Прочетен: 15624 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2013 16:32
Един хубав пролетен следобед слънцето прижуряло топло, а цветчета от цъфналите джанки се сипели като снежинки върху главите на хората. Оголвали младите плодчета и се въртели в танца на топлия вятър, после меко падали на земята и разцъфвали отново в бял килим. Врабчетата чуруликали весело, пчеличките жужали, тревата растяла лудо и си зеленеела, а в един дом за деца, в малко креватче до прозореца, спяла принцеса Коконеса и чакала да я събуди с целувка майка й. Чакала вече повече от десет месеца, но никой не идвал, а тя спяла ли, спяла... Родила се дребничка като грахово зрънце и никой не знаел, дали ще живее или не. Тежала има-няма кило, а на ръст била по-дребна от лакът, но бързала да излезе на бял свят и да се усмихне на майка си.
А майка й, красива циганска кралица с буйна кръв и непокорна душа, препускала през живота диво на колела. Eдин ден срещнала синеок красавец с широко сърце, в което имало място за много жени. Обещал й да я обича... чак до сутринта.
Любили се страстно в студената зимна нощ под топлия юрган и под голямата пълна луна. На другата сутрин от него нямало и следа. Изревала като ранена пантера, в изблик на ярост поискала да намери измамника и да прободе сърцето му. После поплакала горчиво и се опитала да го забрави.
Не минало много време и разбрала, че носи дете от него. На ти, булка, Спасовден! Проклела го трижди с черни люти клетви:
"Кокомяфка да та закука, под бяло да легниш данооо, вода и вино през земьъта да пиаш, накъде се обрънеш, се дръво да видиш, кръст сенкя да ти пазиии! Нивгаш да се не сафирясаш данооо!"
След тези тежки благословии се успокоила, че благ ден и бяло видело няма да види. "Хади сиктир! Бегай надалечи! Мноо цилуфки, попове и букети!", рекла и го оставила да миткосва по странство, да праи нови дечурлига и борчове, преди жив да го закопаят, а тя останала при своето племе да са пилей по света.
Дошла пролетта, кестените и акациите цъфтели и прецъфтявали. Въздухът омайвал с упойващия дъх на липа, гълъби се въртели в красиви любовни танци, а циганският катун станувал в околностите на голям град. В топлата юнска нощ, когато огънят угаснал и всички вече спели, младата циганка усетила силна болка в корема. Събудила един от братята си и тръгнали с фургона към града, да търсят помощ в голямата болница. И така в ранното утро на следващия ден, три месеца преждевременно, след тежка операция, дала живот на шестото си детенце - принцеса Коконеса.
Много гърла имала да храни младата циганка, не можела да се грижи за повече, а и не искала нищо да й напомня за чуждия мъж - измамник. Пък и никой от роднините й нямало да приеме това недоносено, болно и бяло чаве. Затова го изоставила в болницата, като кукувиците се надявала да израсте в чуждо гнездо. След седмица брат й я взел, катунът потеглил да странства по своите вечни пътища, а тя затворила очи и забравила принцеса Коконеса.
Тогава дошла феята - орисница и дарила малката принцеса с неземна красота и с късмета истинската й майка да я намери преди да е навършила една годинка. И така принцесата заживяла в един дом за деца, растяла и от ден на ден все по-хубава ставала, събрала в едно екзотичния чар на мургавата циганка и студената красота на русия синеок хубавец - истинска Коконеса. Прелестните й къдрици били с цвета и блясъка на узрял кестен, а очите й преливали от зелено към тъмно синьо-сиво, с топли златисто-кафяви жилки. Пъстри и нереално красиви. Нетърпелива била да ги отвори и да види истинската си майка, която ще я отведе далече, далече, през девет къщи в десета, в нейния истински дом.
