Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2013 19:52 - ТЯЛО НА ЖЕНА, ДУША НА РУСАЛКА
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 19180 Коментари: 45 Гласове:
36

Последна промяна: 14.02.2013 08:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Океанска приказка


image

Преди много години, през пет бурни океана и десет  развълнувани морета, в малък тих аквариум на края на света плувала една пораснала русалка с красиви крака. Любимият й Океан я удрял в скалите с жестокия си прибой, но тя била  свикнала с тежкия му характер и със студената му прегръдка. С мазохистично удоволствие го предизвиквала и го оставяла да излива бесовете си върху беззащитното й тяло, докато душата й слагала криле и бродела като скитница без материално въплъщение. Отдавна била започнала да живее извън тялото си.  Вбесявала го, защото посрещала тежките му ръце с усмивка. Звук не издавала, когато той кипял и се разбивал в тялото й на горчива пяна, докато капне от умора. После я оставял да се свива на топка. Поглеждала го с големите си очи - благодаряла безмълвно и не задавала неми въпроси. Не чакала отговори. Знаела защо. Знаела всичко. Смирено понасяла вината и наказанието си, за да го ощастливи. Не искала да избяга, не можела да се спаси, посрещала търпеливо съдбата си. Радвала се, че не е безразличен. Обичала го още повече.


После той, неудовлетворен и виновен, се изнизвал гузно в своя виртуален свят и се възнасял в синевата на седмото небе, за да намери възвишения духовен рай. Сътворявал щастие в рими и любовни метафори, опивал се в радостен екстаз и благоговение. Тялото му болеело и му изневерявало, а душата му страдала и не искала да приеме това предателство. Реалността му пречела да живее и да се чувства пълноценен. Когато най-близките му не го разбирали и му станали най-чужди, там, в нематериалния, ефирен свят изживявал най-чистите чувства, най-съкровената любов, най-вярното приятелство и истинския си живот. Мислите му преминавали всякакви граници и пространства, образите му били толкова ярки и живи, желанията му  - безумно страстни и диви. Жените го харесвали, обожавали и обожествявали, а той пиел от този сладък наркотичен нектар и неусетно се пристрастявал.


А тя се мятала като риба на сухо и търсела вода, за да потопи умрялата си кожа. Само там, в свободата на водата, тялото и душата й отново се сливали в едно, за да се пречистят и преоткрият. Потапяла се и се лекувала, а мъртвите люспи на болката падали. Сливала се с чистото и бистрото и споделяла без думи всичко, все едно говорела с най-добрия си приятел.

Ето най-после... усетила блаженство с голото си тяло. Отпуснала се и се разляла в безтегловността и лекотата, каквито само водата можела да й даде. Намокрила кожата, косата и усмивката. Стоплила премръзналите си крака и душата си. Забравила за всичко и се потопила в мига на наслада. Потопила се в басейна цялата.


image




Светлината от замъглените прозорци на градската баня протягала палави лъчи и ходела по водата с безплътни крака. Играела си, въртяла спирали и кръгчета в нереални виолетови отблясъци и сияела. Мъгла от пара, шуртяща вода и голи тела. Водопад от глъч, смях и рев.

Жива вода течала без да спира и преливала, кристално чиста и гореща като циганска любов. Топлина, в която кипял бурно и процъфтявал живот. Цигански вивариум - на потрошените плочки, под излющения мухлясал таван, сред изхабения и износен до пълна мизерия интериор. Приседнала на стълбичките от грапава мозайка в басейна. Черните и бели камъчета я боцкали леко по дупето, а водата пускала парещи иглички, които я карали да тръпне в екстаз. До нея две мургави хлапета плували весело като жабчета и се радвали по детски на водния рай. Веднъж в седмицата можели да се измият,  да стоплят телца, да поплуват и да си поиграят във водата. Било като ритуал на чистотата, като празник на непринудената радост. Цигански кеф.


