Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2013 08:00 - ПРИНЦЕСА КОКОНЕСА
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9130 Коментари: 25 Гласове:
35

Последна промяна: 05.06.2013 16:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Един хубав пролетен следобед слънцето прижуряло топло, а цветчета от цъфналите джанки се  сипели като снежинки върху главите на хората. Оголвали младите плодчета и се въртели в танца на топлия вятър, после меко падали на земята и разцъфвали отново в бял килим. Врабчетата чуруликали весело, пчеличките жужали, тревата растяла лудо и си зеленеела, а в един дом за деца, в малко креватче до прозореца, спяла принцеса Коконеса и чакала да я събуди с целувка майка й. Чакала вече повече от десет месеца, но никой не идвал, а тя спяла ли, спяла... Родила се дребничка като грахово зрънце и никой не знаел, дали ще живее или не. Тежала има-няма кило, а на ръст била по-дребна от лакът, но бързала да излезе на бял свят и да се усмихне на майка си.


А майка й, красива циганска кралица с буйна кръв и непокорна душа, препускала през живота диво на колела. Eдин ден срещнала синеок красавец с широко сърце, в което имало място за много жени. Обещал й да я обича... чак до сутринта.

Любили се страстно в студената зимна нощ под топлия юрган и под голямата пълна луна. На другата сутрин от него нямало и следа. Изревала като ранена пантера, в изблик на ярост поискала да намери измамника и да прободе сърцето му. После поплакала горчиво и се опитала да го забрави.

Не минало много време и разбрала, че носи дете от него. На ти, булка, Спасовден! Проклела го трижди с черни люти клетви:

"Кокомяфка да та закука, под бяло да легниш данооо, вода и вино през земьъта да пиаш, накъде се обрънеш, се дръво да видиш, кръст сенкя да ти пазиии! Нивгаш да се не сафирясаш данооо!"

След тези тежки благословии се успокоила, че благ ден и бяло видело няма да види. "Хади сиктир! Бегай надалечи! Мноо цилуфки, попове и букети!", рекла и го оставила да миткосва по странство, да праи нови дечурлига и борчове, преди жив да го закопаят, а тя останала при своето племе да са пилей по света.


Дошла пролетта, кестените и акациите цъфтели и прецъфтявали. Въздухът омайвал с упойващия дъх на липа, гълъби се въртели в красиви любовни танци, а циганският катун станувал в околностите на голям град.  В топлата юнска нощ, когато огънят угаснал и всички вече спели, младата циганка усетила силна болка в корема. Събудила един от братята си и тръгнали с фургона към града, да търсят помощ в голямата болница. И така в ранното утро на следващия ден, три месеца преждевременно, след тежка операция, дала живот на шестото си детенце - принцеса Коконеса.

Много гърла имала да храни младата циганка, не можела да се грижи за повече, а и не искала нищо да й напомня за чуждия мъж - измамник.  Пък и никой от роднините й нямало да приеме това недоносено, болно и бяло чаве.  Затова го изоставила в болницата, като кукувиците се надявала да израсте в чуждо гнездо. След седмица брат й я взел, катунът потеглил да странства по своите вечни пътища, а тя затворила очи и забравила принцеса Коконеса.


Тогава дошла феята - орисница и дарила малката принцеса с неземна красота и с късмета истинската й майка да я намери преди да е навършила една годинка. И така принцесата заживяла в един дом за деца, растяла и от ден на ден все по-хубава ставала, събрала в едно екзотичния чар на мургавата циганка и студената красота на русия синеок хубавец - истинска Коконеса. Прелестните й къдрици били с цвета и блясъка на узрял кестен, а очите й преливали от зелено към тъмно синьо-сиво, с топли златисто-кафяви жилки. Пъстри и нереално красиви. Нетърпелива била да ги отвори и да види истинската си майка, която ще я отведе далече, далече, през девет къщи в десета, в нейния истински дом.


