Постинг
07.12.2012 23:57 -
БУРКАНЧЕ НАДЕЖДА
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4311 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2012 18:21
Прочетен: 4311 Коментари: 12 Гласове:
22
Последна промяна: 09.12.2012 18:21
Седеше затворена в тясната чакалня, а телевизионният екран насреща й изливаше картини и звуци в музикални решетки. Повтаряше една и съща мелодия в транс. Папагалски. Чуваше и заговорническите гласове от кабинета - лекарката и онова младо, чаровно създание. С гъбички. Разказваше за трети пореден път кратката история на последното си сексуално приключение. С всички детайли. Трябваше да получи дълга рецепта и душевно облекчение преди да си тръгне.
Минутите се точеха бавно и тягостно. Чакаше. Стискаше бурканчето с двете си ръце. Топлеше го нежно с длани и му говореше нещо тихичко и мило. Нашепваше страстни молитви. Редеше тайни заклинания. Трепереше от страх, че тези малки капчици живот в контейнерчето няма да оцелеят, докато влезе и разкрачи крака на кушетката. Искаше надежда. Можеше да плати. Парите не стигаха за добра клиника, нито за лаборатория - малчовците нямаше да бъдат промити и нахранени, а опашките им - сресани. Черният труд на лекарката щеше да я изпрати набързо в рая или в ада. Знаеше всички възможности. Бърза смърт на кушетката, зараза, алергия. Или живот. Всичко беше възможно. Само да свърши по-бързо.
Най-накрая. Свали всичко, до голо и се опита да остане безразлично разкрачена. Не искаше да вижда, не искаше да чува, не искаше да усеща. Ехографа, инжекцията, катетъра, студа... Само тяло е, да правят с него каквото трябва. Остави се, напусна се, избяга. Скри се в най-далечния ъгъл на тавана.
- Отпусни се, така ще стане по-лесно - обясняваше бялата престилка.
Толкова е лесно да се отпуснеш, когато някой несръчно влиза във вътрешностите ти. С тирбушон и усмивка.
- Браво, моето момиче! Вече сме вътре! Стегнала си се нещо днес, може да има малко кръв после, да не се уплашиш, ей?
- Да, да, знам, няма проблеми - отговаряше без да мисли.
Познаваше до болка процедурата. Нищо не е, само да можеше да изчезне оная рана в душата... Добре, ето, вече не болеше. Нещо студено бавно влизаше в утробата й. Таванът и подът се сливаха в едно общо вълнообразно пространство, бялото на престилката беше толкова близо. И... имаше корем!
Възможна ли е такава ирония на съдбата? След толкова опити бременна беше не тя, а лекарката й?
- Добре ли си?
- Да, но...
- Какво, не знаеше, че чакам дете ли? Наедрях последния месец, не си ме виждала такава - усмихваше се бялата престилка.
- Виж ти чудо - аз пия, тебе те хваща? Това да не е някаква шега? Какво, само от гледане ли стана?
Тя ли говореше? Причерня й. От черното на хумора.
- Ееее, нали знаеш - стават понякога грешки... Развали ми графика, ще ми съсипе и кариерата! А ти не се отказа от твоя, синеокия? Цикълът ти е като на 20-годишна, мъже много... Какво чакаш? Хайде, пипни ме за късмет!
Замълча. Нямаше какво да отговори. Носеше своя кръст и вървеше по своя път към Голгота. Събра всичките си сили, протегна ръка и докосна подутия й корем, пълен с живот. Докосна грешката, щастието и смисъла. Опита се да не заплаче. Но не можа...
1.
hristo27 -
Много ми хареса разказа ти. Хубав ...
08.12.2012 09:57
08.12.2012 09:57
Много ми хареса разказа ти.
Хубав ден ти желая!
цитирайХубав ден ти желая!
Ето и един виц, дано те разсмее след тъжния разказ:
85-годишен мъж бил помолен от лекаря си да даде "материал" за изследване на броя на сперматозоидите като част от прегледа.
Лекарят му дал бурканче и казал: "Вземете бурканчето и донесете пробата утре."
На следващия ден 85-годишният мъж се появил в офиса на доктора и му дал бурканчето, което било толкова празно, както било и предишния ден.
Лекарят попитал какво се е случило и човекът обяснил: "Е, докторе, първо опитах с дясната ръка, но нищо. После опитах с лявата си ръка, но пак нищо.
Тогава помолих съпругата ми за помощ. Тя се опита с дясната ръка, после с лявата, все още нищо. После опита с уста, първо със зъби, а след това без зъби, и пак нищо.
Извикахме и съседката и тя се опита, първо с двете си ръце, след това под мишницата, а после и между двете си колене и пак нищо не стана.
Лекарят бил шокиран! - Поискали сте помощ от съседката?
Мъжът отговорил: "Да, и за съжаление никой от нас не можа да отвори бурканчето".
******
Доктор към пациента:
- Трябва да дадете за анализ урина, изпражнения и сперма.
Пациентът:
- Извинете докторе, но много бързам, не може ли просто да ви оставя слиповете си?
цитирай85-годишен мъж бил помолен от лекаря си да даде "материал" за изследване на броя на сперматозоидите като част от прегледа.
Лекарят му дал бурканче и казал: "Вземете бурканчето и донесете пробата утре."
На следващия ден 85-годишният мъж се появил в офиса на доктора и му дал бурканчето, което било толкова празно, както било и предишния ден.
Лекарят попитал какво се е случило и човекът обяснил: "Е, докторе, първо опитах с дясната ръка, но нищо. После опитах с лявата си ръка, но пак нищо.
