Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2013 12:00 - ТРОШИЦИ ЛЮБОВ
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 13101 Коментари: 54 Гласове:
45

Последна промяна: 24.04.2013 12:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Звездна приказка

image


imageРаботният ден беше свършил отдавна, но за никъде не бързаше. Заключи и си тръгна бавно. Студът я блъсна в тъмнината, голямата пълна луна се цъклеше насреща, оранжева и далечна като несбъдната мечта. На спирката нямаше жив човек, само едно самотно куче гледаше тъжно. Сгуши се и зачака търпеливо в снега. Релсите изскърцаха като старите кости на погребан отдавна скелет и трамваят спря. Отвори широко светла уста и я погълна, за да я отнесе у дома. Бръкна в джоба си да потърси билет. Вместо това напипа странно парче хартия, извади го и го разгъна. Беше билет за „Лебедово езеро”. Погледна с недоумение, нямаше идея как се беше материализирал в джоба й. Започна да прехвърля наум събитията от деня. Не, нямаше кой да й пусне този билет в джоба. И все пак го виждаше съвсем ясно, пипаше хартията с ръце и датата за събитието беше следващата неделя...

Прибра го ядосано в джоба. Често й се случваше да забравя, но това вече беше върха! Нямаше никакви спомени за никакво езеро. Не беше го виждала, не беше го чувала, дори не го беше сънувала! Нищичко не разбираше. Пълна лудост! Учудването й се смени с усмивка, въображението й започна да работи и да измисля образа на идеалния мъж, който я е изненадал така приятно...

После изведнъж някой я потупа по рамото и я помоли да си покаже билетчето. Без да осъзнава какво прави му подаде билета за балетното представление.

- Млада госпожице, имате ли представа къде се намирате? Случайно да Ви приличам на лебед? Това е трамвай, а не опера! Покажете си картата или билетчето, иначе трябва да Ви глобя!

- Съжалявам, нямам друго. Имах и трамвайни билетчета, но сега вместо тях в джоба ми е този билет. Всъщност са два. Ето, вземете единия, перфорирайте го и да считаме въпроса за приключен?

- Платете си глобата, госпожице...

- Няма ли начин да направите пирует и да изчезнете като дим? Ето това е билетчето на дамата, проверете го.

Обърна се и го видя – слаб, с къдрава коса и ясни сиви очи. Черното му палто беше разкопчано, карираното шалче и чаровната му усмивка приятно я изненадаха. Отвори уста да каже нещо, но не можа. Измънка смутено някаква благодарност.

- Добре, влюбена, разсеяна или загубена госпожице... Очевидно имате късмет днес. Ей сега ще направя салто, двоен аксел и ще се приземя на уличната ледена пързалка. Всъщност сигурна ли сте, че палтото, което носите, е Вашето?

Чудо на чудесата... Откога контрольорите в градския транспорт имаха чувство за хумор? Откога в трамваите се возеха готини очилати мъже, които раздаваха безплатно билетчета?  Дали не сънуваше? А палтото си беше нейното. Сега вече не губеше себе си и вещите си, както когато беше дете...

Спомни си, как в първи клас загуби една дузина шапки и шалчета, за ужас на майка си. Работеше в трикотажна фабрика и постоянно носеше кълбета с прежда у дома. Вечер плетеше, плетеше – сигурно километри прежда б
еше изплела... и все не успяваше да навакса. Един път направи трампа и се върна с чуждо старо яке - просто беше със същия цвят като нейното, но два-три номера по-голямо. Забравяше да си обуе обувките и пристигаше в час по топлинки. Оставяше учебниците и тетрадките под чина и се прибираше с празна ученическа чанта у дома...

Успя да загуби и себе си на плажа, докато се опитваше да донесе кофичка с морска вода, за да построи пясъчен дворец до плажните кърпи.


image

Беше дребосъчка, но вървеше смело в джунглата от хора и чадъри. Стигна до морето, вълните близнаха розовите й петички със студени езичета, а тя тичаше край тях в мокрия студен пясък и рисуваше щастие с отпечатъците на малките си крачета. Сложи си герданче от едно зелено водорасло, събра няколко красиви мидички, после напълни кофичката. Тръгна обратно, криволичеше между наредените кърпи, докато накрая се загуби в този лабиринт. Тичаше отчаяно напред - назад, водата в кофичката се разплиска... Ревеше, а хората я гледаха чужди и неразбиращи. Eдна добра лелка я заведе при спасителите и обявиха името й по радиоточката. Седеше и чакаше да дойдат да я вземат. Чакаше на тръни, защото знаеше, че пак ще й се карат. И не сбърка, майка й беше побесняла:

- Как може да си толкова загубена, Ива! И 50 метра по права линия не можеш да извървиш сама! Знаеш ли как ни изплаши?