Погледнала тялото си - хубаво било, макар и нашарено и обезобразено от редовните побоища. Синките във всички нюанси на дъгата стоели като татуировки на срама и обидата. Като целувки на възмездието за нереализирания живот  в безплодната й утроба. От малка обичала татуировките.  Върнала се назад, в детските си спомени. Била израсла като циганче. Припомнила си дългата опашка пред градската баня. Сапунът с аромат на липа. Срамът на майка й в съблекалнята, когато видяла как била изрисувала любимата си детска песничка върху цялото си тяло с червен флумастер. Пилето се мъдрело на левия й крак, кончето било на пъпчето, а две рогати дяволчета танцували близо до наболите й гърди. Ужасссс...

Затананикала наум детските си спомени, които се материализирали по странен начин в живота й:


"Представи си, како Пено, живо пиле да умре,image
после пак да се съвземе и да почне да кълве.
Кон излязъл на полето, глътнал въздух и умрял -
възкачил се на небето, и какво ли там видял?

Ангели крилати играят бейзбол,
черни дяволи рогати вихрят се във рокендрол.
А стига бе!"


Обичал хубавите чужди жени, но не можел да люби никоя. Тялото и болният му мозък му пречели.  А тя, неговата ревнива русалка, го завличала на дъното на океанския му ад и го давела в мъка и безсилие. Събуждала звяра в него. Отблъсквал я по всички възможни начини. Накрая боят се превърнал в единствения начин да докаже силата и мъжествеността си. Отвращавал се от себе си, не можел да продължава така. Един ден просто излязъл от коритото си без да се сбогува и не се върнал повече вкъщи.


Тъгувала без него, сама между четири стени в лудите тихи нощи. Обвинявала се, самонаказвала се, страдала. После започнала да се съвзема бавно, като умрялото пиле, за да започне да кълве. Помислила си за нейния реално умрял кон, който в момента сигурно се възнасял във виртуалния рай. Усмихнала се и решила да го възседне и да го поязди до седмото небе. Щяла да се вихри в рокендрол. Ех, тези коварни детски песнички...


Била русалка с много хубави крака. Обичала да танцува. Рокендрол, танго, салса, бачата - мъжете се редяли на опашка да й партнират. Новият клуб й харесвал, идвала с удоволствие и се потрошавала от танци. Прибирала се щастлива и изнемощяла и се опитвала да го забрави. Само реално, защото дебнела всеки негов ход във виртуалното пространство. Четяла стиховете му и събличала душата му с горещи коментари. Бавно и полека влизала под кожата му и завладявала ума му.


image

Здравей, Оушън, ти си като мечтана фантазия в зелено. Чета те ненаситно и всеки път жадувам да отпия отново от твоето вълшебно слово. Магия си, неустоима!

Айс, ледена Русалке, добре дошла в моя зелен свят! Ще ти даря букет от зелени водорасли, ще те кача на морско конче с перлени юзди и ще яздиш пенливите вълни. Тайнственият подводен свят ще тича в огнените ти коси. Ще ги сресваш с коралово гребенче и ще спиш в малка раковина на постеля от загадъчна мъгла, в завивка от зелени облаци...

Потапям се в твоите дълбини, велики Океане. Усещам как разголваш душата ми с мисъл и рими...

Много си красива, Айс. Посвещавам ти всичките си стихове!

Добре, нека поплуваме, принце на океаните и моретата. Ще танцуваме заедно с рибките, ще ходим на пръсти по зеленото на водата, а слънцето ще ни целува с усмивки.

Утре сутринта, в пет, на брега на морето, до сивата скала. Ще нося две-три кила стихотворения. Ще дойдеш ли?

Не мога, аз съм к
ато Лорелай, ако ме видиш, ако запея или изговоря името си, ще се удавиш.

image

Тогава ела инкогнито, а пък аз ще ти викам мъгла.

Викай ми и магарешки трън ако искаш... Наречи ме с името на собствената си жена и няма да сбъркаш. Оттеглям се в моята реалност, Океане.

Айс, Русалке, как да разбирам това? Не си прави глупави шеги, Ледена!