В това време истинската й майка се прибирала у дома. Натоварена с пазарски торби до ушите, пристъпвала на високи токчета с грацията на двугърба камила в балетно представление.  Радвала се на мига и  глуповата усмивка греела на лицето й. Като лале, пробило земната твърд и надигнало росна червена глава, в душата й избуявала надеждата. Вместо сладкия аромат на люляковите храсти, щастието се носело във въздуха около нея и я опиянявало като дрога. Взела засилка и прегърнала цъфналото дърво пред входа, погалила с крак коремчето на уличното коте. Искало й се и тя да замърка, но вместо това потропвала с токчетата и си тананикала весело стара любима бебешка песничка:

"Щом щастлив си и го знаеш ти,
с ръце плесни: Пляс, пляс!
Щом щастлив си и го знаеш ти,
с краче тропни: Троп, троп!
Щом щастлив си и го знаеш ти,
това на лицето ти ще проличи..."

Асансьорът пак не работел и затова задрапала като моторетка на високооктанов бензин нагоре по стълбите. Реки от пот, пълноводни като Дунав, се леели, а тя си мислела, че ръцете й скоро ще се удължат достатъчно, за да може да си връзва обувките, без да се навежда. Така продължила с почивки фитнеса до осмия етаж.

Друг път щяла да ругае неоправията, но сега всичко й се струвало прекрасно, сякаш се е преселила да живее в рая... Цяла сутрин се вихрила из бебешките магазини като отвързано куче. Оправдала напълно приказката, че жена с пари в магазин е като луд с картечница - стреля наред, без да му мисли. Накупила нужни  и ненужни дрешки и играчки. Никога не била харчила пари с такова удоволствие, даже и когато си купувала онази невероятна черна рокля и перфектните обувки с високи токчета, които я правели да изглежда като мис "Крокодил" на конкурс "Красива и умна", пардон като модел. Откривала един нов, шарен и приказен свят, който преди за нея бил табу, кошмар. Потръпвала при спомена как обръщала глава настрани, минавайки покрай детски магазин, за да не заплаче. А сега и тя можела да влезе, да разгледа и да купи каквото пожелае...


До седмици щели да осиновят и да вземат принцеса Коконеса у дома. Невероятно, но реално и близко чудо! Докосвала детенцето, проверявала как диша, галела нежната бебешка кожа и примирала от щастие, че го има. И странно, когато детето било до нея, изобщо нямало значение откъде и как се е появило – от нейния или от някой чужд корем, от чашката на някое лале, от орехова черупка, от луната или от друга планета.

Фактът, че не можела да има деца, години наред бил тровил живота й и не вярвала, че болката някога ще спре. Но сега с учудване разбирала, че мъката като с магическа пръчица отслабва и чезне. Оставала някъде дълбоко навътре и назад, в миналото, затрупана от завладелите я нови емоции – топяла се от удоволствие, като си помислела за сладките усмихнати бузки на малката, за къдравата косичка и за хитрите й пъстри оченца. Наистина била принцеса...

Шегувала се, че при цялата си приказна красота, дори и да можела да ражда, нямало да роди толкова хубавко и толкова сладко детенце.
Доживяла накрая съдбата да ги събере - трудно било и боляло повече, отколкото при раждане, но всичко с времето си, щяло да отболи рано или късно... Нали ще са заедно и ще се обичат цял живот.


Звъннала нетърпеливо, благоверният отворил вратата и поел торбите с усмивка.

- Къде ходиш, бе жена??? Оууу, извинете...кралице на шопинга... Какво си ми купила? Давай нещо за ядене, че тебе ще изям... Ха, само дрешки и играчки ли носиш? И какво ще правим с тях, магазин ли ще отваряме?

Показвала с радостно оживление всяка нова бебешка джунджурия и не спирала да охка и да ахка. Прекъснал я и станал сериозен:

- Ей, жена, спри се малко, съвсем си се смахнала с това бебе. На четвърти километър ли да те карам или да търся някоя онлайн баячка да ти пребае? Имам важна новина за теб. Седни първо, да не паднеш и слушай.

Усмивката й замръзнала, краката й се подкосили, погледнала го неразбиращо и ужасено, после бавно седнала. 

 - Казвай какво има, не ме мъчи повече...

