Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2013 21:15 - ФАНТАСТИЧНА ПРИКАЗКА ЗА БЛОГОВИЯ ТЕАТЪР
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 33974 Коментари: 44 Гласове:
36

Последна промяна: 07.02.2013 15:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image

якога, много отдавна, в едно далечно царство, през девет блога в десети, живеел един млад, мутирал Феникс без оперение. Крилата му постоянно били на ремонт в един сервиз на Порше и затова се прибирал от работа с каляска от флотилията на могъщия му баща - рарорът Блогбог Велики.  Един ден това безкрако влечуго - каляската, последен модел товарен кораб "Блогспейс Шатъл", се носела със скоростта на побеснял градински охлюв из блогосферата, скрибуцайки с ръждивата си черупка. На завоите си пълзяла бавно и тромаво като преяла боа, а на спирките поглъщала телата на уморени пътници и миризмата на застояла безнадеждност. А той придремвал замечтано близо до вратата, вмирисан на отровна скука и се държал здраво да не падне. Слушалките, забучени като хербаризирани пеперуди в ушите му, го изолирали от околния свят.  По жиците течали уморени черни депресарски ритми - вълшебното музикално килимче, с което се възнасял над сивотата на ежедневието и забърквал вълшебна каша от реалност и илюзии. 
image
По едно време мъжът до него го потупал по рамото:
 - Алоуу,  младеж, айде да се пуснеш от душа, молим ти се, че ще слизам на следващата спирка... Освен ако не искаш да те водим дома да се баняш...
Кикот и присмехулни усмивки се разнесли в края на репликата. Стреснал се Фениксът и се пуснал. Помислил си - тоя па кво реве като Маг Аре? И защо се хилят тия кухи лейки? Погледнал го благо и му отговорил с медено гласче:

- Аре бегай, че ште праим труден за рисуване, бе! Влачи си тъпата селска пръчка, кратуно непоръбена! Другия път и ваната си натовари в трамвая! Кво ме гледаш така? Сапун ли искаш да ти дам или компот да ти отворим?

Очите му били кръвясали и щипели, а погледът му проблясквал хищно и хвърлял опустошителни зелени мълнии. Всички замлъкнали уплашено. Той се огледал победоносно и властно. Верно, голема  мъгла бил - без да се усети, наистина се държал за водопроводния инструмент на човека, вместо за пилона в трамвая. Напоследък все ходел като отнесен от вихъра.  Главата го цепела от недоспиване и умора. Нямал време да се изкъпе и дори ноктите да си изреже. Но това си имало и предимства - всички стояли на разстояние от изтощените му намирисващи телеса, никой не го бутал и настъпвал и винаги му правели място да мине.

Концентрирал се, за да не изпусне както друг път спирката. Влязъл у дома, в мистичната и неземна атмосфера на Гнездото, където сред хаоса от прашасали книги, запуснатост, немарливост и артистичност измагьосвал своето изкуство - картини, фотографии, скици, рисунки, карикатури, стихове, проза или ноти... 
image
Природата била щедра към него - дарила го с много таланти и всичко му се удавало. Играел шах, свирел на китара, ходел на балет. Упс, грешка, на кeндо. Трепел наред всичко живо с убийствен сарказъм и всички бягали в панически ужас от него. В тая изолация нищо друго не му оставало реално, освен да се занимава със себе си. Е, не бил зает ежедневно да чете "Идиот" на Достоевски. Влагал се в изкуството с талант,  жар и удоволствие. Издишвал огнено кълбо от смъртоносна досада и съклет и бързо отключвал портите на своя виртуален свят, на истинския си живот.  


 image

ъщата вечер, както бил изгладнял за емоции, си сложил поредния нов аватар и се виртуализирал. Трансформирал се в зъл въздушен демон - Силф и започнал любимата си игра. Изплел изкусно мрежите си, за да улови нищо неподозиращите си жертви. Влязъл в любимата си роля - направил се на тъп, откачен и неграмотен. Фъфлел, сричал, заеквал до съвършенство. Ръсел простотии и се задавял в привидно тъпоумие, бълнувал в несвяст. Нарочно правел правописни грешки и използвал дребен, сив шрифт, който не се чете - изпипвал всичко до последния детайл, за да създаде умопомрачителен шедьовър. Да четеш този апотеоз на глупостта било досадно до болка, скучно – до припадък, отегчително – до смърт. 

