Прочетен: 6232 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 11.10.2012 23:37
Гледам загорялото си от слънцето тяло – почерняла съм като циганка! Е, както казаха социалните, 90% от децата в списъка за осиновяване са ромчета, така че да се готвя да ставам майка на ромче...А само преди ден ме болеше навсякъде и бях червенокожа – можеше да ми предложат и индианче? Съвсем забравям за кризата – то Анджелина Джоли осиновила американче, вместо някое африканче или азиатче! Къде съм тръгнала и аз да си мечтая за червенокожи индианчета? Да не говорим за бледолики деца – няма такива за осиновяване в нашата мила родина – харчат се като топъл хляб на черния пазар в чужбина...Отиваш на екскурзия в Гърция с корем и се връщаш стройна като фиданка! Можело и бебетата да се продават като зеленчуци, а парите да се инвестират в...тоалетни, както ни информираха наскоро по телевизията. Какво да се прави, важно е на двора да имаш къде да извършваш естествените си нужди!
Интересно на каква ли биологична авторка ще попадна – младите студентки, забременели от любимия професор вече са в миналото. Сега са на мода проститутки, крадли, наркоманки, алкохолички и шизофренички. Може и всичко в едно, за да нямам проблеми с избора? Мечтая си да е млада и хубава, то сега умните не се котират. Ако лови окото, обещавам и в затвора да й ходя на свиждане – срещу кутия Арда без филтър може да ми разкаже родословното дърво на целия катун или да си спомни нещо за шибания клиент, дето й е надул корема. В Америка една благородна осиновителка редовно посещавала био-авторката в затвора, а след затвора дори й платила поставянето на спирала, за да не се налага да осиновява бъдещите братчета и сестричета! Е, аз не съм майка Тереза, няма да й платя спиралата, по-скоро бих платила една операция за кастриране на въпросната “майка”, “снесла”по домовете десетина деца.
Осиновяването – тази неканена и страшна емоционална мелница чудовищно смила душата ми, нахлува в живота ми и не ми дава покой, дори и по време на почивката край морето.
Опитвам се да спра да броя болниците, лекарите, неуспешните опити, да не си представям секса като предварително планирана инсеминация, мъжете – като донори на сперма, а любовта – като болка. 1, 51 или 1001, голи или облечени, красиви или грозни мъже – все тая, когато не можеш да снесеш здраво яйце! Боже, направи ме кокошка - носачка!
Оглупявам и тъгата пуска корени като черни змии в сърцето ми, мислите ми са мравуняк от безсилие, очите ми – водопад от сълзи, а душата ми - изсъхнало дърво с побелели клони. Затиска ме тежестта на отчаянието, като огромен камък, който не мога да помръдна.
Чакам моето бебе да допътува при мен на автостоп след 40 седмици в чужда утроба. Не искам да въздигам в култ този детероден орган, както прави една известна психоложка в нашумялата си книга, затова предпочитам да си мисля за утробата като за превозно средство, от което природата ме е лишила по нейни си незнайни причини - просто не мога да бъда биологична машина за износване на деца и това е! Казват, майчинството било душевно състояние, а не въпрос на репродуктивни възможности.
Не ми остава друго, освен да чакам моето авто-стопаджийче по неволя да вземе самолет или експресен влак, за да стигне до мен. Всъщност по-добре космически кораб, тогава ще може смело да отговаря, че идва от космоса на всички любопитници, които го питат. Но и конска каручка или камила да избере, аз все ще го чакам, нали съм му майка!
11.10.2012 08:52
все ми е едно, нека да го издухам, ако не те кефя и ти се бъркам, но в деня въпреки всичко ще има слънце и то ще свети. така че наслаждавай се на макс, а другото ще дойде когато се случи :)
11.10.2012 10:57
все ми е едно, нека да го издухам, ако не те кефя и ти се бъркам, но в деня въпреки всичко ще има слънце и то ще свети. така че наслаждавай се на макс, а другото ще дойде когато се случи :)
11.10.2012 21:42
Циганчетата са мили, обичливи и добри дечица като всички деца по света - като българчетета, индианчетата и негърчетата. Всички проститутки, крадли, наркоманки, алкохолички и шизофренички също са били такива дечица и може би са имали майки, които са ги обичали, а може би дори са имали майки като теб, които дълго са ги чакали и искали.
Жените не снасят.
Осиновяването е благородно дело (не страшна мелница), което бих извършила веднага с голяма любов, стига да имах финансовата възможност да отгледам още едно създание, освен собствените си. Това е шанс за още едно човешко същество да се опита да направи света по-добро място, вместо да участва в съсипването му.
Съпреживей чуждото страдание, разплачи се истински от сърце за всички тях, които си нагрубила така незаслужено с мислите си в този коментар, поискай да ги спасиш, помисли как да го направиш, бъди готова да се пожертваш, за да бъде някой от тях по-добре и стани майка.
