Прочетен: 23107 Коментари: 54 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2013 12:02
Работният ден беше свършил отдавна, но за никъде не бързаше. Заключи и си тръгна бавно. Студът я блъсна в тъмнината, голямата пълна луна се цъклеше насреща, оранжева и далечна като несбъдната мечта. На спирката нямаше жив човек, само едно самотно куче гледаше тъжно. Сгуши се и зачака търпеливо в снега. Релсите изскърцаха като старите кости на погребан отдавна скелет и трамваят спря. Отвори широко светла уста и я погълна, за да я отнесе у дома. Бръкна в джоба си да потърси билет. Вместо това напипа странно парче хартия, извади го и го разгъна. Беше билет за „Лебедово езеро”. Погледна с недоумение, нямаше идея как се беше материализирал в джоба й. Започна да прехвърля наум събитията от деня. Не, нямаше кой да й пусне този билет в джоба. И все пак го виждаше съвсем ясно, пипаше хартията с ръце и датата за събитието беше следващата неделя...
Прибра го ядосано в джоба. Често й се случваше да забравя, но това вече беше върха! Нямаше никакви спомени за никакво езеро. Не беше го виждала, не беше го чувала, дори не го беше сънувала! Нищичко не разбираше. Пълна лудост! Учудването й се смени с усмивка, въображението й започна да работи и да измисля образа на идеалния мъж, който я е изненадал така приятно...
После изведнъж някой я потупа по рамото и я помоли да си покаже билетчето. Без да осъзнава какво прави му подаде билета за балетното представление.
- Млада госпожице, имате ли представа къде се намирате? Случайно да Ви приличам на лебед? Това е трамвай, а не опера! Покажете си картата или билетчето, иначе трябва да Ви глобя!
- Съжалявам, нямам друго. Имах и трамвайни билетчета, но сега вместо тях в джоба ми е този билет. Всъщност са два. Ето, вземете единия, перфорирайте го и да считаме въпроса за приключен?
- Платете си глобата, госпожице...
- Няма ли начин да направите пирует и да изчезнете като дим? Ето това е билетчето на дамата, проверете го.
Обърна се и го видя – слаб, с къдрава коса и ясни сиви очи. Черното му палто беше разкопчано, карираното шалче и чаровната му усмивка приятно я изненадаха. Отвори уста да каже нещо, но не можа. Измънка смутено някаква благодарност.
- Добре, влюбена, разсеяна или загубена госпожице... Очевидно имате късмет днес. Ей сега ще направя салто, двоен аксел и ще се приземя на уличната ледена пързалка. Всъщност сигурна ли сте, че палтото, което носите, е Вашето?
Чудо на чудесата... Откога контрольорите в градския транспорт имаха чувство за хумор? Откога в трамваите се возеха готини очилати мъже, които раздаваха безплатно билетчета? Дали не сънуваше? А палтото си беше нейното. Сега вече не губеше себе си и вещите си, както когато беше дете...
Спомни си, как в първи клас загуби една дузина шапки и шалчета, за ужас на майка си. Работеше в трикотажна фабрика и постоянно носеше кълбета с прежда у дома. Вечер плетеше, плетеше – сигурно километри прежда беше изплела... и все не успяваше да навакса. Един път направи трампа и се върна с чуждо старо яке - просто беше със същия цвят като нейното, но два-три номера по-голямо. Забравяше да си обуе обувките и пристигаше в час по топлинки. Оставяше учебниците и тетрадките под чина и се прибираше с празна ученическа чанта у дома...
Успя да загуби и себе си на плажа, докато се опитваше да донесе кофичка с морска вода, за да построи пясъчен дворец до плажните кърпи.
Беше дребосъчка, но вървеше смело в джунглата от хора и чадъри. Стигна до морето, вълните близнаха розовите й петички със студени езичета, а тя тичаше край тях в мокрия студен пясък и рисуваше щастие с отпечатъците на малките си крачета. Сложи си герданче от едно зелено водорасло, събра няколко красиви мидички, после напълни кофичката. Тръгна обратно, криволичеше между наредените кърпи, докато накрая се загуби в този лабиринт. Тичаше отчаяно напред - назад, водата в кофичката се разплиска... Ревеше, а хората я гледаха чужди и неразбиращи. Eдна добра лелка я заведе при спасителите и обявиха името й по радиоточката. Седеше и чакаше да дойдат да я вземат. Чакаше на тръни, защото знаеше, че пак ще й се карат. И не сбърка, майка й беше побесняла:
- Как може да си толкова загубена, Ива! И 50 метра по права линия не можеш да извървиш сама! Знаеш ли как ни изплаши?
