Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2012 16:04 - RIDE OR DIE
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2736 Коментари: 9 Гласове:
7

Последна промяна: 02.12.2012 23:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Обичаше високите скорости. Яздеше Ямахата бясно по писти и шосета, свободен като вятъра. Кръвта му кипеше в ритъма на мощния двигател, сърцето му  биеше лудо, а рискът го опияняваше. Мечтаеше да полети.

Днес беше много щастлив - на седлото зад гърба му беше  Нели. Черните кожени панталони, якето, маската и ръкавиците я пазеха от вятъра,  а червеният гребен на каската й събираше погледите. Беше толкова хубава!

Слънцето напичаше, шосето се топеше и скоро щяха да стигнат морето, където ги чакаше Ники. Не му се искаше да пристигат толкова бързо, обичаше да са един до друг на мотора. Тя допираше тялото си до неговото в топла прегръдка, обгръщаше го с ръце, а на завоите се сливаха в едно цяло с мощния звяр под тях. Играеше си - намаляваше скоростта, за да усети как тялото й по инерция прилепва към неговото или ускоряваше рязко, за да почувства по-силно прегръдката на уплашените й ръце. Още се вълнуваше от тази близост, въпреки че се бяха разделили преди години. Тя се беше омъжила за Ники - най-добрия му приятел и вече имаха дъщеря. Но така и не можа да я забрави и да намери друга.

Спомни си как като малък мечтаеше да стане летец. Така се случи, че не успя - не го взеха в школата заради стара банална алергия. Заедно със самолетите загуби и небето, хоризонтът изчезна и той се приземи в реалността. Постепенно животът му потъна в обикновеното - работеше обикновената си работа, прибираше се в обикновения си дом, срещаше се с обикновените си приятели, а голямата му любов си отиде заедно с детските му мечти. Нямаше за какво да живее, докато не откри моторите. Даваха му всичко - свободата да лети и силата да живее. Ники го въведе в рокерското братство, даде му нова любов, но му взе старата - Нели...

Обичаше да си играе като малко дете с моторите - разглобяваше ги част по част и с любов сглобяваше костите им до ново тяло часове наред, палеше  и гасеше двигателя, за да чуе нежното му мъркане или страшния му рев. После сваляше обикновените дрехи и се преобличаше в кожените, за да се пренесе  от посредствеността и ежедневието в друг живот,  да бъде рокер. Това беше неговият вълшебен свят, далеч от строгия поглед на баща му и загриженото лице на майка му. Всичко беше толкова омагьосващо и красиво...Яздеше с часове, диво и страстно. Не можеше да спре, само така се чувстваше жив. Не съжаляваше дори за миг, даже и когато се прибираше ожулен, надраскан или контузен. Копнееше за това удоволствие като за наркотик, безумният риск и победата над страха  го насищаха с екстаз, чак кожата му настръхваше от силната тръпка.

Знаеше цената, която можеше да плати - на рокерските събори винаги почитаха паметта на загиналите на път свои другари. Идваха и инвалиди в колички, живеещи със спомените за отминали времена.  Бяха осакатени физически, но познаваха вкуса на свободата. Гледаше ги и осъзнаваше, че красивата му играчка можеше да убива, но въпреки това беше фатално влюбен в нея, обичаше до смърт свободата, която му даваше. И живееше за момента, без да се замисля какво можеше да му донесе бъдещето.

Сега, както преди, беше с двете си любими същества - Нели и Ямахата. Харесваше му любовната им игра. Чувстваше се силен и непобедим. Илюзията, че може да контролира нейното тяло и ревящия звяр под тях беше пълна. Усмихваше се. Мечтаеше да полети, можеше да полети - кога, ако не сега? С кого, ако не с нея? Изкушаваше се да кара с пълна газ, да навакса за всички разпилени радости и пропуснати моменти на щастие в живота.  Искаше му се както друг път да спре да се контролира и да се предаде на безумната си страст. Но не можеше сега, беше с нея и не искаше да я излага на опасност. Точно сега нямаше право да предизвиква съдбата и късмета си.