Стопих се и като река от черни мисли потекох към теб, Океане. Слях душата си с твоята и се вълнувахме заедно в меланхолия. Танц
увахме буря, играхме по свирката на вятъра и се носихме по течението на виртуалността. Но по пътя загубих тялото си на жена, там някъде - в реалността. Не ме чакай вече!


Бил загубил собствената си жена два пъти - реално и виртуално. Но какво от това - обичал да е сам в реалността, а виртуалното пространство гъмжало от глупави самотни жени. Щял да ги има всичките, детска игра било да ги покори със своя талант. Дразнел се, че няма чисти дрехи и че трябва да яде консерви, пропускал и да плати навреме сметките. Досадни подробности, но щял да се справи.


image

Тялото й танцувало страстна бачата, гънело се и се разливало в огнена емоция. Оскъдната рокля прилепвала плътно и очертавала красив релеф. Имало много рамене, на които да се обляга, много мъжки ръце, които да изгарят тялото й и стройни крака, които да се движат с дива страст между нейните. Партньорите й знаели как да докоснат еротично всички гънки в мозъка й. Усмихвали й се, гледали я с възхитен поглед, поднасяли й цветя и комплименти. Танцувала с всички - по клубове и в леглото, пътувала много и преоткривала красотата на музиката и света. За първи път усещала, че живее своя, а не чуждия живот. Спряла да се принася в жертва на мъж, който се бил заровил да търси виртуално щастие, без да може да види реалното. Била нова, различна, загадъчна и мъжете харесвали тялото й.  Живеела като циганка, за мига. Но била загубила душата си на русалка там някъде, във виртуалното.

Сърцето й било ледена бучка умора. Страхувала се да обича, не можела да се обвърже с никого. Тя, жената, чакала своя мъж да намери себе си на дъното на океана от нещастие, където го била завлякла.
А  русалката мечтаела да се гмурне в своя океан. Само той, Океанът, можел да събере душата на русалка и тялото на жена в едно цяло. 











Гласувай:
39



1. tit - Страсти и раздяли в навечерието на празника?!:))
13.02.2013 20:06
Добре би било да се срещнат...утре!:)
цитирай
2. travell - ;-) почувствах се като в колелото на късмета
13.02.2013 20:15
въртиш се непрекъснато, незнаейки къде ще спреш и накрая в изходно положение :-)
цитирай
3. coacoa11 - Това е и моята тайна надежда :)
13.02.2013 20:16
Нека любовта ги събере, когато са готови :)
цитирай
4. coacoa11 - Колелото на живота :)
13.02.2013 20:42
Не знам дали винаги може да бъде колело на късмета...
travell написа:
въртиш се непрекъснато, незнаейки къде ще спреш и накрая в изходно положение :-)
цитирай
5. jabog - мога дори само да чета думите и фр...
13.02.2013 20:49
мога дори само да чета думите и фразите без да вниквам в смисъла-много са красиви.
просто създаваш чувства и картини на подсъзнателно ниво.
единственият проблем е че можеш да откажеш хората от любовта. не боли толкова в крайна сметка :-):-)
цитирай
6. coacoa11 - Отрезвяващ коментар, благодаря :)
13.02.2013 21:08
Разбира се, че не боли. Една куха красота, дето те отказва от любовта... :)
Не храня надежди, че една приказка може да промени човешки живот към хубаво, но надявам се, толкова много се надявам, да не го промени към лошо.
цитирай
7. anibel - Разплака ме...
13.02.2013 21:18
Прегръщам те, миличка...
Прегръщам те силно.
Ех, само, ако знаеш...
цитирай
8. coacoa11 - Ани, благодаря!
13.02.2013 21:28
Няма как да знам, но разбирам всичко... всичко.
И аз подсмърчах тайно, докато писах. Но сега затвори очи и си представи:
...три прасета заблудени возят се във беемве,
сто кокошки разярени гонят смотано теле...
Усмихни се, русалке:))
цитирай
9. troia - Уж
13.02.2013 21:43
приказка, а много истини си казала в нея.Хареса ми. Краят е логичен и не ме натъжи. Всеки търси щастието си. Приятна вечер!
цитирай
10. jabog - Разбира се, че не боли. Една куха ...
13.02.2013 21:45
coacoa11 написа:
Разбира се, че не боли. Една куха красота, дето те отказва от любовта... :)
Не храня надежди, че една приказка може да промени човешки живот към хубаво, но надявам се, толкова много се надявам, да не го промени към лошо.


