Прочетен: 44268 Коментари: 44 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2013 15:18
якога, много отдавна, в едно далечно царство, през девет блога в десети, живеел един млад, мутирал Феникс без оперение. Крилата му постоянно били на ремонт в един сервиз на Порше и затова се прибирал от работа с каляска от флотилията на могъщия му баща - рарорът Блогбог Велики. Един ден това безкрако влечуго - каляската, последен модел товарен кораб "Блогспейс Шатъл", се носела със скоростта на побеснял градински охлюв из блогосферата, скрибуцайки с ръждивата си черупка. На завоите си пълзяла бавно и тромаво като преяла боа, а на спирките поглъщала телата на уморени пътници и миризмата на застояла безнадеждност. А той придремвал замечтано близо до вратата, вмирисан на отровна скука и се държал здраво да не падне. Слушалките, забучени като хербаризирани пеперуди в ушите му, го изолирали от околния свят. По жиците течали уморени черни депресарски ритми - вълшебното музикално килимче, с което се възнасял над сивотата на ежедневието и забърквал вълшебна каша от реалност и илюзии.
По едно време мъжът до него го потупал по рамото:
- Алоуу, младеж, айде да се пуснеш от душа, молим ти се, че ще слизам на следващата спирка... Освен ако не искаш да те водим дома да се баняш...
Кикот и присмехулни усмивки се разнесли в края на репликата. Стреснал се Фениксът и се пуснал. Помислил си - тоя па кво реве като Маг Аре? И защо се хилят тия кухи лейки? Погледнал го благо и му отговорил с медено гласче:
- Аре бегай, че ште праим труден за рисуване, бе! Влачи си тъпата селска пръчка, кратуно непоръбена! Другия път и ваната си натовари в трамвая! Кво ме гледаш така? Сапун ли искаш да ти дам или компот да ти отворим?
Очите му били кръвясали и щипели, а погледът му проблясквал хищно и хвърлял опустошителни зелени мълнии. Всички замлъкнали уплашено. Той се огледал победоносно и властно. Верно, голема мъгла бил - без да се усети, наистина се държал за водопроводния инструмент на човека, вместо за пилона в трамвая. Напоследък все ходел като отнесен от вихъра. Главата го цепела от недоспиване и умора. Нямал време да се изкъпе и дори ноктите да си изреже. Но това си имало и предимства - всички стояли на разстояние от изтощените му намирисващи телеса, никой не го бутал и настъпвал и винаги му правели място да мине.
Концентрирал се, за да не изпусне както друг път спирката. Влязъл у дома, в мистичната и неземна атмосфера на Гнездото, където сред хаоса от прашасали книги, запуснатост, немарливост и артистичност измагьосвал своето изкуство - картини, фотографии, скици, рисунки, карикатури, стихове, проза или ноти...
Природата била щедра към него - дарила го с много таланти и всичко му се удавало. Играел шах, свирел на китара, ходел на балет. Упс, грешка, на кeндо. Трепел наред всичко живо с убийствен сарказъм и всички бягали в панически ужас от него. В тая изолация нищо друго не му оставало реално, освен да се занимава със себе си. Е, не бил зает ежедневно да чете "Идиот" на Достоевски. Влагал се в изкуството с талант, жар и удоволствие. Издишвал огнено кълбо от смъртоносна досада и съклет и бързо отключвал портите на своя виртуален свят, на истинския си живот.
ъщата вечер, както бил изгладнял за емоции, си сложил поредния нов аватар и се виртуализирал. Трансформирал се в зъл въздушен демон - Силф и започнал любимата си игра. Изплел изкусно мрежите си, за да улови нищо неподозиращите си жертви. Влязъл в любимата си роля - направил се на тъп, откачен и неграмотен. Фъфлел, сричал, заеквал до съвършенство. Ръсел простотии и се задавял в привидно тъпоумие, бълнувал в несвяст. Нарочно правел правописни грешки и използвал дребен, сив шрифт, който не се чете - изпипвал всичко до последния детайл, за да създаде умопомрачителен шедьовър. Да четеш този апотеоз на глупостта било досадно до болка, скучно – до припадък, отегчително – до смърт.
И хората се връзвали – четяли, коментирали. Едни го съжалявали и му сервирали приятелски съвети. Други му се подигравали и го обиждали надменно. За десерт трети го нападали открито и агресивно:
- Изби рибата, тъпунгер такъв!