И тогава се случи непоправимото. Без да го чака, изведнъж. Теренът след завоя беше мокър. Водата беше довлякла дребни камъчета и пясък. Моторът не му се подчиняваше и започна да се плъзга по асфалта напречно към насрещната кола. Този път не успя да овладее звяра. Това не можеше да се случва!  Не и точно сега, когато летеше с нея! Но за лош късмет понякога и дребните камъчета можеха да обърнат колата...

Целият свят се преобърна. Не мислеше за себе си, мислеше за нея. Инстинктите му сработиха - не можеше да я защити с тялото си и затова я изблъска назад и настрани, за да избегне удара с колата. Тя трябваше да живее. Не му достигнаха няколко секунди, за да спаси и себе си. Моторът го захлупи и тялото му се отпусна под тежестта му. Стържеше асфалта. И спирачките на колата в насрещното свиреха. Заби се със страшна сила директно между гумите й.

Усещаше топлото мокро петно. Кръв. Каша от смлени мускули, кости и кръв. Болеше. Не можеше да помръдне. Светът се размазваше и изчезваше в червена мъгла. Опита се да промълви "майко" малко преди завинаги да изгуби съзнание. Металната плочка с надпис "Ride or Die" още висеше на гърдите му - този път като парола не на живота, а на смъртта. Хората се суетяха около него, сирената на линейката виеше. После лекарите в болницата отчаяно се бореха за живота му. Сърцето му биеше и тялото му изглеждаше живо, но мозъкът му беше мъртъв завинаги.

Можеха ли неговите родители да го обичат толкова много, че да му простят за болката и скръбта, която им причиняваше? Години наред се беше надявал да приемат, че е различен, че има своите лудости и безразсъдни желания. Но не спряха да го вразумяват. Не престанаха да го слагат в своите коловози.  Опитваха се да му присадят техните мозъци, да го накарат да мисли и да чувства като тях. Бяха му дали живот и го бяха възпитали, но той имаше право сам да реши как да живее. Искаше да уважават неговия избор. Да му позволят да търси своето щастие, да бъде себе си, без ограниченията на техните стандарти и правила.

Обикновеният живот не беше за него. Щеше да убие душата му много преди любимият му стоманен кон да убие тялото му! Не можеше да бъде чиновник и да живурка до пенсия зад бюрото! Беше роден да лети, да танцува на две колела. За това копнееше душата му. Но имаха ли сили да не го упрекват за цената, която  не само той, но и те трябваше да платят? 

Знаеше, че ще ги боли, но ще намерят сили да го обичат и да го подкрепят и в живота, и в смъртта. Предстоеше да вземат най-тежките решения вместо него. Бяха го заченали, родили и отгледали с толкова любов, беше плът от плътта им и кръв от кръвта им. Щяха ли да се съгласят да накълцат останките от тялото му и да извадят органите му, за да спасяват други хора? Щяха ли не само да приемат смъртта му, но и да устроят пиршество с тялото му? Неволята и съдбата ги правеха силни - нямаше как да са по-различни от него, не можеше дървото да падне по-далеч от крушата. Дариха органите му.

Той живя кратко в своя опасен и красив свят. Не искаше и не заслужаваше да умре. Но кой може да избира броя на дните, отредени му на тази земя?  Кой може да избира колко да остарее? За краткия миг, който му беше даден, успя да се порадва на свободата и любовта. Танцува с вятъра на две колела. Летя. Беше щастлив. Спаси живота на любимата жена. Тялото му даде живот на други хора. Сега рокерското му сърце биеше в нечии чужди гърди. С очите му други хора се радваха на света. Какво повече можеше да иска?

Да повози баща си на Ямахата. МИЛОСТ и ПРОШКА... и да отлети щастлив с мотора, във вечността.

            "I ride the endless highways -
A warrior of the road.
My horse is made of iron,
Leather shields me from the cold.
***
I wanna be where the eagle flys.
When I die please bury me
Along a winding back road
Where I can drift eternally.
***
Don"t judge me by your standards.
Mine and yours are not the same.
Everybody"s a little different,
Every life"s a different game.

What you consider right for you
Was never meant for me.
You"re a prisoner of your life
I like being free."

