Постинг
28.12.2012 15:15 -
Зима ледена душите раздели
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5557 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 25.03.2013 07:56
Прочетен: 5557 Коментари: 19 Гласове:
23
Последна промяна: 25.03.2013 07:56
Бяло, тихо, студ вали... Зима ледена душите раздели.
Борове - стрели небето ледено целуват,
черни стволове - заровени бодли
в сърцето пусто пак танцуват.
Не боли.
Утоли
на страховете жаждата отровна!
Позволи
неродена да си тръгне лудостта любовна!
Звездите не пали!
На мислите в печалното ждрело
тъгата свила е гнездо,
дълбае с острото длето
на самотата болното клеймо.
Не моли!
Да се сбогуваме с усмивки празни,
виновно да редиме извинения омразни...
Иди си! И не вярвай на надежди и съблазни!
Зима ледена душите раздели. Бяло, тихо, студ вали...
– – – – – – – –
Борове раздират на небето зимното палто.
На деня в захвърленото скъсано кълбо
сипе се снегът на самотата...
Не боли.
А защо "не боли"?...
цитирайПросто чети между редовете. Стихът е откровена лъжа :) Исках да кажа провокация...
цитирайmt46 написа:
А защо "не боли"?...
нещо си тъжна. Студ, сняг и раздяла.. Написала си нещо между стих и откровение. Красиво е. Приятна и весела вечер ти желая!
цитирайПровокира ме ти да се пробвам в мерената реч. Сложих си таралеж в гащите. Много трудно ми е да меря... :) Нищо не разбирам от стихоплетство - къде ударена, къде неударена сричка - не мога да ги броя. Ориентирам се по мелодичността и ритъма, тук-там гледам да сложа някоя рима. Отгоре на всичкото мисля, че всичките ми стихоплетства завършват с калиграма. Предишните приличат на пясъчен часовник, а това - не знам защо ми прилича на камбанка. Сигурно защото скоро беше Коледа... :) Във всеки случай не съм мислила специално да нареждам текста така, получи се от само себе си.
Иначе всеки стих е откровение. Много повече, отколкото прозата. Радост или тъга - няма значение, важното е да има силна емоция. Благодаря ти за коментара, разчитах на повече добронамерена критика :)
Стиховете не са ми стихията, но писането им носи също много удоволствие и прятни моменти. Приятна вечер и на теб!
цитирайИначе всеки стих е откровение. Много повече, отколкото прозата. Радост или тъга - няма значение, важното е да има силна емоция. Благодаря ти за коментара, разчитах на повече добронамерена критика :)
Стиховете не са ми стихията, но писането им носи също много удоволствие и прятни моменти. Приятна вечер и на теб!
troia написа:
нещо си тъжна. Студ, сняг и раздяла.. Написала си нещо между стих и откровение. Красиво е. Приятна и весела вечер ти желая!
5.
etyna -
Соа,
28.12.2012 23:12
28.12.2012 23:12
усмихни се!:))
Топла прегръдка от мен...
цитирайТопла прегръдка от мен...
Добре дошла! Благодаря ти много! Безкрайно ме зарадва.
Прегръщам те и аз, усмихвам ти се много :))!
цитирайПрегръщам те и аз, усмихвам ти се много :))!
etyna написа:
усмихни се!:))
Топла прегръдка от мен...
Топла прегръдка от мен...
Хубаво е , Коа !
Вярно е , че прилича на камбанка , дори на елха , рязната отгоре ! :)
Щом вече не боли , значи е много по - добре !
Весело прекарване на празниците ! :)
цитирайВярно е , че прилича на камбанка , дори на елха , рязната отгоре ! :)
Щом вече не боли , значи е много по - добре !
Весело прекарване на празниците ! :)
Знам, че на рими и метафори няма да го докарам като теб и Ети, но на чувства... не падам по-долу :) Камбанката и мен много ме учуди, но сигурно така е трябвало - някой да я чуе. А може би просто не знам как да подреждам и подравнявам текста :))
Хубаво е, че беше тук и не само ме прочете, но ме и разбра. Желая и на теб весели празници!
цитирайХубаво е, че беше тук и не само ме прочете, но ме и разбра. Желая и на теб весели празници!
karaiany написа:
Хубаво е , Коа !
Вярно е , че прилича на камбанка , дори на елха , рязната отгоре ! :)
Щом вече не боли , значи е много по - добре !
Весело прекарване на празниците ! :)
Вярно е , че прилича на камбанка , дори на елха , рязната отгоре ! :)
Щом вече не боли , значи е много по - добре !
Весело прекарване на празниците ! :)
Но, определено не е за мен! Иначе харесвам стихоплетството, като изящна дантела от думи. Но предпочитам гоблена с многото бодове. Той дава картина, докато дантелата само илюзия на такава. Въпреки, че понякога е много ярка. Защо, така тъжно и меланхолично, малкото ми жабче?