И хората се връзвали – четяли, коментирали. Едни го съжалявали и му сервирали приятелски съвети. Други му се подигравали и го обиждали надменно. imageЗа десерт трети го нападали открито и агресивно:

- Изби рибата, тъпунгер такъв!
- Къртиш мивки, друже!
- Чупиш тъпомери, простако! 
- Тъп си като сапунерка!
- Прост си като тиквено семе!
- Много си елементарен!


Отприщвал скритата агресия и надменността. Къпел се в океана от враждебност,  презрение и негативизъм. Наслаждавал се на градушката от суперлативи. Извратено било наистина да се гаври с тях. Благородно ги оставял да си мислят, че са котките, а в действителност били мишките в неговия капан. Емоциите им били най-вкусната силфическа храна, която познавал. Накрая винаги благодарял за пиршеството и за умните съвети, които му давали. Те – на НЕГО! Не вярвал в богове. Той самият бил БОЖЕСТВОТО. СИЛФЪТ. Мисията му била да ги възпитава, да ги коригира и да ги възвисява. Требел наред всичко гнило и подло и въздавал справедливост, призовавал към добро.


 image

аресвало му да бъде и Блатник – зъл воден дух, който провокирал хората, като вадел на показ слабостите и комплексите им. Свирел виртуозно на тънката струна на болката в душите им. Целенасочено ги дразнел, за да предизвика буря от гняв и злоба и да даде живот на Злото, Мрачното и Лошото. Грубо ги настъпвал по мазолите и ги обиждал:
 - Стига с тия безвкусни близалки, драскачко!
- Скрий си грозната муцуна, ментална клошарко!
- Спри да се помпаш по 24 часа, духовен примитив!
- Пак ли се оПЛЮСи, а? Слез от първа с тая чорба!

- По цял ден висиш в блога като квачка на полог!
- Оттечи се като мръсна вода, кич! Умри!
- Вземи се застреляй, плазмодий! Омръзна на цялото блогонаселение!
- Защо не м
и пускаш критичните коментари, пУетесо?
imageПовръщал бълвоч от изядените несмлени емоции върху тях, за да освободи място за нови. Заливал ги като цунами, не си играел да дозира капка по капка. Хващал и едри, и дребни риби. Лочел реки от сълзи и блата от сополи. Издигал се в окото на тайфун от сърцераздирателен рев и се въртял във въртоп от агресия, отмъстителност и гняв. Хранел се до преяждане и се облизвал лакомо. Постигал с финес крайната си цел - да ги удави и да ги завлече на дъното на блатото. 

image

бичал да си играе и като дете в детската градина - правел си нов ник и се забавлявал да поздравява старите си никове. Веднъж дори си самопосветил любовна поема от името на едно от женските си превъплъщения:
image

 

  Ще танцувам бясно танго
Не искам да знам със кого
Остави колата, келеш,
и влез под полата ми пеш.
Ще изцедя от мозъка ти фреш
Дай ми от твойта люта ракия

и ще направя топките ти на пихтия

Ще играя за тебе кючек
Ще вибрирам цял век.
Ще си сварим компот от сливи
Ще бъдем неземно щастливи


После си изпял песен от един от мъжките си никове:

"Марче,
кат" гледам нямаш си другарче,
image
кат" гледам все повече питам се,
защо си тъй сама.

Марче,
за теб създаден съм, макар че,

макар че все повече хорица ми казват,
че съм тралала.

Стихосбирка бих написал,
посветил ти бих куплет,
но въобще не съм поет.
Баш съм прост тенекеджия,
чукам аз коли наред,
ти ще бъдеш най-отпред.
"


Понякога водел дискусии сам със себе си. Друг път събирал привърженици и опоненти. Подлагал ги на изпитания и умело
ги насъсквал да водят словесни битки един срещу друг. А той гледал двубоите отвисоко, без да губи божествения си ореол.
Най-много се гордеел с последния си голям успех. Той, великият диктатор, пресъздал ролята на божа кравичка. Играел с цялото си божествено величие и добродетелност. И същите, които го плюели и обиждали в старите му превъплъщения, сега идвали да го величаят и да го аплодират. Гръмко и на всеослушание.

- Страхотно е! Надмина себе си!
- Най-великите рими, писани някога!
- Браво, Майсторе!
- Феноменален си! Титан на мисълта!
- Благодаря и поклон!


Гледал им сеира, квичал и цвилел от смях. ТОЙ, негово величество виртуалният изтребител, живеел в славни времена.
 