- Майко, аз не се изплаших. Знаех, че ще ме намериш. Съобщиха ми името по радиоточката. Всички на плажа ме познават. Аз съм вече морска звезда.
- Ох, детенце, детенце... Дали някога ще ти дойде акъла в главата? Ти си звездата на загубенячките, а аз съм нещастната ти майка... Още като се роди беше най-грозното и ревливо дете в целия родилен дом! А и с твоя инат ако не бях аз, нямаше кой да те отгледа!
- Щом не ме искаш, Нептун ще ме вземе. Ще стана морска звезда, ще видиш...
- Ха, ха, ха... Гледай само черен лебед да не станеш и пак да отлетиш в неизвестна посока, че тогава вече боят няма да ти се размине...
Мълчеше и преглъщаше обидата, опитваше се да върви толкова бързо, колкото я дърпаше майка й, а стъпалцата й пареха от горещия пясък. Сълзите й се търкаляха, без да има кой да ги избърше. Когато стигнаха до багажа, вече ревеше с глас. Тогава баща й я погледна заплашително:
- Тихо! Затваряй си устата! Ако искаш реви, но без глас. Млък! Да не съм те чул и звук да издадеш повече, иначе ще има бой! За смях станахме с тебе, детенце!
Опитваше се да плаче беззвучно, но не можеше. Хлипаше и се задавяше, въздухът не й стигаше, задушаваше се до смърт. Искаше да избяга от вечно недоволните си родители. Колко щеше да е хубаво да може да се гушне в скута на баба си или да прегърне дядо си, но сега те бяха далеч, далеч. Нямаше кой да я утеши.
Като черен лебед свикна да отлита и да се крие в своя собствен свят от фантазии и измислици. Дали беше няма като лебед или забравяше думите? Мълчеше като камък, говореше като звезда когато я изпитваха на дъската. Съученичките й се плашеха от нея и я отбягваха. Знаеха, че е изперкала зубърка и не я канеха на купони. За учудване на майка си издържа приемните изпити и влезе в елитно училище, а после в елитен университет. Накрая започна престижна работа. А майка й продължаваше да се чуди как така точно нея взеха, без протекции и връзки... Голяма порасна, а не можеше да разбере, себе си ли убеждава или майка си, че наистина е звезда. Нещастна звезда. Думите на майка й за пореден път я провокираха, до смърт:
- Как можа да станеш такъв темерут, какво си се свряла като стара баба в тая стая и само четеш! Вземи излез навън с приятели, иди на кино, на танци. Твоите връстнички вече гаджета на малкия си пръст въртят! Изпожениха се, деца родиха, а ти все сама си кукаш и стара мома ще си останеш!
Не й вървеше в любовта. Хубавичка беше, но суха, дървена, строга – трудно някой се престрашаваше да я заговори. А когато го направеше, срещаше само глухо мълчание и неясна съпротива. Мъжете, които харесваше, се влюбваха в грозноватички, но общителни момичета с чувство за хумор...
През целия си живот беше завързана като с тънка невидима нишка с майка си. Отдалечаваше се, за да поеме следващото предизвикателство, да устои на следващата буря, размотаваше кълбото на живота. Но после неизменно кълбото се навиваше обратно и нишката между нея и майка й се скъсяваше, тя се връщаше, за да провери, дали майка й е доволна, дали одобрява, дали я обича. А майка й оставаше желязна, строга и убийствено критична - винаги.
Вече беше голяма, живееше, работеше и се издържаше сама. Не губеше себе си и вещите си, но като че ли губеше майка си, най-обичания и най-важния човек в живота си... Животът й беше преминал като на лента пред очите й, докато трамваят се поклащаше и тракаше към нейната спирка. Трябваше скоро да слиза. Унесена в мислите си беше забравила да благодари на своя спасител. Той седеше две седалки напред и четеше съсредоточено дебела книга.