- Майко, аз не се изпл
аших. Знаех, че ще ме намериш. Съобщиха ми името по радиоточката. Всички на плажа ме познават. Аз съм вече морска звезда.

- Ох, детенце, детенце... Дали някога ще ти дойде акъла в главата? Ти си звездата на загубенячките, а аз съм нещастната ти майка... Още като се роди беше най-грозното и ревливо дете в целия родилен дом! А и с твоя инат ако не бях аз, нямаше кой да те отгледа!

- Щом не ме искаш, Нептун ще ме вземе. Ще стана морска звезда, ще видиш...

- Ха, ха, ха... Гледай само черен лебед да не станеш и пак да отлетиш в неизвестна посока, че тогава вече боят няма да ти се размине...


imageМълчеше и преглъщаше обидата, опитваше се да върви толкова бързо, колкото я дърпаше майка й, а стъпалцата й пареха от горещия пясък. Сълзите й се търкаляха, без да има кой да ги избърше. Когато стигнаха до багажа, вече ревеше с глас. Тогава баща й я погледна заплашително:

- Тихо! Затваряй си устата! Ако искаш реви, но без глас. Млък! Да не съм те чул и звук да издадеш повече, иначе ще има бой! За смях станахме с тебе, детенце!

Опитваше се да плаче беззвучно, но не можеше. Хлипаше и се задавяше, въздухът не й стигаше, задушаваше се до смърт. Искаше да избяга от вечно недоволните си родители.  Колко щеше да е хубаво да може да се гушне в скута на баба си или да прегърне дядо си, но сега те бяха далеч, далеч. Нямаше кой да я утеши.


imageКато черен лебед свикна да отлита и да се крие в своя собствен свят от фантазии и измислици. Дали беше няма като лебед или забравяше думите? Мълчеше като камък, говореше като звезда когато я изпитваха на дъската.  Съученичките й се плашеха от нея и я отбягваха. Знаеха, че е изперкала зубърка и не я канеха на купони. За учудване на майка си издържа приемните изпити и влезе в елитно училище, а после в елитен университет. Накрая започна престижна работа. А майка й продължаваше да се чуди как така точно нея взеха, без протекции и връзки... Голяма порасна, а не можеше да разбере, себе си ли убеждава или майка си, че  наистина е звезда. Нещастна звезда. Думите на майка й за пореден път я провокираха, до смърт:

- Как можа да станеш такъв темерут,  какво си се свряла като стара баба в тая стая и само четеш! Вземи излез навън с приятели, иди на кино, на танци. Твоите връстнички вече гаджета на малкия си пръст въртят! Изпожениха се, деца родиха, а ти все сама си кукаш и стара мома ще си останеш!

Не й вървеше в любовта. Хубавичка беше, но суха, дървена, строга – трудно някой се престрашаваше да я заговори. А когато го направеше, срещаше само глухо мълчание и неясна съпротива. Мъжете, които харесваше, се влюбваха в грозноватички, но общителни момичета с чувство за хумор...

През целия си живот беше завързана като с тънка невидима нишка с майка си. Отдалечаваше се, за да поеме imageследващото предизвикателство, да устои на следващата буря, размотаваше кълбото на живота. Но после неизменно кълбото се навиваше обратно и нишката между нея и майка й се скъсяваше, тя се връщаше, за да провери, дали майка й е доволна, дали одобрява, дали я обича. А майка й оставаше желязна, строга и убийствено критична - винаги.


Вече беше голяма, живееше, работеше и се издържаше сама. Не губеше себе си и вещите си, но като че ли губеше майка си, най-обичания и най-важния човек в живота си... Животът й беше преминал като на лента пред очите й, докато трамваят се поклащаше и тракаше към нейната спирка. Трябваше скоро да слиза. Унесена в мислите си беше забравила да благодари на своя спасител. Той седеше две седалки напред и четеше съсредоточено дебела книга.

imageСъдбата й беше пратила два билета за балет. Дали да не му ги подари? Той сигурно ще има с кого да отиде на представлението. Знаеше много добре какво би казала майка й, познаваше мислите й до болка... той никога не би избрал нея!  Майка й за пореден път я провокираше да докаже себе си, да скъса отънялата нишка на кълбото, да хвърчи на свобода и да послуша собствената си интуиция. Обичаше много тази жена! Без нея нямаше да е това, което е... нещастна звезда с успешна кариера или ням черен лебед? Време беше да смени черната си перушина с бяла!

Събра сили да опита - приближи се бавно и незабелязано пусна единия билет в джоба на палтото му. Той не усети нищо, четеше съсредоточено. После продължи към вратата и слезе на спирката. Вървеше към къщи, стискаше другия билет и се усмихваше на оранжевата луна. Тананикаше си весело детска песничка:

"Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти."