 

imageдин ден решил да се преобрази в злия огнен демон Рарор. Мистично, феерично създание, което светело в тъмното на блога и вечеряло с енергия от емоциите на хората - от вулканичната топлина на гнева до горчивината на човешката жлъч и цинизъм. Заложил капана и зачакал мишките. И тогава се появила Тя. Никът й бил Розабел, като любимата му фея от любимите му приказки imageна Хофман. Влязла в открит двубой с него, присмяла му се на собствената му територия, в собствения му пост, с който той раздавал правосъдие и възпитавал стадо глупави заблудени блогъри. Чудел се на глупостта и наивността й - явно не разбирала, с кого си има работа тая зъбла. Оставил я да излее целия сарказъм, на който била способна. Мммм, вкусно било... Благодарил й след това и се приготвил да я схруска цялата за закуска. 


  Добро утро, Розабел,
ти си феята на  моето сърце, а аз съм твоят любим Гном Грефенрод. Отпусни се удобно, аз съм твоят измислен фантом. Сега ще вляза в мозъка ти като къртица. Усещаш ли ме, аз съм в теб, контролирам мислите ти, действията ти, живота ти, приливите и отливите на океана и движението на небесните тела, както и посоката на вятъра. Смуча от твоите емоции, копая в тунелите на твоите фантазии. Чета твоите разкази, асимилирам с наслада хумора и иронията ти. Влизам в психиката ти, манипулирам съзнанието ти. Това е лесно за мен, като детска игра...

Усещала Розабел как я опипва виртуално, как облазва мозъка й. Пълзял и се извивал като змия между редовете на мислите й. Карал я да замръзва в студен ужас. Вцепенявала се от погнуса, потръпвала от отвращение. Разбирала, че той се опиянява от въображаемата си власт.

 imageimage


еята Розабел живеела отскоро в блога и като малко дете откривала един нов многолик и шарен свят, една голяма сцена, на която всеки измагьосвал своята лудост и фантазия с жар и ентусиазъм.

Шекспировци развявали високо на члена си емблемата на своята любов, Ринговци пеели и свирели,  млади и стари варяли в казани бобена яхния, разказвали пошли или аристократични вицове, търсели философския смисъл на Х-бозоните или генетичния произход на траките. Преоткривали божествата във Вселената. Отваряли елитни клюкарници, за да нищят смисъла на живота или последната  любовна авантюра на женените въртиопашки в нета. Новинарите публикували компромати и измисляли събитията на деня, поетесите сътворявали осмото чудо на света в рими, а прозите пишели разкази на тон или на километър.  Безкраен пъстър хаос на гениалност и посредственост, на добри и лоши, в който потъвала с часове и губела душата си.

 

Лошите виели на глутници въодушевено. Задавяли се в жлъч и сарказъм. Бълвали пошлост и грубост, плюели отровни храчки и запълвали празнотата в пространството, времето и живота си с жълтозелена слуз от безумие и злоба. Клонирали се, за да коментират себе си с десетки безсмислени вметки, сами се питали и сами си отговаряли. Гласували под строй за собствените си празнословия. Добрите се четяли един друг редовно, коментирали се, обожествявали се взаимно и се потапяли в захарния сироп на хвалбите. Прехласвали се във възторг, умилявали се нежно, хълцали многострадално. И нямало значение дали текстът е посредствен или гениален, оплюсвали се един друг, защото и тук, както при лошите важно било да върви търговията с коментари и гласове.
Имало и една трета категория - истинските. Не се интересували от гласове, коментари и рейтинг. Имали безспорен талант, били виртуози на словото. Прехласвала се да ги чете.
Понякога полудявала. Глупостта и посредствеността я дразнели и тогава ставала убийствено саркастична, а после съжалявала. Не искала да е лоша фея. Упреквала се и страдала. Пошлостта, наглостта и цинизмът я отвращавали и вбесявали. Четяла и мълчала. Отвращавала се да влезе в открит двубой с глупостта. Разкъсвала се и се търсела.


Здравей, могъщи Силфе,

Не ме е страх от теб. Прочетох стиховете ти. Много са хубави и затова ги откраднах. Направих им мека постеля в спалнята на моя компютър. Ще спим с тях на една възглавница, когато ни се приспи. Сега се гушим заедно.

Силфът четял и умирал от глад. Този път нямало храна. Как смеела да се доближава толкова до него? Не усещала ли миризмата му? Явно не била пътувала заедно с него в каляската...


Здравей, кьорава вещице Розозъбел,

Дъртозата ли те прихваща, бе миндил такъв? Не виждаш ли, че аз не съм Силф? Как можа да се усъмниш в мен, твоя верен Грефенрод? И не пиша стихове, само се заяждам и плаша хората. Но ти си умна и смела вещица с брадавица на носа.


Ти не си Силф? Колко жалко, аз харесвам стиховете на Силф. Щом не си Силф - чао.  