коментарът не е отрезвяващ, а опианяващ т.е. опиянен.:-):-)
приказките са красиви и привидно имат хепи енд, но тази за малката русалка
е една от най-тъжните.
цитирай
11. shaffi - очарователно..
13.02.2013 21:48
и стилно..поздрави за ..Любовта и Жената, красиво съчетание...
цитирай
12. faktifakti - обожавам приказните ти приказки.
13.02.2013 21:58
тази истина ли е или измислена. прегръщам те.
цитирай
13. mt46 - Поздрав!
13.02.2013 21:59
Реалистична приказка на модерна тематика - за виртуалните отношения...
цитирай
14. coacoa11 - Краят е като в приказките...
13.02.2013 22:14
Океанът и Русалката са мъжа и жената, бялото и черното, любовта и омразата, смеха и сълзите. Двете противоположности на едно цяло :)
troia написа:
приказка, а много истини си казала в нея.Хареса ми. Краят е логичен и не ме натъжи. Всеки търси щастието си. Приятна вечер!

цитирай
15. coacoa11 - И Океанът си го бива :)
13.02.2013 22:20
Жена се опитва да се освободи от досадник:
- Знаеш ли, ти ми напомняш океана. . .
- Защото съм такъв голям и силен?
- Не, защото от теб непрекъснато ми се повдига

shaffi написа:
и стилно..поздрави за ..Любовта и Жената, красиво съчетание...
цитирай
16. coacoa11 - :) знаеш много добре, фантазьорке!
13.02.2013 22:24
Флирт... флирт на истината с измислицата.
faktifakti написа:
тази истина ли е или измислена. прегръщам те.

цитирай
17. coacoa11 - Ще си позволя един цитат от любима книга:
13.02.2013 22:28
"Хората винаги са си представяли как един ден съзнанията им ще оживеят в другия свят - било на интернет, на сънища, на фантазии и илюзии, на изкуствения интелект или в някакъв извънземен свят. Но онова, от което аз винаги съм се страхувал, е какво ще се случи, ако не ние, а тъкмо този измислен от нас свят оживее в нашия, в реалността..."
mt46 написа:
Реалистична приказка на модерна тематика - за виртуалните отношения...

цитирай
18. hloris - :)))
13.02.2013 22:41
Страхотно коктейлче си забъркала,Жабке, с някакви чудодейни твои отвари,
където истина,фантазия,реалност и виртуал се преплитат и образуват
прекрасна взривоопасна смесица...чуднички ги редиш...всеки може да се
припознае в нея...много,много,силно ме трогна лично мен,докосна една тънка
нишка в сърцето ми...:))))
цитирай
19. coacoa11 - Хлорис, добре дошла:)
13.02.2013 23:08
Първият ти коментар е страхотен. Докосваш ме.
Наистина исках всеки да се припознава по малко, да се измисля, да фантазира. И финалът да е отворен - всеки има свободата да завършва приказката на своя живот :)
цитирай
20. djani - Твърде женско, емоционално и развихрено въображение,
13.02.2013 23:46
В което сухата мъжка прагматичност и логика се чувстват не съвсем на място. Това е жената, особено в разцъфналата си женственост и сексуалност, отражение на самата себе си. Но виното на страстта ще направи коктейл с неподозиран вкус от двете крайности, в усещането на света и живота и за двамата. Виртуалното компенсира дефицита от реалното. Как се живее, само с едната реалност??? Ех, жабче, жадувана виртуалност...
цитирай
21. cinderellathespy - Nice!
13.02.2013 23:59
Сетих се за едно езеро на русалките в Германия, където бях преди време...
Вълшебно място...
В дебрите на Шварцвалд...
Поздрави и хубаво изкарване на влюбено-винарския празник утре, како Коа :)