Беше направила щуротия и се чувстваше прекрасно. Нямаше да навива ново кълбо и да връзва любовни въжета. Нямаше да бъде като майка си, макар че много я обичаше. Щеше да пуска трошици любов и усмихнати билетчета. Знаеше, че по тях Той и Любовта ще намерят пътя към нея и ще дойдат в живота й.



image
 












Гласувай:
46
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kometapg - Страшно много ми хареса! Прочетох с ...
06.04.2013 12:20
Страшно много ми хареса! Прочетох с огромно удоволсвие! :)
цитирай
2. coacoa11 - Благодаря, kometapg, и добре до...
06.04.2013 12:28
Благодаря, kometapg,
и добре дошла. Давам повод да поговорим за старите детски спомени, за взаимоотношенията деца - родители...
Нека всеки се чувства свободен да сподели детския спомен, който ще помни до края на живота си.
цитирай
3. irida - Хареса ми!
06.04.2013 13:20
"Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти."
цитирай
4. angpiskova - И на
06.04.2013 13:38
мен ми хареса!
цитирай
5. arrow11 - Къде, къде е този бански на лалет...
06.04.2013 13:42
Къде, къде е този бански на лалета?
Трябва ми спешно -
подарък за една Жулиета :))
цитирай
6. djani - Прекрасно! Чудесна история, НО...
06.04.2013 13:44
Издава много комплексди. Дано не са авторските?!
цитирай
7. coacoa11 - :)Здравей, Джани,
06.04.2013 14:05
Когато родителите са много критични, децата имат стимул да се развиват и да се доказват, да стават по-добри, ако не от друго - то поне от инат... От друга страна остава ниското самочувствие и прекалената самокритичност, усещането за нещастие. Доста деца са били наказвани и с бой... Това се опитах да нарисувам.
Ще пробвам и обратния вариант - когато родителите непрекъснато хвалят и поощряват детето, без да посочват грешките и пропуските му... Разглезените деца трудно постигат нещо в живота си, но може би са по-щастливи :)
Предполагам, че твоите родители са били от строгите, сподели нещо от детството си, какво си спомняш?
цитирай
8. coacoa11 - Arrow!!! Недей да излагаш фам...
06.04.2013 14:07
Arrow!!!
Недей да излагаш фамилията 11! Само Жулиети ти се въртят из главата :)
Хайде по-сериозно, разкажи нещо детско, де...
цитирай
9. coacoa11 - irida, angpiskova, за мен е чест, че ...
06.04.2013 14:20
irida, angpiskova,
за мен е чест, че прочетохте. Благодаря!
цитирай
10. coacoa11 - :)
06.04.2013 14:56
специален поздрав за бащите, които пеят
"I'm a Daddy and I know it" вместо "I'm sexy and I know it"
http://www.youtube.com/watch?v=j8xcBmj1sn8

специален поздрав за майките:
http://www.youtube.com/watch?v=lQc4eWIo1KM
http://www.youtube.com/watch?v=jANXQFglKd0
http://www.youtube.com/watch?v=GSwNuXb_bIg

и много специален поздрав за умните деца:
http://www.youtube.com/watch?v=befdapE_zfE
цитирай
11. aip55 - Уфффф
06.04.2013 15:04
Пак ни извъртя красотата на мислите ти. След прочета дълго мислих за това, което си написала. Ежедневни истини от страна на родителите, които попарват детското мислене и въображение. По някога замислени в ежедневието ни, пренебрегваме най - важното, да се отнасяме с разбиране към мислите и мечтите на децата ни. Виновните сме ние. Метафората: Релсите изскърцаха като старите кости на погребан отдавна скелет и трамваят спря." e чудесно сравнение - добра фантазия, което винаги съм ценял това за, което пишеш. Приятно е, че се развихри отново в блоговото ни пространство. Хубав уикенд и порой от усмивки и щастливи мигове......
цитирай
12. coacoa11 - Aip, ти веднага започваш да се уп...
06.04.2013 20:11
Aip, ти веднага започваш да се упрекваш... недей. Няма идеален родител, винаги може и по-добре. Сигурно много неща би направил различно, ако сега си родител. Но за твое утешение ще ти кажа, че природата винаги дава втори шанс - дай боже да се изявиш като любимия дядо, пожелавам ти го от все сърце :)
Интересно е как ние се справяме като родители, но самооценка могат да направят само хората, които имат деца и то не малки, а пораснали деца - да кажем 20 -30 годишни, останалите все още е рано да се самооценяват. Затова въпросът ми беше как нашите родители са се справили, как ние ги оценяваме и в тази връзка някой ярък спомен да изникне...
Интересно ми стана, че никой не сподели смешна детска историйка. Дали няма или никой не обича да изпада в откровения публично се питам...
Аз мога да споделя, че веднъж вбесих майка си, не помня точно с какво и естествено тя се опита да ме набие. Не можа, защото избягах в хола и започнах да тичам около голямата маса. Тя тичаше след мене, но беше пълничка, а аз - щиглец и наистина нямаше никакъв шанс да ме настигне и да ме поступа, колкото и да съм си го заслужавала. Та така - поиграхме си на гоненица около масата, а после на нея й мина и се смяхме много...
цитирай
13. travell - ! ОТЛИЧЕН 6+
06.04.2013 20:13
Без излишен коментар, определено това бе най-доброто досега. Дори братя Грим биха го чели с интерес вечер преди лягане. :)))
цитирай
14. coacoa11 - Благодаря за оценката. Харесвам ...
06.04.2013 20:44
Благодаря за оценката. Харесвам приказките на братя Грим, дори съм посетила родното им място:). Още не съм гледала осъвременения вариант на "Хензел и Гретел", който тръгна по кината:
http://trailerx.com/film/henzel-i-gretel-lovci-na-veshtici.html