Нямало как да си признае кой е. Но и не искал да я пусне да си отиде.  Трябвало да измисли друга стратегия. Може би тишината щяла да й въздейства. Оставил я да го потърси сама. Чакал търпеливо. 
Идвали тежки гладни времена - трябвало да мине на диета.


Добре де, цял час тръпна в НЕочакване. Знам кой си, но ще се правя, че не знам. Защо всички те мразят?

Ха, ха, ха... Хванала се все пак. Не знаела с кого си има работа тая зъбла. Стар дракон с огън искала да плаши! Хайде, малката, да помълчим още малко, а?


Ти подхъркваш ли вече? Стихотата ти и те спят като бебета сладки. Аз пък още не. Ще си чукна една виртуална среща с теб, ще се разхождаме заедно до зори и ще те викам на бис колкото пъти си поискам. 


Тук съм. Ти защо не ме мразиш, Розозъбел - Крокозъбел?
Сега сме в нашия измислен свят. Сънуваме. Аз съм Анселмус, а ти си Серпентина. Ще си играем ли, само ние двамата?


Да си поиграем, щом казваш. Давам ти моя текст. Пипай го с очи, гали го с твоите метафори, целувай го с твоите мисли, прегръщай го с твоята фантазия. Жаден е за любов и ласки. Твоите. Сцената е твоя, приятел!


image
авала ли му своя текст или му взимала душата? Манипулирала го с финес, но не искал да мисли за това. Изсипал плам и жега в текста й, преплел огнен език с нейния, палел се и се опожарявал. Изгорял в нея и се загубил. А тя приемала даровете му, танцувала, светела, блестяла.

Позволил й да се грее под перата му и да диша от изпепеляващия му дъх. С пламенна нежност да го претопява в своята топлина. Любовта и мислите му, облечени в огнени рими, очевидно били нейната храна. Асимилирала го. Душата му заживяла в тялото й, а тялото му се свило до размерите на скъпоценно яйце. Възкръснал като Жар птица от собствената си пепел. Преродил се, за да триумфират огънят и животът, новото начало. Цялата блогосфера грейнала в зарево от сияние и възторг, а на театралната сцена блогърите заживели дружно и щастливо, в очакване на новия Силф.


image






Тагове:   блог,   театър,   фантазия,   приказка,


Гласувай:
37
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. faktifakti - невроятно.
01.02.2013 21:22
уникални са. направо ме възхити с фантазиите и начинът на разказване.
цитирай
2. mariniki - приказно за истинските неща...
01.02.2013 21:33
клипът е невероятен... поздравявам те, от сърце..
цитирай
3. radosslav - Пясъчните срещу Снежните
01.02.2013 21:42
Четях и
цвилех от смях, (както казва една моя позната)
и замалко пак да се превърна в прах, но оцелях, щот навреме спрях :)))

Припев: "Мангава тут мангава е тути камерава"

Е такава творба скоро не бях чел, надскочила времето и пространството ти може би няма да бъдеш рабрана от блогообществото.

Но да се върнем към реалността :)))
Скоро почва войната на пясъчните срещу снежните, ти от кои си?
цитирай
4. aip55 - Прекрасно!
01.02.2013 22:12
Животът е твърде красив, за да бъдем разочаровани от него. А, това ти творение ме очарова тотално от гениалността ти. Бъди такава каквато си - силна и проницателна.
цитирай
5. djani - От първото ти крякване,
01.02.2013 22:22
Разбрах, че скоро ще държиш исото в блатото. Не остана риба в него. Изби я всичката. Очарова ме, възхити ме, побърка ме...
цитирай
6. cinderellathespy - Удоволствие ми беше, како Жабке :)
01.02.2013 23:09
Имах нужда от усмихвация, че деня ми беше доста тежък...
Май познах някои от героите ти... ;)
Винаги ще надниквам тук с любопитство и интерес...
Хайде, време ми е да ходя да почиствам визьорите и приборите за нощно виждане на снайпера ми, аз по принцип следя блоговите приказки от разстояние чрез оптически мерник...
На теб усмивки и успехи! :)))