В това време истинската й майка се прибирала у дома. Натоварена с пазарски торби до ушите, пристъпвала на високи токчета с грацията на двугърба камила в балетно представление. Радвала се на мига и глуповата усмивка греела на лицето й. Като лале, пробило земната твърд и надигнало росна червена глава, в душата й избуявала надеждата. Вместо сладкия аромат на люляковите храсти, щастието се носело във въздуха около нея и я опиянявало като дрога. Взела засилка и прегърнала цъфналото дърво пред входа, погалила с крак коремчето на уличното коте. Искало й се и тя да замърка, но вместо това потропвала с токчетата и си тананикала весело стара любима бебешка песничка:
"Щом щастлив си и го знаеш ти,
с ръце плесни: Пляс, пляс!
Щом щастлив си и го знаеш ти,
с краче тропни: Троп, троп!
Щом щастлив си и го знаеш ти,
това на лицето ти ще проличи..."
Асансьорът пак не работел и затова задрапала като моторетка на високооктанов бензин нагоре по стълбите. Реки от пот, пълноводни като Дунав, се леели, а тя си мислела, че ръцете й скоро ще се удължат достатъчно, за да може да си връзва обувките, без да се навежда. Така продължила с почивки фитнеса до осмия етаж.
Друг път щяла да ругае неоправията, но сега всичко й се струвало прекрасно, сякаш се е преселила да живее в рая... Цяла сутрин се вихрила из бебешките магазини като отвързано куче. Оправдала напълно приказката, че жена с пари в магазин е като луд с картечница - стреля наред, без да му мисли. Накупила нужни и ненужни дрешки и играчки. Никога не била харчила пари с такова удоволствие, даже и когато си купувала онази невероятна черна рокля и перфектните обувки с високи токчета, които я правели да изглежда като мис "Крокодил" на конкурс "Красива и умна", пардон като модел. Откривала един нов, шарен и приказен свят, който преди за нея бил табу, кошмар. Потръпвала при спомена как обръщала глава настрани, минавайки покрай детски магазин, за да не заплаче. А сега и тя можела да влезе, да разгледа и да купи каквото пожелае...
До седмици щели да осиновят и да вземат принцеса Коконеса у дома. Невероятно, но реално и близко чудо! Докосвала детенцето, проверявала как диша, галела нежната бебешка кожа и примирала от щастие, че го има. И странно, когато детето било до нея, изобщо нямало значение откъде и как се е появило – от нейния или от някой чужд корем, от чашката на някое лале, от орехова черупка, от луната или от друга планета.
Фактът, че не можела да има деца, години наред бил тровил живота й и не вярвала, че болката някога ще спре. Но сега с учудване разбирала, че мъката като с магическа пръчица отслабва и чезне. Оставала някъде дълбоко навътре и назад, в миналото, затрупана от завладелите я нови емоции – топяла се от удоволствие, като си помислела за сладките усмихнати бузки на малката, за къдравата косичка и за хитрите й пъстри оченца. Наистина била принцеса...
Шегувала се, че при цялата си приказна красота, дори и да можела да ражда, нямало да роди толкова хубавко и толкова сладко детенце.
Доживяла накрая съдбата да ги събере - трудно било и боляло повече, отколкото при раждане, но всичко с времето си, щяло да отболи рано или късно... Нали ще са заедно и ще се обичат цял живот.
Звъннала нетърпеливо, благоверният отворил вратата и поел торбите с усмивка.
- Къде ходиш, бе жена??? Оууу, извинете...кралице на шопинга... Какво си ми купила? Давай нещо за ядене, че тебе ще изям... Ха, само дрешки и играчки ли носиш? И какво ще правим с тях, магазин ли ще отваряме?
Показвала с радостно оживление всяка нова бебешка джунджурия и не спирала да охка и да ахка. Прекъснал я и станал сериозен:
- Ей, жена, спри се малко, съвсем си се смахнала с това бебе. На четвърти километър ли да те карам или да търся някоя онлайн баячка да ти пребае? Имам важна новина за теб. Седни първо, да не паднеш и слушай.