- Къртиш мивки, друже!
- Чупиш тъпомери, простако!
- Тъп си като сапунерка!
- Прост си като тиквено семе!
- Много си елементарен!
Отприщвал скритата агресия и надменността. Къпел се в океана от враждебност, презрение и негативизъм. Наслаждавал се на градушката от суперлативи. Извратено било наистина да се гаври с тях. Благородно ги оставял да си мислят, че са котките, а в действителност били мишките в неговия капан. Емоциите им били най-вкусната силфическа храна, която познавал. Накрая винаги благодарял за пиршеството и за умните съвети, които му давали. Те – на НЕГО! Не вярвал в богове. Той самият бил БОЖЕСТВОТО. СИЛФЪТ. Мисията му била да ги възпитава, да ги коригира и да ги възвисява. Требел наред всичко гнило и подло и въздавал справедливост, призовавал към добро.
аресвало му да бъде и Блатник – зъл воден дух, който провокирал хората, като вадел на показ слабостите и комплексите им. Свирел виртуозно на тънката струна на болката в душите им. Целенасочено ги дразнел, за да предизвика буря от гняв и злоба и да даде живот на Злото, Мрачното и Лошото. Грубо ги настъпвал по мазолите и ги обиждал:
- Стига с тия безвкусни близалки, драскачко!
- Скрий си грозната муцуна, ментална клошарко!
- Спри да се помпаш по 24 часа, духовен примитив!
- Пак ли се оПЛЮСи, а? Слез от първа с тая чорба!
- По цял ден висиш в блога като квачка на полог!
- Оттечи се като мръсна вода, кич! Умри!
- Вземи се застреляй, плазмодий! Омръзна на цялото блогонаселение!
- Защо не ми пускаш критичните коментари, пУетесо? Повръщал бълвоч от изядените несмлени емоции върху тях, за да освободи място за нови. Заливал ги като цунами, не си играел да дозира капка по капка. Хващал и едри, и дребни риби. Лочел реки от сълзи и блата от сополи. Издигал се в окото на тайфун от сърцераздирателен рев и се въртял във въртоп от агресия, отмъстителност и гняв. Хранел се до преяждане и се облизвал лакомо. Постигал с финес крайната си цел - да ги удави и да ги завлече на дъното на блатото.
бичал да си играе и като дете в детската градина - правел си нов ник и се забавлявал да поздравява старите си никове. Веднъж дори си самопосветил любовна поема от името на едно от женските си превъплъщения:
Ще танцувам бясно танго
Не искам да знам със кого
Остави колата, келеш,
и влез под полата ми пеш.
Ще изцедя от мозъка ти фреш
Дай ми от твойта люта ракия
и ще направя топките ти на пихтия
Ще играя за тебе кючек
Ще вибрирам цял век.
Ще си сварим компот от сливи
Ще бъдем неземно щастливи
После си изпял песен от един от мъжките си никове:
"Марче,
кат" гледам нямаш си другарче,
кат" гледам все повече питам се,
защо си тъй сама.
Марче,
за теб създаден съм, макар че,
макар че все повече хорица ми казват,
че съм тралала.
Стихосбирка бих написал,
посветил ти бих куплет,
но въобще не съм поет.
Баш съм прост тенекеджия,
чукам аз коли наред,
ти ще бъдеш най-отпред."
Понякога водел дискусии сам със себе си. Друг път събирал привърженици и опоненти. Подлагал ги на изпитания и умело ги насъсквал да водят словесни битки един срещу друг. А той гледал двубоите отвисоко, без да губи божествения си ореол.
Най-много се гордеел с последния си голям успех. Той, великият диктатор, пресъздал ролята на божа кравичка. Играел с цялото си божествено величие и добродетелност. И същите, които го плюели и обиждали в старите му превъплъщения, сега идвали да го величаят и да го аплодират. Гръмко и на всеослушание.
- Страхотно е! Надмина себе си!
- Най-великите рими, писани някога!
- Браво, Майсторе!
- Феноменален си! Титан на мисълта!
- Благодаря и поклон!
Гледал им сеира, квичал и цвилел от смях. ТОЙ, негово величество виртуалният изтребител, живеел в славни времена.