- Ами ако щеш вярвай, ако щеш недей, но щъркелът донесе ново писмо.

- Какво писмо, какъв щъркел, за какво изобщо говориш?

- Предлагат ни друго момиченце – принцеса Чаронеса.

- Как така? Не е възможно...

- И аз не повярвах отначало, но е факт, мила. Трябва да решим какво ще правим сега.

- Но нали вече избрахме принцеса Коконеса да стане "столичанка в повече" и сега само чакаме да мине делото...


Спомнила си мъчителното колебание, с което се решили да осиновят принцеса Коконеса. Била самото съвършенство и в началото не разбирали кой умопомрачен е изоставил това съкровище. После видели дебелия роман от епикризи и заболявания и увехнали. Статистиката била еднозначна – едно от всеки четири деца с нейните проблеми остава неизлечимо болно за цял живот. Първото детенце, което им предлагали да осиновят, можело да е с умствена изостаналост или церебрална парализа. И това след толкова чакане, след толкова надежди, след като проучили майчиното им мляко и родословието им до десето коляно...


Чудели се дълго какво да правят. Дали трябва да заменят ада на бездетието с ада на безнадеждно болното дете? Проклинали всички социални работници, които ги подлагали на тази мъка. Да, били заявили, че желаят да осиновят здраво детенце или детенце с лечими заболявания, а им предлагали ... бомба със закъснител. Потъвали в блатото на собствените си страхове, в ужас се люшкали от едната крайност към другата и обратно. Накрая решили да рискуват, пък каквото ще да става. Принцесата ги била очаровала вече. Шансовете да е здрава били 3 към 1, а човек не може да избяга от късмета си. Подали декларацията за осиновяване. И сега, само два дни по-късно съдбата им пращала ново изпитание, като че ли малко били изстрадали до тука...

Дали да идат да видят второто дете или направо да откажат, без да са го видели? Нали вече обещали на принцеса Коконеса, че ще я вземат. Ех, само второто писмо да беше дошло два дни по-рано, все още нямаше да са подали документите за осиновяване в съда...

Говорела, плачела, той я слушал и кимал, прегръщал я и я стискал до задушаване. 


- Ще отидем, ще я видим тази принцеса Чаронеса, пък тогава ще му мислим какво ще правим. Докато не мине делото в съда, осиновяването не е факт. Разбери, че ние все още не сме станали родители на принцеса Коконеса, само сме декларирали, че желаем да бъдем такива. И декларацията ни е важала в онзи момент, когато още не сме знаели за втората възможност. Ако второто детенце е здраво, логично е да не поемаме излишен риск, достатъчно изстрадахме вече, нямаме повече сили да се влачим по болници и по лекари...

- Добре, така ще направим – казала тихо, а пред очите й била тяхната принцеса. Прегърнала дрешките и играчките й и заплакала. Спомнила си посещението в дома и дечицата. Всяко имало проблем, всяко изстрадвало съдбата си по своему – едно удряло главичка в преградата на легълцето си, друго се клатело напред-назад, трето плачело. Никога нямало да забрави тази картинка –  отчаяните им очи, неразбиращите им очи, търсещите им очи...

 


Не могла да заспи до късно. После засънувала – тя и мъжът й пътуват с автобус и пропускат спирката, защото той я целува. Ядосала се, че всички ги гледат и че ще се връщат пеша отдалече. А после изведнъж си спомнила, че следващата спирка е последна, автобусът обръща и пак ще се върнат на тяхната спирка. Тогава ще слязат. Имат още време за целувки...
Не знаела как да изтълкува този сън – дали подсъзнанието не й казвало, че автобусът на живота й ще се върне на първата спирка, при първото детенце, при тяхната принцеса Коконеса?


-  Дали пък да не осиновим и двете, а?

-  Ти луда ли си? Забрави... Дори и да искахме, по закон нямаме право, проучили са годността ни да осиновим само едно дете, не повече. Трябва да изберем само едно.

Седяли вече близо час пред вратата на службата за закрила на детето в малък провинциален град и чакали. Два тъжни силуета, сплели ръце и потънали от тревога в пейката. Молели се да имат сили и за това изпитание, и за този невъзможен избор...