Ели
цитирай
7. coacoa11 - Благодаря на всички!
02.02.2013 00:01
Толкова дълго писах, че сега като че ли не ми е останало нищо за казване :)
Не знам пък вие откъде намирате време и нерви да четете :)
Уморена съм, но невероятно е удоволствието, че се смеете и усмихвате!!!
Факти, Мариники, Джани, Aip 55 - влизайте в приказката!
Радо, този припев не ми е на матерния език, ще трябва някой да ми превежда... И ще ме светнеш ли кои са снежните и кои пясъчните? Или да се консултирам с оптическия мерник на шпионката :) Много загадки за една вечер, ей :) Ето ти поздрав от мен:
http://www.youtube.com/watch?v=a1ZjclTcZyM
Разпознаването в героите е разрешено, всеки да си избира любим образ и да вдигаме завесите на сцената :))
цитирай
8. mt46 - Поздрав!
02.02.2013 00:05
Интересна, силна сатирично-пародийна приказка!...
цитирай
9. tit - ха, ха - много рококо и
02.02.2013 01:53
за финал - невъзможен романтизъм!:)))
засмяна приказка - +!:))
цитирай
10. etyna - А такаа!
02.02.2013 02:05
нали нямаше да храним вампирите? Не, че не е интересно поднесено , но аз безкрайно харесвам смеещата се Соа, а тук има нещо, което пречи на смеха и.
Поздрави, Слънчева! И на театър като на театър-винаги знаеш, че в живота е и не е точно същото!
цитирай
11. coacoa11 - Мерси!
02.02.2013 08:35
:))Черпя те с едно любовно кафе за добро утро - айде нека е 3 в едно, направо куатро... беше ми много приятно!
http://www.youtube.com/watch?v=Dbib0JTrxdE
mt46 написа:
Интересна, силна сатирично-пародийна приказка!...

цитирай
12. coacoa11 - Мерси, Тит,
02.02.2013 09:26
Не е рококо, а е готик и не е романтизъм, а е фантастика :)
Черпя те още малко смя за закуска:
http://www.youtube.com/watch?v=9rf4TcUQYqk

tit написа:
за финал - невъзможен романтизъм!:)))
засмяна приказка - +!:))

цитирай
13. coacoa11 - Знам ли , Ети...
02.02.2013 09:30
Започвам да се чудя дали не нося и аз парченца вампирска душа :) При това положение няма гладна да ходя, я :) Само трябва да внимавам да не стана 300 кила :))
etyna написа:
нали нямаше да храним вампирите? Не, че не е интересно поднесено , но аз безкрайно харесвам смеещата се Соа, а тук има нещо, което пречи на смеха и.
Поздрави, Слънчева! И на театър като на театър-винаги знаеш, че в живота е и не е точно същото!

цитирай
14. radosslav - Ми кво да ви кажа МадаМ
02.02.2013 10:19
Нито знам кои са Пясъчните нито Снежните, но скоро ще почват война в блога, нито пък знам какво пее Азис, ако го преведе някой може и на мен да кажеш, просто откраднах припева от него :)))

http://www.youtube.com/watch?v=cSnkWzZ7ZAA
цитирай
15. coacoa11 - Имам едно предположение
02.02.2013 10:54
Да не би да са едни и същи, но с различни никове, а? Важното е да има хепи ендинг, както се казва:))
http://www.dailymotion.com/video/xpx809_happy-ending-massage_fun#.UQ3mvvLTjIU
А темата със свирките отдавна е изсвирена - на първа, с над 2000 прочита, така че недей да плагиатстваш, виж при Жабог :)

radosslav написа:
Нито знам кои са Пясъчните нито Снежните, но скоро ще почват война в блога, нито пък знам какво пее Азис, ако го преведе някой може и на мен да кажеш, просто откраднах припева от него :)))

http://www.youtube.com/watch?v=cSnkWzZ7ZAA

цитирай
16. coacoa11 - :)Радо, ще ми изпееш ли любимата песничка - Жаба Жабурана
02.02.2013 11:02
http://www.youtube.com/watch?v=wTHifTnuGLo
Останах нещо без перца за шапката, пак трябва да скубя щъркели... :))
цитирай
17. kamosutrov - E, няма как! Комплименти!
02.02.2013 11:40
Де да имах твоята дарба.... Но, поне ще мога да те поздравя на твоя език. КВАК! :-)
цитирай
18. wilderness - Възклик!
02.02.2013 12:07
И си мисля - Колко ли трябва да си в жанра, за да сътвориш това?

Имам предвид всичко това.
:)
цитирай
19. coacoa11 - Мерси, трогвам се от комплименти на жабешки:)
02.02.2013 12:33
Най обичам луди, луди жаби, луди, луди жаби насън :)
http://www.youtube.com/watch?v=e5L7dszQ6_E

kamosutrov написа:
Де да имах твоята дарба.... Но, поне ще мога да те поздравя на твоя език. КВАК! :-)

цитирай
20. karaiany - Брях ! Коа, изненадваш приятно ! ...
02.02.2013 12:44
Брях ! Коа , изненадваш приятно ! :)
И аз май разпознах тук - таме някои блогови фигурки !
Давай с продължението . Чувствам , че това ще бъде успешна серия ! :)))
цитирай
21. coacoa11 - Тренирам за джедай от 5-годишна възраст, Силата е в мен :)
02.02.2013 12:52
http://www.youtube.com/watch?v=R55e-uHQna0
А ти от светлата или от тъмната страна на силата си :)

wilderness написа:
И си мисля - Колко ли трябва да си в жанра, за да сътвориш това?

