Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2012 07:38 - ЖЕНСКА КОЖА
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1229 Коментари: 2 Гласове:
11

Последна промяна: 10.06.2013 21:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Остаряваше бавно, красиво и тъжно. Беше малка и крехка, но силна жена. С грациозна походка и благородна осанка. Никога не наведе глава - вероятно придобит навик от детските уроци по балет. Иначе се чувстваше инвалид - не можеше да има деца и болката изпиваше душата й.

Умираше редовно, всеки месец, много години подред, докато жените около нея една след друга забременяваха, раждаха или правеха аборти, а мъжете възбудено обсъждаха последния футболен мач. Всички се оплакваха от ежедневието с поредното бебе, от недоспиването, от разходките по градинките, от скуката и рутината в живота си... Слушаше ги търпеливо и кимаше разбиращо с глава. Не им обясняваше, че мъката не й даваше покой денем и сън нощем. Мълчеше си, че би убила, за да се вкара в тяхното "нещастие".

Не се чудеше когато хората се развеждаха и разделяха с децата си. И когато мъжете не се женеха за майките на своите синове.  И когато жените изоставяха своите дъщери. Не ги питаше защо и не ги упрекваше. Те можеха да контролират живота си. Оставяше ги да си мислят, че знаят значението на думата "граници". Имаха избор "да вкарват другия в граници" или не, да "робуват на притежанието" или не. Тя нямаше избор, по неволя робуваше на безсилието.

Понякога мечтаеше да се беше родила в страната на харемите. Тогава, както в приказките, щеше да живее щастливо с любимия си мъж и с многото му други жени и да се радва на неговите деца, макар да нямаше свои. Успяваше да си представи дори, че ще иска да носи фередже...

Всеки път щеше да обезумява от мъка, когато види бременна жена или малко бебе. До края на живота си щеше да страда, че не е сътворила живот. 
Животински искаше да преживее как в корема й расте живот. Инстинктите й побеждаваха разума. Искаше да й порасне плацента, да усети тази мистична връзка с детето, да му дава от кръвта и тялото си, да усети как то рита, да му говори, да му пее. Искаше да преживее акта на раждане, с всичката му болка и красота. И нямаше какво да замести тази загуба.

Толкова полудяваше, че се случваше да завижда дори на пометналите жени. Сигурно болката им беше ужасяваща, но те за кратко бяха усетили живот в утробата си, а тя никога нямаше. Тя имаше кошмари. Сънуваше кръв, когато заспиваше.

Ако можеше да избира, щеше да умре по котешки...Беше дете, когато загуби котката си. Котенцата бяха твърде едри, за да преминат през тесния й таз, а нямаше кой да помогне. Толкова й беше тъжно, толкова плака тогава. Сега си мислеше, че тази смърт е щастлива.

Вбесяваше се, когато й кажеха, че осиновяването ще осмисли живота й. Сякаш до този момент не беше живяла, не беше обичала, не беше се борила? Сякаш нищо досега нямаше смисъл? Да придаде смисъл на собствения си живот беше изцяло нейна грижа и нямаше да товари едно малко крехко детенце с тази непосилна задача. То трябваше да осмисля неговия си живот, а не нейния.

Осиновяването и раждането бяха две различни радости. Искаше да се надява да може да ги сравни. Искаше един ден да може да каже, че за нея осиновяването е било по-голямата, а не единствено възможната радост. Но не можеше да ги сравнява. Нямаше как да се сравняват несравнимите неща.
Никой не можеше да заеме мястото на нероденото й дете - така както никой не можеше да заеме мястото на починалата й майка.

И нямаше как да се прероди в мъж. Щеше да носи женската си кожа и да живее нещастна и щастлива до смърт.



Гласувай:
11
0



1. djani - Както казват руснаците:
01.11.2012 08:13
Потресяющее... Милото ми жабче, толкова драматизъм има в написаното...
цитирай
2. coacoa11 - Руският език не ти е силната страна!
01.11.2012 13:56
Какъв драматизъм може да има в жабешкото блато? Ние, жабите, така си квакаме...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 248720
Постинги: 44
Коментари: 791
Гласове: 2782
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031