А две принцеси, в два различни дома, чакали. Знаели, че истинската им майка ще дойде скоро да ги събуди с целувка и да ги отведе далече, далече, в новия им дом.


 










Гласувай:
35
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. djani - Какви интриги заплиташ?...
01.06.2013 09:04
Материал за бъдещ роман и есенцията на дилемата, пред която стоят хиляди хора. Защото понякога циганското генче е много проблемно. Но новороденото е като тетрадка с празни листа, в която можеш да напишеш красива приказка, героична повест, или ужасяващ трилър. Всичко е в ръцете на родителите и обществото. А ти жабче, така нежно крякаш, че ми стопли за пореден път душата...
цитирай
2. coacoa11 - Здравей, Джани,
01.06.2013 09:16
Нарочно избрах първи юни, деня на детето, за този разказ. Наистина всички деца са само деца, всяко търси майка си. И дано я намери. А дали гените и кръвта ще се обадят? Всичко зависи от това, каква връзка ще изградят помежду си детето и родителите му. Чета из форуми разни, че осиновители се въздържат да вземат деца с ромски произход, че после бягали да търсят катуните. Други, осиновили вече такива деца пък се чудят защо ли техните циганчета не щат да избягат в някой катун... и жици и кабели не крадяли от вкъщи. Слаби им били гените :)
Какво става с твоя роман, написа ли го вече или от миткане по екскурзии време не ти остава :))
цитирай
3. troia - Това
01.06.2013 13:08
си е направо социално-реалистична приказка. За първи път чета такова нещо. Засегнала си много актулани теми, но не можеш да скриеш чувството си за хумор "пристъпвала с грацията на двугърба камила в балетно представление" Приятен почивен ден, приятелче! Честит 1 юни, защото всички сме деца на планетата Земя.:))
цитирай
4. poligor - Тоя текст е много-много добър. М...
01.06.2013 13:38
Тоя текст е много-много добър. Малко е дълъг за моя вкус, но е на ниво.
цитирай
5. tit - Увлекателно оцветяваш дилемите, Куа!:)
01.06.2013 14:58
Човек би повярвал, че светът върви към добро!:))
цитирай
6. coacoa11 - Честит да е и на тебе, Троя, и на всички, които още носят детското у себе си :)
01.06.2013 16:09
Бебето в мен:
http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=pfxB5ut-KTs&feature=endscreen
Докато пишех, постоянно си припомнях една друга социално-реалистична проза - филма и повестта на Кирил Топалов "Бъди благословена".
http://www.youtube.com/watch?v=Jjxbv1BrrKY
цитирай
7. coacoa11 - Ха, самият Полигор. . . Мерси, аз ...
01.06.2013 16:13
Ха, самият Полигор...
Мерси, аз мога и много-много лоши текстове да пиша... :) Не ме провокирай.
цитирай
8. coacoa11 - Тит,
01.06.2013 17:39
край на всички дилеми, да закопчаем памперсите - едно, две, три - бебетата се изстрелват по предназначение :)
http://www.youtube.com/watch?v=t535BjVmXq8
цитирай
9. aip55 - Детето
01.06.2013 17:55
-Каквото и да е то, пол, раса, цвят, боллно няма значение. Неприятното е, че то е невинно за ситуацията в, която се намира и плаща греховете на тези, които са го създали. Трагедията е пълна и ненужна никому. Преди време имах служебни отношения с ,,Дом за майки и деца"- Пловдив. След всяко посещение имах чувството, че не съм роден за този свят, защото изпитвах мъката на молещите невинни ръчички, които се пресягаха към мене за нежност, милост и родителска топлина и милувка. Излизах потресен от видяното. Поне през социализма имаха грижа за тези деца, а сега трагедията към тях е неуписуемо жестока и коварна, защото са обект на бизнес-търговия от чиновниците, които отговарят за тях.
Притчата ти е много актуална, особено, че е пусната на 01.06.2013. Показа добрата си душа и вниманието за, което заслужават невинните дечица в домовете за сираци. Дано да си имат късмет милите дечица! Поздравление от мене за постинга.......
цитирай
10. travell - :)+:(
01.06.2013 18:58
Тези модерни поучителни приказки само ти ги умееш. Но в живота е така. На някои им се дава летящ старт, на други фалстарт, трети цял живот чакат да стартират...
цитирай
11. coacoa11 - Аip,
01.06.2013 19:45
Така е, всички деца имат нужда от любов и от родители. Преди време, около ескалаторите в Мола бяха сложили рекламни пана, с които приканваха хората да дарят средства за изоставените деца. Останах потресена от глупавото им съдържание - изобразяваха деца с надпис под тях: "Аз никога не съм яла сладолед" или "Аз никога не съм имал нови дрехи". Ако беше истина, ако на изоставените деца наистина им липсваха само нови дрехи или сладолед...
На Запад много популярно става напоследък т.нар. "отворено осиновяване", при което биологичната майка обявява, че търси осиновители за детето, което ще роди и осиновителите се състезават помежду си, кой ще предложи по-добри условия, кой ще я спонсорира повече, докато го износи. Биологичната майка запазва правото си да вижда детето. Процедурата прилича малко на търг с наддаване, но все пак е в интерес на детето.
В България това легално не може да стане. Най-често се прескача закона, като бащата припознава детето на жената, която е решила да го изостави, срещу тлъста сума пари, въпреки че не е негово. После жена му го осиновява. Осиновителите по тази схема могат да бъдат обект на изнудване от биологичната майка или баща през целия си живот, а обществото се отнася с тях като с "крадци" на деца.
Сега по програма закриват домовете. За изоставените деца ще се грижат приемни родители, срещу малка заплата, която държавата ще им отпуска. Това постепенно се превръща в професия, особено в малките градчета, където няма препитание. Много бедни и безработни майки започват "работа" като приемни родители. Грижите сигурно са по-добри, отколкото в домовете, където на една лелка се падат 5-6 деца. Но ако децата се привържат към приемните родители, след това преживяват още една раздяла при евентуално осиновяване.
Иначе болните деца нямат големи шансове да бъдат осиновени от българи, за добър или за лош късмет най-често заминават в чужбина, а там какво става с тях е друг въпрос...
Благодаря за коментара и хубава вечер от мен!
цитирай
12. coacoa11 - Travell,
01.06.2013 20:03
привети! Всеки с късмета си...
Оставих отворен края, интересно ми е, как хората виждат решението на дилемата - коя от двете принцеси се е събудила от целувката на истинската си майка?
Решението е невъзможно трудно, никой не иска съдбата да го подложи на подобно изпитание, но все пак - принцеса Коконеса или принцеса Чаронеса?
цитирай
13. xxxx - За думата, на две да я цепиш не стр...
01.06.2013 23:16
За думата, на две да я цепиш не струва, дал ли си я веднъж, особено на едно хлапенце, си хвърлил камъка.
и все пак, нека е принцеса Коконеса, първият избор е бил направен... за здравите деца от домовете се надявам, че винаги ще има отворена прегръдка в която да потънат, но за болничките...