Съдбата й беше пратила два билета за балет. Дали да не му ги подари? Той сигурно ще има с кого да отиде на представлението. Знаеше много добре какво би казала майка й, познаваше мислите й до болка... той никога не би избрал нея! Майка й за пореден път я провокираше да докаже себе си, да скъса отънялата нишка на кълбото, да хвърчи на свобода и да послуша собствената си интуиция. Обичаше много тази жена! Без нея нямаше да е това, което е... нещастна звезда с успешна кариера или ням черен лебед? Време беше да смени черната си перушина с бяла!
Събра сили да опита - приближи се бавно и незабелязано пусна единия билет в джоба на палтото му. Той не усети нищо, четеше съсредоточено. После продължи към вратата и слезе на спирката. Вървеше към къщи, стискаше другия билет и се усмихваше на оранжевата луна. Тананикаше си весело детска песничка:
"Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти."
Беше направила щуротия и се чувстваше прекрасно. Нямаше да навива ново кълбо и да връзва любовни въжета. Нямаше да бъде като майка си, макар че много я обичаше. Щеше да пуска трошици любов и усмихнати билетчета. Знаеше, че по тях Той и Любовта ще намерят пътя към нея и ще дойдат в живота й.
и добре дошла. Давам повод да поговорим за старите детски спомени, за взаимоотношенията деца - родители...
Нека всеки се чувства свободен да сподели детския спомен, който ще помни до края на живота си.
Защото знам, че другите момчета нямат бански на лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти."
06.04.2013 13:38
Трябва ми спешно -
подарък за една Жулиета :))
Ще пробвам и обратния вариант - когато родителите непрекъснато хвалят и поощряват детето, без да посочват грешките и пропуските му... Разглезените деца трудно постигат нещо в живота си, но може би са по-щастливи :)
Предполагам, че твоите родители са били от строгите, сподели нещо от детството си, какво си спомняш?
Недей да излагаш фамилията 11! Само Жулиети ти се въртят из главата :)
Хайде по-сериозно, разкажи нещо детско, де...
за мен е чест, че прочетохте. Благодаря!
"I'm a Daddy and I know it" вместо "I'm sexy and I know it"
http://www.youtube.com/watch?v=j8xcBmj1sn8
специален поздрав за майките:
http://www.youtube.com/watch?v=lQc4eWIo1KM
http://www.youtube.com/watch?v=jANXQFglKd0
http://www.youtube.com/watch?v=GSwNuXb_bIg
и много специален поздрав за умните деца:
http://www.youtube.com/watch?v=befdapE_zfE
Интересно е как ние се справяме като родители, но самооценка могат да направят само хората, които имат деца и то не малки, а пораснали деца - да кажем 20 -30 годишни, останалите все още е рано да се самооценяват. Затова въпросът ми беше как нашите родители са се справили, как ние ги оценяваме и в тази връзка някой ярък спомен да изникне...
Интересно ми стана, че никой не сподели смешна детска историйка. Дали няма или никой не обича да изпада в откровения публично се питам...
Аз мога да споделя, че веднъж вбесих майка си, не помня точно с какво и естествено тя се опита да ме набие. Не можа, защото избягах в хола и започнах да тичам около голямата маса. Тя тичаше след мене, но беше пълничка, а аз - щиглец и наистина нямаше никакъв шанс да ме настигне и да ме поступа, колкото и да съм си го заслужавала. Та така - поиграхме си на гоненица около масата, а после на нея й мина и се смяхме много...
http://trailerx.com/film/henzel-i-gretel-lovci-na-veshtici.html
Интересен факт е, че като пример за интерпретация при превода се дават заглавията на приказките от Братя Грим, които са претърпели през десетилетията по няколко варианта. "Хензел и Гретел" се е наричала "Ганчо и Ганка" (1903), "Иванчо и Маргаритка" (1918), "Иванчо и Марийка" (1940), "Симидената къщичка" (1947)
Интересно е как ние се справяме като родители, но самооценка могат да направят само хората, които имат деца и то не малки, а пораснали деца - да кажем 20 -30 годишни, останалите все още е рано да се самооценяват. Затова въпросът ми беше как нашите родители са се справили, как ние ги оценяваме и в тази връзка някой ярък спомен да изникне...