Тогава помолих съпругата ми за помощ. Тя се опита с дясната ръка, после с лявата, все още нищо. После опита с уста, първо със зъби, а след това без зъби, и пак нищо.
Извикахме и съседката и тя се опита, първо с двете си ръце, след това под мишницата, а после и между двете си колене и пак нищо не стана.
Лекарят бил шокиран! - Поискали сте помощ от съседката?
Мъжът отговорил: "Да, и за съжаление никой от нас не можа да отвори бурканчето".
******
Доктор към пациента:
- Трябва да дадете за анализ урина, изпражнения и сперма.
Пациентът:
- Извинете докторе, но много бързам, не може ли просто да ви оставя слиповете си?
hristo27 написа:
Много ми хареса разказа ти.
Хубав ден ти желая!
Хубав ден ти желая!
направо си е шокиращ разказ. Не си спестила нищо. Трудно е да си жена. Всеки си носи кръста в този живот. Хареса ми. Приятна вечер!
цитирайПриятно ми е да чуя гласа ти :)
Наистина е много трудно да си жена, особено когато не можеш да реализираш майчинския си инстинкт. Дилемите са много. Това е безумен свят на разбити надежди и безизходица. За съжаление в днешно време все повече жени вървят по този път...
Благодаря ти за мнението и ти желая приятна вечер)
!
цитирайНаистина е много трудно да си жена, особено когато не можеш да реализираш майчинския си инстинкт. Дилемите са много. Това е безумен свят на разбити надежди и безизходица. За съжаление в днешно време все повече жени вървят по този път...
Благодаря ти за мнението и ти желая приятна вечер)
!
troia написа:
направо си е шокиращ разказ. Не си спестила нищо. Трудно е да си жена. Всеки си носи кръста в този живот. Хареса ми. Приятна вечер!
тоя свят!повече усмивки и хубав ден от мен!
цитирайМного харесвам това клипче. Така си представям нещата...
То и разказът ми трябваше да е една любовна история, ама какво излезе :))
http://www.youtube.com/watch?v=Vj4FwSvgVq4
цитирайТо и разказът ми трябваше да е една любовна история, ама какво излезе :))
http://www.youtube.com/watch?v=Vj4FwSvgVq4
shaffi написа:
тоя свят!повече усмивки и хубав ден от мен!
Днес бях случайно в Университетската болница. Детското отделение е пълно с над 50 % подрастващи ромчета. Жилави и оцеляващи. Героинята ти да отиде там, да ги бара..."за късмет". Смятам, че си свежата струя в блога. Страшно реалистични и емоционални са разказите и есетата ти. Истинско удоволствие е да те чета. Заслужаваш голяма аудитория и популярност...
цитирайЛипсваше ми. Чудех се къде си се запилял - нито пишеш, нито коментираш. Не искам да скиташ по болниците, даже и случайно!
Просто предусещаш следващия ми сюжет - ще я изпратя моята героиня при циганчетата, ама колкото и да бара, късметът все бяга от нея, като от чума. Но и тя една такава жилава... Кой знае дали няма ромска кръв в жилите :)
Много ти благодаря за хвалебственото слово, наистина ми е много приятно да чувам такива думи, особено от теб! Но популярност не ми трябва, а аудиторията, на която държа, вече е при мен.
Ти беше първият, който ми писа и ме подкрепи. Дължа ти много. Още веднъж, приеми сърдечната ми благодарност!
цитирайПросто предусещаш следващия ми сюжет - ще я изпратя моята героиня при циганчетата, ама колкото и да бара, късметът все бяга от нея, като от чума. Но и тя една такава жилава... Кой знае дали няма ромска кръв в жилите :)
Много ти благодаря за хвалебственото слово, наистина ми е много приятно да чувам такива думи, особено от теб! Но популярност не ми трябва, а аудиторията, на която държа, вече е при мен.
Ти беше първият, който ми писа и ме подкрепи. Дължа ти много. Още веднъж, приеми сърдечната ми благодарност!
просто една хубава песен
http://www.youtube.com/watch?v=xMQVdZU4Qh0
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=xMQVdZU4Qh0
http://www.dailymotion.com/video/xo74yy_lacuna-coil-trip-the-darkness-video_music?search_algo=2#.UMmouqBRU3F
цитирайjabog71 написа:
просто една хубава песен
http://www.youtube.com/watch?v=xMQVdZU4Qh0
http://www.youtube.com/watch?v=xMQVdZU4Qh0
Как съм пропуснал този разказ? Голям пропуск! Много често се получава така. Мъжете не могат да разберат къде им е проблема на жените, а жените пропускат възможността как да обяснят проблема си така, че мъжете да могат да ги разберат.
Шокиран съм от невероятното ти въображение. Дано повече хора прочетат разказа ти! Намирам го за поучителен и от двете страни! От първият до последният момет четях без да си взема дъх. Лошото беше, че от стискане ми изфръкна памперса. Отлично К.........11
цитирайШокиран съм от невероятното ти въображение. Дано повече хора прочетат разказа ти! Намирам го за поучителен и от двете страни! От първият до последният момет четях без да си взема дъх. Лошото беше, че от стискане ми изфръкна памперса. Отлично К.........11
12.
coacoa11 -
Както се казва: "Тежък ден, мек памперс" :) Don't worry, be happy...
21.02.2013 08:14
21.02.2013 08:14
http://www.youtube.com/watch?v=DXIJDucYNJw
цитирай