Е.
цитирай
22. coacoa11 - :) вълшебен поздрав и за теб, Лорелай :)
14.02.2013 00:27
http://www.youtube.com/watch?v=bX-jzuBA380
[quote=cinderellathespy]Сетих се за едно езеро на русалките в Германия, където бях преди време... Вълшебно място...
цитирай
23. aip55 - Какъв
14.02.2013 03:11
Какъв чудесен блогов пуловер си изплела, хубавичко ни облека..... Ще презимуваме поне по лесно. Фантазия, лудост, а пък и влизаш в друг образ за да покажеш истината на виртуалният ни живот. Някой по горе беше казал,че всеки може да се разпознае. Разбрахме, че си смела и последователна в мислите си. Може някои да е засегнат, но защо не си признават? А пък ти защо не ги посочи с пръст? Не може така лесно да уври блоговият турлю гювеч. Хм, пък сега , като започнеме да си признаваме.....ще започнат едни съмненияяяяяя, вонята ще е апокалистинча. Кой ще се издруса първи под кривата ми круша? Освен мене ако дойдат Спарто и Полигор да се изповядат, значи си постигнала целта за това, което си написала.
Поздрав и Честит св. Валентин на всички в Блог. бг
цитирай
24. coacoa11 - "Каква ирония -
14.02.2013 08:17
онзи, кийто й липсваше, нямаше ни лице, ни тяло, ни форма, ни име... Но може би тъкмо затова й даваше онова, което никое друго човешко същество не можеше да й даде - илюзията за близост, която да не рухва под напора на детайлите от деня, от реалността. Защото връзките сякаш не бяха между хората, а между идеите за тях, родени в нас".
djani написа:
В което сухата мъжка прагматичност и логика се чувстват не съвсем на място. Това е жената, особено в разцъфналата си женственост и сексуалност, отражение на самата себе си. Но виното на страстта ще направи коктейл с неподозиран вкус от двете крайности, в усещането на света и живота и за двамата. Виртуалното компенсира дефицита от реалното. Как се живее, само с едната реалност??? Ех, жабче, жадувана виртуалност...

цитирай
25. coacoa11 - Очаквам ако има засегнати, да са по двойки...:)
14.02.2013 08:44
Защото в една връзка не може само единият да е виновен за всичко. И двамата допринасят, кой с каквото може :) Хубаво е не само по празник да се мисли за това.
Гарантирам ти, че никой не може да се разпознае изцяло в тази приказка или поне аз не познавам такъв човек. Но да се разпознае в някои детайли - да, очаквам. Не очаквам промяна към добро. Безобразно наивна трябва да съм, за да храня надежди за това, нали? И никой не ми вярва, че ще успея. А пишех и плачех от мъката и на Океана, и на Русалката, вярвайки си, че ще стигна до душите на хората. Ще видим.
Казваш Полигор и Спарто. Не ги познавам, не съм рисувала тях. Всъщност за моя радост Полигор вече беше, не знам дали прочете, но нямаше реакция.
Ти имаш ли какво да си признаеш :) Ако да, направи го, сега е моментът!
Специален поздрав с откъс от един хубав филм, който от вчера ми е влязъл в главата и не мога да спра да го поствам наляво-надясно:
http://www.youtube.com/watch?v=3HdbP2mn5T8
И не се разстройвай с тъжни мисли на празника! Взимай бодливите рози и торбата с шоколадите и действай! Хубав празничен ден и много усмивки!!!
Честит и на всички празник на любовта и на виното!
aip55 написа:
Какъв чудесен блогов пуловер си изплела, хубавичко ни облека..... Ще презимуваме поне по лесно. Фантазия, лудост, а пък и влизаш в друг образ за да покажеш истината на виртуалният ни живот. Някой по горе беше казал,че всеки може да се разпознае. Разбрахме, че си смела и последователна в мислите си. Може някои да е засегнат, но защо не си признават? А пък ти защо не ги посочи с пръст? Не може така лесно да уври блоговият турлю гювеч. Хм, пък сега , като започнеме да си признаваме.....ще започнат едни съмненияяяяяя, вонята ще е апокалистинча. Кой ще се издруса първи под кривата ми круша? Освен мене ако дойдат Спарто и Полигор да се изповядат, значи си постигнала целта за това, което си написала.
Поздрав и Честит св. Валентин на всички в Блог. бг

цитирай
26. kanibal - Здравей, скъпа колежке! Аз ще ...
14.02.2013 09:21
Здравей, скъпа колежке!