честит първи юни на всички хлапенца :))
xxxx
цитирай
14. coacoa11 - ХХХХ, приятел,
01.06.2013 23:49
добре си дошъл!
С целия си разказ и аз показвам пристрастие към принцеса Коконеса:).
Но мъчително труден е изборът... Страхът от борбата с чудовището "нелечима болест" без шансове за победа е ужасен. И не е добре човек да се захваща с нещо, което не му е по силите. Защото когато силите не стигат, идва друга дилема: разсиновяване или ... самоубийство. А това е лош вариант - и за родителите, и за детето.
Дано всички малки принцове и принцеси са празнували днес, и майките и татковците също :)
Поздрави!
цитирай
15. xxxx - извинявай coacoa11, но когато на ...
02.06.2013 10:14
извинявай coacoa11, но когато на човек не му е по силите и когато не е добре да се захваща с НЕЩОТО, защото ще му е трудно, той въобще не би трябвало да започва. А в твоя разказ нещата са ясни, родителите са избрали Коконеса, и така. Идва г-н Втори Шанс и прави Избора на ИЗБИРАЙ ПАК. Пътят би бил еднакво труден или пък защо не хубав и в двата случея - никой не знае какво е нахвърлила Съдбата върху чертата по пътя...
:) аре, бегам аз и радост в очите да ти е...
цитирай
16. coacoa11 - Ех, Хиксе, Хиксе, дай да си начешем езиците с тебе...:)
02.06.2013 11:48
Прав си, разбира се - трябва човек да се бори и да се захваща и с трудни неща, иначе стигаме до логиката на циганската кралица, която изоставя детето, защото не й е по силите да се захваща с отглеждането му...