"The DRIFTER - Song for a true biker", Sherri T. Hill






Тагове:   мотор,   смърт,   мечти,   разказ,   рокер,   живот,   ride or dye,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. djani - Въпрос на личен прочит!
11.11.2012 17:06
Тъй като сюжета се припокрива с този на част от новелата ми "Джани. Балада за младия рокер", както и с ежедневно случващите се подобни по света, внушението е, че случващите се трагедии са почти неизбежни, поради вътрешната нагласа на мотористите. След получени десетки отзиви и лични писма от заклети рокери, някои от които осакатени и приковани доживотно на инвалидната количка, считам че си права. Така стои въпроса и с автомобилните състезатели, летците и т.н. Проблема е в аматьорството на редовите ентусиасти, пренебрегване степента на риска и тази обсебваща еуфория. Дори и каскадьори загиват. Със законите на физиката компромиси няма. Основното е сцеплението на двете гуми с пътя. Авантюризма е бунт срещу статуквото и оковите на ежедневието. Красив и обсебващ, но често с трагичен край. Като вариация на "Vae victis", в случая е валидна максимата "Горко на потърпевшите"... Напълно съм убеден, че никой от тях не си взема поука. Аргументите -в коментара ми "За тях спасение няма".
цитирай
2. coacoa11 - Да, рокерите имат вътрешна нагласа, различна от тази на обикновените хора.
11.11.2012 17:42
Не са "затворници" на своя живот, искат да са свободни. "За тях спасение няма" - питал ли си се, дали искат да бъдат спасявани? Биха останали живи физически, ако не карат, но как можеш да живееш като духовен труп? По мои наблюдения душевните инвалиди страдат много повече и са по-нещастни от тези с физически недъзи. Кой ще ги спаси тогава? Трябва да се опитаме да разберем рокерите и да им даде шанс да съществуват, без да ги отричаме и без да ги упрекваме. Слънцето грее и за тях.
Другата страна е, че наистина "прекалено многото любов неизбежно те убива"...Но закъде без нея? И можеш ли да кажеш на сърцето си колко точно да обича, да го отмериш на кантар?
Разбира се, всеки носи отговорност за собственото си здраве и за собствения си живот не само пред себе си, но и пред близките си. Всеки трябва да се обучава и да ползва най-добрите средства за защита. Лошото е, че всичкото това е свързано с пари... и най-често си оставаш с добрите пожелания.
Иначе, въпреки статистиката, си оставам на мнение, че е важен късметът. Загиват дори и пешеходци, които по статистически данни не са толкова рискова категория. И когато ти си потърпевш, какво те грее статистиката...
цитирай
3. coacoa11 - Добавих и танц на две колела
11.11.2012 18:29
вярно, че е реклама, но нека не гледаме това, просто да се насладим на красивата хореография и перфектното изпълнение
цитирай
4. hristo27 - Чудесен разказ, силни емоции!
12.11.2012 16:32
Чудесен разказ, силни емоции!
цитирай
5. troia - Здравей,
12.11.2012 19:24
наистина силни емоции на които човек е подвластен. Въпроса е какъв е смисъла на живота и как да го изживеем? Вечен въпрос и всеки открива щастието в различни неща и поема по различни пътища. Хареса ми. Може разказът ти да е по-дълъг от моя, но затова пък е много образен и все едно бях там. Приятна вечер!
цитирай
6. coacoa11 - Здравей, Troia,
12.11.2012 21:42
Благодаря ти! Изключително много ценя мнението на такава добра разказвачка като теб!
цитирай
7. coacoa11 - Здравей и ти, hristo27,
12.11.2012 21:44
Радвам се, че написаното ти харесва. Ще наминавам при теб, за да се зареждам с добро настроение и усмивки. Поздрави!
цитирай
8. jabog - много добро малка забележка. ...
28.11.2012 19:56
много добро
малка забележка. слагай ги в средния шрифт. помага на очите :-)
цитирай
9. coacoa11 - Благодаря
02.12.2012 23:07
за забележката. Не предполагах, че може да е проблем. Ще се поправя веднага.
Благодаря и за търпението да дочетеш до края :)
jabog написа:
много добро
малка забележка. слагай ги в средния шрифт. помага на очите :-)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 463109
Постинги: 46
Коментари: 819
Гласове: 2835
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031