Имам предвид всичко това.
:)

цитирай
22. coacoa11 - Ха ха
02.02.2013 12:58
Да не си разпознал и себе си?
Честно да ти кажа, много се ядосвам на тая приказна боза! И един минус не можах да си изкарам, ей, при толкова напъване...:))

karaiany написа:
Брях ! Коа , изненадваш приятно ! :)
И аз май разпознах тук - таме някои блогови фигурки !
Давай с продължението . Чувствам , че това ще бъде успешна серия ! :)))

цитирай
23. hristo27 - Чудесна приказка!
02.02.2013 13:03
Поне трима успях да налучкам. Ако има продължение, може и още персонажи да бъдат разпознати.
цитирай
24. karaiany - Да не си разпознал и себе си? Че...
02.02.2013 13:36
coacoa11 написа:
Да не си разпознал и себе си?
Честно да ти кажа, много се ядосвам на тая приказна боза! И един минус не можах да си изкарам, ей, при толкова напъване...:))

karaiany написа:
Брях ! Коа , изненадваш приятно ! :)
И аз май разпознах тук - таме някои блогови фигурки !
Давай с продължението . Чувствам , че това ще бъде успешна серия ! :)))


Дори и да съм - на казвам ! :)
Важното е , че ми хареса кукления ти теaтър. :)
А за минусите , трибва да бъзнеш най - лютите чушки поименно...иначе те си траят . Скатават се демек под масата ...а наче са бая ербап - пред компа . Когато стане наистина горещо , обикновено се крият . :)
цитирай
25. wilderness - 21. coacoa11 - Тренирам за джедай от 5-годишна възраст, Силата е в мен :)
02.02.2013 13:52
coacoa11 написа:
http://www.youtube.com/watch?v=R55e-uHQna0
А ти от светлата или от тъмната страна на силата си :)

wilderness написа:
И си мисля - Колко ли трябва да си в жанра, за да сътвориш това?

Имам предвид всичко това.
:)




Можеш да избереш категорията:

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=EBwqbqZ3L60
ONE LUCKY PENGUIN!!

За подсказка - Дистанционно озвучаване на битака.

:)
цитирай
26. radosslav - &Како Гола 11
02.02.2013 13:53
почна се третата световна блогова война. Бързо решавай ти от кои си от пясъчните или от снежните. Аз ще погледам началото после ще се оттегля, ще изчакам да се изтрепят с поетични калшници и хули-бомби, след което при следващата ми отпуска пак може да пусна отново малко инженерна поезия ха ха
цитирай
27. coacoa11 - Не знам точно кои трима си разпознал...но ти си вътре :)
02.02.2013 13:58
hristo27 написа:
Поне трима успях да налучкам. Ако има продължение, може и още персонажи да бъдат разпознати.

цитирай
28. coacoa11 - :) One unlucky man
02.02.2013 14:30
Така става ли :)
http://www.youtube.com/watch?v=iK5QVWn742w
wilderness написа:

Можеш да избереш категорията:
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=EBwqbqZ3L60
ONE LUCKY PENGUIN!!
За подсказка - Дистанционно озвучаване на битака.
:)
цитирай
29. troia - Браво на теб!
02.02.2013 14:40
Бързо си се ориентирала в блоговата не приказка тук.:) Много си наблюдателна. Да се храниш със емоции е един вид наркотик. Поглъщаш го ежедневно и няма насищане. Краят е наистина като приказка– любовта побеждава и преобразява. Не вярвам, че ще стане обаче реалност. Той пак ще върне старата си форма.
Направо ми взе акъла. Толкова е дълъг, колкото мои двайсет разказа.:) Интересен е така, че не се притеснявай за прочита му.
Пожелавам ти приятен ден, Розабел!
цитирай
30. coacoa11 - На война като на война! Така или иначе пишеш убийствена проза :)
02.02.2013 15:21
Тия куршуми направо събличат :)
http://www.youtube.com/watch?v=vAIt6Z8aW6M
Ако се чудиш за напитките, да вземем мастика, че и тя съблича, и жени, и мъже:
http://www.youtube.com/watch?v=Md-6IIzznkg
А може и водка, ама да е Флирт, любимата ми е:
http://www.youtube.com/watch?v=e8tnQ9oatQ8
http://www.youtube.com/watch?v=inZ0Zvc9CPM

radosslav написа:
почна се третата световна блогова война. Бързо решавай ти от кои си от пясъчните или от снежните. Аз ще погледам началото после ще се оттегля, ще изчакам да се изтрепят с поетични калшници и хули-бомби, след което при следващата ми отпуска пак може да пусна отново малко инженерна поезия ха ха