Интересен факт е, че като пример за интерпретация при превода се дават заглавията на приказките от Братя Грим, които са претърпели през десетилетията по няколко варианта. "Хензел и Гретел" се е наричала "Ганчо и Ганка" (1903), "Иванчо и Маргаритка" (1918), "Иванчо и Марийка" (1940), "Симидената къщичка" (1947)
цитирай
15. aip55 - Aip, ти веднага започваш да се уп...
06.04.2013 22:06
coacoa11 написа:
Aip, ти веднага започваш да се упрекваш... недей. Няма идеален родител, винаги може и по-добре. Сигурно много неща би направил различно, ако сега си родител. Но за твое утешение ще ти кажа, че природата винаги дава втори шанс - дай боже да се изявиш като любимия дядо, пожелавам ти го от все сърце :)
Интересно е как ние се справяме като родители, но самооценка могат да направят само хората, които имат деца и то не малки, а пораснали деца - да кажем 20 -30 годишни, останалите все още е рано да се самооценяват. Затова въпросът ми беше как нашите родители са се справили, как ние ги оценяваме и в тази връзка някой ярък спомен да изникне...
Интересно ми стана, че никой не сподели смешна детска историйка. Дали няма или никой не обича да изпада в откровения публично се питам...
Аз мога да споделя, че веднъж вбесих майка си, не помня точно с какво и естествено тя се опита да ме набие. Не можа, защото избягах в хола и започнах да тичам около голямата маса. Тя тичаше след мене, но беше пълничка, а аз - щиглец и наистина нямаше никакъв шанс да ме настигне и да ме поступа, колкото и да съм си го заслужавала. Та така - поиграхме си на гоненица около масата, а после на нея й мина и се смяхме много...

Е съгласен съм с тебе. Ще споделя една историика. Когато синът ми беше на две годинки, се звънна на вратата.
- Жена ми попита кой е ? - чу се отговор, че е дядо ми
- момент - каза жена ми и отвори вратата.
А сина ми се заоглежда , взе да търси нещо и накрая попита майка си:
- Мамо къде е МОМЕНТА?....... Падна много смях. Смях ме се от сърце.
цитирай
16. troia - Я каква
06.04.2013 23:09
изненада..очаквах замъци, чудовища...а то сериозна тема. Стана ми мъчно за твоята героиня, но все пак завършва оптимистично. Живота на различните винаги е труден, но с малко късмет те се" надушват". Най-мразя да слушам как някои родители непрекъснато се оплакват от децата си като че ли да чужди или са ги намерели на улицата.. Поздрави и приятна вечер, приятелче!:))
цитирай
17. coacoa11 - Мерси, Троя :)Хайде вдъхновявай ...
07.04.2013 08:39
Мерси, Троя :)
Хайде вдъхновявай се и ти с някой детски спомен?
Мисля си, че спомените на децата днес ще са много по-различни от нашите :)
Спомени от модерните времена:

Моя колежка наскоро се оплака, че синът й - на 12 години успял да смени паролата на домашния компютър и опразнил кредитната й карта, купувайки си онлайн герои и снаряжение за любимата виртуална игра... Предполагам, че ще остане незабравим детски спомен...

Друга колежка била толкова възхитена от новата татуировка на дъщеря си, че тя й предложила да я заведе да й направят и на нея същата...
А майката и показала своята по-голяма и хубава татуировка :))
http://www.youtube.com/watch?v=R6X992Q3iAo

или мама разбира от плаката на улицата за новата работа на дъщеря си :))
http://www.youtube.com/watch?v=mG0H94HUyTc

или ... изненада, баща ми се жени:)
http://www.youtube.com/watch?v=wvCSz364KM0

или бабата с изненада разбира, че внучката обича ... ягоди :))
http://www.youtube.com/watch?v=-4QQQ39-_JM

Започвам да харесвам френските коли, и не само...:)) Най-сърдечни поздрави и на теб!!!
цитирай
18. coacoa11 - Браво! Добро начало! Хайде, дано и ...
07.04.2013 08:48
Браво! Добро начало! Хайде, дано и други смехории да има скоро...
aip55 написа:

Е съгласен съм с тебе. Ще споделя една историика. Когато синът ми беше на две годинки, се звънна на вратата.
- Жена ми попита кой е ? - чу се отговор, че е дядо ми
- момент - каза жена ми и отвори вратата.
А сина ми се заоглежда , взе да търси нещо и накрая попита майка си:
- Мамо къде е МОМЕНТА?....... Падна много смях. Смях ме се от сърце.