дин ден решил да се преобрази в злия огнен демон Рарор. Мистично, феерично създание, което светело в тъмното на блога и вечеряло с енергия от емоциите на хората - от вулканичната топлина на гнева до горчивината на човешката жлъч и цинизъм. Заложил капана и зачакал мишките. И тогава се появила Тя. Никът й бил Розабел, като любимата му фея от любимите му приказки на Хофман. Влязла в открит двубой с него, присмяла му се на собствената му територия, в собствения му пост, с който той раздавал правосъдие и възпитавал стадо глупави заблудени блогъри. Чудел се на глупостта и наивността й - явно не разбирала, с кого си има работа тая зъбла. Оставил я да излее целия сарказъм, на който била способна. Мммм, вкусно било... Благодарил й след това и се приготвил да я схруска цялата за закуска.
Добро утро, Розабел,
ти си феята на моето сърце, а аз съм твоят любим Гном Грефенрод. Отпусни се удобно, аз съм твоят измислен фантом. Сега ще вляза в мозъка ти като къртица. Усещаш ли ме, аз съм в теб, контролирам мислите ти, действията ти, живота ти, приливите и отливите на океана и движението на небесните тела, както и посоката на вятъра. Смуча от твоите емоции, копая в тунелите на твоите фантазии. Чета твоите разкази, асимилирам с наслада хумора и иронията ти. Влизам в психиката ти, манипулирам съзнанието ти. Това е лесно за мен, като детска игра...
Усещала Розабел как я опипва виртуално, как облазва мозъка й. Пълзял и се извивал като змия между редовете на мислите й. Карал я да замръзва в студен ужас. Вцепенявала се от погнуса, потръпвала от отвращение. Разбирала, че той се опиянява от въображаемата си власт.
еята Розабел живеела отскоро в блога и като малко дете откривала един нов многолик и шарен свят, една голяма сцена, на която всеки измагьосвал своята лудост и фантазия с жар и ентусиазъм.
Шекспировци развявали високо на члена си емблемата на своята любов, Ринговци пеели и свирели, млади и стари варяли в казани бобена яхния, разказвали пошли или аристократични вицове, търсели философския смисъл на Х-бозоните или генетичния произход на траките. Преоткривали божествата във Вселената. Отваряли елитни клюкарници, за да нищят смисъла на живота или последната любовна авантюра на женените въртиопашки в нета. Новинарите публикували компромати и измисляли събитията на деня, поетесите сътворявали осмото чудо на света в рими, а прозите пишели разкази на тон или на километър. Безкраен пъстър хаос на гениалност и посредственост, на добри и лоши, в който потъвала с часове и губела душата си.
Лошите виели на глутници въодушевено. Задавяли се в жлъч и сарказъм. Бълвали пошлост и грубост, плюели отровни храчки и запълвали празнотата в пространството, времето и живота си с жълтозелена слуз от безумие и злоба. Клонирали се, за да коментират себе си с десетки безсмислени вметки, сами се питали и сами си отговаряли. Гласували под строй за собствените си празнословия. Добрите се четяли един друг редовно, коментирали се, обожествявали се взаимно и се потапяли в захарния сироп на хвалбите. Прехласвали се във възторг, умилявали се нежно, хълцали многострадално. И нямало значение дали текстът е посредствен или гениален, оплюсвали се един друг, защото и тук, както при лошите важно било да върви търговията с коментари и гласове.
Имало и една трета категория - истинските. Не се интересували от гласове, коментари и рейтинг. Имали безспорен талант, били виртуози на словото. Прехласвала се да ги чете.
Понякога полудявала. Глупостта и посредствеността я дразнели и тогава ставала убийствено саркастична, а после съжалявала. Не искала да е лоша фея. Упреквала се и страдала. Пошлостта, наглостта и цинизмът я отвращавали и вбесявали. Четяла и мълчала. Отвращавала се да влезе в открит двубой с глупостта. Разкъсвала се и се търсела.
Здравей, могъщи Силфе,
Не ме е страх от теб. Прочетох стиховете ти. Много са хубави и затова ги откраднах. Направих им мека постеля в спалнята на моя компютър. Ще спим с тях на една възглавница, когато ни се приспи. Сега се гушим заедно.
Силфът четял и умирал от глад. Този път нямало храна. Как смеела да се доближава толкова до него? Не усещала ли миризмата му? Явно не била пътувала заедно с него в каляската...
