е... Въпросът беше има ли душата бъбреци :))
цитирай
6. coacoa11 - Мерси, Христо! Черпи един виц, ...
13.09.2013 17:47
Мерси, Христо!
Черпи един виц, де, не се стискай :))
Ето един от мене:
Една вечер габровец имал бъбречна криза. Болките го карали да се гърчи в леглото. Жената му се ядосала:
- Стига си се гърчил, че изтърка чаршафа.
цитирай
7. cinderellathespy - 5.
13.09.2013 19:01
Жаб,
гласувам за това, че душата Няма бъбреци!
Все пак да се изкажа и аз като една завършила средно образование, профил биология, до колкото помня от анатомията на човешкото тяло - бъбреците са материална част на човешкото тяло и са предназначени да филтрират кръвта и да изхвърлят токсините. Душата е нематериална част на човешкото тяло и като такава кръв няма, а "душевните токсини" нямат нужда от бъбреци, за да бъдат преработвани и изхвърляни... имат нужда от силна воля и ясна целенасочена посока на мисловно-съзнателния и емоционалния поток...:))
Айде стига съм философствала за днес!
Уморих се много и очите ми се затварят и болят адски.:(
Ще споделя нещо усмихващо от Залцбург и ще гушвам възглавничката!
Жаб, радвам се че си написала разказчето! Обичам твоите житейски поучителни приказки за пораснали деца!
Усмивки много и прегръдки в същото количество,

Ели

пп : Ама как хубаво ми викаш Лорелай, от 14.02 все тъй съм...;)
(ама не си признавах) :))
цитирай
8. hristo27 - Мерси, Христо! Черпи един виц, ...
13.09.2013 19:49
coacoa11 написа:
Мерси, Христо!
Черпи един виц, де, не се стискай :))
Ето един от мене:
Една вечер габровец имал бъбречна криза. Болките го карали да се гърчи в леглото. Жената му се ядосала:
- Стига си се гърчил, че изтърка чаршафа.

..............................................................................

Нямаш проблем:

Кажете ми, поручик Ржевски, кое е най-ужасното сексуално извращение?
- Първата брачна нощ ...
-???
- ... след златната сватба.
цитирай
9. coacoa11 - Ей, фатална жено, Лорелай, дай о...
13.09.2013 19:57
Ей, фатална жено, Лорелай,
дай отбой! разпусни! това е заповед, слушай и изпълнявай :))
някой път ще поговорим надълго и нашироко за телесните обвивки на душата, за вътрешните й органи и системи, обещавам
пп благодаря за хубавите коментари!
цитирай
10. djani - В годините, когато редовно ходех на плажа на МОЖ,
13.09.2013 20:08
Такива екземпляри, като описаните от теб, нямаше. Пълно бе със суетна, богоизбрана, нафукана журналистическа тълпа. Беше толкова престижно да "ваканцуваш" там. Връх на сладоледа и непостижима соцривиера дори за главни редактори от чужбина. А сега е като след погром. Но, това са подробности от пейзажа. Пишеш интересно, забавно и с многопластов замисъл, схващан от интелигентната ти аудитория. Може би, защото си в занаята със словесното бижутерство. Харесвам те! :)))
цитирай
11. travell - :)
13.09.2013 20:19
Ето до какво води дългият престой в Бургас...

Масажистката Елена,
не е меката Невена.
Ако види как той кръшка,
ще го смачка като въшка!
цитирай
12. coacoa11 - Джани, благодаря, радвам се иск...
13.09.2013 20:52
Джани,
благодаря, радвам се искрено на коментара ти. Знаеш, че и аз си падам по теб и твоята политическа сатира :)
Времената са различни сега... Природата измете суетата и имотите в морето, хората се промениха. Жалко е, че изчезна гьолчето и едва ли пак някога ще го има. Затова пък шамани и шаманки, които ти бъркат в душата и джоба винаги си е имало и ще има навсякъде:)
Сърдечни поздрави!
цитирай
13. coacoa11 - :) Леле, милост, бе, хора. . . гла...
13.09.2013 21:42
:) Леле, милост, бе, хора... главната ми героиня преди малко си загуби душевните бъбреци, сега пък си останах и без главен герой... Пътешественико, може ли да си толкова жесток, да ми го смачкаш като въшка? Не е виновен той, че кръшка, когато стадо жени за него пъшка...
А Бургас е друга бира, Варна в този разказ ни събира :)
цитирай
14. aip55 - Да
13.09.2013 21:52
-от илюзията до мечтата е в очакване тя съдбата. Много за размисъл си ни оставила с поредната ти приказка за възрастни. Има за какво да се размисли човек. Възраста ни си има и свойта красота. Прекрасно знаем, че е като есента, в която плодовете са най - сладки, защото са най - добре узрели...... Хубава притча приятелко....
цитирай
15. coacoa11 - Добро утро, Aip, и усмихнато кафе за ...
14.09.2013 07:06
Добро утро, Aip,
и усмихнато кафе за всички с поклон към Любовта :)
http://www.youtube.com/watch?v=MYSmij0407A