Интересно ми стана, че никой не сподели смешна детска историйка. Дали няма или никой не обича да изпада в откровения публично се питам...
Аз мога да споделя, че веднъж вбесих майка си, не помня точно с какво и естествено тя се опита да ме набие. Не можа, защото избягах в хола и започнах да тичам около голямата маса. Тя тичаше след мене, но беше пълничка, а аз - щиглец и наистина нямаше никакъв шанс да ме настигне и да ме поступа, колкото и да съм си го заслужавала. Та така - поиграхме си на гоненица около масата, а после на нея й мина и се смяхме много...
Е съгласен съм с тебе. Ще споделя една историика. Когато синът ми беше на две годинки, се звънна на вратата.
- Жена ми попита кой е ? - чу се отговор, че е дядо ми
- момент - каза жена ми и отвори вратата.
А сина ми се заоглежда , взе да търси нещо и накрая попита майка си:
- Мамо къде е МОМЕНТА?....... Падна много смях. Смях ме се от сърце.
Хайде вдъхновявай се и ти с някой детски спомен?
Мисля си, че спомените на децата днес ще са много по-различни от нашите :)
Спомени от модерните времена:
Моя колежка наскоро се оплака, че синът й - на 12 години успял да смени паролата на домашния компютър и опразнил кредитната й карта, купувайки си онлайн герои и снаряжение за любимата виртуална игра... Предполагам, че ще остане незабравим детски спомен...
Друга колежка била толкова възхитена от новата татуировка на дъщеря си, че тя й предложила да я заведе да й направят и на нея същата...
А майката и показала своята по-голяма и хубава татуировка :))
http://www.youtube.com/watch?v=R6X992Q3iAo
или мама разбира от плаката на улицата за новата работа на дъщеря си :))
http://www.youtube.com/watch?v=mG0H94HUyTc
или ... изненада, баща ми се жени:)
http://www.youtube.com/watch?v=wvCSz364KM0
или бабата с изненада разбира, че внучката обича ... ягоди :))
http://www.youtube.com/watch?v=-4QQQ39-_JM
Започвам да харесвам френските коли, и не само...:)) Най-сърдечни поздрави и на теб!!!
Е съгласен съм с тебе. Ще споделя една историика. Когато синът ми беше на две годинки, се звънна на вратата.
- Жена ми попита кой е ? - чу се отговор, че е дядо ми
- момент - каза жена ми и отвори вратата.
А сина ми се заоглежда , взе да търси нещо и накрая попита майка си:
- Мамо къде е МОМЕНТА?....... Падна много смях. Смях ме се от сърце.
07.04.2013 11:10
07.04.2013 11:24
и дъждовна усмивка за теб...
07.04.2013 14:53
Кое да махна - началото, края или средата :)) Илюстрациите не са мои, то е ясно, но добре съм ги подбрала, нали? А клипчетата харесват ли ти?
ти пък напиши едно интересно и вълнуващо стихотворение! За някой позабравен детски спомен...
аз и от първия път разбрах, няма нужда да повтаряш!
Вади сега от душата си някой детски спомен, лиричен, прозаичен, какъвто ти дойде на езика.
Така си беше навремето - гушкането и целувките се считаха за лигавщини...
Даже "мамо" беше глезотия, само официалното "майко" беше разрешено :)
Иначе сме се гушкали с моята майка - топлеше ми крачетата, докато ме караше да спя следобяд, а аз й бърках в носа с пръстче, за да я събудя, беше ми скучно. После ми е разказвала, колко много е била уморена и как й се е спяло, пък аз съм я събуждала... А баща ми беше толкова строг, че не смеех дори да го погледна в очите :)) Смехории от старите времена :)
и дъждовна усмивка за теб...
http://www.youtube.com/watch?v=zYXjLbMZFmo
или коментарите тук: :)
http://jabog.blog.bg/muzika/2013/01/26/alex-claire-too-close-liubov-po-vreme-na-kendo.1046515
лапна бързо две-три пеперуди,
след закуската обилна
почна да я мъчи жажда силна!