Усмивката й замръзнала, краката й се подкосили, погледнала го неразбиращо и ужасено, после бавно седнала.
- Казвай какво има, не ме мъчи повече...
- Ами ако щеш вярвай, ако щеш недей, но щъркелът донесе ново писмо.
- Какво писмо, какъв щъркел, за какво изобщо говориш?
- Предлагат ни друго момиченце – принцеса Чаронеса.
- Как така? Не е възможно...
- И аз не повярвах отначало, но е факт, мила. Трябва да решим какво ще правим сега.
- Но нали вече избрахме принцеса Коконеса да стане "столичанка в повече" и сега само чакаме да мине делото...
Спомнила си мъчителното колебание, с което се решили да осиновят принцеса Коконеса. Била самото съвършенство и в началото не разбирали кой умопомрачен е изоставил това съкровище. После видели дебелия роман от епикризи и заболявания и увехнали. Статистиката била еднозначна – едно от всеки четири деца с нейните проблеми остава неизлечимо болно за цял живот. Първото детенце, което им предлагали да осиновят, можело да е с умствена изостаналост или церебрална парализа. И това след толкова чакане, след толкова надежди, след като проучили майчиното им мляко и родословието им до десето коляно...
Чудели се дълго какво да правят. Дали трябва да заменят ада на бездетието с ада на безнадеждно болното дете? Проклинали всички социални работници, които ги подлагали на тази мъка. Да, били заявили, че желаят да осиновят здраво детенце или детенце с лечими заболявания, а им предлагали ... бомба със закъснител. Потъвали в блатото на собствените си страхове, в ужас се люшкали от едната крайност към другата и обратно. Накрая решили да рискуват, пък каквото ще да става. Принцесата ги била очаровала вече. Шансовете да е здрава били 3 към 1, а човек не може да избяга от късмета си. Подали декларацията за осиновяване. И сега, само два дни по-късно съдбата им пращала ново изпитание, като че ли малко били изстрадали до тука...
Дали да идат да видят второто дете или направо да откажат, без да са го видели? Нали вече обещали на принцеса Коконеса, че ще я вземат. Ех, само второто писмо да беше дошло два дни по-рано, все още нямаше да са подали документите за осиновяване в съда...
Говорела, плачела, той я слушал и кимал, прегръщал я и я стискал до задушаване.
- Ще отидем, ще я видим тази принцеса Чаронеса, пък тогава ще му мислим какво ще правим. Докато не мине делото в съда, осиновяването не е факт. Разбери, че ние все още не сме станали родители на принцеса Коконеса, само сме декларирали, че желаем да бъдем такива. И декларацията ни е важала в онзи момент, когато още не сме знаели за втората възможност. Ако второто детенце е здраво, логично е да не поемаме излишен риск, достатъчно изстрадахме вече, нямаме повече сили да се влачим по болници и по лекари...
- Добре, така ще направим – казала тихо, а пред очите й била тяхната принцеса. Прегърнала дрешките и играчките й и заплакала. Спомнила си посещението в дома и дечицата. Всяко имало проблем, всяко изстрадвало съдбата си по своему – едно удряло главичка в преградата на легълцето си, друго се клатело напред-назад, трето плачело. Никога нямало да забрави тази картинка – отчаяните им очи, неразбиращите им очи, търсещите им очи...
Не могла да заспи до късно. После засънувала – тя и мъжът й пътуват с автобус и пропускат спирката, защото той я целува. Ядосала се, че всички ги гледат и че ще се връщат пеша отдалече. А после изведнъж си спомнила, че следващата спирка е последна, автобусът обръща и пак ще се върнат на тяхната спирка. Тогава ще слязат. Имат още време за целувки...
Не знаела как да изтълкува този сън – дали подсъзнанието не й казвало, че автобусът на живота й ще се върне на първата спирка, при първото детенце, при тяхната принцеса Коконеса?