Аз ще внеса дозата здрав реализъм сред океана превземки, преструвки , лъжи и фалш в нета и конкретно в тоя сайт
Животът, реален или виртуален, не е приказка, а хорър.
Смешно е да се правим на такива, каквито не сме .
А сме обикновени, прозаични, грозни, и най-вече грешни.
В тоя сайт се задушавам, а и такива като мен, от напудрените, гланцирани и напарфюмирани неща.
Аз съм от гадните:)))))))
цитирай
27. coacoa11 - Знам от кои си :)
14.02.2013 10:09
Имам собствено мнение кой какъв е. Внасяш не реализъм, а свръхдоза песимизъм.
Реалността ограничава. Виртуалността открива нови възможности, просто е нова жизнена среда и не е чудно там да се зародят нови форми на живот :)
Реалността, както и виртуалността има свойствата да бъде театър. Замислял ли си се, че реално някои хора играят, а виртуално, под маската на анонимността разкриват същността си - прозата си, греховете си, грозотата си. Свободно, на воля.
Аз също се задушавам от простотията, от невежеството, от посредствеността. От захаросаните сладкиши. От суетата. От дребнавостта. Но това е част от театъра и не е нужно да правим мелодрами или трагедии от това или да вземаме нещата прекалено сериозно. Ако ги нямаше скуката и досадата, щеше да е ужасно, защото нямаше да има сатира, ирония, сарказъм, смях. Животът трябва да е шарен.
Та в тази връзка да те попитам - от какво имаш нужда - от розови очила или от удар по главата с нещо по-тежко, за да започнеш да различаваш важните неща от жалките и дребните :)) Концентрирай се върху истинското и хубавото, отмини пошлото, дребнавото, грозното.
Много се зарадвах на коментара ти.
цитирай
28. hristo27 - Поздравче и от мен!
14.02.2013 10:26
Не може да ти се отрече. Направила си го само както си го знаеш ти!
цитирай
29. coacoa11 - Абе знам, знам, ама не е лошо и малко техники да понауча :)
14.02.2013 10:51
- Скъпа, обичам те! - възкликва нежно той.
- Знам - отговаря тя.
- Но няма да е лошо да се научиш и на малко техники.
цитирай
30. mariniki - тъжна приказка...
14.02.2013 11:02
само той, Океанът, можел да събере душата на русалка и тялото на жена в едно цяло... но истинна за жалост... натъжи ме, но пък ме усмихна с песента
от филма Любимец 13... припомни ми едни щастливи времена...
красив дъждовен ден ти пожелавам, от сърце..
цитирай
31. etyna - Соа,
14.02.2013 11:16
понякога сватът на мечтите и истинският свят са едно и също място.
Поздрави!
цитирай
32. coacoa11 - Благодаря ти, нежна душа си ти!
14.02.2013 11:35
Смехът и сълзите вървят ръка за ръка :) Порой от усмивки днес :)
mariniki написа:
само той, Океанът, можел да събере душата на русалка и тялото на жена в едно цяло... но истинна за жалост... натъжи ме, но пък ме усмихна с песента
от филма Любимец 13... припомни ми едни щастливи времена...
красив дъждовен ден ти пожелавам, от сърце..

цитирай
33. coacoa11 - "Реалността е фалшива. Ме...
14.02.2013 11:42
"Реалността е фалшива. Мечтите са истински." Тупак Шакур
etyna написа:
понякога сватът на мечтите и истинският свят са едно и също място.
Поздрави!

цитирай
34. aip55 - Здравей, скъпа колежке!Аз ще ...
14.02.2013 13:18
kanibal написа:
Здравей, скъпа колежке!