цитирай
19. iuta - Много интересен и вълнуващ разказ!
07.04.2013 11:10
Много интересен и вълнуващ разказ!
цитирай
20. gladiatoryt - Много любопитни илюстрации имаш ...
07.04.2013 11:16
Много любопитни илюстрации имаш към разказа. Смятам, че е доста добър, може би само дето е малко дългичък.
цитирай
21. dushevadka - Харесах много!!!!!
07.04.2013 11:24
Харесах много!!!!!
цитирай
22. makont - Здравей, пишеш много хубаво и засягаш много интересни теми.
07.04.2013 11:56
Просто нямам време да чета, за което съжалявам, но сега в момент на кратка почивка прочетох целия разказ. Само дето не се разплаках от неволите на малкото момиченце. Почти всички сме израсли в отношения родител-дете, точно от този вид. Моята майка също беше много строга и винаги ми вменяваше, че :от теб нищо няма да стане", но просто си нямаше напредстава с кой си има работа. Това адски ме нахъсваше и винаги успявах да и натрия носа. Беше като един вид двубой. Най-много ме е боляло това, че не искаше да ме гушка и целува. Пък аз съм страшно гугушливо (това си е моя думичка, значи любвеобвилност) същество. Няма да забравя, веднъж леля ми, бог да я прости, хвана ръцете на мама зад един стол, така, че да не може да мърда и ми каза: Майче, ела сега я нацелувай и нагушкай тая твоя майка. Е, възползвах се, знае, че е насила, но така я гушках и целувах, а тя не можеше да мърда. Сега не пропускам да раздам ласки на децата си, големият не обичаше много, много, но малкият е гушкач като мен, а когато никой не иска да се гушка, мопсовете са под ръка, те поне никога не отказват и винаги са готови за ласки. Усмихнат неделен ден, Жабче!
цитирай
23. mariniki - много красива приказка...
07.04.2013 13:34
особено ми хареса финалът... топла, макар
и дъждовна усмивка за теб...
цитирай
24. kanibal - Това твоето бих нарекъл жабешки ...
07.04.2013 13:44
Това твоето бих нарекъл жабешки реализъм,хахахаха.
цитирай
25. etyna - Не може
07.04.2013 14:53
да не дойде принца, моя малка, красива Одета...
цитирай
26. coacoa11 - Хей, Гладиаторе, здравей, Кое да ...
07.04.2013 17:02
Хей, Гладиаторе, здравей,
Кое да махна - началото, края или средата :)) Илюстрациите не са мои, то е ясно, но добре съм ги подбрала, нали? А клипчетата харесват ли ти?
gladiatoryt написа:
Много любопитни илюстрации имаш към разказа. Смятам, че е доста добър, може би само дето е малко дългичък.

цитирай
27. coacoa11 - Мерси, Iuta, ти пък напиши едно и...
07.04.2013 17:05
Мерси, Iuta,
ти пък напиши едно интересно и вълнуващо стихотворение! За някой позабравен детски спомен...
анонимен написа:
Много интересен и вълнуващ разказ!

цитирай
28. coacoa11 - Ясно, Душевадке, аз и от първият път ...
07.04.2013 17:07
Ясно, Душевадке,
аз и от първия път разбрах, няма нужда да повтаряш!
Вади сега от душата си някой детски спомен, лиричен, прозаичен, какъвто ти дойде на езика.
анонимен написа:
Харесах много!!!!!