11.10.2012 23:33
Забременявай от въздуха, раждай и отглеждай своите "създания", не те призовавам към саможертва, нито очаквам да се разплачеш за нещастието на тези, които не могат да имат собствени деца (не "създания").
Харесвам всякакви бебета, от всякакъв произход. Не нагрубявам и не обиждам никого, само пиша разказ за грозните истини в живота, такива, каквито ги виждаме. Възможно е да има обидени с гузна съвест...не съжалявам, ако си от тях. А може да вляза и в твоята роля и да напиша друг разказ.
Циганчетата са мили, обичливи и добри дечица като всички деца по света - като българчетета, индианчетата и негърчетата. Всички проститутки, крадли, наркоманки, алкохолички и шизофренички също са били такива дечица и може би са имали майки, които са ги обичали, а може би дори са имали майки като теб, които дълго са ги чакали и искали.
Жените не снасят.
Осиновяването е благородно дело (не страшна мелница), което бих извършила веднага с голяма любов, стига да имах финансовата възможност да отгледам още едно създание, освен собствените си. Това е шанс за още едно човешко същество да се опита да направи света по-добро място, вместо да участва в съсипването му.
Съпреживей чуждото страдание, разплачи се истински от сърце за всички тях, които си нагрубила така незаслужено с мислите си в този коментар, поискай да ги спасиш, помисли как да го направиш, бъди готова да се пожертваш, за да бъде някой от тях по-добре и стани майка.
Всички заслужават деца - и тези, които имат много, и тези, които нямат нито едно. Някои обаче не са подготвени за това щастливо събитие и за това плащат собствените им деца...
Както и да е. Извинявай. Ти също си различна и аз дори не мога да си представя каква си точно, за да ти давам съвети или да оспорвам написаното от теб. Оттеглям се от блога ти с уважение и добри чувства.
В случая вадя наяве мозъчните флуиди на осиновителката - ясно е, че не са лицеприятни, но чак пък перверзни... Събирам сили да представя нещата и от гледна точка на изоставеното дете. Но много сили трябват, за да пресътвориш такава мъка. Поздрави!
13.03.2013 16:41
Може би разказа е просто художествена измислица. А ако не е, се надявам скоро да разбереш какво е майчинство и да напишеш друг разказ - истинската гледна точка на жена, която е най-важния човек, в очите на едно дете, защото е Майка!
Нямам претенции да съм изградила събирателен образ на всички майки, осиновили дете. Покланям се пред всички тях и пред теб!!!
Хората са различни, характерите и мислите им са различни. Ти не се разпознаваш, но вярвай ми, има жени, които се разпознават.
Осиновяването не е лесен избор за никого. Причините да осиновиш дете могат да са много различни. Едни искат да избягат от самотата, други искат да осмислят живота си (като че ли животът им до този момент е бил безсмислен?), трети искат да направят едно дете щастливо или пък егоистично мечтаят да оставят наследник, а четвърти, преглътнали горчивия хап, че не могат да се слеят в дете и да създадат живот, искат да изпитат щастието да бъдат родители, да обичат и да бъдат обичани... Животът е пъстър.
Не си ме разбрала, не наричам майките биологични машини за деца. Такива са био-авторките, родили вече 10 деца, а когато на бял свят се появи единадесетото, то то не им носи щастие, а по-скоро става стока за търговия. Продават го, оставят го до кофата за боклук, удушават го или го изхвърлят в тоалетната. Пресата е пълна с подобни случаи, това имах предвид.
Най-общо идеята беше, че добрите репродуктивни възможности, това, че работиш като добре смазана машина за раждане на деца, не те правят автоматично МАЙКА. МАЙКА е жената, която отглежда едно дете с любов, независимо, коя биологична машина го е създала. В днешните модерни времена едно дете може да има гени от три или повече биологични машини... Звучи доста объркващо, ако човек не се придържа към вярната идея, че всички хора на земята (и бели, и черни, и роми или жълти с дръпнати очи) имаме общи гени и прародители. Напред в бъдещето може пък всички деца да започнат да се раждат в биореактори :) Но няма как да се изобрети машина, която да замени майката.
Още веднъж искам да изразя своето безгранично уважение към майките, осиновили деца. Въпреки хулите, въпреки обидите... Спомняш си преди време, как в пресата описваха едни осиновители като "крадци" на деца и това при положение, че био-авторката взела пари от тях, за да им даде детето, а био-авторът след няколко години се сетил, че бил "баща" и че иска това дете...
Ще се радвам да прочетеш и коментираш и другите ми разкази по тази тема - "Женска кожа", "Бурканче надежда".
Желая много щастие на теб и твоето детенце!