Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2012 10:52 - ОБРАТНИЯТ ПЪТ КЪМ ЖИВОТА
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3435 Коментари: 10 Гласове:
7

Последна промяна: 02.12.2012 23:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Не беше сигурна дали днес е вторник, а и нямаше никакво значение кой ден е. Вървеше бавно към църквата и мислеше за майка си.

Обичаше я много, а тя си отиваше - гаснеше ден след ден в леглото. Бяха направили всичко, което медицината можеше, но я изписаха от болницата като безнадежден случай, с кутия обезболяващи пластири. Искаше докторите да отрежат парче от тялото й и да го присадят на майка й, само и само да може да живее. Но отсякоха, че не може. Късно било.

Искаше да й помогне, много искаше. Вареше билки, сок от цвекло цедеше. Когато й готвеше зеленчукова супа се молеше на зеленчуците, докато ги дробеше - да й дадат от своите сокове, да й влеят от своята сила и живот. Молеше се да са й вкусни, поне малко да можеше да хапне. Разтриваше подутите й крака, докосваше тялото й и искаше да й даде от своята енергия, от своето здраве, от своя живот. Целуваше я и я галеше. По тялото, което се разпадаше. Толкова много си приличаха - същото лице, същата усмивка, същите очи. Все едно виждаше себе си, собствената си разядена плът. Не искаше да я вижда такава. Криеше отчаяните си очи, страха и ужаса в тях...

Толкова много беше получила от тази жена и толкова много искаше да й даде от себе си. Не искаше да я пусне да си отиде. Имаше още много неща, които да направят заедно, много неизживени радости оставаха. Не искаше да загуби майчината миризма. Не ядеше, ходеше на работа като в сън, плачеше. Търсеше да намери лек против смъртта. Бързаше да не пропусне нещо, нямаше време да спи.

А майка й искаше да живее, много искаше. Беше разбрала за една лечителка, която правела чудеса. Приемала да лекува само тези, на които можела да помогне. Вярваше, че ако дойде, ще я излекува...
Добре, щеше да я намери за нея, щеше да я доведе, ако трябва насила.
Отказа й лечителката, късно било. Молеше й се като на господ, целуваше й ръка. Не можеше да остави майка си без вяра, без утеха, без надежда. Отчаяно търсеше бялата лястовичка. Разбра лечителката и започна да долита всеки ден у тях...

Но майка й се влошаваше. А това копеле, надеждата, все не искаше да си отиде. Затова и вървеше сега към църквата. Влезе тихо, на пръсти, намери отчето, обясни му, че майка й умира. Помоли го да направи нещо, една молитва за здраве да прочете. Отказа - късно  било. И грешно било да чете за здраве, ако си отивала вече жената...Но да се помоли за душата й, по-лесно да намери своя път към отвъдното.

Е, как да се смири - бог ли беше този свещеник, че да решава, кога е късно и кога рано? Той ли щеше да й казва, за какво да се моли и за какво не? Бог беше всесилен, чудо можеше да стори! Гушна иконата и се разплака, не само със сълзи, но и с глас. Хлиповете й оттекваха в студената празна църква. Започна да се моли без думи. Просто разголи душата си пред бога - само той я познаваше отвътре. Показа му цялата си мъка и болка. Помоли се за спасение.

Тръгна бавно към къщи. По пътя се молеше на камъните. Каза една молитва и до аллах за всеки случай. Поиска да сключи сделка и с дявола - и душата си щеше да продаде, ако можеше.

Късно тази вечер майка й почина. Бог беше чул молитвите й толкова, колкото и камъните. И дявол не се появи. Аллах и него го нямаше. Сигурно не умееше да се моли. Или не знаеше за какво да се моли? Или не беше намерила точното божество? Или чудеса ставаха само в приказките?

Погреба майка си с църковен ритуал. Погледна снимката на некролога и разпозна себе си.

Идваше понякога в църквата да запали свещичка за нея, за душата й, намерила своя път към отвъдното. Друг път идваше да се помоли за себе си - по-лесно да намери обратния път към живота.



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. swan16 - Това същот го минах два пъти - и с д...
04.11.2012 11:05
Това същот го минах два пъти - и с двамата ми родители, починали от рак.Последните два дни на баща ми бяха неистова схвадка със смъртта. Но на нас даже обезболяващи не дадоха.....
И в такива моменти винаги се сещам за едно изречение от ''Другоселец'' .....'' Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне''......
цитирай
2. coacoa11 - Моите най-искрени съчувствия, Рали.
04.11.2012 11:39
Обичам Йовков. Пълни ми със сълзи очите и наистина по-добре не може да бъде казано.
цитирай
3. djani - Бедната ми изстрадала душа...
04.11.2012 14:30
Почти няма човек, който истински обича, да не е минал през този неистов стремеж да помогнеш, ако можеш да дадеш част и от своя живот. Но не се спира душа, която вече е тръгнала да си отива. Колко съм плакал пред реанимацията за свидното си рокерче, а преди много години и за предизвестения край на майка си...
цитирай
4. coacoa11 - Не знам какво да кажа...
04.11.2012 16:12
Може би не трябваше пиша, много стари рани отварям. Не си представям нищо по-тежко от това да изгубиш детето си. Много съжалявам.
цитирай
5. djani - Мехлема за моята рана...
04.11.2012 19:29
coacoa11 написа:
Може би не трябваше пиша, много стари рани отварям. Не си представям нищо по-тежко от това да изгубиш детето си. Много съжалявам.


е издадената вече в два книжни тиража новела "Балада за младия рокер". Вече и в Чикаго. Публикувана е в сайта "Литературен свят" и в началото на блога ми. Достатъчно е да се изпише на кирилица в Гугъл.
цитирай
6. coacoa11 - Има ли мехлем за някои рани или те не зарастват до гроб?
04.11.2012 20:02
Поздравления за книгата. Но не можеш да я прегърнеш, да й поговориш, да изпиеш една ракия с нея...Спирам вече, че много траурно стана. И нямам достатъчно кърпички...
Много е хубаво, че пишеш, сигурно това е твоят обратен път към живота! Дано всеки да успее да намери своя път, така както ти си го направил!
цитирай
7. hristo27 - Като чета това, спомените ми се в...
12.11.2012 16:36
Като чета това, спомените ми се връщат към последните дни от живота на майка ми. Който не го е преживял, никога няма да разбере колко е голяма болката в душата.
цитирай
8. coacoa11 - Да загубиш близък човек винаги е тежко.
02.12.2012 23:30
Но животът продължава. Трябва да намираме поводи за усмивки. Трябва да се радваме на всеки миг щастие.
цитирай
9. jabog71 - може би затова баща ми до последно не ...
04.12.2012 21:15
може би затова баща ми до последно не каза какво му има.
не знам аз дали бих имал силата да го скрия от най-близките си
много силно си го написала
цитирай
10. coacoa11 - Ако имах много пари, щях да ги похарча, за да се намери лек за всички болни от рак.
04.12.2012 22:01
Ако имаше начин, бих работила доброволно за това.
Предлагам ние да не се разболяваме. И винаги да има близки хора около нас. Да ги обичаме и те да ни обичат толкова, че да можем всичко да споделим с тях - и хубавото, и лошото, и живота, и смъртта.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 463109
Постинги: 46
Коментари: 819
Гласове: 2835
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031