Вечната любов, както винаги, минава през корема:),така че - закуси добре:
http://www.youtube.com/watch?v=8uK-mCxVl84
цитирай
16. coacoa11 - И един любовен танц за Лорелай, к...
14.09.2013 07:38
И един любовен танц за Лорелай, когато се събуди и прогледне.
Отвори очи, красавице, make the most of now...:)
http://www.youtube.com/watch?v=hu4iNSCCLpo
цитирай
17. arrow11 - Душата ми се мята в бъбречна криза, и ...
14.09.2013 10:17
Душата ми се мята в бъбречна криза,
и ден, и нощ се тръшкам, ноктите си гриза,
късам пак телесната си риза,
ще ми дадеш ли ти любовна виза :)??

Мозъкът ми мели на горчилката ориза,
открих най-накрая как във рая се влиза:
на небето ще си посадя мезето,
ще изпия с бъбреците на душата
един тон бирена виза :))
цитирай
18. coacoa11 - Грешка, момко :)) Бегай за Visa, ...
14.09.2013 11:21
Грешка, момко :))
Бегай за Visa, че бирената виза не върши работа :)
http://www.youtube.com/watch?v=gJ0FGWG2h0U
цитирай
19. cinderellathespy - @ coacoa11 - И един любовен танц за Лорелай :)
14.09.2013 15:44
coacoa11 написа:
И един любовен танц за Лорелай, когато се събуди и прогледне.
Отвори очи, красавице, make the most of now...:)
http://www.youtube.com/watch?v=hu4iNSCCLpo


Хах, Жаб, благодарско!
Много ме усмихна верно, за Добро утро!:))
Видях инкогнито още тая сутрин като отворих очите, но...
... после изчезнах на детски театър за "Правдата и Кривдата"
и после по задачки други и чак сега успях да се доредя до лог...
Страхотен и емоционален танц, а истината е че бих реагирала първоначално
също като дамата в клипчето, но какво би станало след финалния надпис...
ТАЙНАААА:)
Аз съм на едно романтик китарно на Ал...
Пускам ти го следобедно за релакс, усмихвам ти се с най-фаталната си
усмивка и хуквам, че реалността зове!
Пак ще дойда! Още веднъж - Благодаря ти!
Прегръщ,

Ели
_____________________________________
OBSESSION: Live Performance with Spanish Guitar Backing Track
http://www.youtube.com/watch?v=MjqRSw6DVhY
цитирай
20. gosho568 - Уникално произведения!
14.09.2013 16:50
Поздрави! ;)
цитирай
21. coacoa11 - :) Уникална е любовта, аз съм само ...
14.09.2013 17:11
:) Уникална е любовта, аз съм само фотокамерата, която я пресъздава върху екрана, с усмивки през тъгата:
http://www.youtube.com/watch?v=Jijt-hP1jxA
цитирай
22. aip55 - :) Уникална е любовта, аз съм само ...
15.09.2013 00:23
coacoa11 написа:
:) Уникална е любовта, аз съм само фотокамерата, която я пресъздава върху екрана, с усмивки през тъгата:
http://www.youtube.com/watch?v=Jijt-hP1jxA


И да имаш любов и да нямаш любов, постоянно се нуждаеш и от нещо друго. Защото "Само с една гола любов не се живее!"...
Чувствата са мимолетни.......

цитирай
23. aip55 - Добро утро, Aip, и усмихнато кафе за ...
15.09.2013 00:45
coacoa11 написа:
Добро утро, Aip,
и усмихнато кафе за всички с поклон към Любовта :)
http://www.youtube.com/watch?v=MYSmij0407A

Вечната любов, както винаги, минава през корема:),така че - закуси добре:
http://www.youtube.com/watch?v=8uK-mCxVl84