цитирай
10.
coacoa11 -
Тъга, меланхолия... като камбанен звън в очакване на най-щастливия ден :))
29.12.2012 10:07
29.12.2012 10:07
Не съм ти виждала дантелите... освен една, много красива. Пробвал ли си да пишеш лирика?
Ами ще си шием гоблените с тебе май :))
цитирайАми ще си шием гоблените с тебе май :))
Снегът на самотата на пролет ще се стопи.
цитирайВ очакване на пролетта съм, така да се каже...
Дотогава мисля да наблегна на това: "Тя нежно те рита с изящни копита" :))
цитирайДотогава мисля да наблегна на това: "Тя нежно те рита с изящни копита" :))
faktifakti написа:
Снегът на самотата на пролет ще се стопи.
боли, защо така боли
снегът убийствено вали,
ще се измъкнеш пак, нали,
от тия дращещи мъгли,
обсипана с безброй смоли
ще се измъкнеш, но дали
и ти си от героините на моето парче за нет поетесите:)
цитирайснегът убийствено вали,
ще се измъкнеш пак, нали,
от тия дращещи мъгли,
обсипана с безброй смоли
ще се измъкнеш, но дали
и ти си от героините на моето парче за нет поетесите:)
Леле, много си талантлив. Ми ти по-добре от мен си го написал... :)
Ще ми се да съм пуетеса, още повече да съм героиня, обаче съм си една проста ПРОЗА.
Не знам колко ще ме държи...
но се надявам да се измъкна
от дращещите мъгли.
А дали, дали
и ти не си
герой от едно редактирано стихотворение?
цитирайЩе ми се да съм пуетеса, още повече да съм героиня, обаче съм си една проста ПРОЗА.
Не знам колко ще ме държи...
но се надявам да се измъкна
от дращещите мъгли.
А дали, дали
и ти не си
герой от едно редактирано стихотворение?
leshoiad написа:
боли, защо така боли
снегът убийствено вали,
ще се измъкнеш пак, нали,
от тия дращещи мъгли,
обсипана с безброй смоли
ще се измъкнеш, но дали
и ти си от героините на моето парче за нет поетесите:)
снегът убийствено вали,
ще се измъкнеш пак, нали,
от тия дращещи мъгли,
обсипана с безброй смоли
ще се измъкнеш, но дали
и ти си от героините на моето парче за нет поетесите:)
15.
анонимен -
Много симпатично! :)
30.12.2012 22:12
30.12.2012 22:12
Много симпатично! :)
цитирайТъкмо в изблик на пуетично отчаяние се канех да архивирам камбанката, но щом я намираш за симпатична - остава.
Благодаря ти, че дойде :)
цитирайБлагодаря ти, че дойде :)
kushel написа:
Много симпатично! :)
весело посрещане на новата година!
цитирайКъде се губиш? Да не си посрещнала вече новата година?
Поздравила съм те и аз подобаващо, на твоя територия!
Cheers!
цитирайПоздравила съм те и аз подобаващо, на твоя територия!
Cheers!
Когато камбанката изчезне, остава елхичка:
Бяло,
тихо,
студ вали...
Зимата душите раздели.
Небето ледено целуват
борове като стрели.
Черни стволове – бодли,
заровени в сърцето пусто,
пак танцуват. Не боли.
На страха коварен утоли
жаждата отровна! Позволи,
да си тръгне, без да се роди,
лудостта тиха любовна!
Звездите ти недей пали!
Тъгата свила е гнездо
на мислите в печалното ждрело,
дълбае с острото длето
на самотата болното клеймо.
Не моли! С усмивки празни
да редиме извинения омразни...
Иди си! И не вярвай на съблазни!
Зимата душите раздели.
– – – – – – –
Бяло, тихо, студ вали... Борове
раздират на небето зимното палто.
На деня в захвърленото скъсано кълбо
сипе се снегът на самотата...
цитирайБяло,
тихо,
студ вали...
Зимата душите раздели.
Небето ледено целуват
борове като стрели.
Черни стволове – бодли,
заровени в сърцето пусто,
пак танцуват. Не боли.
На страха коварен утоли
жаждата отровна! Позволи,
да си тръгне, без да се роди,
лудостта тиха любовна!
Звездите ти недей пали!
Тъгата свила е гнездо
на мислите в печалното ждрело,
дълбае с острото длето
на самотата болното клеймо.
Не моли! С усмивки празни
да редиме извинения омразни...
Иди си! И не вярвай на съблазни!
Зимата душите раздели.
– – – – – – –
Бяло, тихо, студ вали... Борове
раздират на небето зимното палто.
На деня в захвърленото скъсано кълбо
сипе се снегът на самотата...