цитирай
31. oara - Направо съм онемял!
02.02.2013 16:30
Разменихме коментари с радослав, предложих му да спусне кепенците и той наистина ги е пуснал!


Адмирации! Той е наистина Поет - не се блазни от суетата.

Мариники и Йотова са неспособни на това. Те се опияняват от престоя си на първа.

Прекалено дълъг ти е постът. Иначе е оригинален.

Най- смешните блогери са
публикуващите непрекъснато и подмокрящи се да си гледат аватара на първа.
Отвратителни са всекидневно досаждащите.
Не ставай като тях!
цитирай
32. wilderness - 28. coacoa11 - :) One unlucky man
02.02.2013 17:29
coacoa11 написа:
Така става ли :)
http://www.youtube.com/watch?v=iK5QVWn742w
wilderness написа:

Можеш да избереш категорията:
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=EBwqbqZ3L60
ONE LUCKY PENGUIN!!
За подсказка - Дистанционно озвучаване на битака.
:)


Аааа, не с лошо :)

Последен линк и аз също спускам кепенците :-)
Останалото и тук е суета.

http://www.youtube.com/watch?v=QS9UyM3MV_A
The Prestige vs. The Illusionist: Trailer Mashup

цитирай
33. kamosutrov - Един извинителен "КВАК"! Полигоре, който днес си Оара, ще ли спреш да посочваш,
02.02.2013 18:25
oara написа:
Разменихме коментари с радослав, предложих му да спусне кепенците и той наистина ги е пуснал!


Адмирации! Той е наистина Поет - не се блазни от суетата.

Мариники и Йотова са неспособни на това. Те се опияняват от престоя си на първа.

Прекалено дълъг ти е постът. Иначе е оригинален.

Най- смешните блогери са
публикуващите непрекъснато и подмокрящи се да си гледат аватара на първа.
Отвратителни са всекидневно досаждащите.
Не ставай като тях!

кой и за какво го бива? Ами ти, като не се блазниш от суетата, що мрънкаш непрекъснато, че си по-, по-, най-?
цитирай
34. oara - Ама това на нищо не прилича!
02.02.2013 20:43
Ето в този блог няма модерация и всички коментари излизат свободно.
А за трети пореден път потребителката, мислеща се за поетеса, мариники ми е изтрила моя и ще се наложи пак да го представям в отделен постинг:)))))
Потребителят преди мен ме бърка с непознат ми потребител, но това в случая не е важно.
Квак.
цитирай
35. coacoa11 - Оара,
02.02.2013 20:51
И аз първоначално подценявах Радослав, но наистина е добър - и като поет, и като човек. Загубил е над 100 стихотворения, защото са изтрили блога му по погрешка. Не е имал копия. Това е достатъчно, за да разбереш, че не е суетен и пише за удоволствие, не за слава и почести.
Уважавам и двама ви, харесвам ви и обичам да ви чета. Загуба е който и от вас да си отиде. Има добри творци, които попадат на първа по заслуги. И ти си от тях. Радо също.
Уважавам правилата в твоя истински блог. Хубаво е, че показваш адмирации към Радо, аз ги приемам като подадена ръка към приятел, който се надявам скоро да вдигне кепенците, за да четем написаното, докато той е в творческа ваканция.
С толкова много музи около него не мисля, че тази ваканция ще трае дълго :)
За мен - какво да кажа, пиша на шега. Аз съм възможно най-самокритичния човек на света, така че няма никаква опасност да се главозамая от суета. Не знам дали изобщо ще си повярвам някога. Хваща ме суетата, когато си помисля, че ти си ме прочел, че даже и коментирал :) И какво търпение да стигнеш до края на приказката :) Вярно, дълга е, мислех да я делна на две части, но щеше да си загуби смисъла. А по-кратко не можах, пиша от има-няма 3 месеца, лаик съм и такава ще си остана.
Разбирам те и те подкрепям напълно за самоповярвалите си "поети". Но ти си истински, бъди над това. Остави ги да се радват на фалшивата си популярност, за тях това като че ли е единствената радост. Аз понякога си позволявам да съм саркастична в такива случаи, какво да кажа, наистина е забавно :)