Големият ВЪПРОС в разказа обаче е не дали да се захващаш с отглеждането на дете, а кое от двете деца заслужава по-малко да бъде избрано. Първото, защото може да е болно или второто, защото е... второ.

Разбира се, за да има интрига, описвам рядък случай, изключение от правилото. Обикновено осиновителите получават само едно писмо, с едно предложение, за едно дете, което служители и чиновници са избрали за тях по документи. Но когато по волята на съдбата пощата закъснее и по неволя, щеш не щеш трябва да видиш две деца, кое ще избереш???

И аз съм за принцеса Коконеса, нали съм човек на риска... затова изпратих сънища на истинската майка, да й включа женската интуиция :) Но сигурно ще има хора, които ще изберат сигурността, здравето и второто детенце ... и нека не ги съдим, нека има милост и разбиране и за тях, само хора са, не са свръхчовеци... защото как се гледа умствено изостанало или парализирано дете? Аз не мога да си представя по-голяма агония от това.
Всъщност, което и дете да избереш, мисля си, че ще се тревожиш какво ли е станало с другото, намерило ли е и то родителите си?
Аре, бегай и се радвай на твоето хлапе... и не дърпай Съдбата за опашката, че да няма ИЗБИРАЙ ПАК :))
цитирай
17. angar - Чудно хубав разказ!
02.06.2013 21:46
И с интересен сюжет, и леко четивен, с много остроумни и иронични реплики. Хубав разказ за хубави хора!
Но главното му достойнство е важността на въпроса. И моите симпатии са на страната на принцеса Коконеса, но не бих ги посъветвал да рискуват.
Преди години прочетох изповедта на един баща на такова дете, май че беше от скандинавските страни. Родило им се детенце с вроден генетичен дефект, водещ и до физическо, и до умствено осакатяване. Деца с такъв дефект, без намеса на медицината, живеели не повече от две-три седмици. И така ги съветвали - да си го оставят да почине. Но те, с много лекарски намеси, не позволили бебенцето да почине; запазили живота му, и сега вече много години отглеждали напълно физически и умствено недоразвито дете. И това - да го виждат такова, им е непоносимо тежко. "Осакатено дете означава осакатено семейство! Мисля, че хората не трябва да влизаме в ролята на Бога!" - изповядва бащата, признавайки, че решението им не е било правилно.
Изходът вероятно е да се правят тестове по време на бременността, и при риск бременността да се прекратява.
цитирай
18. coacoa11 - Angar,
02.06.2013 23:20
Щастлива съм, че прочете и коментира. Благодаря, ценя много мнението ти.
Допълвам темата с историята на моя позната, осиновено дете, която отказва да потърси биологичните си родители, братя и сестри. На въпроса защо, винаги отговаря, че те са я изоставили, въпреки че е била здрава, а тя е щяла да гледа първото си детенце, въпреки че е било болно и се е родило с генетичен дефект. За щастие е живяло само няколко дни, а след това има две здрави, хубави дечица.
При бездетните семейства винаги съществува и този момент, че не преценяват достатъчно добре риска, който поемат, в желанието си да имат все пак дете. Ако откажат първото предложено, чакането за второ е безкрайно дълго, а време няма... По тази причина напоследък има доста разсиновявания.
цитирай
19. faktifakti - иии, най - после . пуснах корени докато те чакам да напишеш поредната си
02.06.2013 23:27
шантава приказка. хем знаеш колко харесвам какви ги измисляш.
цитирай
20. coacoa11 - Факти, Принцесо Чаронесо,
02.06.2013 23:58
какви корени, кви пет лева... твоите фантазии крила из облаците пускат :), а напоследък и проза...