цитирай
29. coacoa11 - Леле, как точно и кратко си го каз...
07.04.2013 17:14
Леле, как точно и кратко си го казала!!!
Така си беше навремето - гушкането и целувките се считаха за лигавщини...
Даже "мамо" беше глезотия, само официалното "майко" беше разрешено :)
Иначе сме се гушкали с моята майка - топлеше ми крачетата, докато ме караше да спя следобяд, а аз й бърках в носа с пръстче, за да я събудя, беше ми скучно. После ми е разказвала, колко много е била уморена и как й се е спяло, пък аз съм я събуждала... А баща ми беше толкова строг, че не смеех дори да го погледна в очите :)) Смехории от старите времена :)
makont написа:
Просто нямам време да чета, за което съжалявам, но сега в момент на кратка почивка прочетох целия разказ. Само дето не се разплаках от неволите на малкото момиченце. Почти всички сме израсли в отношения родител-дете, точно от този вид. Моята майка също беше много строга и винаги ми вменяваше, че :от теб нищо няма да стане", но просто си нямаше напредстава с кой си има работа. Това адски ме нахъсваше и винаги успявах да и натрия носа. Беше като един вид двубой. Най-много ме е боляло това, че не искаше да ме гушка и целува. Пък аз съм страшно гугушливо (това си е моя думичка, значи любвеобвилност) същество. Няма да забравя, веднъж леля ми, бог да я прости, хвана ръцете на мама зад един стол, така, че да не може да мърда и ми каза: Майче, ела сега я нацелувай и нагушкай тая твоя майка. Е, възползвах се, знае, че е насила, но така я гушках и целувах, а тя не можеше да мърда. Сега не пропускам да раздам ласки на децата си, големият не обичаше много, много, но малкият е гушкач като мен, а когато никой не иска да се гушка, мопсовете са под ръка, те поне никога не отказват и винаги са готови за ласки. Усмихнат неделен ден, Жабче!

цитирай
30. coacoa11 - Благодаря, Mariniki,
07.04.2013 17:16
Знам, колко харесваш дъжда...
mariniki написа:
особено ми хареса финалът... топла, макар
и дъждовна усмивка за теб...

цитирай
31. coacoa11 - Здравей, Етина :))
07.04.2013 17:37
Принцове много - истински, фалшиви... Обичаме някого до смърт, после идва друг, обичаме го до живот... :) Но майката е една. С една дума може да те убие, с една дума може да ти даде крила. Поздрав за теб с една песен от друг блог, струва ми се подходяща за отношенията между хората въобще: "Toо close to love you", Alex Clare
http://www.youtube.com/watch?v=zYXjLbMZFmo
или коментарите тук: :)
http://jabog.blog.bg/muzika/2013/01/26/alex-claire-too-close-liubov-po-vreme-na-kendo.1046515
etyna написа:
да не дойде принца, моя малка, красива Одета...

цитирай
32. coacoa11 - Канибале, моето е жабешки реали...
07.04.2013 17:41
Канибале, моето е жабешки реализъм, а твоето стихо от днес - канибалска еротика, а? Хубаво и както се казва - класика :))

kanibal написа:
Това твоето бих нарекъл жабешки реализъм,хахахаха.

цитирай
33. arrow11 - :)) Ето го детското
07.04.2013 18:39
Баба Жаба от сън се събуди,
лапна бързо две-три пеперуди,
след закуската обилна
почна да я мъчи жажда силна!
Пийна две-три чаши топъл грог,
размечта се за зелен жабок!!!
Плавници червени с токчета обу си,
плисирана розова поличка нахлузи
сложи руж на краставите бузи...
Скочи бързо в лодка от листо,
подкара я с клечка вместо с весло.
Работа я чакаше от вечер до зори -
поповите лъжички да брои.
Започна без да мисли - едно, две, три
кой ли под вода се скри?
Изгуби тя поповите лъжички,
на вилички обърнаха се всички...
После няколко попови прасенца
притичаха без обущенца.
Главата й се мае, да брои не знае...
Трябва да намери тя жабок напет,
да знае да брои поне до ... петдесет и пет!


цитирай
34. hloris - Просто се прехласнах изцяло и тотално...
07.04.2013 22:06
Жабка-Шехерезада сладки приказки реди
и от удоволствие притварям аз очи,
унесена,потънала в захлас,размечтана
за господина със сините очи, който щом
бръкне в балтона мигом ще съзре
късче от едно сърце,сърце на едно дете,
което себе си на Черен лебед оприличава,
щом в балета на живота то попада...

Очарована съм,моите най-искрени и сърдечни поздрави!
:)))
цитирай
35. coacoa11 - Ей, Хлорис, Цветенце, мерси за х...
07.04.2013 22:34
Ей, Хлорис, Цветенце,
мерси за хубавото стихотворенийце... ще се реванширам някой път - ще ти напиша и една клюкарска приказчица, искаш ли :)) Ти само сега гледай да спреш реалната клюкарка да не прави повече пакости. Успех, миличка!!!
цитирай
36. faktifakti - пишеш прекрасно
08.04.2013 08:38
поздрав
цитирай
37. coacoa11 - Мерси, Факти! Де да имах само твоята ...
09.04.2013 08:16
Мерси, Факти! Де да имах само твоята фантазия :)
цитирай
38. hristo27 - Само една дума: ЧУДЕСНО!
09.04.2013 08:38
Само една дума:
ЧУДЕСНО!
цитирай
39. coacoa11 - :)
09.04.2013 12:29
Мерси, Христо, но си чакам вицовете...