Аз ще внеса дозата здрав реализъм сред океана превземки, преструвки , лъжи и фалш в нета и конкретно в тоя сайт
Животът, реален или виртуален, не е приказка, а хорър.
Смешно е да се правим на такива, каквито не сме .
А сме обикновени, прозаични, грозни, и най-вече грешни.
В тоя сайт се задушавам, а и такива като мен, от напудрените, гланцирани и напарфюмирани неща.
Аз съм от гадните:)))))))

Не разбирам защо трябва да сте от гадните. Чета Ви често и намирам много разум и култура в мислите Ви! Кощунство е да се наричате гаден. Звучи ми даже и като грозен. Не сте лекомислен и не си прахосвайте ума за интриги и празни бъбрения,- които печеливши няма. Поднасяте само разочарования на тези, които Ви четат, и разочарование в блога. Най - лесно е да критикуваш, не оставяй трудното да се оправи от само себе си.
Аз например намерих най - накрая това , което ми е липсвало. Културата и възпитания, които черпя ме задоволява напълно. Имам чувството, че си намерих нужният двигател на мислите ми. Постовете на много от хората са поучителни и възпитателни (образователни). Приемам всички, като съмишленици и приятели. Вдъхновявам се от различието на мисли, радвам се на изобилието мнения.
Ваш избор е да бъдете гадняр! Аз не бих постъпил така.....
цитирай
35. phoenix2000 - Хубав разказ - поучителен, научно-популярен, леко полярен, доста мокър, но преди всичко интересен. Критиката - виж долунаписаното
14.02.2013 17:29
За пръв път чета доказателство, че и русалките са кучки :))) Лорелай била циганка, не го знаех, ....обаче руса циганка не съм виждал досега, с едно единствено изключение, но то се казва Азис. Наистина насиле над жените има все още доста по света, особено сред негърките, но то може да бъде победено с танци. Може би Лорелай е била руса негърка и е издавила моряците, защото един от тях се е опитал да я насили и тя го е топнала под водата, те негърките са си яки по природа, особено русите негърки като Азис, колко му е да удави един кльощав моряк. Предпочитала да бъде ликвидаторка, отколкото да опита, дали някой не може да и докара оргазъм. Освен това не понасяла думата кучка, откакто прочела, че Наполеон казал, че всички жени били кучки, се чувствала някак си странно. Оттогава го чакала Напоеона да дойде с лодка по Рейн за да го топне под водата, обаче за нещастие, той бил заточен на някъв си остров, дето го предали на кучки-русалки да го изтезават. Горкичкия. Така е, като почваш световна война, требва да си сигурен, че ще я спечелиш иначе лоша работа. Кво ли го чака тоя, дето ще почне третата световна, русалките ще го рамажат, особено ако е негър като Обама. Даже и беспилотните самолети дето убили 1200 "таргет" няма да го спасят от русалките, щот не могат да убиват "таргет" под вода. Обаче да не изместваме научно популярния танцов ритъм с политика. Политиката е грозна работа, нещо като шум и тропот в танцувалния океански ритъм. Политиката е като гръмотевица внезапно изтрещяла по време на тайнството докарано ни от циганските песни (разбира не тея на Азис, тея неговите са като политика). В тоя ред на мисли, ако Азис тръгне с лодка по Рейн и почне да пее, със сигурност ще оцеле, щот Лорелай ще падне първа от скалата и ще се удави. А русалките ще се изпокрият по дупките си. Но ако Азис пее на предизборния митинг на ГЕРБ, тогава ще има втори мандат за .... ъъъъъ как ще казваше тоя че му забравих никнейма.... все тая, оня дето ви е премиер....тоест главния герой в премиерата
цитирай
36. jabog - Coa, май се довлякоха дзверовете. ...
14.02.2013 18:29
Coa, май се довлякоха дзверовете. :-(
това не го разбирам
цитирай
37. cinderellathespy - 22. coacoa11 - :) вълшебен поздрав и за теб, Лорелай :)
14.02.2013 18:32
coacoa11 написа:
http://www.youtube.com/watch?v=bX-jzuBA380
[quote=cinderellathespy]Сетих се за едно езеро на русалките в Германия, където бях преди време... Вълшебно място...


