Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2012 15:15 - Зима ледена душите раздели
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5542 Коментари: 19 Гласове:
23

Последна промяна: 25.03.2013 07:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  

Бяло, тихо, студ вали... Зима ледена душите раздели.
Борове - стрели небето ледено целуват,
черни стволове - заровени бодли
в сърцето пусто пак танцуват.
Не боли.
Утоли
на страховете жаждата отровна!
Позволи
неродена да си тръгне лудостта любовна!
Звездите не пали!
На мислите в печалното ждрело
тъгата 
свила е гнездо,
дълбае с острото длето
на самотата болното клеймо.
Не моли!
Да се сбогуваме с усмивки празни,
виновно да редиме извинения омразни...
Иди си! И не вярвай на надежди и съблазни!
Зима ледена душите раздели. Бяло, тихо, студ вали... 
– – – – – – – –
Борове раздират на небето зимното палто.
На деня в захвърленото скъсано кълбо
сипе се снегът на самотата...
Не боли.











Гласувай:
24



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав!
28.12.2012 18:19
А защо "не боли"?...
цитирай
2. coacoa11 - Боли, и то как само...
28.12.2012 18:51
Просто чети между редовете. Стихът е откровена лъжа :) Исках да кажа провокация...
mt46 написа:
А защо "не боли"?...

цитирай
3. troia - Здрасти,
28.12.2012 20:18
нещо си тъжна. Студ, сняг и раздяла.. Написала си нещо между стих и откровение. Красиво е. Приятна и весела вечер ти желая!
цитирай
4. coacoa11 - Здравей, Троя,
28.12.2012 20:43
Провокира ме ти да се пробвам в мерената реч. Сложих си таралеж в гащите. Много трудно ми е да меря... :) Нищо не разбирам от стихоплетство - къде ударена, къде неударена сричка - не мога да ги броя. Ориентирам се по мелодичността и ритъма, тук-там гледам да сложа някоя рима. Отгоре на всичкото мисля, че всичките ми стихоплетства завършват с калиграма. Предишните приличат на пясъчен часовник, а това - не знам защо ми прилича на камбанка. Сигурно защото скоро беше Коледа... :) Във всеки случай не съм мислила специално да нареждам текста така, получи се от само себе си.
Иначе всеки стих е откровение. Много повече, отколкото прозата. Радост или тъга - няма значение, важното е да има силна емоция. Благодаря ти за коментара, разчитах на повече добронамерена критика :)
Стиховете не са ми стихията, но писането им носи също много удоволствие и прятни моменти. Приятна вечер и на теб!
troia написа:
нещо си тъжна. Студ, сняг и раздяла.. Написала си нещо между стих и откровение. Красиво е. Приятна и весела вечер ти желая!

цитирай
5. etyna - Соа,
28.12.2012 23:12
усмихни се!:))
Топла прегръдка от мен...
цитирай
6. coacoa11 - Ети,
29.12.2012 07:30
Добре дошла! Благодаря ти много! Безкрайно ме зарадва.
Прегръщам те и аз, усмихвам ти се много :))!
etyna написа:
усмихни се!:))
Топла прегръдка от мен...

цитирай
7. karaiany - Хубаво е, Коа ! Вярно е, че прилича ...
29.12.2012 09:30
Хубаво е , Коа !
Вярно е , че прилича на камбанка , дори на елха , рязната отгоре ! :)
Щом вече не боли , значи е много по - добре !
Весело прекарване на празниците ! :)
цитирай
8. coacoa11 - Благодаря, приятел!
29.12.2012 09:48
Знам, че на рими и метафори няма да го докарам като теб и Ети, но на чувства... не падам по-долу :) Камбанката и мен много ме учуди, но сигурно така е трябвало - някой да я чуе. А може би просто не знам как да подреждам и подравнявам текста :))
Хубаво е, че беше тук и не само ме прочете, но ме и разбра. Желая и на теб весели празници!
karaiany написа:
Хубаво е , Коа !
Вярно е , че прилича на камбанка , дори на елха , рязната отгоре ! :)
Щом вече не боли , значи е много по - добре !
Весело прекарване на празниците ! :)