Шантави ми са приказките, но затова пък са дълги. Дълго мътя, вярно, ама за къде да бързам? Мързелувам си кротко и сладко, лято иде...
цитирай
21. ishchel - Независимо от увлекателния стил
04.06.2013 00:32
и образният език, които са безспорни достойнства на разказа, поставяш много сериозни морално-етични въпроси. Приказка без край, взета от живота. При 75% вероятност за добър изход, аз все пак залагам на Коконеса. Смущаващо е проклятието на циганката, възможна причина за това, детето да има проблеми, кой знае? В крайна сметка циганите така си говорят - май това за тях е като добър ден - здрасти:) Проблема е за осиновителите, каквото и решение да вземат, един ден ще се запитат - ами ако...? Нещата от живота. Сещам се за народната приказка - роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет...Неведоми са пътищата, понякога:)
Поздрави за хубавия разказ!
цитирай
22. coacoa11 - Ishchel, радвам се, че те вдъхнових за този страхотен анализ...
04.06.2013 10:06
Циганите са първични, без много логика и размисъл, чувствата владеят езика им. Клетвите, изречени със силата на неподправена емоция, в момент на силна ярост, вероятно действат, но само на 25% :) Природата дава шанс на младия живот, само си представи колко жизнена трябва да е принцесата, щом е оцеляла без майчини грижи, в институция, бързайки да напусне негостоприемната майчина утроба ... С тази борбеност и сила за живот детенцето наистина заслужава да бъде орисано с късмета да намери истински родители, които ще се грижат за него и ще го обичат цял живот.
цитирай
23. radosslav - И двете
04.06.2013 18:47
Вземи ги и двете, първото легално, второто го открадни и му направи фалшиви документи, като ксерокопираш тия на първото. Помощ трябва ли ти? Имам бърза кола за кражбата, и съм добър шофьор, ще им избягаме :) И двете съкровища са твои
цитирай
24. coacoa11 - Оооо, принце Радонесе,
05.06.2013 01:18
Да те осиновя и тебе, а? Навит ли си, имаш ли нужда? Направо да се уредя с тризнаци :))
Иначе решението е оригинално, изобретателен си, няма две мнения по въпроса... и слагаш начало на нов криминален роман. Може Травел да напише продължение някой ден. А Джани ще разследва случая и като го разнищи Шпионката ще ни осъди. Въпросът е кой после ще ни носи вестници и цигари...
Всъщност се чудя не е ли по-добре да осиновя бързата ти кола. Ако не стане легално, може и да я открадна :), така или иначе ще се влиза в затвора...
Ха, ха, ха - и допълнение от първи юли - харесах си цитат от Фурийка и веднага го крада:
"Женски блян:"Боже, какъв мъж! Искам да имам кола от него!""
цитирай
25. makont - Най-после намерих малко време,
10.06.2013 17:25
но не съжалявам. Много чувства са втъкани в твоя разказ с блестящо вмъкване на хумористичните нотки и то точно на място. Каквото и да си говорим, тайничко се надявам да са взели Коконеса. Все пак е била зачената с любов, макар и кратка. Пък и орисницата... Ех, това наше общество??? Поздрави!
цитирай
26. mariniki - наистина... модерно, актуално...
10.06.2013 17:37
чудесна съвременна приказка... и с поуката, че доброто все пак
винаги надделява... и сърдечен поздрав за теб..
цитирай
27. coacoa11 - Момичета, добре сте дошли и прочели,
10.06.2013 19:23
Маконт, краят всеки го пише сам, и в твоя финал сигурно са взели Коконеса :). Дано и Чаронеса да има този добър късмет, за който и ти си писала днес...
Мариники, благодаря и аз и поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 244921
Постинги: 44
Коментари: 791
Гласове: 2777
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930