Здравей, кьорава вещице Розозъбел,
Дъртозата ли те прихваща, бе миндил такъв? Не виждаш ли, че аз не съм Силф? Как можа да се усъмниш в мен, твоя верен Грефенрод? И не пиша стихове, само се заяждам и плаша хората. Но ти си умна и смела вещица с брадавица на носа.
Ти не си Силф? Колко жалко, аз харесвам стиховете на Силф. Щом не си Силф - чао.
Нямало как да си признае кой е. Но и не искал да я пусне да си отиде. Трябвало да измисли друга стратегия. Може би тишината щяла да й въздейства. Оставил я да го потърси сама. Чакал търпеливо.
Идвали тежки гладни времена - трябвало да мине на диета.
Добре де, цял час тръпна в НЕочакване. Знам кой си, но ще се правя, че не знам. Защо всички те мразят?
Ха, ха, ха... Хванала се все пак. Не знаела с кого си има работа тая зъбла. Стар дракон с огън искала да плаши! Хайде, малката, да помълчим още малко, а?
Ти подхъркваш ли вече? Стихотата ти и те спят като бебета сладки. Аз пък още не. Ще си чукна една виртуална среща с теб, ще се разхождаме заедно до зори и ще те викам на бис колкото пъти си поискам.
Тук съм. Ти защо не ме мразиш, Розозъбел - Крокозъбел?
Сега сме в нашия измислен свят. Сънуваме. Аз съм Анселмус, а ти си Серпентина. Ще си играем ли, само ние двамата?
Да си поиграем, щом казваш. Давам ти моя текст. Пипай го с очи, гали го с твоите метафори, целувай го с твоите мисли, прегръщай го с твоята фантазия. Жаден е за любов и ласки. Твоите. Сцената е твоя, приятел!
авала ли му своя текст или му взимала душата? Манипулирала го с финес, но не искал да мисли за това. Изсипал плам и жега в текста й, преплел огнен език с нейния, палел се и се опожарявал. Изгорял в нея и се загубил. А тя приемала даровете му, танцувала, светела, блестяла.
Позволил й да се грее под перата му и да диша от изпепеляващия му дъх. С пламенна нежност да го претопява в своята топлина. Любовта и мислите му, облечени в огнени рими, очевидно били нейната храна. Асимилирала го. Душата му заживяла в тялото й, а тялото му се свило до размерите на скъпоценно яйце. Възкръснал като Жар птица от собствената си пепел. Преродил се, за да триумфират огънят и животът, новото начало. Цялата блогосфера грейнала в зарево от сияние и възторг, а на театралната сцена блогърите заживели дружно и щастливо, в очакване на новия Силф.
цвилех от смях, (както казва една моя позната)
и замалко пак да се превърна в прах, но оцелях, щот навреме спрях :)))
Припев: "Мангава тут мангава е тути камерава"
Е такава творба скоро не бях чел, надскочила времето и пространството ти може би няма да бъдеш рабрана от блогообществото.
Но да се върнем към реалността :)))
Скоро почва войната на пясъчните срещу снежните, ти от кои си?
Май познах някои от героите ти... ;)
Винаги ще надниквам тук с любопитство и интерес...
Хайде, време ми е да ходя да почиствам визьорите и приборите за нощно виждане на снайпера ми, аз по принцип следя блоговите приказки от разстояние чрез оптически мерник...
На теб усмивки и успехи! :)))
Ели
Не знам пък вие откъде намирате време и нерви да четете :)
Уморена съм, но невероятно е удоволствието, че се смеете и усмихвате!!!
Факти, Мариники, Джани, Aip 55 - влизайте в приказката!
Радо, този припев не ми е на матерния език, ще трябва някой да ми превежда... И ще ме светнеш ли кои са снежните и кои пясъчните? Или да се консултирам с оптическия мерник на шпионката :) Много загадки за една вечер, ей :) Ето ти поздрав от мен:
http://www.youtube.com/watch?v=a1ZjclTcZyM
Разпознаването в героите е разрешено, всеки да си избира любим образ и да вдигаме завесите на сцената :))
засмяна приказка - +!:))
02.02.2013 02:05
Поздрави, Слънчева! И на театър като на театър-винаги знаеш, че в живота е и не е точно същото!
http://www.youtube.com/watch?v=Dbib0JTrxdE
Черпя те още малко смя за закуска:
http://www.youtube.com/watch?v=9rf4TcUQYqk
засмяна приказка - +!:))
Поздрави, Слънчева! И на театър като на театър-винаги знаеш, че в живота е и не е точно същото!
http://www.youtube.com/watch?v=cSnkWzZ7ZAA
http://www.dailymotion.com/video/xpx809_happy-ending-massage_fun#.UQ3mvvLTjIU
А темата със свирките отдавна е изсвирена - на първа, с над 2000 прочита, така че недей да плагиатстваш, виж при Жабог :)
http://www.youtube.com/watch?v=cSnkWzZ7ZAA
Останах нещо без перца за шапката, пак трябва да скубя щъркели... :))
Имам предвид всичко това.