Thanks, како Жабке!
Готино парче! Едва тая вечер си го чух спокойно и му се зарадвах...
Ще ме мотивираш да споделя един разказ за русалката и Непознатия, който съм писала преди време... ама няма да е скоро -> може би по-натам...
ФП-то ми куца и през следващите месеци ще е гърч за задобряване, при ограничени социални комуникации, ако искам да съм готова за по-сериозните мисии...
Правила, к'во да се прави...
Готино е, че в блога има позитивни и адекватни хора като тебе!!!
Туй исках да ти споделя на празника!С най-cool чувство!
Наздраве от мене тая вечер и обещавам да не пея много и да не давя големи количества моряци, нали съм Лорелай (ка) :))))
Хайде до скоро, мила!
Дерзай и не се давай (на врага)!
Усмивки от мен... :)))

Ели
цитирай
38. coacoa11 - Страхотна приказка си написал. ...
14.02.2013 20:41
Страхотна приказка си написал. Отчаяна съм, ей сега ще си изгриза перото, ще изпия мастилото и ще се удавя в Рейн, припявайки "Ти за мен си само секс" :)
Ама може и да не се удавя, защото съм русалка. Завличам си един Азис на дъното на океана, оплитам го във водорасли, оскубвам му мустаците и се отдавам на подводен оргазъм. Русалка, русалка, ама кучка :) [quote=phoenix2000]За пръв път чета доказателство, че и русалките са кучки :)))
цитирай
39. coacoa11 - Няма такова нещо.
14.02.2013 20:42
Всички са добре дошли, споко :)
jabog написа:
Coa, май се довлякоха дзверовете. :-(
това не го разбирам

цитирай
40. coacoa11 - Наздраве и от мен!
14.02.2013 22:52
Обаче внимавай с виното - има едни рибари, дето го ползват като стръв за русалки :))
http://www.youtube.com/watch?v=TPqiM3UpW4Y
Аз пък ще пробвам какво ще клъвне на бира :))
http://www.youtube.com/watch?v=JnAX9g9JmpM

cinderellathespy написа:
Наздраве от мене тая вечер и обещавам да не пея много и да не давя големи количества моряци, нали съм Лорелай (ка) :))))
Ели

цитирай
41. chinaware - Довлякох се и аз ,
18.02.2013 19:05
Ама с удоволствие ,каквото скоро не бях изпитвала , четейки ! От приказката , от отношенията,от красотата и мъничката тъга в думите . Нещо,като малки пперлички в седефени миди.
Ще чета.Отново, и ти благодаря.
цитирай
42. coacoa11 - Винаги си добре си дошла!
18.02.2013 23:53
Поздрав с един пясъчен танц!
http://www.youtube.com/watch?v=29UvR0dDhwU
chinaware написа:
Ама с удоволствие ,каквото скоро не бях изпитвала , четейки ! От приказката , от отношенията,от красотата и мъничката тъга в думите . Нещо,като малки пперлички в седефени миди.
Ще чета.Отново, и ти благодаря.

цитирай
43. romanticgirl25 - Здравей! Страхотен разказ-прилича на разказ от реалния ти живот. Моята сестра така пише.
04.04.2013 23:27
Както ти сърце иска пиши, да ти олекне. Поне аз така се чувствам! Обожавам разкази за русалки:)
цитирай
44. romanticgirl25 - Някой е написал по-нагоре
04.04.2013 23:30
нека любовта ги събере-ама не може! когато някой те тормози всекидневно любовта става омраза;)
цитирай
45. shtastliva - Zdravei, Coacoa, neznam za koi pat ...
05.04.2013 15:43
Zdravei,Coacoa,neznam za koi pat cheta razkaza,xaresva mi . Chakam s netarpenie sledvashtia.Znam ,4e shte bade interesen.Pozdravi.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 463106
Постинги: 46
Коментари: 819
Гласове: 2835
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031