- Дали пък да не осиновим и двете, а?
- Ти луда ли си? Забрави... Дори и да искахме, по закон нямаме право, проучили са годността ни да осиновим само едно дете, не повече. Трябва да изберем само едно.
Седяли вече близо час пред вратата на службата за закрила на детето в малък провинциален град и чакали. Два тъжни силуета, сплели ръце и потънали от тревога в пейката. Молели се да имат сили и за това изпитание, и за този невъзможен избор...
А две принцеси, в два различни дома, чакали. Знаели, че истинската им майка ще дойде скоро да ги събуди с целувка и да ги отведе далече, далече, в новия им дом.
Какво става с твоя роман, написа ли го вече или от миткане по екскурзии време не ти остава :))
01.06.2013 16:09
http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=pfxB5ut-KTs&feature=endscreen
Докато пишех, постоянно си припомнях една друга социално-реалистична проза - филма и повестта на Кирил Топалов "Бъди благословена".
http://www.youtube.com/watch?v=Jjxbv1BrrKY
Мерси, аз мога и много-много лоши текстове да пиша... :) Не ме провокирай.
http://www.youtube.com/watch?v=t535BjVmXq8
Притчата ти е много актуална, особено, че е пусната на 01.06.2013. Показа добрата си душа и вниманието за, което заслужават невинните дечица в домовете за сираци. Дано да си имат късмет милите дечица! Поздравление от мене за постинга.......
На Запад много популярно става напоследък т.нар. "отворено осиновяване", при което биологичната майка обявява, че търси осиновители за детето, което ще роди и осиновителите се състезават помежду си, кой ще предложи по-добри условия, кой ще я спонсорира повече, докато го износи. Биологичната майка запазва правото си да вижда детето. Процедурата прилича малко на търг с наддаване, но все пак е в интерес на детето.
В България това легално не може да стане. Най-често се прескача закона, като бащата припознава детето на жената, която е решила да го изостави, срещу тлъста сума пари, въпреки че не е негово. После жена му го осиновява. Осиновителите по тази схема могат да бъдат обект на изнудване от биологичната майка или баща през целия си живот, а обществото се отнася с тях като с "крадци" на деца.
Сега по програма закриват домовете. За изоставените деца ще се грижат приемни родители, срещу малка заплата, която държавата ще им отпуска. Това постепенно се превръща в професия, особено в малките градчета, където няма препитание. Много бедни и безработни майки започват "работа" като приемни родители. Грижите сигурно са по-добри, отколкото в домовете, където на една лелка се падат 5-6 деца. Но ако децата се привържат към приемните родители, след това преживяват още една раздяла при евентуално осиновяване.
Иначе болните деца нямат големи шансове да бъдат осиновени от българи, за добър или за лош късмет най-често заминават в чужбина, а там какво става с тях е друг въпрос...
Благодаря за коментара и хубава вечер от мен!
Оставих отворен края, интересно ми е, как хората виждат решението на дилемата - коя от двете принцеси се е събудила от целувката на истинската си майка?
Решението е невъзможно трудно, никой не иска съдбата да го подложи на подобно изпитание, но все пак - принцеса Коконеса или принцеса Чаронеса?
и все пак, нека е принцеса Коконеса, първият избор е бил направен... за здравите деца от домовете се надявам, че винаги ще има отворена прегръдка в която да потънат, но за болничките...
честит първи юни на всички хлапенца :))
xxxx
С целия си разказ и аз показвам пристрастие към принцеса Коконеса:).
Но мъчително труден е изборът... Страхът от борбата с чудовището "нелечима болест" без шансове за победа е ужасен. И не е добре човек да се захваща с нещо, което не му е по силите. Защото когато силите не стигат, идва друга дилема: разсиновяване или ... самоубийство. А това е лош вариант - и за родителите, и за детето.
Дано всички малки принцове и принцеси са празнували днес, и майките и татковците също :)
Поздрави!