:)
http://www.youtube.com/watch?v=e5L7dszQ6_E
И аз май разпознах тук - таме някои блогови фигурки !
Давай с продължението . Чувствам , че това ще бъде успешна серия ! :)))
А ти от светлата или от тъмната страна на силата си :)
Имам предвид всичко това.
:)
Честно да ти кажа, много се ядосвам на тая приказна боза! И един минус не можах да си изкарам, ей, при толкова напъване...:))
И аз май разпознах тук - таме някои блогови фигурки !
Давай с продължението . Чувствам , че това ще бъде успешна серия ! :)))
02.02.2013 13:03
Честно да ти кажа, много се ядосвам на тая приказна боза! И един минус не можах да си изкарам, ей, при толкова напъване...:))
И аз май разпознах тук - таме някои блогови фигурки !
Давай с продължението . Чувствам , че това ще бъде успешна серия ! :)))
Дори и да съм - на казвам ! :)
Важното е , че ми хареса кукления ти теaтър. :)
А за минусите , трибва да бъзнеш най - лютите чушки поименно...иначе те си траят . Скатават се демек под масата ...а наче са бая ербап - пред компа . Когато стане наистина горещо , обикновено се крият . :)
02.02.2013 13:52
А ти от светлата или от тъмната страна на силата си :)
Имам предвид всичко това.
:)
Можеш да избереш категорията:
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=EBwqbqZ3L60
ONE LUCKY PENGUIN!!
За подсказка - Дистанционно озвучаване на битака.
:)
http://www.youtube.com/watch?v=iK5QVWn742w
Можеш да избереш категорията:
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=EBwqbqZ3L60
ONE LUCKY PENGUIN!!
За подсказка - Дистанционно озвучаване на битака.
:)
Направо ми взе акъла. Толкова е дълъг, колкото мои двайсет разказа.:) Интересен е така, че не се притеснявай за прочита му.
Пожелавам ти приятен ден, Розабел!
http://www.youtube.com/watch?v=vAIt6Z8aW6M
Ако се чудиш за напитките, да вземем мастика, че и тя съблича, и жени, и мъже:
http://www.youtube.com/watch?v=Md-6IIzznkg
А може и водка, ама да е Флирт, любимата ми е:
http://www.youtube.com/watch?v=e8tnQ9oatQ8
http://www.youtube.com/watch?v=inZ0Zvc9CPM
Адмирации! Той е наистина Поет - не се блазни от суетата.
Мариники и Йотова са неспособни на това. Те се опияняват от престоя си на първа.
Прекалено дълъг ти е постът. Иначе е оригинален.
Най- смешните блогери са
публикуващите непрекъснато и подмокрящи се да си гледат аватара на първа.
Отвратителни са всекидневно досаждащите.
Не ставай като тях!
http://www.youtube.com/watch?v=iK5QVWn742w
Можеш да избереш категорията:
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=EBwqbqZ3L60
ONE LUCKY PENGUIN!!
За подсказка - Дистанционно озвучаване на битака.
:)
Аааа, не с лошо :)
Последен линк и аз също спускам кепенците :-)
Останалото и тук е суета.
http://www.youtube.com/watch?v=QS9UyM3MV_A
The Prestige vs. The Illusionist: Trailer Mashup
02.02.2013 18:25
Адмирации! Той е наистина Поет - не се блазни от суетата.
Мариники и Йотова са неспособни на това. Те се опияняват от престоя си на първа.
Прекалено дълъг ти е постът. Иначе е оригинален.
Най- смешните блогери са
публикуващите непрекъснато и подмокрящи се да си гледат аватара на първа.
Отвратителни са всекидневно досаждащите.
Не ставай като тях!
кой и за какво го бива? Ами ти, като не се блазниш от суетата, що мрънкаш непрекъснато, че си по-, по-, най-?