Държавният балет на Чукотка е на гастрол във Франция. Играят “Лебедово езеро”. Колосален успех.След представлението интервюират ръководителя на трупата:
- Колко време репетирахте, за да постигнете това съвършенство?
- Шест месеца и две седмици. Всъщност, репетирахме само две седмици, а шест месеца се опитвах да им обясня какво е това лебед.
цитирай
40. cinderellathespy - Добра нощ пред Лека нощ :)
10.04.2013 00:59
Не съм го гледала този филм с Натали Портман, а явно трябва...
Разказаната история ми напомни за отношенията между моя близка приятелка и майка И... Хубавото е, че с годините нещата между тях се промениха в позитивна посока, а тя събра смелост да преследва собствените си мечти, а не тези на родителите си. Относно творенето на чудеса в ежедневието - ами аз го умея това отдавна, како Жабке :) Пускам ги "билетите" в очаквани и неочаквани моменти ;) Последно на 1.04 залепих една цветна пеперуда в горния ляв ъгъл на РС монитора на колежката ми от съседната стая (без тя да види, а после бях адски щастлива на усмихнатото И лице, когато забеляза изненадката), помня как преди няколко години в съдебната зала докараха задържан хулиган, който беше бос. Докато траеше делото, дадох парички и пратих един служител от конвоя до пазара - беше петък, лято, да му купи поне едни джапанки. Така въпросния господин си тръгна от залата и замина за ареста обут накрая ;) Още помня една случка от студентските години - пътувах с автобус 280 за студентски град, отивах при едни приятелки. Возех се права, незнам какво изражение съм имала (явно тъжно), но в един момент малко преди вратите на автобуса да се отворят на поредната спирка по рамото ме потупа непознато момиче. Усмихна ми се и ми подаде една бележка, после се обърна, в същия момент автобуса спря на спирката и въпросното момиче слезе. До колкото си спомням сега на бележката имаше написана някаква мисъл за сила, кураж и подкрепа(!) Чудесата вървят рамо до рамо с нас, како Жабуранке, просто е достатъчно малко по-внимателно да се вглеждаме, за да ги забелязваме Винаги!
Чудесен разказ! Поучителен! Благодаря за удоволствието!
Спокойна нощ и до скоро!:)
цитирай
41. coacoa11 - Благодаря за споделеното, прек...
10.04.2013 10:45
Благодаря за споделеното, прекрасна ми шпионска Фейо :))
И продължавай да правиш хубави магии всеки ден. Настроението и усмивките ти са заразителни...
Сърдечни поздрави и до скоро:)
цитирай
42. hristo27 - Мерси, Христо, но си чакам вицов...
10.04.2013 13:32
coacoa11 написа:
Мерси, Христо, но си чакам вицовете...

Държавният балет на Чукотка е на гастрол във Франция. Играят “Лебедово езеро”. Колосален успех.След представлението интервюират ръководителя на трупата:
- Колко време репетирахте, за да постигнете това съвършенство?
- Шест месеца и две седмици. Всъщност, репетирахме само две седмици, а шест месеца се опитвах да им обясня какво е това лебед.



..........................................................................
Eто нещо, което очакваше:


"Човек веднъж роден, е длъжен да разбере - няма връщане назад!"
..........................................................................

"На мъжете също не им е леко. Понякога срещат жената на своите мечти, но се оказва, че тя вече или е омъжена, или има любовник!..."



цитирай
43. gosho568 - Браво! Много ми харесват твоите ...
10.04.2013 17:58
Браво! Много ми харесват твоите разкази и всеки път ги чета с голям интерес! Поздрави! ;)
цитирай
44. coacoa11 - благодаря! и аз свикнах да научавам ...
10.04.2013 20:36
благодаря! и аз свикнах да научавам новините при теб :))
http://www.youtube.com/watch?v=2yDv9FAiZX8
цитирай
45. jabog - чак сега успях да си седна жабешкото ...
15.04.2013 19:22
чак сега успях да си седна жабешкото дупе и да го прочета на спокойствие.
хубавите неща ги оставям за десерт. без излишни хвалебствия-явно жабешкото начало ти помага да се надскочиш с всеки следващ разказ.
впрочем и аз съм го правил този номер с изгубването на плажа. беше естествено още по соц времената когато не отвличаха хора на всеки километър, но в наши дни когато и 100кг бизнесмени изчезват си е малко страшно.
иначе много добре си преплела историята на героинята ти с тази на Н Портман
в Черният Лебед - и тя беше жертва на болни амбиции.
цитирай
46. coacoa11 - кой ли не се е губил като малък ? ва...
16.04.2013 08:37
кой ли не се е губил като малък ? важното е да се намираш, по някое време :))
цитирай
47. ishchel - Много е хубаво:)
16.04.2013 14:21
Нямам какво да добавя:)
Поздрави!
цитирай
48. cinderellathespy - Думи
21.04.2013 15:25
Жабка,
реших да ти напиша тук...
Видях разговора ви при Ади и се замислих над нещо...
Според теб трудно ли им е на хората да оценят искреността и честността, дори и да ги заболи от нея? Бях искрена и честна с някой (който по известни и неизвестни причини е доста важен за мен) - казах му какво мисля за поведението му - и предполагам, че съм го наранила, но по-добре рани от истина зад която скрих обичта, отколкото рани от недомлъвки, клюки и безкрайни лабиринти без изход... Сетих се за едно клипче, което бях правила преди време - във финалната сцена Майкъл спука от бой Никита, но тя не само не му бе сърдита, ами искаше още, за да бъде елиминирано всякакво съмнение в отдела... Обичайно тези, които ни обичат ни претрепват най-здраво (пожелание или случайно), въпроса е да не бъде постоянна линия на поведение, а само когато се налага.... и едно такова случване, може би да бъде разсъждавано като пореден начин за запазване на обичта - принципно в живота бурите са повече от спокойните дни, мисля си....
Хубав следобед :))