[quote=oara]Разменихме коментари с радослав, предложих му да спусне кепенците и той наистина ги е пуснал!
Адмирации! Той е наистина Поет - не се блазни от суетата.
Мариники и Йотова са неспособни на това. Те се опияняват от престоя си на първа.
Прекалено дълъг ти е постът. Иначе е оригинален.
Най- смешните блогери са публикуващите непрекъснато и подмокрящи се да си гледат аватара на първа. Отвратителни са всекидневно досаждащите.
Не ставай като тях![/quot
цитирай
36. coacoa11 - Квак-квак!
02.02.2013 21:56
И в твоя блог има модерация, защо да няма и в другите?
Сигурна съм, че Мариники не се мисли нито за Ботев, нито за Яворов. Пише толкова, колкото може и споделя с приятели, които я подкрепят.
Три пъти се опитваш да коментираш при нея - дай един логичен довод за това упорство? Световен рекорд по обръщане на внимание на бездарни поетеси ли си решил да поставяш? Смяташ ли, че с коментарите си в блога й, дори да нямаше модерация, щеше да промениш нещо? Явно си нежелан там, защо си губиш времето? Можеше да напишеш едно истински хубаво стихотворение, което аз и още много други хора щяхме да прочетем с удоволствие. Или да послушаш хубава музика. Или да коментираш при мене на воля, без модерация :)

oara написа:
Ето в този блог няма модерация и всички коментари излизат свободно.
А за трети пореден път потребителката, мислеща се за поетеса, мариники ми е изтрила моя и ще се наложи пак да го представям в отделен постинг:)))))
Потребителят преди мен ме бърка с непознат ми потребител, но това в случая не е важно.
Квак.

цитирай
37. oara - Ти пък, естествено, че се забавл...
02.02.2013 22:59
Ти пък, естествено, че се забавлявам да дразня оная госпожа.
Още утре ще си открия поетичен блог, лесна работа
цитирай
38. coacoa11 - Ех, ти си мислиш, че се забавляваш
03.02.2013 09:07
да я дразниш, тя си мисли, че те игнорира. Голямо мислене пада!
Дулсинеите се свършиха, рицарите почнаха да се дуелират за чест и слава, като че ли после няма всички да отидем в пантеона на забравата.
В това време на първа цели шест гениални поста се мадърбордват. Кой ли ги е изстрелял в космоса и с каква помпа?
Вече няма нужда да кацаш на първа, чиста загуба на време си е. Четеш си любимите, а ако всичко ти писне - пускаш кепенците.
цитирай
39. gosho568 - Много добра приказка за блог - пространството! ;)))
03.02.2013 14:37
Поздрави!
цитирай
40. jabog - Браво Съблатнице. С голям кеф пр...
03.02.2013 18:22
Браво Съблатнице. С голям кеф прочетох блатното фентъзи.
не бях на линия през уикенда и чак сега го видях. определено ще улесни прехода към понеделника ми.
Скоро ще ми се изчерпят комплментите и ще трябва да мина на суперлативи.
мога само да си мечтая за нещо подобно, на това което си написала.
успяла си да разбушуваш застоялата вода.
освен всичко и дизайна е супер.
не се напънах да се разпозная сред персонажите,
за да не си самонараня самочувствието ;-)
още веднъж браво
цитирай
41. coacoa11 - Благодаря, но
03.02.2013 22:23
имайки предвид колко бегло познавам блог-пространството, приемам похвалата с резерви :) Надявам се да е обаче весела смешна фантазийка:)
gosho568 написа:
Поздрави!

цитирай
42. coacoa11 - Здрасти, Jabog,
03.02.2013 22:26
Къде пак скиташ из чужди блата? Сигурно си бил на някое пътешествие, ще те проверя :)
Хубавото на блоговия театър е, че всеки път може да влизаш в различна роля. Така че забавлявай се, не се самонаранявай :)) Харесвам твоите смешни превъплъщения!
цитирай
43. carlson - Не знам кои са героите вдъхновители, но приказката много ми хареса...
05.02.2013 21:43
...а, и... много се смях и забавлявах
Адмирации!
цитирай
44. coacoa11 - Карлсон? Който живее на покрива?
06.02.2013 07:53
Още един приказен образ идва на сцената :)
Смях и забавление - точно това ми се искаше да направя. Коментарът ти много ме радва:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 269371
Постинги: 46
Коментари: 818
Гласове: 2803
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031