Пийна две-три чаши топъл грог,
размечта се за зелен жабок!!!
Плавници червени с токчета обу си,
плисирана розова поличка нахлузи
сложи руж на краставите бузи...
Скочи бързо в лодка от листо,
подкара я с клечка вместо с весло.
Работа я чакаше от вечер до зори -
поповите лъжички да брои.
Започна без да мисли - едно, две, три
кой ли под вода се скри?
Изгуби тя поповите лъжички,
на вилички обърнаха се всички...
После няколко попови прасенца
притичаха без обущенца.
Главата й се мае, да брои не знае...
Трябва да намери тя жабок напет,
да знае да брои поне до ... петдесет и пет!
и от удоволствие притварям аз очи,
унесена,потънала в захлас,размечтана
за господина със сините очи, който щом
бръкне в балтона мигом ще съзре
късче от едно сърце,сърце на едно дете,
което себе си на Черен лебед оприличава,
щом в балета на живота то попада...
Очарована съм,моите най-искрени и сърдечни поздрави!
:)))
мерси за хубавото стихотворенийце... ще се реванширам някой път - ще ти напиша и една клюкарска приказчица, искаш ли :)) Ти само сега гледай да спреш реалната клюкарка да не прави повече пакости. Успех, миличка!!!
09.04.2013 08:38
ЧУДЕСНО!
Държавният балет на Чукотка е на гастрол във Франция. Играят “Лебедово езеро”. Колосален успех.След представлението интервюират ръководителя на трупата:
- Колко време репетирахте, за да постигнете това съвършенство?
- Шест месеца и две седмици. Всъщност, репетирахме само две седмици, а шест месеца се опитвах да им обясня какво е това лебед.
Разказаната история ми напомни за отношенията между моя близка приятелка и майка И... Хубавото е, че с годините нещата между тях се промениха в позитивна посока, а тя събра смелост да преследва собствените си мечти, а не тези на родителите си. Относно творенето на чудеса в ежедневието - ами аз го умея това отдавна, како Жабке :) Пускам ги "билетите" в очаквани и неочаквани моменти ;) Последно на 1.04 залепих една цветна пеперуда в горния ляв ъгъл на РС монитора на колежката ми от съседната стая (без тя да види, а после бях адски щастлива на усмихнатото И лице, когато забеляза изненадката), помня как преди няколко години в съдебната зала докараха задържан хулиган, който беше бос. Докато траеше делото, дадох парички и пратих един служител от конвоя до пазара - беше петък, лято, да му купи поне едни джапанки. Така въпросния господин си тръгна от залата и замина за ареста обут накрая ;) Още помня една случка от студентските години - пътувах с автобус 280 за студентски град, отивах при едни приятелки. Возех се права, незнам какво изражение съм имала (явно тъжно), но в един момент малко преди вратите на автобуса да се отворят на поредната спирка по рамото ме потупа непознато момиче. Усмихна ми се и ми подаде една бележка, после се обърна, в същия момент автобуса спря на спирката и въпросното момиче слезе. До колкото си спомням сега на бележката имаше написана някаква мисъл за сила, кураж и подкрепа(!) Чудесата вървят рамо до рамо с нас, како Жабуранке, просто е достатъчно малко по-внимателно да се вглеждаме, за да ги забелязваме Винаги!
Чудесен разказ! Поучителен! Благодаря за удоволствието!
Спокойна нощ и до скоро!:)
И продължавай да правиш хубави магии всеки ден. Настроението и усмивките ти са заразителни...
Сърдечни поздрави и до скоро:)
10.04.2013 13:32
Държавният балет на Чукотка е на гастрол във Франция. Играят “Лебедово езеро”. Колосален успех.След представлението интервюират ръководителя на трупата:
- Колко време репетирахте, за да постигнете това съвършенство?
- Шест месеца и две седмици. Всъщност, репетирахме само две седмици, а шест месеца се опитвах да им обясня какво е това лебед.
..........................................................................