http://vbox7.com/play:b0617956e5

Ели
цитирай
49. coacoa11 - Мерси за включването, Шпионке, ...
22.04.2013 01:08
Мерси за включването, Шпионке,
така е в живота, бурите са повече от спокойните дни. Още веднъж ще кажа, не лепя етикети на хората - няма светли и тъмни, лоши и добри. Ако някой веднъж сбърка, това не значи, че е лош. Ако някой веднъж постъпи правилно, няма гаранция, че и следващия път ще успее. Шарени сме, животът е пъстър.
А аз ще остана отворена за всяка шарения, за всяко приятелство и нека аурата ми се изцапа във всички цветове на дъгата :))
Успешна седмица и мъдро да отсъждаш...:)
Поздрави!
цитирай
50. coacoa11 - Извинявам се, че не отговорих на ...
22.04.2013 17:51
Извинявам се, че не отговорих на въпроса ти - да, понякога е трудно да оцениш искреността и честността...
Болката може да е непосилно голяма. Една благородна лъжа, която спестява непоносима болка, за мен е по-добрия вариант. Защото душевните рани болят повече от телесните и не зарастват. Както казва Факти:
"И няма буря в океана,
която със вълните си
да те срази,
моя незарастваща рана"
Имала съм ситуации в живота, когато съм предпочитала да ме излъжат, вместо да ме товарят с истината. Но не всеки умее да щади човека отсреща и да товари себе си, понякога изкушението да се изповядаш, да освободиш себе си и да облекчиш собствената си душа е толкова голямо, че не се замисляш за чуждата рана.
Колкото за клипчето, ако обичаш някой, не го претрепваш до смърт, без значение с каква цел. По скоро жертваш себе си, пребиваш себе си.
Уроците трябва да се учат с удоволствие, а не с бой :)
Но това са само мои размисли по принцип, всяка ситуация е различна и изисква различен подход. Вярвам, че си постъпила правилно в твоя случай.
цитирай
51. cinderellathespy - :)
28.05.2013 10:36
Како Жабке,
незнам защо, но днес ми се прииска да те поздравя с една стара песничка...
Пускам ти я и ти се усмихвам, после пак си бягам по задачки...

Erasure - Always
http://vbox7.com/play:201d5e99

Ели
цитирай
52. coacoa11 - Закъснял поздрав и за теб, Шпионке ...
05.06.2013 16:48
Закъснял поздрав и за теб, Шпионке :)
http://vbox7.com/play:05964013
цитирай
53. calli - Поздрав.
07.06.2013 21:34
Хареса ми темата...много. Пишеш много увлекателно и се чете с лекота. Замисляща творба, несъмнено. Трудно е да си родител, но нищо не може да те оправдае, ако детето ти не чувства любовта ти от първия дъх, който е поело. Прекалената строгост, както и обратното- прекаленото безпричинно издигане в култ на детето води до трайни следи в съзнанието после. Дано да съумяваме да намерим златната среда- детето да знае, че във всеки момент сме зад него и ще го подкрепим. И придавайки му собствените си ценности, съумеем да му помогнем да се превърне в истински уважаващ себе си човек.
Аплодисменти за творбата.
цитирай
54. coacoa11 - Здравей, Calli, толкова си права за ...
17.07.2013 00:43
Здравей, Calli, толкова си права за златната среда...
Трудно е да си родител и да разбираш собственото си дете, да не го слагаш в рамки и коловози, да му дадеш свободата да избира само посоката и да се развива със своето собствено темпо.
Трудно е и да си дете и да разбираш собствените си родители понякога:))
От мен - поздравления и аплодисменти за цялото ти творчество! Много ми е приятно, че прочете и коментира. И винаги си добре дошла:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 248693
Постинги: 44
Коментари: 791
Гласове: 2782
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031