:) аре, бегам аз и радост в очите да ти е...
Големият ВЪПРОС в разказа обаче е не дали да се захващаш с отглеждането на дете, а кое от двете деца заслужава по-малко да бъде избрано. Първото, защото може да е болно или второто, защото е... второ.
Разбира се, за да има интрига, описвам рядък случай, изключение от правилото. Обикновено осиновителите получават само едно писмо, с едно предложение, за едно дете, което служители и чиновници са избрали за тях по документи. Но когато по волята на съдбата пощата закъснее и по неволя, щеш не щеш трябва да видиш две деца, кое ще избереш???
И аз съм за принцеса Коконеса, нали съм човек на риска... затова изпратих сънища на истинската майка, да й включа женската интуиция :) Но сигурно ще има хора, които ще изберат сигурността, здравето и второто детенце ... и нека не ги съдим, нека има милост и разбиране и за тях, само хора са, не са свръхчовеци... защото как се гледа умствено изостанало или парализирано дете? Аз не мога да си представя по-голяма агония от това.
Всъщност, което и дете да избереш, мисля си, че ще се тревожиш какво ли е станало с другото, намерило ли е и то родителите си?
Аре, бегай и се радвай на твоето хлапе... и не дърпай Съдбата за опашката, че да няма ИЗБИРАЙ ПАК :))
Но главното му достойнство е важността на въпроса. И моите симпатии са на страната на принцеса Коконеса, но не бих ги посъветвал да рискуват.
Преди години прочетох изповедта на един баща на такова дете, май че беше от скандинавските страни. Родило им се детенце с вроден генетичен дефект, водещ и до физическо, и до умствено осакатяване. Деца с такъв дефект, без намеса на медицината, живеели не повече от две-три седмици. И така ги съветвали - да си го оставят да почине. Но те, с много лекарски намеси, не позволили бебенцето да почине; запазили живота му, и сега вече много години отглеждали напълно физически и умствено недоразвито дете. И това - да го виждат такова, им е непоносимо тежко. "Осакатено дете означава осакатено семейство! Мисля, че хората не трябва да влизаме в ролята на Бога!" - изповядва бащата, признавайки, че решението им не е било правилно.
Изходът вероятно е да се правят тестове по време на бременността, и при риск бременността да се прекратява.
Допълвам темата с историята на моя позната, осиновено дете, която отказва да потърси биологичните си родители, братя и сестри. На въпроса защо, винаги отговаря, че те са я изоставили, въпреки че е била здрава, а тя е щяла да гледа първото си детенце, въпреки че е било болно и се е родило с генетичен дефект. За щастие е живяло само няколко дни, а след това има две здрави, хубави дечица.
При бездетните семейства винаги съществува и този момент, че не преценяват достатъчно добре риска, който поемат, в желанието си да имат все пак дете. Ако откажат първото предложено, чакането за второ е безкрайно дълго, а време няма... По тази причина напоследък има доста разсиновявания.
02.06.2013 23:27
Шантави ми са приказките, но затова пък са дълги. Дълго мътя, вярно, ама за къде да бързам? Мързелувам си кротко и сладко, лято иде...
Поздрави за хубавия разказ!
Иначе решението е оригинално, изобретателен си, няма две мнения по въпроса... и слагаш начало на нов криминален роман. Може Травел да напише продължение някой ден. А Джани ще разследва случая и като го разнищи Шпионката ще ни осъди. Въпросът е кой после ще ни носи вестници и цигари...
Всъщност се чудя не е ли по-добре да осиновя бързата ти кола. Ако не стане легално, може и да я открадна :), така или иначе ще се влиза в затвора...
Ха, ха, ха - и допълнение от първи юли - харесах си цитат от Фурийка и веднага го крада:
"Женски блян:"Боже, какъв мъж! Искам да имам кола от него!""
винаги надделява... и сърдечен поздрав за теб..
Мариники, благодаря и аз и поздрави!