Eто нещо, което очакваше:
"Човек веднъж роден, е длъжен да разбере - няма връщане назад!"
..........................................................................
"На мъжете също не им е леко. Понякога срещат жената на своите мечти, но се оказва, че тя вече или е омъжена, или има любовник!..."
http://www.youtube.com/watch?v=2yDv9FAiZX8
хубавите неща ги оставям за десерт. без излишни хвалебствия-явно жабешкото начало ти помага да се надскочиш с всеки следващ разказ.
впрочем и аз съм го правил този номер с изгубването на плажа. беше естествено още по соц времената когато не отвличаха хора на всеки километър, но в наши дни когато и 100кг бизнесмени изчезват си е малко страшно.
иначе много добре си преплела историята на героинята ти с тази на Н Портман
в Черният Лебед - и тя беше жертва на болни амбиции.
Поздрави!
реших да ти напиша тук...
Видях разговора ви при Ади и се замислих над нещо...
Според теб трудно ли им е на хората да оценят искреността и честността, дори и да ги заболи от нея? Бях искрена и честна с някой (който по известни и неизвестни причини е доста важен за мен) - казах му какво мисля за поведението му - и предполагам, че съм го наранила, но по-добре рани от истина зад която скрих обичта, отколкото рани от недомлъвки, клюки и безкрайни лабиринти без изход... Сетих се за едно клипче, което бях правила преди време - във финалната сцена Майкъл спука от бой Никита, но тя не само не му бе сърдита, ами искаше още, за да бъде елиминирано всякакво съмнение в отдела... Обичайно тези, които ни обичат ни претрепват най-здраво (пожелание или случайно), въпроса е да не бъде постоянна линия на поведение, а само когато се налага.... и едно такова случване, може би да бъде разсъждавано като пореден начин за запазване на обичта - принципно в живота бурите са повече от спокойните дни, мисля си....
Хубав следобед :))
http://vbox7.com/play:b0617956e5
Ели
така е в живота, бурите са повече от спокойните дни. Още веднъж ще кажа, не лепя етикети на хората - няма светли и тъмни, лоши и добри. Ако някой веднъж сбърка, това не значи, че е лош. Ако някой веднъж постъпи правилно, няма гаранция, че и следващия път ще успее. Шарени сме, животът е пъстър.
А аз ще остана отворена за всяка шарения, за всяко приятелство и нека аурата ми се изцапа във всички цветове на дъгата :))
Успешна седмица и мъдро да отсъждаш...:)
Поздрави!
Болката може да е непосилно голяма. Една благородна лъжа, която спестява непоносима болка, за мен е по-добрия вариант. Защото душевните рани болят повече от телесните и не зарастват. Както казва Факти:
"И няма буря в океана,
която със вълните си
да те срази,
моя незарастваща рана"
Имала съм ситуации в живота, когато съм предпочитала да ме излъжат, вместо да ме товарят с истината. Но не всеки умее да щади човека отсреща и да товари себе си, понякога изкушението да се изповядаш, да освободиш себе си и да облекчиш собствената си душа е толкова голямо, че не се замисляш за чуждата рана.
Колкото за клипчето, ако обичаш някой, не го претрепваш до смърт, без значение с каква цел. По скоро жертваш себе си, пребиваш себе си.
Уроците трябва да се учат с удоволствие, а не с бой :)
Но това са само мои размисли по принцип, всяка ситуация е различна и изисква различен подход. Вярвам, че си постъпила правилно в твоя случай.
незнам защо, но днес ми се прииска да те поздравя с една стара песничка...
Пускам ти я и ти се усмихвам, после пак си бягам по задачки...
Erasure - Always
http://vbox7.com/play:201d5e99
Ели
http://vbox7.com/play:05964013
07.06.2013 21:34
Аплодисменти за творбата.
Трудно е да си родител и да разбираш собственото си дете, да не го слагаш в рамки и коловози, да му дадеш свободата да избира само посоката и да се развива със своето собствено темпо.
Трудно е и да си дете и да разбираш собствените си родители понякога:))
От мен - поздравления и аплодисменти за цялото ти творчество! Много ми е приятно, че прочете и коментира. И винаги си добре дошла:)