А за трети пореден път потребителката, мислеща се за поетеса, мариники ми е изтрила моя и ще се наложи пак да го представям в отделен постинг:)))))
Потребителят преди мен ме бърка с непознат ми потребител, но това в случая не е важно.
Квак.
Уважавам и двама ви, харесвам ви и обичам да ви чета. Загуба е който и от вас да си отиде. Има добри творци, които попадат на първа по заслуги. И ти си от тях. Радо също.
Уважавам правилата в твоя истински блог. Хубаво е, че показваш адмирации към Радо, аз ги приемам като подадена ръка към приятел, който се надявам скоро да вдигне кепенците, за да четем написаното, докато той е в творческа ваканция.
С толкова много музи около него не мисля, че тази ваканция ще трае дълго :)
За мен - какво да кажа, пиша на шега. Аз съм възможно най-самокритичния човек на света, така че няма никаква опасност да се главозамая от суета. Не знам дали изобщо ще си повярвам някога. Хваща ме суетата, когато си помисля, че ти си ме прочел, че даже и коментирал :) И какво търпение да стигнеш до края на приказката :) Вярно, дълга е, мислех да я делна на две части, но щеше да си загуби смисъла. А по-кратко не можах, пиша от има-няма 3 месеца, лаик съм и такава ще си остана.
Разбирам те и те подкрепям напълно за самоповярвалите си "поети". Но ти си истински, бъди над това. Остави ги да се радват на фалшивата си популярност, за тях това като че ли е единствената радост. Аз понякога си позволявам да съм саркастична в такива случаи, какво да кажа, наистина е забавно :)
[quote=oara]Разменихме коментари с радослав, предложих му да спусне кепенците и той наистина ги е пуснал!
Адмирации! Той е наистина Поет - не се блазни от суетата.
Мариники и Йотова са неспособни на това. Те се опияняват от престоя си на първа.
Прекалено дълъг ти е постът. Иначе е оригинален.
Най- смешните блогери са публикуващите непрекъснато и подмокрящи се да си гледат аватара на първа. Отвратителни са всекидневно досаждащите.
Не ставай като тях![/quot
Сигурна съм, че Мариники не се мисли нито за Ботев, нито за Яворов. Пише толкова, колкото може и споделя с приятели, които я подкрепят.
Три пъти се опитваш да коментираш при нея - дай един логичен довод за това упорство? Световен рекорд по обръщане на внимание на бездарни поетеси ли си решил да поставяш? Смяташ ли, че с коментарите си в блога й, дори да нямаше модерация, щеше да промениш нещо? Явно си нежелан там, защо си губиш времето? Можеше да напишеш едно истински хубаво стихотворение, което аз и още много други хора щяхме да прочетем с удоволствие. Или да послушаш хубава музика. Или да коментираш при мене на воля, без модерация :)
А за трети пореден път потребителката, мислеща се за поетеса, мариники ми е изтрила моя и ще се наложи пак да го представям в отделен постинг:)))))
Потребителят преди мен ме бърка с непознат ми потребител, но това в случая не е важно.
Квак.
Още утре ще си открия поетичен блог, лесна работа
Дулсинеите се свършиха, рицарите почнаха да се дуелират за чест и слава, като че ли после няма всички да отидем в пантеона на забравата.
В това време на първа цели шест гениални поста се мадърбордват. Кой ли ги е изстрелял в космоса и с каква помпа?
Вече няма нужда да кацаш на първа, чиста загуба на време си е. Четеш си любимите, а ако всичко ти писне - пускаш кепенците.
не бях на линия през уикенда и чак сега го видях. определено ще улесни прехода към понеделника ми.
Скоро ще ми се изчерпят комплментите и ще трябва да мина на суперлативи.
мога само да си мечтая за нещо подобно, на това което си написала.
успяла си да разбушуваш застоялата вода.
освен всичко и дизайна е супер.
не се напънах да се разпозная сред персонажите,
за да не си самонараня самочувствието ;-)
още веднъж браво
Хубавото на блоговия театър е, че всеки път може да влизаш в различна роля. Така че забавлявай се, не се самонаранявай :)) Харесвам твоите смешни превъплъщения!
05.02.2013 21:43
Адмирации!
Смях и забавление - точно това ми се искаше да направя. Коментарът ти много ме радва:)