цитирай
9. djani - Явно, поезията е и занаят...
29.12.2012 09:51
Но, определено не е за мен! Иначе харесвам стихоплетството, като изящна дантела от думи. Но предпочитам гоблена с многото бодове. Той дава картина, докато дантелата само илюзия на такава. Въпреки, че понякога е много ярка. Защо, така тъжно и меланхолично, малкото ми жабче?
цитирай
10. coacoa11 - Тъга, меланхолия... като камбанен звън в очакване на най-щастливия ден :))
29.12.2012 10:07
Не съм ти виждала дантелите... освен една, много красива. Пробвал ли си да пишеш лирика?
Ами ще си шием гоблените с тебе май :))
цитирай
11. faktifakti - Усмихни се.
29.12.2012 11:01
Снегът на самотата на пролет ще се стопи.
цитирай
12. coacoa11 - :) Мерси!
29.12.2012 11:15
В очакване на пролетта съм, така да се каже...
Дотогава мисля да наблегна на това: "Тя нежно те рита с изящни копита" :))
faktifakti написа:
Снегът на самотата на пролет ще се стопи.

цитирай
13. leshoiad - боли, защо така боли снегът уб...
29.12.2012 15:24
боли, защо така боли
снегът убийствено вали,
ще се измъкнеш пак, нали,
от тия дращещи мъгли,
обсипана с безброй смоли
ще се измъкнеш, но дали


и ти си от героините на моето парче за нет поетесите:)
цитирай
14. coacoa11 - :) Добре си ми дошъл, хищна птицо,
29.12.2012 15:40
Леле, много си талантлив. Ми ти по-добре от мен си го написал... :)
Ще ми се да съм пуетеса, още повече да съм героиня, обаче съм си една проста ПРОЗА.
Не знам колко ще ме държи...
но се надявам да се измъкна
от дращещите мъгли.
А дали, дали
и ти не си
герой от едно редактирано стихотворение?

leshoiad написа:
боли, защо така боли
снегът убийствено вали,
ще се измъкнеш пак, нали,
от тия дращещи мъгли,
обсипана с безброй смоли
ще се измъкнеш, но дали


и ти си от героините на моето парче за нет поетесите:)

цитирай
15. анонимен - Много симпатично! :)
30.12.2012 22:12
Много симпатично! :)
цитирай
16. coacoa11 - Виж ти... :)
30.12.2012 22:40
Тъкмо в изблик на пуетично отчаяние се канех да архивирам камбанката, но щом я намираш за симпатична - остава.
Благодаря ти, че дойде :)
kushel написа:
Много симпатично! :)

цитирай
17. shaffi - поздрави,
30.12.2012 23:13
весело посрещане на новата година!
цитирай
18. coacoa11 - Shaffi,
31.12.2012 00:03
Къде се губиш? Да не си посрещнала вече новата година?
Поздравила съм те и аз подобаващо, на твоя територия!
Cheers!
цитирай
19. coacoa11 - Когато камбанката изчезне, остава ...
25.03.2013 07:59
Когато камбанката изчезне, остава елхичка:

Бяло,
тихо,
студ вали...
Зимата душите раздели.
Небето ледено целуват
борове като стрели.

Черни стволове – бодли,
заровени в сърцето пусто,
пак танцуват. Не боли.
На страха коварен утоли

жаждата отровна! Позволи,
да си тръгне, без да се роди,
лудостта тиха любовна!
Звездите ти недей пали!

Тъгата свила е гнездо
на мислите в печалното ждрело,
дълбае с острото длето
на самотата болното клеймо.

Не моли! С усмивки празни
да редиме извинения омразни...
Иди си! И не вярвай на съблазни!
Зимата душите раздели.
– – – – – – –
Бяло, тихо, студ вали... Борове
раздират на небето зимното палто.
На деня в захвърленото скъсано кълбо
сипе се снегът на самотата...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 463078
Постинги: 46
Коментари: 819
Гласове: 2835
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031