Разгледах се в теб!
Разгледах деня ти!
Отрових се по теб!
Бъбречета ядох,
май си преядох....
цитирай
24. coacoa11 - Aip, С една гола любов може да се ж...
15.09.2013 10:54
Aip,
С една гола любов може да се живее, и то не лошо. По-тежко е да живееш в пустинята, която остава, когато те напусне любовта.
:) Радвам се, че си намерил храна за размисъл в този разказ.
цитирай
25. troia - Да
15.09.2013 10:57
ти кажа развесели ме в началото с тези "стада африкански слонове" и разни "извънземни", а накаря малко се натъжих. Хареса ми твоята масажистка, една жена копнееща за любов и за по-добър живот, като всяко човешко същество. Дали винаги се нуждаем от истината или да живеем в лъжа е по-добре, щом това ни прави щастливи?! Дали щастието е най-важно?! Дилемата винаги съществува. Истината е че всеки живее в свой свят...
Направо ме уби с този голям разказ, той не е на кило, а вече на тон.:)) За колко време го написа, ако не е тайна? На мен ще ми отнеме поне седмица.
Много ми хареса. Желая ти един спокоен и слънчев почивен ден!
цитирай
26. coacoa11 - И аз си я харесвам Елена, такава, ...
15.09.2013 11:36
И аз си я харесвам Елена, такава, както съм я нарисувала - разцъфтяла от любов жена, чак от пръстите й струи чувството. Любовта е спасението й, последната й надежда, бялата й лястовичка.
Дилемата за истината и лъжата винаги съм я мислила... Човек сам трябва да узрее за истината, сам да я потърси, когато е готов. Иначе ще е грубо вмешателство в неговия свят.
Дълъг е разказът, вярно, но се надявам да се чете лесно и с усмивка. За писането - дълго мътя :) Имам отворени много теми, понякога само със заглавието. Като имам време и съм в подходящо настроение, започвам да си драскам. После затварям и забравям. Минават седмици, месеци, докато се върна отново и довърша. Този разказ специално го започнах през юни, писах малко през август, а миналата седмица така ми се избистриха мислите, че почти нищо не остана от оригинала :) Когато пиша свързвам написаното с подходящата музика, картини, клипове - все едно редя пъзел. Оказва се, че ми доставя огромно удоволствие.
Благодаря ти, приятна почивка и на теб!
цитирай
27. troia - Разбирам те.
15.09.2013 12:10
При теб нещата трябва да узреят. И аз понякога идеите си ги нося със седмици в гравата. Понякога става бързо и лесно, а друг път много по-бавно.
Естествено, че се чете приятно и леко. Сама можеш да прецениш по коментарите и посетителите си.:))
цитирай
28. faktifakti - прочетох на един дъх разказа ти.
16.09.2013 14:38
к като винаги си оригнална и нестандартна.
всеки сам се заплита в мрежата на собствените си илюзии.
силният разкъсва мрежата и плува към хоризонта.
както героинята ти.
връщам ти усмивките с лихви , сладкодумке.
цитирай
29. coacoa11 - Благодаря! Усвихвай се, Ева! ...
16.09.2013 18:49
Благодаря! Усвихвай се, Ева!
http://www.youtube.com/watch?v=M6bubOSDHf8
цитирай
30. makont - Здравей мило Жабче,
17.09.2013 10:22
едва сега успях да прочета, доста ми е дълго, но иначе няма как да разгърнеш цялата експлозия от чувства и емоции. Замислих се и харесах. Не знам дали душата има бъбреци, но чувствителността е идентична. При любовта филтрирането е неизбежно и на нивото на чувствата и на физиологично ниво. Поздрави и много усмивки в днешния прекрасен ден!
цитирай
31. coacoa11 - :) Разбрала си ме прекрасно. . . Н...
18.09.2013 13:49
:) Разбрала си ме прекрасно... Наистина човек трябва да има душевни, мисловни и емоционални филтри за житейския спам.
цитирай
32. ishchel - Много,
01.10.2013 11:11
много хубав разказ! Четох го няколко пъти . Убедителни образи и добре завързана /загатната, по-скоро/ интрига с добър край.:) И повод за размисъл. Много харесах.
Поздрави жабче !
цитирай
33. coacoa11 - Ishchel, както винаги - много хубав ...
04.10.2013 07:35
Ishchel, както винаги - много хубав коментар, благодаря! И едно твое стихотворение много харесах :)
За разказа - струва ми се, че несправедливо загърбихме реалността в коментарите и не стигнахме до същността, но всичко с времето си...
Сърдечни поздрави и на теб :)
цитирай
34. ishchel - Здрасти, Коа,
04.10.2013 17:01
Благодаря, че си харесала стихотворението, но кое - не казваш кое, а и в коментарите на стиховете ми нямам нищо от теб.
И още нещо - какви коментари сме загърбили и кои сме тези "ние"?
Поздрави и успешен ден:)

цитирай
35. coacoa11 - Здравей, Ани, Харесах много &qu...
04.10.2013 21:00
Здравей, Ани,
Харесах много "Лотос" и "невъзможно възможната любов". Звучи много искрено, истински.
За разказа исках да кажа, че във всички коментари - от първия до последния, като че ли дадохме предимство на измисления, нереален вътрешен свят пред грубата истина. Трудно е и за мен да реша дали неприемането и нетърсенето на истината е спасение или бягство. И дали отлагането на болката може да я направи по-приемлива... Всеки трябва да реши за себе си :)
Наистина много ценя коментарите ти и още веднъж ти благодаря! Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 463184
Постинги: 46
Коментари: 819
Гласове: 2835
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031